Вероника Хенри
Лято на плажа (10)

10. Истинска буря

Сирени виеха. Дрънчаха звънци. Някъде отдалеч долиташе гласът на Дизи Раскал, който търсеше някой да танцува с него. Въпреки какофонията, напълно концентрирана, Серена стискаше здраво кормилото. Отпусна газта, докато взимаше завоя, сетне отпусна крак, но се носеше с бясна скорост, докато не се наложи да намали заради острия завой отпред. Вече виждаше линията на финиша, публиката от двете страни на трасето възторжено аплодираше, докато тя с пълна скорост профуча под флаговете на финиша.

— Успях! — изскочи тя навън с победоносно вдигнати ръце. Ейдриан се измъкна от седалката до нея с леко крива усмивка.

— Нямах престава, че можеш да шофираш така.

— Ще ти издам една тайна — наведе се тя към него и той долови аромата на косите й. Би трябвало да е свикнал вече с него, но въпреки това усети, че му се завива леко свят. — Идвах тук с Хари. Беше на тринайсет. Играехме различни неща, но това беше любимата игра. Сигурна съм, че инициалите ни още са в компютъра.

Тръгнаха си от симулатора на „Гран При“. Хората около тях седяха пред автоматите като хипнотизирани, независимо от честата липса на късмет. Рулетки, ротативки, конни състезания — пускаха монети, без да се замислят, а шумът от спускащите се в легенчетата монети на някои места ги стимулираше още повече.

— Филип щеше да откачи, ако знаеше. Мрази това място. — Тя изкриви лице, имитирайки съпруга си. — Тук е само за идиоти!

Излишно беше да обяснява повече. Ейдриан чудесно познаваше брат си. Можеше да си представи реакцията му, ако разбереше, че жена му и синът му ходят понякога в игралните зали, за да се позабавляват. Ироничен и язвителен, той със садистично удоволствие щеше да използва подобен факт, и то когато тя най-малко очаква, пред гостите на парти, на което той не е искал да присъстват, а тя напротив — е настояла да отидат. Филип беше страхливец и грубиян. Ейдриан много пъти, повече отколкото искаше да си спомня, е трябвало да понася острия език на брат си, но благодарение на миролюбивия си характер, никога не беше реагирал.

Сега обаче нещата някак се бяха обърнали.

Действията му не бяха продиктувани от желание за отмъщение. За нищо на света. Ейдриан искрено обожаваше Серена. И то от мига, в който Филип я доведе у дома, за да я представи на семейството преди близо двайсет години. Тогава Ейдриан бе едва шестнайсетгодишен и вероятно привличането бе обичайното за тази възраст — да си падаш по гаджето на по-големия си брат. В повечето случаи това отминаваше, но не и при него. Постепенно, с всяко следващо лято, прекарано в Евърдин, те станаха много близки. Докато сега…

Завладян от внезапен прилив на чувства, той я привлече в прегръдките си. Малко необикновеното им обкръжение го възпламени още повече. Краят на лятото бе близо. Много скоро, в началото на есента, Бараката щеше да има вече нов собственик. Ако не изясняха положението си, тя щеше да си замине за Уоруикшър и нищо чудно постепенно да охладнеят един към друг. Лятото бе единственото време, когато можеха да бъдат заедно — откраднати кратки моменти, винаги нащрек, за да не събудят подозрение. През останалото време се чуваха по мобилните си телефони с помощта на сложна система от кодове. Случваше се да говорят с часове, изтегнати всеки в своето легло, но разделени от хиляди километри. Дори когато споделяха всекидневни събития те звучаха интимно, а когато говореха за интимности…

— Трябва да им кажем — настояваше Ейдриан. — И то сега. Не го ли направим сега, никога няма да им кажем.

Той я притисна така, че тя опря гръб в близката ротативка. Усещаше вибрациите на машината, които разтърсваха тялото й. Желаеше до болка тази жена.

Не бяха правили секс все още. Нещо ги възпираше. И двамата искаха това да се случи, но да е както трябва, а не като грях. Само се целуваха. Не можеше да си представи нещо по-прекрасно от целувките й, но със сигурност имаше и нещо още по-прекрасно.

— Знам — погледна го тя в очите, без да отклонява поглед. Зад гърба й машината проблясваше и премигваше. — Тази вечер ще кажа на Филип.

— Ще говоря с майка ми. — Идеята за този разговор никак не вдъхновяваше Ейдриан. През последната година на Джейн й се събраха твърде много неприятни вести, а тя обикновено бранеше семейството с всички сили. Нямаше представа как ще приеме мисълта, че някой се опитва да разруши семейни отношения отвътре. Добре знаеше, че Серена щеше да излезе виновна. Не той, нито Филип.

Членовете на семейството се държаха здраво един за друг. В игралната зала цареше истински хаос — просветваха неонови реклами, ротативките звънтяха, сини и отровно жълти отражения играеха по пода. Въздухът бе наситен с миризма на бургери и захарен памук, които се носеха от бара в ъгъла, стиснали многоцветните си сладоледи деца се щураха наоколо. Мястото беше и ад, и рай, зависи от гледната точка.

— Тате? — Шестгодишният Спайк бе направо на седмото небе. Мигаше малко объркан. Не можеше да проумее защо двамата се прегръщаха.

Те побързаха да се отлепят един от друг. Да не притесняват Спайк бе едно от задължителните правила във връзката им.

— Хей — разроши Ейдриан щръкналия перчем на момченцето, който всъщност стана причина да му дадат това име. — Серена току-що ме би.

— Парите ми свършиха — протегна Спайк длан, за да видят, че говори истината.

— Два паунда. Толкова ти беше сумата, определена за харчене.

— Много исках да уловя един Барт с щипките.

Ейдриан въздъхна тежко. Това е винаги проблемът с машините в игралните зали. Успяват да ти създадат усещането, че си на крачка от спечелването на някоя от наградите. Спайк копнееше за плюшения Барт Симпсън от машината с щипките.

— Да отидем за един последен опит — предложи Серена и хвана Спайк за ръка. — Човек никога не знае.

— Аз обаче знам — обади се Ейдриан, но все пак ги последва.

Серена пусна монета от петдесет пенса и се наведе, за да покаже на Спайк как да натиска бутоните, за да управлява щипките. Ейдриан знаеше какво ще стане. Щипките ще се надвесят над Барт, ще посегнат да го хванат и дори ще успеят да уловят я крак, я ръка, след което рязко ще се върнат в стартово положение, но празни.

За негова изненада, под ръководството на Серена Спайк насочи както трябва щипките и изпищя от щастие, когато видя мечтаната играчка заклещена от щипките. Минута след това вече здраво стискаше жълтата играчка, изработена от евтин плат, който едва ли беше в списъка на разрешените продукти.

Грейналото личице на сина му разтопи Ейдриан. Какво друго може да иска човек от живота! Съзнаваше, че бъдещият му живот със Серена щеше да е изпълнен с такива моменти. Отношението й към Спайк бе едно от многото неща, които харесваше в нея. Тя винаги намираше време за него. Сещаше се какво би му харесало и му купуваше дребни подаръци, които винаги се оказваха нещо специално — хартиена въртележка, комплект знаменца за пясъчния му замък, любимото му списание. Нещо малко и вкусно, като сладолед във вафлена фунийка, което нямаше да развали обяда му.

Затвори очи, за да запамети ценния миг. Следващият ден духът щеше да е пуснат от бутилката. Тя щеше да е негова, или не. Молеше се само тя да издържи и да се пребори за онова, което вече цяла година обсъждаха, като си даваше сметка, че тя има да губи много повече от него. Серена имаше семейство и две деца, имаше дом. Докато Ейдриан имаше единствено Спайк. А с него можеше да бъде само, когато майка му решеше, че й е удобно. Ето защо нямаше какво да губи — той само печелеше.

Ейдриан изчака, докато Спайк заспи, здраво стиснал плюшения Барт, след което отиде да налее на Джейн чаша от любимото й бургундско Алиготе, а за себе си отвори бутилка бира „Перони“ за кураж. Тримата с Джейн и Спайк бяха сами в Бараката. Филип, Серена, Хари и Амелия бяха наели съседно бунгало. Дейвид и Криси щяха да пристигнат с трите си деца следобед на следващия ден за партито за края на сезона. В момента то му се струваше след година. Ейдриан знаеше, че сега е моментът да хвърли бомбата, преди неизменната истерия по подготовката да е във вихъра си.

По негова преценка майка му беше в добра форма. Цяло лято беше спокойна, въпреки тежката загуба или може би тъкмо заради нея. В миналото тя винаги беше напрегната, губеше се в догадки какво може да е настроението на Греъм, стъпваше на пръсти около него.

Ейдриан нямаше нужда да е психотерапевт, за да се досети, че вероятно връзката с майка му бе причина за връзката му със Серена. И двете бяха свързани с властни, но егоистични мъже, които се държаха с тях като с парцал. Ейдриан открай време се мъчеше да брани Джейн от баща си, но какво можеше да направи, когато жестокостта беше по-скоро духовна, а не физическа, когато не можеше да посочи какво точно е направил баща му, но виждаше и чувстваше, че майка му е нещастна. При Серена, която страдаше по същия начин, той поне можеше да направи нещо, за да й помогне, като я отведе от източника на страданието й.

Помнеше първия ден, в който осъзна, че тя не е безразлична към него. Беше преди три години. Завари я да плаче зад бунгалото, там където простираха да съхнат мокрите костюми.

— Какво се е случило? — попита той, изненадан от чувствата, които го връхлетяха. Изпита потребност да я защити и да забие един в лицето на Филип, който вероятно бе причина за тревогата й.

— Глупава разправия — опита се да го увери тя, но сълзите не спираха да се стичат по лицето й.

Той обгърна раменете й и тя зарови лице в ризата му. Ейдриан можеше да стои така часове.

Тя не му се довери тогава. Нужно беше време, за да започне да му вярва. Не настоя да му каже каква е причината за сълзите. И когато най-сетне те спряха, вероятно се бяха изчерпали, той й каза, че смята да излезе в морето да се разходи с леката моторница, купена от семейството преди години и стоеше на кей недалеч от бунгалото.

— Не искаш ли да дойдеш с мен? — попита той. — Тъкмо ще разчистим малко паяжините от корпуса. Мама е при Спайк в момента. Може да направим едно кръгче.

Серена подсмръкна и кимна, пъхна в джоба си свита на топка хартиена кърпичка.

— Би било чудесно — промълви тя, но в следващи миг сбърчи чело. — По-добре да се обадя на Филип.

— Че защо? Ти си възрастен човек. Хари и Амелия са достатъчно големи да се грижат за себе си. Какъв може да е проблемът?

— Прав си — рече тя след кратък размисъл и го последва до очуканата Мицубиши Уориър.

Ейдриан извади детското столче на Спайк от седалката до шофьора, за да й направи място. Направо не можеше да повярва, че е успял да я убеди. Ароматът на парфюма й изпълни купето и успя да заглуши дори миризмата на фасовете, които преливаха от пепелника отпред. Истината е, че никога не пушеше, когато синът му пътуваше с него.

— Какво си си сложила? — подхвърли той, но като забеляза косия поглед, който тя му хвърли уточни: — Имам предвид парфюма ти.

— Коко — засмя се тя с облекчение. — Коко Шанел.

— Коко значи… — промърмори той.

След няколко дни, когато се прибра от Евърдин, влезе в магазин за козметика и помоли жената, която се занимаваше с продуктите на Шанел да му даде листче с пръснат върху него парфюм. В първия миг се запита дали не е малко перверзно това, което прави. Но когато вечерта взе листчето в леглото си, си даде сметка, че му действа успокоително.

В онзи първи ден закачиха лодката с трейлъра за колата и я откараха до брега на устието на реката, откъдето лесно щяха да я пуснат на вода само двамата. Ейдриан обичаше тази лодка — много лека, тя летеше над водата. Той включи мотора и се понесоха над вълните. Усещането беше страхотно и Ейдриан знаеше колко опасно е това, което правят — достатъчно бе да посрещнат една вълна под неправилен ъгъл и лодката щеше да се преобърне. Само че той беше достатъчно опитен и знаеше какво прави. А и имаше нужда от адреналин. Нужно му беше нещо, което да е сериозна причина за ускорения му пулс.

Спряха на малък плаж покрай брега, където семейството обичаше да ходи на пикник. Измъкнаха се навън и се стовариха на пясъка, заливайки се от смях. Скоро смехът им секна и впериха очи един в друг.

— Мамка му — процеди той през зъби.

— О! — възкликна Серена сепнато.

Никой от тях не си бе дал сметка какво всъщност се случва. Бяха правили опити да се въздържат, но чувството бе по-силно от тях. Толкова естествено беше да са двамата. Но всъщност седяха на буре с барут. Не може да имаш връзка с жената на брат си и да не си готов за фойерверки. Серена бе вцепенена от обзелото я чувство за вина. Разрида се неудържимо и той дълго я държа в прегръдките си.

— Не е редно — стенеше тя през сълзи.

— Нищо не сме направили — опита се да я успокои Ейдриан.

— Да, но искахме — упорстваше тя и продължаваше да мокри ризата му със сълзи.

— Така е…

 

 

Ейдриан отпи от бирата си. Устата му беше пресъхнала от притеснение. Всеки път, когато се готвеше да подхване разговора, нервите му не издържаха и той се заемаше с нещо друго. Отвори пакет фъстъци, подреди леглото на Спайк. Опита се да си представи как Серена казва на Филип и това го стимулира. Неговата задача беше далеч по-лесна.

— Мамо…

Джейн вдигна очи от броя на „Таймс“ и леко се усмихна. Ейдриан се поколеба за пореден път. Жената пред него изглеждаше толкова по-спокойна напоследък, по-млада за годините, по-щастлива, появи се дори искра в погледа й. Не искаше да е отговорен за пореден срив в живота й, но не можеше да мълчи повече.

— Трябва да ти кажа нещо. Нещо важно. Може да се окаже неочаквано.

Джейн отпусна вестника.

— Пак ли Дона? — въздъхна тя. — Да не би отново да иска да заведе Спайк в Австралия? Дано не…

— Не, не… Не става дума за това.

— Слава богу!

През ум не му беше минавало, че тя няма да се сети, но пък и нямаше нищо чудно. Дона открай време хвърляше някакви заплахи, които в крайна сметка не изпълняваше.

Дона според него беше пълна противоположност на Серена. Влюби се в нея преди седем години — „лисица“ с ослепителна гарвановочерна коса, която държеше бутик за винтидж дрехи във Фрум, където живееше. Видя му се екзотична, неземна, загадъчна. И докато разбере, че е свръхнервна, егоистка и измамница, тя вече беше бременна. Той чувстваше, че не може да прекара и минута повече в нейна компания, но пък и за нищо на света не можеше да обърне гръб на бебето. Месеци наред тя го тормозеше — заплашваше, че ще прави аборт, или заявяваше, че вече го е направила, от време на време заявяваше, че не той е бащата. До момента, в който Спайк се роди, Ейдриан беше убеден, че тя е душевноболна и той е длъжен да защити сина си от нея. Дона обаче го затрудняваше на всяка крачка. Истината е, че тя затрудняваше всички, включително и себе си. Това стана причина и родителите му да му купят онова малко жилище, където Спайк да има сигурен покрив, поне за времето, когато Ейдриан успяваше да го вземе. Оттогава семейството живееше в постоянен страх, че момченцето, което всички обичаха толкова много, може да пострада, докато е под грижите на Дона или пък тя ще го отведе с някого, с когото случайно е решила да избяга, и никога да не я видят повече. Единственото им оръжие бяха парите — Джейн и Греъм непрестанно даваха и то само защото Спайк беше толкова очарователен, че на никого не му беше жал за парите.

— Не става дума за Дона — повтори Ейдриан. — А за Серена. За мен и Серена.

Майка му отправи само един поглед. Онзи поглед, който винаги го караше да си признае, че е взел тайно последната бисквита от буркана със сладкиши. Преглътна мъчително.

— Не мога да кажа как точно се случи, но се случи. Ние… Влюбени сме. И тя ще напусне Филип.

Джейн се засмя малко нервно.

— Ейдриан. Не ставай смешен. Това… Това е невъзможно.

— Не, не е — реши той да е категоричен. — От близо година го обсъждаме и най-сетне решихме.

— Цяла година…? — пребледня Джейн, която едва сега си даде сметка, че синът й говори истината.

— И двамата не го искахме — опита се да обясни Ейдриан. — Последното, което искам, е да разруша брака на брат си.

— О, Ейдриан — въздъхна майка му. Не беше ядосана, а само невероятно тъжна.

— Мамо, обичаме се. Не можем да живеем един без друг. А Серена не може да живее повече с Филип.

— Но тя е негова съпруга.

Ейдриан въздъхна тежко. Майка му беше от поколението, което вярваше в израза „в добро и зло“ от брачната церемония, все едно колко неприятно е злото.

— Знаеш, че Филип се държи отвратително с нея… — Почувства се виновен, за това, че може да я засегне с това, което ще каже, но беше прав. Серена беше приела грубиянското държане на Филип така, както майка му бе приела грубостите на баща му. — Също като татко.

— Какво имаш предвид — погледна го Джейн строго.

— Моля те, мамо. Не искам да се връщам назад. Знам обаче, че никак не ти беше лесно.

Джейн не възрази. Скри лице в длани за кратко, за да може да преглътне казаното.

Ейдриан се огледа. Очите му се спираха поред на стените, които познаваше по-добре от тези в дома, в който беше израснал, или тези в дома, в който живееше сега. Знаеше всяка изпъкналост в дървото, всяка пукнатина. Сякаш вчера беше времето, когато спеше в тясното легло, в което сега спеше Спайк, таванът над леглото бе нисък като в корабна каюта, матракът на буци… Какво значение има, след като имаш цяло лято край морето?

Помнеше как често се будеше нощем, вероятно някъде към десет, макар да му се струваше, че минава полунощ, и чуваше как баща му мърмори на майка му тихо, но настоятелно. Трудно му беше да различи думите, но знаеше, че са противни, защото чуваше как майка му плаче. Притискаше ушите си с кадифената си играчка, мечтаейки да има смелостта да се измъкне от леглото и да каже на баща си да спре. Никога обаче не се престраши.

Сигурно някога са се обичали, също като Серена и Филип. Кога любовта е преминала в омраза, страстта в презрение, нежността — в жестокост?

— Тя ще дойде да живее при мен във Фрум — продължи той. Ще ми помага в бизнеса с всички онези неща, за които хич не ме бива. Документация, сметки, правене на цени. Търсене на клиенти. Има хиляди идеи как да разширя бизнеса, как да се пласирам на пазара. Точно от това имам нужда. В началото със сигурност ще сме бедни като църковни мишки, но ще имаме себе си. А и като е с мен, ще мога да прекарвам повече време със Спайк — радва се, че ще го взима от училище, докато съм на работа, наместо да ходи в онези детски клубове, в които го праща Дона, докато е на работа… — Той замълча, завладян от предчувствие за това какво ги очаква в бъдеще.

Най-сетне Джейн вдига очи. Този път те бяха пълни със сълзи.

— Разбирам — простичко рече тя. — Не мога да ти дам благословията си, защото Филип също е мой син и трябва да съм безпристрастна. Но те разбирам. Знам какво значи да обичаш някого. — Тя се опита да се усмихне. — Много харесвам Серена. Знам, че ще се държи добре със Спайк. А в крайна сметка само това има значение.

Ейдриан кимна. В гърлото му беше заседнала буца.

— Обещавам ти, мамо… Това не е случаен флирт. Дори не сме имали… — опита се той да се усмихне. — Няма да се впускам в подробности, но става дума за любов, а не за секс или за някаква временна загуба на ума. Тя е тъкмо като за мен, а и знам, че е много нещастна. От много дълго време.

Лицето на Джейн се изкриви от болка. Всяка майка страда, разбирайки, че детето й е станало причина за нечие нещастие.

— А Филип? Той знае ли?

Ейдриан си пое дълбоко въздух. Не му се мислеше за това.

— Най-вероятно му съобщава в момента.

 

 

Серена бе дала на Хари и Амелия двайсет паунда да отидат в кръчмата тази вечер.

— Трябва да говоря с баща ви.

— Добре ли си мамо, ще се справиш ли? — погледна я тревожно синът й.

— Разбира се — усмихна се тя бодро. Фактът, че Хари зададе този въпрос, още повече я убеди, че е тръгнала в правилната посока. Добре знаеше, че децата са наясно с това колко нещастна е тя, още повече че и те бяха подложени на избухванията на баща си, на неестествено високите му изисквания към тях, на способността му непрестанно да подкопава увереността им. В къщата винаги витаеше напрежение. Никой никога не знаеше кога ще е следващият удар на Филип. Можеше да е толкова мил. Докато най-неочаквано се проявяваше обратната му страна…

Серена отдавна не мислеше, че разрушаването на брака им ще е признак на неуспех. Това по-скоро щеше да донесе облекчение за всички и макар съвсем естествено да предизвика друг вид вълнения, колко хубаво щеше да е да седиш на масата спокойно и да не тръпнеш в очакване на поредната лекция, саркастично излияние или мъчителни наставления. Тя прегърна и двамата, преди да излязат. Чудесните й деца. Хари, който въпреки всички опити на баща му да омаловажи всичко, с което се захващаше, се справяше чудесно със следването на медицина в Бристол. Чудноватата на пръв поглед малка Амелия беше намерила убежище в изкуството и тъй като не успя да постигне отличен успех, предизвиквайки презрението на баща си, беше приета в курс, където щеше да се подготви за кандидатстване в университета. Те щяха да се справят, щяха да идват при тях с Ейдриан през почивните дни, макар малкото му жилище да не предлагаше много възможности. Защото Бараката, лятното им убежище, вече нямаше да е на тяхно разположение.

Определено беше време за промяна.

 

 

— Мили Таплоу, Луси Бартлет, Никол Морл и Уеб — изреждаше тихо Серена момичетата пред мъжа си. И това бяха само няколкото, за които беше абсолютно сигурна и то не само от слухове, но и лично се беше уверила, видяла беше с очите си как те реагират, когато я срещнат на някое светско събиране — никоя от тях не беше достатъчно добра актриса, никоя не смееше да я погледне в очите. А и по необяснима за нея причина, никоя не можеше да отлепи поглед от Филип, докато той беше в същата стая. Бяха съвършено прозрачни. Но пък и бяха толкова млади, а и напълно завладени от магията на този човек.

Смръщил леко чело, Филип не сваляше поглед от нея и само леко поклащаше глава.

— И какво за тях?

— Какво очакваш да си помисля, когато се опитам да заговоря момиче по време на някое от твоите малки коктейлни партита и то подскочи, разлее питието в чашата си и се чуди как час по-скоро да се измъкне, като в същото време върви след теб с ококорените очи на покорно кученце?

— Увлечение. Това нищо не доказва.

— Нямам нужда от доказателства — спокойно уточни Серена. — Знам, както и ти, какво се случва. Отново и отново. И нямам намерение да търпя повече.

— Кой ти ги е наговорил тези неща? Бас държа, че е онази проклетия Елинор Трип. Пълни главата ти с всякакви глупости и то знаеш ли защо? Защото тя не е нищо друго, освен една фрустрирана лесбийка, Серена, и най-вероятно мечтае да пъхне ръка между краката ти.

— Елинор винаги е била верен приятел.

Елинор беше също преподавател в университета, но по средновековна английска литература и единственото, което правеше за Серена е да я изслушва, и то неведнъж, да я оставя да поплаче на рамото й. Но тя никога не коментираше, само слушаше.

— А и нещата са много по-сериозни, Филип. Става дума за Ейдриан.

Филип премигна от изненада.

— Какво за Ейдриан? Какво знае той за моя живот?

— Искам да кажа… че причина за този разговор е Ейдриан. Напускам те. Ще живея с него.

Мъжът срещу нея мълча цели пет секунди, след което избухна в смях.

— Ще живееш с Ейдриан? В мръсния му малък апартамент в онова хипарско градче? А проклетата откачена кучка ще ти диша във врата? И с какво точно ще се изхранваш? Той едва успява да направи една масичка на няколко месеца. Това едва ли ще е достатъчно да поддържаш стандарта, на който си свикнала.

— Говориш така, сякаш си ми осигурил рога на изобилието, Филип. — Студеният й поглед направо го пронизваше. — Кога за последен път съм си купила рокля? Или елегантни обувки? А и изобщо не става дума за пари. — Тя вдигна ръка, за да не му позволи да я прекъсне. — За мен парите никога не са били основен проблем.

— Какъв е тогава проблемът? — иронично подхвърли Филип. — Може би сексът?

— Не. Сексът няма нищо общо тук. Става дума за възможността да бъда щастлива.

— Щастлива ли?

Като преподавател по английски, той сякаш се опитваше да даде дефиниция на най-простата дума. Но очевидно бе напълно шашардисан. Серена предполагаше, че това е резултат от шока и на липсата на каквато и да е опора.

— Ами децата? Какво мислиш за тяхното… щастие? — саркастично завърши той.

— Ще бъдат разстроени със сигурност — отвърна Серена. — Но мисля, че ще разберат. Знаят, че от много време съм нещастна.

Тъмен облак мина през лицето на Филип. Той отново влезе в кожата си на грубиян. Намекът, че децата му по някакъв начин са били съучастници, никак не му хареса. Пристъпи напред.

— Каква кучка се оказа — процеди той. — Хитро си обработила всички така, че да изглеждаш самата невинност и мъченица, докато в това време си чукала брат ми, мръсен парцал…

— По-добре спри. Не съм спала с никого, докато бях женена за теб.

— Все нещо си правила. Не може това да ти хрумне неочаквано.

— Така е — съгласи си тя. — Случи се нещо, което предполагам ще наречеш влюбване.

Филип бе присвил очи и сега те бяха тънки като цепки. Никой мъж не обича да бъде правен на глупак, особено свалячите.

— Няма да получиш абсолютно нищо — заяви той. — И няма да виждаш децата.

— Всъщност това зависи единствено от тях. И двамата са над шестнайсет. А ми се полага половината от цялото имущество.

— Ще се боря за всяко пени.

— Добре. Не съм и очаквала друго.

Тя взе един пуловер и го преметна върху раменете си.

— Къде отиваш?

— Навън.

— Не може да хвърлиш бомба и просто да си тръгнеш.

— Искам да ти дам малко време. За да помислиш. Преди да обсъдим подробностите. Няма да позволя да ме измъчваш с безсмислени спорове. Иска ми се раздялата ни да е колкото се може по-малко болезнена.

— Искаш да ме накараш да участвам в лесна раздяла?

Тя изкриви лице в подобие на усмивка, но така само се опитваше да прикрие факта, че всеки момент ще се разплаче.

— С теб никога нищо не е било лесно за мен.

Миг след това Филип стоеше сам насред дневната с поглед впит в затварящата се врата.

Усети стягане в гърдите и притисна юмрук до сърцето си, с надеждата да успокои малко ритъма. Какво клише само, помисли си той, ако вземе да получи инфаркт точно в този момент. След няколко дълбоки вдишвания стягането отмина и той можеше вече по-спокойно да обмисли следващата си стъпка.

Мамка му. Здравата го бяха сгащили. Имената, които Серена изброи, бяха само върха на айсберга и тя със сигурност го знаеше. Така че нямаше накъде да мърда. През цялото време си беше мислил, че е много внимателен, а ето че тя знаеше. Проклета да е Елинор Трип. Виждаше твърде много със студените си очи с увиснали клепачи. Нямаше да се изненада, ако беше поставила и наблюдатели в часовете му, след което е бързала да докладва на Серена. Проклета мъжемразка!

През всичките тези години това беше като наркотик за него. Нови попълнения всяка учебна година — зашеметяващи, интелигентни, зрели млади създания, които попиват всяка негова дума. Обичаше да избира следващата си любовница, устата му се наливаше сякаш избираше бонбон от кутия с ръчно направен шоколад. След това се обзалагаше със самия себе си колко време ще му отнеме да я свали. С течение на времето беше усъвършенствал техниката и подхода си. Една доза повече внимание. Няколко похвални коментара, за да се почувства тя добре. Някой и друг допълнителен час за консултация. Чаша вино. Пръст, прокаран по извивката на лицето — до този момент те вече са меки като памук. Филип знаеше, че е привлекателен мъж, а информираността му беше афродизиак за онези, които са гладни за образование. Чувстваха се поласкани, когато ги караше да се чувстват специални. Оплетеше ли ги веднъж в мрежата си, ги държеше в нея около шест месеца, наслаждавайки се на широко отворените им очи, докато им показваше неподозираните възможности на телата им, след което деликатно ги отблъскваше.

— Жена ми стана подозрителна — прошепваше той, докато галеше меката вътрешност на бедрата. — Не искам да става скандал.

Винаги плачеха горчиво, но накрая си тръгваха, без много да се сърдят. Все някак успяваше да избегне разкриване. Никое от момичетата не споделяше преживяното с други, защото той ги караше да обещаят.

— За първи път ми се случва такова нещо — успяваше да ги убеди той. — Но ти си толкова специална. Ще го пазя в най-съкровените си спомени. Но просто не можем да продължаваме.

Имаше известна ирония в това, че напоследък много бе забавил темпото. Желанието за подобни преживявания вече не беше толкова неудържимо. Не точеше лиги по новопостъпилите студентки. Миналия семестър дочу разговор между две студентки, които определено говореха за него.

— Ааа, не. Не мога — писукаше едната. — Той трябва да е поне на петдесет.

Което не беше вярно. Оставаха му още година-две. Пък и смяташе, че посребрените коси на слепоочията му, му придават особено очарование. Не можеше да понесе мисълта, че някое ослепително красиво момиче ще го отхвърли с израз на отвращение. Ето защо тази година не беше се оглеждал дори за нова жертва. Беше започнал да се радва на компанията на собствената си съпруга. Направило му беше впечатление, че от нея се излъчва особено сияние, че очите й наместо да потъмняват — греят. Кипеше от жизненост, държеше се с някаква нова увереност. Това определено го интригуваше. Редом с нея студентките му изглеждаха неоформени, недоразвити, наивни, докато Серена беше женствена и някак загадъчна…

Сега вече разбираше защо.

Почувства се унизен. Изведнъж му стана горещо, отново му беше трудно да диша. Как щеше да погледне останалите членове на семейството след всичко това? Ами децата? И майка му… Какво щеше да си каже? Дали Серена възнамеряваше да използва своя списък с имена, за да се оправдае? Предстоеше годишното плажно парти за края на сезона пред тяхното бунгало. Щеше да се наложи да застане пред всички…

Отпусна се тежко на края на леглото, същото легло, което бе споделял със Серена, и покри лицето си с ръце. Знаеше, че напълно беше заслужил това, което се случваше. В гърлото му се надигна горчилка на разкаянието, но очевидно беше късно. Дали наистина беше късно? Може би имаше начин да си я върне? Почивка? Диамант или извинение? Обещание…? Май нямаше начин. Серена никога не е била толкова спокойна и уверена. Сам провали всичко с егоизма си, самодоволството и арогантността си, с това, че се чувства безсмъртен, недосегаем…

Изправи се. Не беше човек, който ще се самобичува и ще се потапя в отчаяние. Той е човек на позитивното действие — под краката му не расте трева. Измъкна куфара изпод леглото и започна да хвърля дрехите си вътре. Серена нямаше да има в какво да прибере своите в края на седмицата, но това си беше неин проблем. Отиваше си у дома. Ще я остави тя да обяснява какво е решила. Ако го няма, няма да се наложи да отговаря.

Само след няколко седмици започва академичната година. Ще отиде във факултета, ще подреди нещата си. Ще поръча вино в „Маджестик“, ще организира коктейлно парти за новопостъпилите — ще приготви блини със сьомга. Съзнанието му бързо се насочи към лъскави дълги коси, невинни погледи и перлена кожа. Взе ключовете за колата. Нека Серена сама измисли как тя и децата ще се приберат. Неин проблем.

 

 

Ейдриан седеше на пясъка, обгърнал колене. Колко пъти бе седял така през годините, гледайки морето. Всичко това щеше да му липсва. Тази гледка винаги му действаше успокоително. Така успяваше да си даде сметка за наистина важните неща.

Видя я да идва към него. Вятърът рошеше русите къдрици. Носеше къси джинси и карирана червена памучна риза, чиито краища бе вързала на възел отпред. Беше наметнала лек пуловер върху раменете си. Вървеше боса.

— Как мина?

Серена седна до него и въздъхна.

— Сигурна съм, че нещата ще станат доста неприятни, преди да потекат гладко. Филип няма да се даде без бой.

Известно време седяха един до друг, наслаждавайки се на близостта и топлината на телата си, на липсата на необходимост да говорят дори. Не мина много и Ейдриан обгърна лицето й с длани и я целуна.

Най-сетне тя беше негова.

Той беше неин.

 

 

Вътре в Бараката Джейн отиде да завие Спайк. Барт се беше претърколил настрани и тя вдигна играчката, за да я намести до ръката на момченцето. Беше изтощена от съобщението на Ейдриан. Толкова много въпроси възникваха от това и най-вече за ролята й като майка.

Дали можеше да направи нещо, за да предотврати тази отвратителна ситуация? Дълбоко в себе си знаеше, че причината за всичко се корени във Филип. Толкова много приличаше на Греъм — направо плашещо. Същите начини на защита, същото високомерно държане, същата способност да хвърля вината за собствените си недостатъци върху другите. Може би трябваше да се опита да го промени, докато беше малък. Връщайки се назад в миналото, си даде сметка, че в онези ранни години това не личеше толкова много.

Мобилният й телефон иззвъня. Сърцето й подскочи — винаги ставаше така, когато някой я търсеше в необичаен час.

Оказа се Норман — нейният адвокат.

— Джейн? Много съжалявам, че те безпокоя толкова късно, но току-що имах много странен телефонен разговор. Потърси ме агентът на Теренс Шоу. Това трябва да е писателят, нали? Та той ме помоли да ти съобщя, че той е починал вчера.

— Божичко! — Джейн прекоси стаята и се отпусна тежко на първия стол. Нямаше никаква представа какво да чувства или мисли. — Божичко — повтори тя съвсем объркана.

— Погребението ще е в четвъртък. В Лондон. Той мисли, че може би ще искаш да присъстваш. Аз естествено ще дойда с теб, ако желаеш. Това е само покана, естествено, но той мисли, че е важно за теб…

Без съмнение Норман умираше от любопитство. Джейн знаеше, че му дължи някакво обяснение.

— Работих за този човек, когато бях съвсем млада. Преписвах на машина един от романите му. Беше… Беше голям особняк.

Нямаше да обяснява на адвоката си подробностите около пропиляната си младост и то по телефона. Норман бе самата дискретност и тя неслучайно работеше с него от толкова време, не искаше да го плаши по телефона.

— Ще взема влака — реши тя на момента. — Ще дойда направо в офиса ти.

Затвори телефона с трепереща ръка.

Любовта на живота й. Починал.

Вече нямаше никаква надежда. Няма за какво да мечтае повече.

Незнайно как и защо изпита огромно облекчение, сякаш се освободи. В следващия миг искрено се зарадва, че Ейдриан държи на онова, в което врява. Можеше само да се надява, че един ден и Филип ще открие щастието с някой друг. За нея сигурно е твърде късно, но ако успее да убеди децата си в цената на истинската любов, не е страдала напразно.