Тейтъм Флин
Жупел за закуска (4)

4.
Вампирите са опасни за здравето

Нощта бе черна като в ковчег и също толкова пълна е мъртъвци. Неестествен хлад се просмукваше от стълбите на замъка през подметките на изтерзаните ми маратонки, а виещият вятър заплашваше да ми изтръгне раницата от ръката. Всеки момент една от полюшващите се сенки по алеята щеше да се преобрази в карета, готова да ме отнесе обратно сред горящите огньове у дома, но точно тогава бях готов да дам и десния си рог, за да остана там, където бях.

Мда, обратно вкъщи. Бях прекарал едва седмица в Трансилвания, но нещата изобщо не бяха минали по план.

Вратата на замъка зейна и един висок костелив човек с черно кожено яке и с толкова бледа кожа, че в сравнение с нея и снегът изглеждаше румен, се приближи с горди крачки.

Аз се дръпнах назад.

— Ей, ела тук — каза графът с грейнала зъбата усмивка. Разпери ръце и ме дръпна в просълзена прегръдка. — Донесе много, много радост на един стар вампир.

Примижах и духнах козината на якето му от устата си. Само ако можеше някой друг да не намери развоя на събитията за много, много нерадостен.

— Страхотно, графе. Радвай се на новото си… аз.

— Ще, скъпи Джинкс, ще. И е само благодарение на теб.

Това, разбира се, беше проблемът.