Вероника Хенри
Лято на плажа (13)

13. Отломки и баласт

Който от боговете отговаряше за времето, със сигурност е забелязал, че в последната седмица на месец август се подготвя плажното парти в Евърдин. Не може да не е чул и мълчаливите, а и не толкова мълчаливите молитви на участниците, защото денят започна топъл и слънчев като снимка от рекламна брошура за някой курорт, а синоптиците потвърдиха, че и двата дни в края на седмицата ще са чудесни.

Голяма част от плажа пред първите пет бунгала, като се започне от Бараката, бяха отделени с въже, за да се очертае официалното пространство на празненството и вътре бяха издигнати палатки и беседки. Имаше палатка за напитките, в чийто център се поставяше огромен съд с пунш, приготвен от Джейн Милтън по рецепта, предадена й от майка й, приготвила пунша за първото такова тържество през 1964 година. Твърдеше се, че напитката е силна, но пък и много вкусна. Тук се поставяха и буренцата с бира, легени с лед, в които се гушеха кутийки с газирани напитки за децата и бутилки с вода. Други две кофи с лед чакаха шампанското, което бе входен билет за участниците. Шампанско се пиеше при залез-слънце. Навсякъде се виждаха разноцветни знаменца, надуваеми палмови дървета и птици — фламинго, папагали. Между масите и столовете стояха изрязани от картон хавайски богове и момичета. Набучено на шиш прасенце вече се печеше бавно, а в непосредствена близост беше беседката, в която върху сгъваеми маси чакаха салатите, чиниите и хляба. Друга маса беше приготвена за пудинга. Надуваемият замък за децата вече беше издигнат, а и както повеляваше традицията бе опъната просторна палатка, с намятани вътре одеяла и възглавници, където следобед хлапетата се криеха от силното слънце, а вечерта се прибираха, за да спят. Те като по чудо успяваха да заспят въпреки шума и така възрастните имаха възможност да се веселят до насита.

Джейн прегледа отново списъка със задачи, макар след толкова години организация можеше да го издекламира, без да гледа дори. Някъде дълбоко в съзнанието й се бе загнездила мисълта, че това е последното такова парти. Искаше да се забавлява тази вечер, а не да страда от раздялата.

Телефонира предишния ден на Норман, за да му съобщи окончателното си решение коя оферта приема. Очевидно потенциалният купувач е бил във възторг. Щеше й се сделката да е в ход преди партито, за да може да се сбогува веднъж завинаги с това място. Освен това винаги можеше да идва на гости. Погледът й попадна на Рой, който бе докарал с пикапа си допълнителни столове. Усети, че й става приятно от присъствието му. Толкова много зависеше от него през годините. Беше истински приятел, а и повече от приятел. Колкото повече се сближаваха, толкова повече въпроси възникваха. Странно, но тя нищо не знаеше за личния му живот, докато Греъм беше жив. А и защо да е странно. Сигурно се е въздържала по някаква причина. Образите на момиче в жълта рокля и на момче с бели панталони за крикет изникнаха в съзнанието й. Колко различно можеше да се стече животът и на двамата, ако…

Реши, че няма да прекара следобеда в спомени. Върна се към настоящето. Семейството й не беше около нея и това я натъжаваше. Без да говори с никого, Филип се бе прибрал у дома. Беше изпратил само съобщение, че е добре. Трудно беше да си майка на човек, който се е държал толкова зле по време на брака си — инстинктът й диктуваше да го предпази, но от друга страна не можеше да не погледне истината в очите: той до голяма степен заслужаваше онова, което получи. Но собственият ти брат да ти сложи рога беше малко повече от наказание.

Ейдриан и Серена изглеждаха много щастливи. Не скриха нищо от никого — Серена говори с Хари и Амелия, а Ейдриан сподели с брат си Дейвид, след което двамата говориха със Спайк. Джейн се тревожеше най-вече за Хари — стана особено мълчалив след като научи новината, докато Амелия, типично за нея, погледна новото положение от положителната за себе си страна — поиска да се премести да живее при тях във Фрум и да се запише в колежа в Бат. Амелия беше от породата на оцеляващите — също като баща си, — но Хари беше по-чувствителен. И все пак, щеше да е по-близо до майка си, когато замине в медицинския факултет в Бристол.

Погледна часовника си. Оставаше само половин час до началото на партито. Нищо друго не можеше да направи повече. Усмихна се на слънцето с безмълвната молба да не изчезва и влезе в бунгалото, за да се приготви.

 

 

Хари инсталираше сложната система за озвучаване, надявайки се музиката, която беше избрал, да е достатъчно разнообразна, така че да задоволи вкусовете на повечето присъстващи. Беше направил компилация от парчета, популярни през последните четирийсет години, и нови хитове за по-младото поколение. От предишни години знаеше, че танците ще продължат до малките часове.

Радваше се, че има нещо, което да ангажира ума му. Още не можеше да се съвземе от думите на майка си, че чичо му може да стане негов втори баща, макар да не бе доловил и намек, че те възнамеряват да се женят. В първия момент направо му прилоша от новината. Знаеше, че баща му не е ангел. Никой не го беше изричал преди на глас, но Хари усещаше, че баща му кръшка. Долавяше го по начина, по който майка му въздишаше след обаждане на Филип, че ще се прибере късно, по безпричинната веселост, която демонстрираше баща му на следващия ден. Държеше се малко объркано и прекалено дружелюбно, когато приключеше с някоя от връзките си. Филип никога не се извиняваше за нищо, да не говорим за нещо, което не е признал, че е извършил. Ето защо Хари се чувстваше длъжен да бъде още по-внимателен с майка си — поне когато си е у дома. През останалото време, когато беше на училище, избягваше да мисли за това, че тя е сама и нещастна, защото съпругът й флиртува, а може би и нещо повече, със студентките от първи курс. В крайна сметка не я обвиняваше, че иска да го напусне, макар да беше шокиран, че човекът, заради който го прави е Ейдриан. Беше направо потресен! Дори не можеше да определи какво е отвратителното чувство, настанило се в стомаха му. Подозираше, че е ревност. Ревност към Спайк, който щеше да получи вниманието на майка му, докато Хари щеше да е студент първи курс и се очакваше да е пораснал достатъчно, да е независим, докато всъщност се чувстваше малък и много му се плачеше.

Как само се беше размекнал. Нищо чудно, че Флорънс избяга от него. Още една причина да се чувства толкова гадно бе, че тя щеше да присъства на партито тази вечер. След онази злощастна случка с нея през юни той се прибра у дома и пое онази работа в замъка Уоруик да развежда туристи. Наложи се да дойде тук отново заради партито. То бе традиция в семейството, при това последното. И ето че след два месеца отново е тук, надявайки се, че когато я види, няма да изпита нищо.

 

 

Сара се опитваше да потисне поривите си да ръководи всичко и всички, докато момичетата й помагаха да украси бисквитите за партито с цветна глазура. Беше опекла около стотина — не беше лесно при тукашните условия, но все пак се справи. Сега всичките бяха на кухненската маса, докато тя забъркваше розова, синя, зелена и жълта глазура. Беше решила да даде на момичетата да сложат глазура на десетина бисквити и те да правят с тях каквото им хрумне, а останалите щеше да приготви тя: на райета и малки шамандури. Поне децата щяха да ги харесат. Всеки трябваше да донесе нещо за хапване и Сара искаше да приготви нещо специално.

Нещо, което щеше да я отвлече от мисълта, че Иън няма да дойде. Той така и не можа да понесе факта, че го освободиха от работа. В началото за кратко бе обзет от изблик на оптимизъм, направи проучване в интернет, кандидатства на няколко места, но с течение на времето ентусиазмът му стихна. Стана раздразнителен, заядлив, навикваше и нея, и децата. Постепенно спря да прави опити, твърдейки, че му е унизително да го отхвърлят непрестанно. Сара се опитваше да му съчувства, но вътрешно бе обзета от паника. Ами ако не успее да си намери друга работа? Какво ще правят? Опита се да развие свой собствен бизнес, като приемаше всяка работа, която й се предлагаше, но не се справяше добре, особено когато децата си бяха вкъщи. И макар Иън да стоеше без работа, той не се включваше в отглеждането им. Беше изпратила идеите си за нова книга на своя издател, но отговор така и не идваше, което беше доста обезкуражително.

Към всичко това се прибавяше и огромното й усилие да не позвъни на Оливър. Беше й казал да се обажда, когато поиска, но тя бе наясно, че това няма да помогне за решаването на проблемите й. Отново и отново извикваше в съзнанието си преживяванията от онази невероятна тяхна нощ. Чувстваше се едновременно развълнувана и виновна. Какво не би дала да го преживее отново. Можеше да го организира за миг, но как да тръгне да изневерява на съпруга си точно сега, когато е толкова потиснат?

Постепенно тя престана и да му съчувства. Иън бе станал толкова неприятен, отхвърляше всеки и всичко, а животът им стана направо непоносим. Стигна се дотам, че спря да се бръсне, да се къпе, често не се обличаше до обяд. Ако Сара се опиташе да го укори, той изсъскваше, че нямало смисъл. Тя започна да прекарва колкото се може повече време с децата вън от дома им, което означаваше, че не можеше да работи, а следователно източниците им на средства съвсем намаляха. Ясно бе, че това не може да продължава дълго, но тя не можеше да намери решение. Веднъж му предложи да се върне в колежа за преквалификация, но той така се вбеси, че едва не я удари.

Иън не желаеше и да излиза. Отказаха няколкото покани за партита или барбекюта — той просто не желаеше да се среща с хора, за да не отговаря на въпроси. Всички знаеха, че е без работа, защото такива новини се разнасят бързо.

— Не виждаш ли, че съм неудачник — крещеше той всеки път, когато тя се опитваше да го убеди да отидат на вечеря с приятели. — Мразя да ме питат какво смятам да правя, защото всичко провалям.

Неспособна да спори с човек, който отказва да разговаря, Сара се отдръпваше и млъкваше.

Бунгалото на плажа бе единственият им източник на постоянен доход това лято. Иън настояваше да го дадат под наем и за почивните дни в края на месеца — шестстотин лири щяха да покрият няколко месечни ипотеки, но Сара се противопостави категорично. Тази седмица винаги е била тяхната седмица. Имаха нужда от ваканция. Момичетата най-вече. Иън капитулира, но отказа да замине с тях. Нямаше желание да говори с някой от съседите за положението, в което беше изпаднал.

Голямо облекчение беше да прекарат една седмица далеч от него. Децата, след дълъг период на затваряне в себе си заради държането на баща им, сега излязоха от черупките си. И трите много се вълнуваха от предстоящото парти. Откакто купиха бунгалото, присъстваха на тържеството за края на сезона и това бе най-вълнуващият момент от лятото. Въпреки ограничените си финанси Сара отиде в Бамфорд и им купи нови рокли от разпродажба, така че не се почувства прекалено виновна. Там видя и прекрасна бяла рокля от шифон с перли за себе си на четвърт от първоначалната цена. С дълбоко деколте и почти без гръб, но ако обуеше чехли, нямаше да е толкова предизвикателна… Известно време се бори със съвестта си и накрая се отказа да я купи. Заведе децата в сладкарница и им купи по парче торта, но когато излязоха и тръгнаха към колата, за да се приберат, тя изтича обратно до магазина и грабна роклята.

Щом приключиха с украсата на бисквитите, Сара ги прибра на хладно в шкафа, за да изсъхнат. Време беше да се приготвят. Няколко пъти провери дали Иън не е звънял, за да каже, че все пак ще дойде. Дълбоко в душата си изпита огромно облекчение, като видя, че никой не я е търсил.

Погледна роклята на закачалката. Щеше да изглежда страхотно с нея. Ще си сложи големите сребърни халки на ушите. За миг сърцето й се сви. Какъв беше смисълът да си облечен разкошно, когато съпругът ти не иска да те погледне дори, а човекът, за когото с удоволствие би я облякла, е вън от твоя обсег?

 

 

Фиона се скри в банята на бунгалото, разтреперана.

Ето. Това щеше да е първата проверка. Щеше да се справи. Поне се надяваше да успее. Трябваше — заради себе си, заради децата, но най-вече заради Тим.

Той се беше държал великолепно. Когато тя най-накрая събра смелост да му разкаже истината, той веднага пристигна в Евърдин, за да я вземе. Прегръщаше я силно, докато тя ридаеше и за първи път в семейния си живот, тя се почувства в безопасност. Тим беше потресен, че е пазила тайната си толкова дълго, и с нищо не показа, че я осъжда по някакъв начин. Обеща да бъде неотлъчно до нея, каквото и да реши. Намери й чудесен терапевт, който разплете цялата история, анализира я и предложи план, с който да й помогне да продължи живота си без „патерицата“, на която тя от толкова време се бе опирала. Щом веднъж всичко беше разкрито — поне в рамките на семейството й — тя намери сили да се изправи срещу демоните си.

Беше трудно. Кошмарно трудно. Всеки ден бе предизвикателство и битка, но тя бе напълно решена да се справи. Беше само на крачка да съсипе всичко, което имаше. Всеки път, когато се сетеше я втрисаше — годините на пиянски несвяст, катастрофата, сексът за една нощ…

Срещна го веднъж в магазина в Спар. Усмихна й се плахо отдалеч. Стори й се съвсем нормален, дори симпатичен, и тя изпита огромно облекчение. Когато на следващия ден след онази нощ напразно се опита да си спомни лицето му, изтръпна от мисълта, че е преспала с някой престъпник. За разлика от нощта, в която се запознаха, когато той бе с костюм на фея, в магазина мъжът бе облечен с нормални дрехи. Тя с нищо не показа, че е готова да говори с него. Не можеше да се изправи лице в лице с него. А той беше достатъчно възпитан, за да уважи решението й. Какво ли щеше да направи, ако той препречеше пътя й със „Здравей, скъпа“. Беше споделила с терапевта си, който не направи почти никакъв коментар. Но на нея й олекна.

Четири седмици. Цели четири седмици бе издържала без капка алкохол. Дните бяха дълги, нощите — още по-дълги. Имаше моменти, когато тялото й виеше от желание, а нямаше с какво да замести питието. Дори сънят не й носеше нужния покой, защото сцени от случки през годините, когато се олюляваше и ставаше за срам, а си мислеше, че всичко е наред, не й даваха мира и тя се събуждаше, обляна в пот. Тим се държеше прекрасно. Беше изнесъл целия алкохол от дома им и самият той не пиеше. Фиона беше сигурна, че няма да се справи, ако той вечер отвореше бутилка изстуден Совиньон за себе си. Избягваха събирания, което не се оказа толкова трудно, защото повечето им познати бяха заминали в отпуска, а и ти спокойно можеш да отклониш покана под предлог, че не си в града или чакаш гости.

Плажното парти в Евърдин не можеше да бъде подминато. Всяка година без изключение участваха. Тим я беше попитал предпазливо не иска ли да пропуснат тази година, но Фиона не се съгласи. Все някога трябваше да се изправи лице в лице с реалностите. Трябваше да се научи да живее в истинския свят без алкохол, а да не се крие в изкуствената си, защитена среда. А и тя се чувстваше добре в Евърдин. Хората там не те съдят и не се налага да внимаваш за всяка своя стъпка, както у дома.

Погледна се в огледалото. Трябваше да признае, че изглеждаше далеч по-добре. Беше наддала малко, защото когато мисълта ти е заета с пиенето, храната е последното, за което се сещаш. Погледът й беше по-бистър. Протегна напред ръце. Не трепереха. Обикновено, докато се готвеше да излизат, изпиваше поне по две чаши шампанско. Но не и тази вечер.

Сложи за последен път малко гланц за устни и излезе от банята. Тим се беше изтегнал на един от шезлонгите и четеше вестник — изглеждаше много хубав с официалното си сако. Вдигна поглед към нея и се усмихна.

— Децата тръгнаха вече. Не издържаха. Отидоха на надуваемия замък. — Изправи се. — Изглеждаш страхотно. — Приближи и я целуна.

За своя изненада, тя се улови, че отговаря на целувката му. Някъде ниско в стомаха й нещо потрепна. От много време не беше изпитвала този трепет. Дори не помнеше кога за последен път бяха правили секс. Когато дойдеше време за лягане, тя обикновено вече беше в несвяст. Защо Тим ще иска да прави любов с труп?

Сега чувството се връщаше. Той прокара пръсти по гърба й и тя потръпна от желание. Фиона се притисна до него и усети, че също е възбуден.

— Мислиш ли… — попита тя между целувките, — че ще е много неприлично, ако закъснеем малко?

 

 

Минаваше осем и половина. Партито беше в разгара си. Печеното прасе беше изядено. От него останаха само кокалчета. След залез-слънце по-малките деца бяха прибрани в скаутската палатка, където скоро заспаха. Шампанското беше отворено. Джейн беше намислила да произнесе кратка реч и да предложи тост, но реши, че настроението е весело и само ще натъжи присъстващите. Криси успя да сподели с нея, че е замисляла спасителен план за Бараката, но всички стигнали до решението, че нещата толкова са се променили, че е най-добре да се откажат. На Криси й се искало да си намерят място някъде, където е по-топло.

Джейн изпитваше леко чувство на вина към останалите внуци. Години наред прекарваха такива хубави лета, но пък и децата пораснаха. Хари отиваше в университет — оттук нататък щеше да има свои планове за лятото. Амелия с безбройните си приятели винаги имаше някакви планове с тях. А Спайк — при него нещата щяха да се променят. Към по-добро. Серена винаги е била добра майка — поне щеше да е по-добра от родната му майка. Дано Дона не им създава неприятности, но едва ли. Единственото, което тя искаше, е да живее лесно, а със Серена наоколо, това със сигурност щеше да е така.

 

 

Ейдриан изпадна в паника. Никъде не можеше да намери Серена. Целия следобед беше много мълчалива. Тя сякаш не очакваше партито като всички останали, макар да отрече, когато я попита.

Потърси я сред участниците, в палатката с напитките. Върна се в бунгалото, за да не би да си е полегнала или за нещо друго. Нямаше я никъде. Сърцето му се обърна. Ами ако в пристъп на съжаление е отишла да се види с Филип? Може да е променила решението си.

Срещна Криси и я стисна за ръката.

— Виждала ли си Серена?

Когато научи новината, Криси не скри колко е възмутена. Ейдриан обаче я беше дръпнал настрани и проведоха откровен разговор. Той й обясни колко нещастна е била Серена от години насам, че в началото били само приятели, но постепенно това се превърнало в нещо друго. Криси тогава не изглеждаше много убедена, но тя винаги си е била дръпната.

— Видях я да влиза в детската палатка със Спайк — рече тя.

Ейдриан понечи да си тръгне, но тя го спря.

— Чакай малко. Искам… да ви пожелая късмет. В началото си мислех, че вие двамата сте себични идиоти, които търсят евтино забавление. А и се ядосах малко, че искате да ме изнудите да плащам за Бараката. Виждам обаче… че става дума за нещо по-сериозно. — Тя замълча. — Надявам се да сте щастливи.

Стъписан, Ейдриан успя да се усмихне все пак.

— Благодаря ти. Това означава много за мен.

Криси докосна мълчаливо ръката му и отмина. Разчувстван, Ейдриан я изпрати с поглед. Мамка му, да не вземе да се разплаче сега? Последните дни бяха истинска въртележка. Очакванията за живота занапред, приключването на старите навици, включително и прощалното плажно парти. Трябваше да се стегне.

Приближи скаутската палатка и дръпна платнището пред входа. Въздъхна с облекчение, когато забеляза Серена да седи до Спайк, свит на кълбо в спалния си чувал, прегърнал здраво своя Барт. Тя милваше нежно косата му, докато заспи.

Сега вече Ейдриан не се сдържа и позволи на една малка сълза да се спусне по лицето му.

 

 

Сара се промъкна крадешком до бунгалото, за да изпуши една цигара. Тъкмо я беше свила, постави я между устните си и изведнъж видя, че някой поднася пламъка на запалка пред нея.

Запалка „Зипо“.

— Мамка му! — изпусна тя цигарата, изплашена. — Оливър! Какво по дяволите правиш?

— Няма що, мило посрещане — рече той и се наведе да вдигне свитата цигара. Постави я внимателно между устните й.

Сара усети как я залива топла вълна. Гневно дръпна цигарата.

— Какво търсиш тук? — настоя тя.

— Не мога да живея и минута повече без теб — погледна я право в очите той.

Сара преглътна. Не усети и следа от ироничната му интонации. Изглеждаше напълно сериозен.

— Не ставай смешен. Едва се познаваме.

— Аз лично знам достатъчно — наведе се той към нея.

Тя долови аромата на одеколона му.

— Мисля за теб всяка секунда, всяка минута и всеки час.

— Така… — замлъкна тя, не знаейки какво да отговори. Това си беше сериозно признание.

— На мен такива неща не ми се случват, Сара. Обикновено връзките ми са мимолетни, случайни. След това си тръгвам и не се обръщам назад. Но този път е различно.

— Вероятно, защото ти казах — не. Не мисля, че си от хората, които приемат да бъдат отхвърляни. — Полагаше усилия да говори спокойно, но гласът й потреперваше въпреки всичко. — Казах ти, че съм омъжена. Не мога да се справя с друга връзка.

— Сара… Съпругът ти е пълен идиот.

Тя го погледна изненадано.

— Видях го снощи у семейство Джонсън.

— Моля? — Тя седна от изненада. Какво по дяволите е правил Иън у Джонсън? Това ли беше човекът, който не искаше да се среща с хора, който се озъби, когато му предложи да дойде на плажното парти?

— Ами да. Беше се разпасал съвсем. Пиян като брадва и в отвратително настроение. Наложи се да го изхвърлят, преди да се е сбил с някого.

— Много е нещастен в момента. Минава през труден период.

— Продължаваш да го защитаваш, защо?

— Защото е мой съпруг — ядоса се Сара. — Обичам го и беше време, когато не беше такъв кретен. Нали помниш онези думи „В добро и лошо“? Нали това е смисълът на брака — да си до човека, когото обичаш…

Той не й позволи да довърши, като се наведе и я целуна. Тя не се противи. Господи!

Оливър се отдръпна.

— Ето затова те обичам — меко отбеляза той.

— По-добре недей — помоли го тя.

— Искам те в моя живот. Искам само да мога да те виждам. Дори това да не включва и секс…

— Да бе — завъртя тя очи.

— Честно. Мисля, че можеш да направиш от мен по-добър човек.

— Няма начин. Натъпкан си с отвратителни недостатъци. Нужна ти е по-скоро някоя вещица.

— Мисля, че заслужаваш някой, който държи на теб. Мъжът ти се скапва, Сара. Знам добре какво става. Държи се отвратително с теб, защото е нещастен, а ти в старанието си да крепиш нещата, се въртиш около него като обезглавено пиле, но никой не мисли за теб. — Той замълча. — Прав ли съм?

— Не — отвърна тя, без да вдига очи от земята.

Оливър сложи длани на раменете й и прокара палци по тила й. Господи…

— Не съм в твоя отбор, Оливър — продължи да упорства тя, макар тялото й да я предаваше. Разтопено злато се изливаше в подножието на стомаха й.

— Нека бъда с теб тази вечер. Ще ме представиш като приятел на семейството.

— Не можеш да останеш. Момичетата са с мен.

— Разбира се. Ще си взема стая някъде.

Тя го изгледа, изпълнена със съмнения. Сериозно ли говореше?

Оливър прокара пръсти по очертанията на челюстта й.

Трябваше да е свръхчовек, за да издържи на изкушението.

— Ами жена ти? — задъхано попита тя, спомняйки се енергичната жена от партито у Джонсън. Адвокат по разводите, за бога.

— Не ме интересува. Имах достатъчно време да мисля за това. Искам да съм с теб, Сара.

— Добре, но без номера. Не и тук — успя да отговори тя, едва поемайки си дъх.

— Без номера.

— И само тази вечер. След това ме оставяш на спокойствие. Не мога да се справя, Оливър…

— Само тази вечер. Обещавам.

 

 

Тя беше тук. Закъсня, но в крайна сметка Флорънс се появи. Хари го почувства, преди да я види. Косъмчетата на тила му настръхнаха и едва тогава я забеляза да си пробива път към него в тълпата. В едната си ръка държеше цигара, а в другата — бутилка бира.

Очевидно идваше да говори с него. Хари усети, че сърцето му ще изхвръкне. Какво да й каже? Дали все още излизаше с Марки Бърнс? Щеше му се да се измъкне, но някаква магия го привличаше към нея.

— Здравей! — поздрави той. — Гениално!

— Здрасти. — Тя запали нова цигара от огънчето на недопушената. Стъпка с крак фаса.

Хари понечи да покрие угарката с пясък, но бързо се отказа. Тя щеше да реши, че прави фасон.

— Добре… Добре ли мина лятото ти? — Боже, на какъв се правеше?

— Празнувах. Страхотно беше. Но съм на края на силите си. Не помня откога не съм спала цяла нощ.

Той се вгледа по-добре в лицето й. Наистина си личеше. Само за четири седмици беше коренно променена. Лицето й беше подпухнало, кожата беше напукана и на петна. Косата й бе някак сплъстена и безцветна, събрана на конска опашка. Ноктите — назъбени, сякаш ги беше гризала. Дрехите й бяха намачкани и на лекета. Изглеждаше някак занемарена. Миризмата на очевидно евтините цигари се смесваше с аромата на отвратителния парфюм, с който обилно се беше напръскала. Най-вероятно, за да прикрие факта, че отдавна не е взимала душ.

Хари не можеше да измисли какво да каже. Все пак реши да се върне на досадния, но проверен въпрос за края на лятото.

— Какви са резултатите ти?

Някаква хитра искра просветна в очите й, сякаш вече беше решила какво да отговори.

— Не успях. Не ми стигнаха точки. — Тя видимо се срамуваше. — Ще се наложи да се явя отново догодина.

— О, жалко. Съжалявам. — Не посмя да признае, че е получил само отлични оценки. Не беше от хората, които се хвалят.

— Заминаваш ли за Бристол?

— Да. След един месец.

— Сигурно ще е страхотно.

— Определено. Всъщност, надявам се.

Тя дръпна отново от цигарата. Изглеждаше странно.

— Хари… Искам да се извиня, че бях такава кучка това лято.

— Няма нищо — сви той рамене. — Не се притеснявай.

— Говоря сериозно. Направо не бях на себе си. А и той се оказа голям кретен.

— Така си е — ухили се Хари. — И аз можех да ти го кажа.

— Стига бе — тупна го тя по рамото.

— Това беше малко грубо — направи се той, че разтрива мястото. Когато отново я погледна, видя, че момичето плаче. Истински сълзи пълнеха онези очи, които направо му бяха взели ума. — Добре ли си?

— Да. Всъщност не — кимна тя и поклати отново глава. — Скапах всичко. Как може да съм такъв идиот?

Защото си истинска егоистка. Пък и се мислиш за нещо, което не си. Не ти пука изобщо за останалите. Всичко това мина през съзнанието на Хари, но предпочете да си замълчи, защото по принцип беше добро момче. Потупа я само по рамото.

Тя сякаш само това беше чакаше и се хвърли към него. Сепнат, Хари се дръпна инстинктивно. Нима не беше чакал тайно точно това през цялото лято? А ето че сега не я искаше близо до себе си. Изпита лека погнуса.

— Виж, трябва да отида да сменя музиката. Няма да слушаме цяла вечер Бийтълс, я. — Измъкна се от прегръдката й, колкото успя по-внимателно.

Флорънс го изгледа някак глупаво. Гримът се беше разтекъл. При някои жени това не изглежда грозно, но не такъв беше случаят с Флорънс.

— Ще се видим по-късно — подхвърли Хари и се отдалечи.

 

 

Джейн застана на стълбите на Бараката и се огледа. Тук природата наистина беше магическа. Луната осветяваше със сребристата си светлина над морето, пясъка и танцуващите. Мъжете с официалните си сака, жените в искрящи рокли. Светлината от разпръснатите фенери допълваше призрачната. Поредното парче завърши и хората спряха за момент, засмяха се, посегнаха към напитките си, ожаднели от танците. Много скоро отекнаха първите акорди на следващото парче.

„Girl You Really Got Me Now“^[1] на Кинкс. Всички скочиха отново на дансинга за познатата на всички поколения мелодия.

Джейн се пренесе във времето. Почти нищо не се беше променило. Само дето сега имаше повече хора, музиката бе по-силна. Тя погледна към върха на дюните и си спомни обзелото я преди толкова години чувство — чувство на младо момиче, чийто живот се бе обърнал с главата надолу, което нямаше никаква представа накъде да поеме. През почти целия си живот до този ден тя не успя да се освободи напълно от това чувство. Сега, когато нещата си бяха вече по местата, тя за първи път се почувства свободна.

Обърна се и видя Рой до себе си да протяга усмихнат ръка.

— Ела, нека им покажем как се прави.

Джейн се усмихна и тръгна надолу по стълбите. Подаде едната си ръка на Рой, а другата сложи на рамото му.

На следващия ден ще започне да разчиства от Бараката вещи, събирани цял един живот, за да подготви помещенията за новия собственик. Но тази вечер… тази вечер ще танцува по пясъка, огряна от лунна светлина.