Джоана Шуп
Графинята блудница (11)

Единайсета глава

Вратата между двете стаи се затвори и Маги си пое дълбоко дъх за първи път от четвърт час насам. Сърцето й блъскаше тежко в гърдите, биеше толкова силно и шумно, че тя бе сигурна, че той ще забележи. Обаче чувството за самосъхранение я бе заставило да остане тиха и неподвижна.

Отнасяше се с нея толкова нежно, почти… любящо. Беше положил усилия да не я събуди и тя се бе включила в играта. Освен това, ако мръднеше, какво би могла да му каже? Докосни ме, Саймън. Целуни ме. Докажи, че случилото се вчера следобед не бе случайно.

Не й бе лесно. Леките му като перце докосвания възбуждаха тялото й, всяко я караше да изпитва копнеж. Тя на практика едва не замърка като зажадняло за внимание коте. Можеше да се разтопи от страст, докато той развързваше връзките на роклята й.

Гърдите й бяха натежали, бе влажна толкова силно от желание, че едва дишаше. Мястото, където удоволствието се концентрираше, пъпката плът, която Саймън едва вчера следобед бе милвал, за да я доведе до върха, пулсираше с ритъма на сърцето й. Беше събудил сетивата й и сънят нямаше да дойде лесно.

Обърна се по гръб с надеждата да облекчи копнежа, отвори очи и се опита да се концентрира върху заобикалящата я обстановка. Красивия жълт тапет. Горящите пламъци в камината. В картината над нея разпозна „Селски политици“ на Уилки^[1]. Помисли си, че подхожда на Барет Хаус, като се имаше предвид политическото наследство на граф Уинчестър.

Обаче дори това майсторско платно, вдъхновено от фламандската живопис, не можа да я разсее. Тялото й копнееше за облекчение.

Вратата разделяше тази стая с друга — дали не със спалнята му? Беше я оставил едва преди малко, затова тя предполагаше, че е от другата страна на вратата. Какво ли правеше? Почиваше си? Събличаше се? О, боже мили, къпеше се?

Като си представи високото му стройно тяло мокро и голо, със стичаща се по него вода, страданието й се засили. Постави ръка между краката си през дрехите с надеждата да потуши пламъците на желание — но само за да ахне при допира. Определено е по-лошо — отбеляза с учудване и отдръпна ръка.

Защо бе изпила всичкото това уиски в бордея на мадам Хартли? Ако не беше, при никакви обстоятелства нямаше да заспи на стола до леглото на Кора. Беше свикнала да си ляга късно. Често рисуваше до малките часове на нощта, без да се споменават шумните забави, организирани от Ирландската блудница, които обикновено продължаваха до пукването на зората. Ако не бе заспала, в момента щеше да е в дома си и нямаше да се гърчи в хватката на сладкото и дяволито изкушение.

Преди да се е осъзнала, краката й стъпиха на твърдия под. Роклята й висеше накриво и почти се бе плъзнала надолу по раменете й. Вероятно можеше да го помоли да довърши развързването. Не, не — това бе лудост. Безразсъдно и безумно. Не можеше… нали? Какво щеше да му каже?

Много малко, с повече късмет.

Докато вървеше към вратата, си мислеше, че онова, което трябваше да направи, което всяка разумна жена би направила, беше да го помоли да завърже отново връзките и после да извика каретата й. Но когато пръстите й обгърнаха бравата на вратата, тя прекрасно знаеше, че няма да постъпи така.

Вратата се отвори безшумно и тя надникна в, както се оказа, спалня. Меките отблясъци на пламъците осветяваха ъглите и разкриваха масивни мъжки мебели. Стаята бе точно такава, каквато бе очаквала…

Тих стон привлече вниманието й и погледът й се спря на огромното легло с балдахин.

Остана с отворена уста. Саймън, гол както в деня на раждането си, се бе изтегнал върху кувертюрата и се… докосваше. Члена си по-точно. Беше го стиснал и движеше ръка нагоре-надолу, а мускулите му играеха под кожата. Очите му бяха затворени, чертите на лицето му бяха омекнали от удоволствието, а ръката му поддържаше постоянен ритъм, докато се движеше от основата до върха и обратно.

Господи, беше красив.

Тя гледаше омагьосана, неспособна да извърне поглед. По него нямаше тлъстини. Плосък корем, широки рамене, мускулести бедра, които тръпнеха от сексуално напрежение. Светли руси косъмчета обсипваха гърдите му, ръцете до лактите и краката. Беше поразително красив. Закопня за моливите и скицника си, искаше да улови магията на това чисто егоистично действие, на този миг.

Желанието, което бе изпитала в другата стая, избледня в сравнение с адските пламъци, които бушуваха сега в нея. Гърдите му се повдигаха и спускаха бързо, докато се милваше, удоволствието очевидно нарастваше. От върха до основата, после отново нагоре. Сега движенията бяха по-силни, по-бързи. Тя прехапа долната си устна, за да не изстене. Заби крака в килима, за да не се втурне напред. През целия си живот не бе копняла така отчаяно да докосне някого. Крайниците й едва ли не вибрираха от усилието да остане неподвижна.

Свободната му ръка се отпусна на корема му, после се плъзна по-надолу. Не спря там, където тя предполагаше. Той разтвори крака и ръката му обхвана тестисите му. От гърлото му излезе стон. Коленете на Маги омекнаха и тя трябваше да стисне рамката на вратата, за да остане права.

Тихият й стон вероятно бе достигнал до него през стаята, защото той отвори рязко очи и проблясващият му в мрака поглед се втренчи в нея. Ръцете му застинаха. Маги продължаваше да се държи за рамката на вратата и се чудеше какво да каже. Как можеше да обясни безразсъдното си поведение, така нетипично за една дама?

Огънят пукаше и съскаше, докато тя се опитваше да мине през тъмния лабиринт на ума си, за да стигне до свързана мисъл. Той надменно повдигна едната си руса вежда. Изражението му не издаваше нито гняв, нито срам, а само любопитство. В погледа му имаше похотливо обещание, сякаш я предизвикваше да се приближи.

— Не спирай — помоли го тя тихо. О, Господи. Наистина ли го бе казала на глас?

Ъгълчетата на устните му трепнаха. Той пусна тестисите си и я повика с пръст. Тя поклати силно глава. Ако се приближеше, не се знаеше какво може да направи.

— Ела тук, Маги.

Сякаш дърпана от невидимо въже, което я свързваше с него, тя се подчини на изречената с дрезгав глас команда. Колкото повече се приближаваше, толкова повече подробности забелязваше. Върховете, ъглите и долчинките на възхитителното му тяло. Малките капчици пот по кожата му. Малък белег на мускулестия му корем. Стигна до долния край на леглото му и се хвана за най-близката дървена подпора.

— Не знаех, че някой ме гледа — каза той. Ръката му отново започна да се движи и погледът й още веднъж бе прикован под пъпа му. Дланта му обгърна набъбналата главичка, после той отново хвана целия член и задвижи ръка нагоре-надолу. — Толкова си красива, цялата зачервена от възбуда. Виждала ли си преди мъж да се самозадоволява?

— Не — прошепна тя.

— Очевидно е, че се наслаждаваш на шоуто. Кажи ми какво ти се иска да направиш, като ме гледаш?

Дори за миг не й хрумна да излъже.

— Искам да те ближа.

Ръката му застина, той си пое рязко дъх.

— Къде? — запита с дрезгав глас.

Погледът й срещна неговия.

— Навсякъде.

Той отдръпна ръката си и членът му падна, твърд и горд, на тялото му. Саймън постави ръце под главата си, тялото му бе изпънато пред нея в цялата си величественост, напрегнато, възбудено и мъжествено. Устата й пресъхна. Той не бързаше, чакаше. Очевидно я предизвикваше, чакаше да види какво ще направи. Господи.

Можеше ли да го направи?

А можеше ли да не го направи?

Не беше невинна, бе изгубила девствеността си преди години. Но удоволствието, поне това, което й бе показал Саймън предния ден, бе нещо ново. Никога нямаше да повярва, че е възможно, ако не бе го изпитала сама. И като че ли бе хапка от лимоновия сладкиш на Тилда, тя бе гладна за още.

Сърцето й биеше лудо, тя понечи да се качи на леглото, но той каза:

— Роклята ти. Искам да я съблека. — Тя стъпи на пода и се обърна с гръб към него. Чу, че той седна в леглото, усети топлината, която се излъчваше от тялото му, и сдържа дъха си. Пръстите му се заеха с връзките. — Готово.

Тя издърпа ръце от ръкавите и остави роклята да се свлече като локвичка на пода. Преди да е успяла да излезе от кръга, който дрехата образуваше, той развърза фустата й и свали презрамките от раменете й. Хвана я за хълбоците, обърна я към себе си и се зае с връзките на корсета й. Съблече и тази дреха така бързо като останалите и отново се излегна на леглото, оставяйки я само по тънката долна риза.

Отново сложи ръце под главата си, сякаш се опитваше да не я докосне.

— Ще я свалиш ли, за да мога да те гледам?

Маги прехапа устна. Досега не се бе събличала пред мъж. Винаги камериерката й го правеше — дори по време на брака й. Но не се срамуваше от Саймън. Може би трябваше, но той вече бе виждал по-голямата част от тялото й, пък и какво значение имаше още един чифт женски гърди? Те са били обект на художниците още откакто за първи път са рисували с пръчки в калта. А тя бе виждала достатъчно картини, за да знае, че женските гърди са с различна големина и форма. Нейните със сигурност не бяха уникални.

Хвана подгъва на долната риза, съблече я през глава и я захвърли на пода.

Очите на Саймън под натежалите клепачи обходиха голото й тяло. И горещият му преценяващ поглед накара всичко в нея да се разтопи.

— Господи, по-прекрасна си, отколкото си представях — възкликна той тихо.

— Мога да кажа същото за теб.

— Покажи ми — каза той, но това бе по-скоро молба, отколкото заповед.

Тя се качи на огромното легло, наведе се и притисна устни до вътрешната страна на коляното му. Мускулите на крака му се стегнаха. Окуражена, тя обсипа с целувки бедрото му, все по-нагоре и по-нагоре. Солената му и гореща кожа, лекото гъделичкане на твърдите косъмчета… Беше като упоена от мириса и вкуса му, хапеше го леко със зъби и го галеше с език, а бързото му дишане отекваше в тишината на спалнята.

Тя захапа леко бедрото му и той си пое рязко въздух. Макар че опитът й бе доста ограничен, бе получила определени знания от гравюрите и илюстрациите на голи тела, с които Лондон бе пълен. Скиците на Лемарк, които тя бе направила за мадам Хартли, показваха двойки, които си даряваха удоволствие по всякакви начини и във всякакви пози — неща, които тя дори не бе сънувала. По онова време ги бе сметнала за плод на въображението. Но сега… сега копнееше да изследва. Да открива. Да доставя удоволствие.

Прокара върха на езика си по главичката на издутия му от кръвта пенис. Бедрата му потръпнаха.

— О, боже! — изстена той. — Отново, мила.

Тя се подчини, като този път започна от основата и се придвижи по цялата копринена дължина. Като стигна до края, го обви с устни и засмука дълбоко, поемайки дебелия му еректирал член в устата си. Той повдигна глава и рамене от дюшека, после се отпусна тежко назад. Изруга, дълга и красноречива псувня, мускулите му се стегнаха.

Тя си спомни как той движеше ръка преди малко и повтори действието с устата си. Ако не нещо друго, поне щеше да му е достатъчно приятно…

— Мили боже! — изхриптя той. — Няма да издържа, ако продължаваш.

Прииска й се да се усмихне, но бе ясно, че не можеше, и вместо това продължи движенията с по-голяма сила. Мекият като кадифе и в същото време стоманен от ерекцията пенис се плъзгаше между устните й и се галеше в езика й. Това, че можеше да му достави удоволствие по този начин, че контролираше нещата, й даваше усещане за сила. От еротичните рисунки никога не би се досетила, че това е възможно. Обаче главата й се замайваше от усещането за власт. Копнежът между краката й нарастваше, докато устата й се движеше нагоре-надолу по члена му.

После се сети и за нещо друго отпреди малко. Ръката й се плъзна между бедрата му, тя хвана тестисите му и ги стисна леко.

— О, по дяволите, не мога… — Бедрата му се разтресоха, той започна да се плъзга бързо и плитко в устата й, а ръцете му стискаха покривката на леглото. — Ще… Не мога… Господи, Маги! — Той свърши с вик и тогава тя за първи път вкуси плътната сладко-горчива течност.

Тялото му бе обхванато от спазми, докато свършваше в устата й, а тя засили усещанията му, доколкото можа. Спазмите продължаваха и семето му се изля дълбоко в гърлото й. Накрая, когато престана да тръпне, тя отдръпна ръцете си и го целуна по корема. Беше го задоволила. Дори го бе накарала да изгуби контрол. Едва не й се виеше свят от щастие, беше се опиянила от властта си.

— Ела тук — каза той задъхан. Огромните му длани се плъзнаха под мишниците й, повдигна я и я премести до себе си. Погледите им се срещнаха и дълбините на сините му очи излъчваха нежност и топли чувства, които тя усети с цялото си тяло, та чак до пръстите на краката.

Той отметна косата й назад от лицето и я събра над едното й рамо.

— Знаеш ли за какво мислех — запита тихо, — докато си доставях удоволствие?

Тя поклати глава и той продължи:

— Представях си, че правиш точно онова, което направи. И реалността, сладка моя, далеч надмина въображението ми.

Обхвана тила й с длан и придърпа главата й към устните си.

— Целуни ме. Позволи ми да те вкуся.

Устните им се срещнаха и той веднага раздели нейните с езика си и го плъзна вътре. Тя го целуваше с желание, агресивно, подхранвайки пламналата между тях искра.

След миг той я положи да легне по гръб.

— Сега трябва да върна услугата.

Саймън се настани между бедрата на Маги, сигурен, че никога досега не е изпитвал такава нужда да достави удоволствие на жена.

Обсипа с целувки нежната млечнобяла кожа от вътрешната страна на бедрата й. Можеше да помирише възбудата й, виждаше влагата на желанието по външните й устни. Желание за него. Тази гледка можеше да накара мъжа да падне на колене.

Позволи си един миг само да я гледа. Бледа кожа и сини венички, които лесно можеха да се проследят под нея. Венериният й хълм бе покрит с черни косми. Краката й бяха разтворени подканващо. Всичко това му се стори невероятно еротично.

— Господи, прекрасна си — прошепна той.

Проследи с върха на езика си външните ръбове на пълните устни, които пазеха входа на влагалището й.

— Саймън! — възкликна тя и подскочи леко, затова той плъзна ръце под дупето й.

Сдържаността й го изненада. Със сигурност някой от другите й любовници я бе вкусвал тук.

— Отпусни се, Маги. Позволи ми да ти доставя удоволствие.

После я облиза от отвора до малката пъпка на върха и сякаш някак отдалеч чу писъка й, издаващ шок. Как можеше да обърне внимание на нещо друго, когато тя бе гола пред него, а интимната й женска същност бе така влажна, подута и невероятно прелестна? Усети с езика си сладкия вкус на възбудата й и едва не изстена. Никога нямаше да може да й се насити. Наистина, ако мъжът можеше да избере начина, по който да умре, неговото предсмъртно желание щеше да бъде да направи точно това.

Тя издаде нечленоразделен звук, когато той концентрира усилията си върху малкото снопче от нерви, където е събрано удоволствието на жената. Възбуждаше го и го измъчваше, галеше го с уста, език, длани и дори със зъби, докарвайки я до полуда, слушаше стоновете и виковете й, за да разбере какво й доставя най-голяма наслада.

Тя стискаше здраво главата му, заровила пръсти в косата му. Само след секунди бедрата й започнаха да тръпнат, тялото й се напрегна. Той плъзна пръст в нея и постигна желания резултат. Тя нададе дрезгав вик, крайниците й бяха обхванати от конвулсии, а вътрешните й стени се стегнаха около пръста му. Беше прекрасно, че тя не се сдържаше, реакцията й бе така искрена и ентусиазирана, каквато не бе виждал досега. Това много му харесваше, толкова много всъщност, че пенисът му изискваше внимание.

Когато тръпките й най-после престанаха, той покри тялото й със своето. Тя бе така прелестна със зачервената си кожа, разрошената коса и сънливото изражение, издаващо задоволеността й. Той отметна косата от лицето й.

— Достави ми огромно удоволствие — каза тя задъхано.

— Мила моя, дори не съм започнал да ти показвам какво е удоволствие. — Наведе глава и засмука трапчинката зад ухото й, размърда бедра и погали издутия си член в чувствителната й плът. — Следващия път ще лежа по гръб, а ти ще си върху мен, допряла стъпала до главата ми. Така ще можем едновременно да си доставяме удоволствие с уста.

Тя си пое рязко дъх и изви гръб, очевидно в съгласие с плана му. Той се усмихна и дланта му обгърна гърдата й.

— Харесва ти, нали? Да ти кажа ли какво друго искам да правя с теб? — Затъркаля твърдото й гладко зърно между пръстите си.

— Саймън — въздъхна тя и затвори очи.

— Може би трябва да ти покажа. — Дланите му се спуснаха надолу и обхванаха пълните гърди. Бяха така прекрасни и наситени с чувственост. Съвършени зърна, които бяха като кадифе. Наведе глава и ги обходи с език. Гърбът й се изви в дъга, гърдите й се повдигнаха към устата му, той пое зърното в устата си и засмука силно.

Тя го стискаше здраво, докато той продължаваше да я дарява с ласки. Когато тя започна да извива тяло под него и да издава тихи гърлени звуци, той се повдигна и се плъзна в нея. Топлото и влажно място между краката й го обгърна, прилягаше му съвършено, и той затвори очи, за да се наслади на чистото блаженство.

— О, Господи — чу дрезгавия си глас, докато се опитваше да запази контрол. Искаше това да продължи по-дълго.

Тя обгърна хълбоците му с крака, притисна се в него, подтиквайки го да продължава, и инстинктът взе превес. Похотта и нуждата го завладяха, те бяха сила, на която не можеше да устои — както и на жената под него. Потъваше в нея отново и отново, мускулите на бедрата му играеха, телата им се удряха едно в друго. Тя заби болезнено нокти в гърба му и сладките й въздишки изпълниха ушите му. Не можеше да спре, не можеше да забави темпото.

Изведнъж тя се напрегна и сдържа дъха си. Той изстена:

— Господи, да! Вземи удоволствието си, Магс. — Тя извика и копринените й стени се стесниха около члена му. Натискът се събра в основата на гръбнака му, разпростря се по задните му части и той се отдръпна навреме, за да се изпразни върху чаршафите. Това продължаваше и продължаваше заедно с вълни на невероятна еуфория, които го оставиха изтощен и пресъхнал. Когато възбудата най-после утихна, той се отпусна тежко на леглото, разтърсен от силата и необуздаността, с които я бе обладал.

Затвори очи и я притисна до себе си. Опита се да възвърне ритмичността на дишането си и разума си. Беше ли изпитал същото с някоя друга жена? Ако да, то не можеше да си спомни. Женски пръсти помилваха гърдите му, изследваха и успокояваха и — поне веднъж — той мълчеше. Нямаше доверие на гласа си, не искаше тя да разбере какво изпитва. Чувствата, които го бяха обзели, нямаха прецедент. Тя предизвикваше в него емоции, с които не знаеше как да се справи.

— Трябва да се върна в стаята си — каза тя и понечи да се отдръпне.

— Да не си се осмелила да станеш от леглото. — Ръката му я обгърна по-здраво, притисна я към тялото му. — Още не съм свършил с теб.

— Така ли? — Тя прокара нежната долна част на ходилото си по пищяла му.

— Да. Дай ми миг да събера сили. — И да възвърна здравия си разум.

— Хмм. Значи си прекалено слаб да ме последваш, ако стана и си тръгна.

Той обърна глава и я погледна.

— Винаги ще те следвам, Маги. Този път няма да ми избягаш. — И осъзна, че наистина го мисли. Беше я изгубил веднъж, нямаше да я изгуби и сега. Миналото беше без значение, той я желаеше и тази нощ доказваше колко задоволителни можеха да бъдат отношенията им.

Тя прехапа устна и бузите й порозовяха. Той не можеше да разбере дали я е смутил, или й е доставил удоволствие. Може би и двете.

— Какво каза на Кора? Как я убеди да ти се довери?

Смяната на темата го накара да се отпусне. Нямаше нужда да оголва душата си в първата им нощ заедно. Закле се, че ще е първата от много.

— Казах й, че тук ще е в безопасност, че никой няма да я принуждава да прави нещо против волята си.

— И тя ти повярва?

Ръката му милваше гърба й, после се плъзна и обхвана дупето й.

— Мога да бъда много убедителен. Не си ли го научила вече?

Тя се усмихна накриво и посочи с жест спалнята.

— Като се има предвид къде сме и какво се случи току-що, мисля, че много добре знам колко убедителен можеш да бъдеш.

— Като че ли не влезе сама в спалнята ми — подразни я той. — Вярвам, че ти ме съблазни, мадам.

Този път бузите й поруменяха силно.

— Не е джентълменско да ми го напомняш.

Той милваше дупето й, докато не я прикова под себе си.

— Мила, никога няма да ти позволя да го забравиш.

Той я целуна, без да й даде възможност да каже нещо — дълга и сладка целувка. И продължи, докато тя не започна да стене и да го моли да я обладае.

След като стигнаха до изтощение, тя се сгуши в него, преметнала едната си ръка през гърдите му. Дъхът й галеше кожата му. Саймън никога досега не се бе чувствал толкова доволен. Какво значение имаше миналото, щом я имаше в леглото си сега? Другият мъж, скандалът, лъжите… всичко бе забравено. Само тази нощ имаше значение. Тази нощ бе намерил всичко, което искаше.

— Сега си моя — прошепна, заровил устни в гъстата й коса.

Докато се унасяше в сън, прегърнал Маги, мислеше за всички палави неща, които искаше да направи с нея на сутринта.

Но когато зората настъпи, тя си бе отишла.

 

 

— Мистър Холистър иска да ви види, милорд.

Саймън въздъхна и внимателно остави ножа и вилицата на ръба на чинията. Беше слязъл рано долу с намерението да закуси набързо, за да се отбие при Маги — първото, което щеше да направи сутринта. В главата му се въртяха хиляди въпроси, които изискваха отговори. Най-вече защо бе избягала от леглото му в малките часове на нощта. От Стилмън бе научил, че около четири и половина бе извикала камериерка, която да й помогне да се облече, и бе заминала с каретата си, след като проверила как е Кора.

Това, че не бе останала, извикваше в устата му горчив вкус, който не можеше да бъде отмит от ароматното сутрешно кафе.

А сега и детективът бе дошъл. Саймън все още искаше да открие Лемарк, разбира се, но имаше други по-наложителни неща от това да чуе доклада на Холистър.

— Кажи му да дойде следобед, Стилмън.

Икономът се поклони, а Саймън сграбчи чашата си и с благодарност отпи дълбока глътка. Масата бе затрупана с непрочетени вестници. Гледаше ги втренчено, без да вижда, докато се опитваше да проумее поведението на Маги. Снощи се бе прокраднала в спалнята си и си бе тръгнала по същия начин в мига, в който бе заспал. В такъв случай съжаляваше ли за случилото се?

Не, каза си той. Със сигурност не. Вероятно за първи път в живота си се бе загрижила за репутацията си. Слугите говореха и тя най-вероятно не искаше да я заварят в леглото му. Размърда рамене, за да облекчи малко напрежението, насъбрало се там през последните няколко часа. Да, това трябваше да е.

Но тя все още не знаеше, че той има намерение да се ожени за нея. Дори в този момент рубините на семейство Уинчестър чакаха в кабинета му — изкусно изработените бижута, които бяха тяхно притежание вече пет поколения. Всяка графиня Уинчестър ги бе носила в деня на сватбата си и Маги нямаше да бъде изключение въпреки миналото си.

Стилмън се върна с нещастно изражение на лицето.

— Извинете, милорд, но мистър Холистър настоява да ви види.

Саймън прокара длан по току-що обръснатата си челюст. Какво можеше да е толкова важно, по дяволите? Все пак бе прочел доклада на Холистър само преди три дни. Беше ли открил кой е Лемарк междувременно? Не изглеждаше вероятно. Но ако приключеше с това, можеше после да се заеме с по-належащи дела. Изправи се.

— Чудесно. Въведи го в кабинета.

Влезе там, докато Стилмън и Холистър още вървяха по коридора. Закрачи към бюрото и седна, без да крие нетърпението си.

— Е, мистър Холистър. Ето ме, така че да чуем важните новини. — Забарабани с пръсти по страничната облегалка на стола.

Холистър влезе и се поклони. На сдържаното му сериозно лице бе изписана гордост.

— Открих го, милорд. Или по-скоро нея.

Саймън замръзна.

— Нея? — Направи му знак да седне.

— Да, милорд. — Холистър се разположи на стола срещу бюрото. — Проследихме момчето за поръчки на мисис Макгинис. Името му е Хенрик. Родителите му са дошли тук преди три години от Прусия и той започнал да работи за Макгинис около година след отварянето на магазина. Доставя предимно пакети с картини, обикаля града. Понякога го изпращат да пазарува храна. Проследихме го до абатство на „Найтсбридж стрийт“. Влезе с празни ръце, а излезе с пакет, завит в кафява хартия, който много приличаше на платно или гравюра.

Наблюдавахме абатството няколко дни. Видяхме в него да влиза жена, която носеше завити в кафява хартия пакети. Излезе с празни ръце. Човекът ми я проследи до голямата й къща на „Чарлс стрийт“.

Саймън се намръщи, мислите се блъскаха в пулсиращия му мозък. „Чарлс стрийт“? Не, не можеше да бъде. Как? Защо? После всичко си дойде на мястото, парченцата се подредиха и дъхът заседна в гърлото му. Мили боже. Пейзажът. Защо не се бе досетил сам? Дори нямаше нужда Холистър да довършва разказа си, обаче шокът бе толкова силен, че му пречеше да го прекъсне.

— Оттам стигнахме до името и започнахме да копаем по-надълбоко. Както се оказа, тази жена и мисис Макгинис се познавали още когато живеели в малък град в Норфолк, Литъл Уолсингъм. Тя била съпруга на благородник, който починал почти преди две години. — Холистър се прокашля и продължи: — Оставил й малко пари и предполагаме, че вдовицата е дала част от тях на Макгинис, за да отвори магазина. Имам приятел в банката на жената и той потвърди, че през последните две години в сметката й влизат пари от Макгинис, както предполагаме, за работи на Лемарк. Добри пари, ако ме питате.

— Нека позная — каза той, стиснал челюсти. — Лейди Хокинс.

Холистър премигна.

— Ами да, милорд. Отлично предположение. Ваше благородие може би дори познава…

Саймън удари с длан по бюрото, с което накара мастилницата и писалката да се залюлеят. Холистър пребледня, но не каза нищо, а графът мълчаливо беснееше. О, колко глупав е бил. Тя през цялото време го е правила на глупак. Горещият гняв залепна за гърлото му, размъти ума му. Лорд Уайнджестър. По дяволите. Искаше му се да удари нещо, някого. Каквото и да е.

Тя го бе унижавала, докато той бе копнял за нея. Отново. Господи, никога ли нямаше да поумнее?

Кадифената кутийка с рубините на Уинчестър бе в края на бюрото и му се присмиваше. На трийсет и четири не бе по-умен, отколкото на двайсет и три. Баща му, образец за интелигентност и сила на духа, щеше да бъде дълбоко разочарован от сина си. Хората ще очакват от теб достойни дела.

Погледът на Саймън прикова Холистър.

— Колко сигурен сте?

— Няма никакво съмнение, милорд. Имам доказателство, ако Ваше благородие иска да го види. — Детективът посочи куфарче от кафява кожа, оставено на пода.

Саймън нямаше нужда от доказателство. Дълбоко в себе си знаеше, че докладът на Холистър отговаря на истината. Картината в гостната й, познаването на техниките… О, сигурно много се е смяла. Едва остана на мястото си, едва не тръгна към дома й, за да изиска отговори.

— Не, не е необходимо — насили се да каже. — Добра работа, Холистър. Изпратете ми сметката и се уверете, че включва сто лири награда.

Детективът се усмихна лъчезарно.

— Благодаря ви, милорд. Ако някога имате нужда да свърша нещо друго за вас, обадете ми се.

— Ще го направя. Благодаря, Холистър.

Саймън изчака детективът да излезе и после с тежки крачки се отправи към антрето.

— Стилмън! — извика.

Икономът се появи оттам, където обикновено се крият икономите през деня.

— Да, милорд?

— Файтон, Стилмън. Веднага. — Завъртя се и се върна с маршова стъпка в кабинета. Трябваше да вземе нещо, преди да се срещне с известния Лемарк.

 

 

До този момент денят се оказваше необикновен.

Маги беше в студиото си и работеше по пейзажите за Акерман, като през цялото време се усмихваше като малоумна. Трудно й бе да си спомни кога друг път е била толкова продуктивна. Чувстваше се добре отпочинала и отпусната, макар и да бе спала много малко. Бузите й горяха, причината бе очевидна. Предната нощ… е, беше в леглото, но определено не си почиваше.

Саймън беше заспал първи, аристократичното му лице бе по момчешки красиво в съня. Тя дълго го беше гледала, доволна просто да го изпива с очи. Пълните му устни бяха леко отворени, гърдите му се повдигаха и спускаха. Русите му мигли достигаха до върха на ъгловатите му скули. По челюстта му се спускаха тънки бакенбарди. Колко интимно беше да види и да почувства тези остри косъмчета по мъжкото лице. Колко съпружеско.

С цялото си същество копнееше да остане в топлото му легло и голите им крака да се докосват в дрямката след секса. Обаче онова не бе реално. Задоволеността бе илюзия. Той не знаеше нищо за Маги. Всъщност продължаваше да вярва на всичките болезнени лъжи за нея. И без значение колко нежен и любящ бе предната нощ, болката от онова, което бе сторил по време на дебюта й, не искаше да си отиде.

Затова тя се застави да се откъсне от прегръдките му, да стане от леглото и да се прибере у дома си. Така беше по-добре. По-безопасно. Не можеше да си позволи да изпитва нежност или привързаност към него, не и сега. Никога.

Прекалено късно — прошепна гласче вътре в нея. И се страхуваше, че наистина е така, защото сутринта сърцето й бе преизпълнено с чувства.

Твърдо решена да забрави, тя се върна към работата си — единствената истинска утеха в объркания й живот. Без значение какъв хаос цареше около нея, изкуството винаги щеше да го има. То бе нейният начин да внесе радост и красота в този суров, агресивен и често жесток свят.

Утринната светлина тъкмо се бе преместила над главата й, когато я прекъсна почукване на вратата.

— Да? — Изпъна пръсти, за да облекчи сковаността.

Появи се Тилда.

— Милейди, онзи граф пак е тук и моли да ви види.

— Сега? — О, боже. Не го очакваше толкова скоро. Дали не бе дошъл, за да й каже как е Кора? Или искаше да обсъдят предната вечер? Ужасно предчувствие изпълни гърдите й. — Моля те, въведи го, Тилда. Веднага ще сляза долу.

Прислужницата кимна и се скри. Маги прекара няколко минути в оправяне на външния си вид. Изми ръцете си. Свали престилката и я окачи. Приглади косата си и ощипа бузите си. След това намери чифт снежнобели ръкавици в чекмеджето на масата и ги сложи, за да скрие петната по пръстите си. Тези обичайни действия я успокоиха, защото можеше да се концентрира върху тях вместо върху нервността в корема си. Не съжаляваше за предната нощ, далеч бе от това, но не искаше да го види толкова скоро.

Влезе в дневната и го завари до прозореца, хванал ръце зад гърба си. Само видът на пясъчнорусата му коса и широките рамене бе достатъчен, за да се разтупти сърцето й.

— Добро утро.

Той се обърна и веднага стана ясно, че нещо ужасно не е наред. Ясните му кристалносини очи обикновено танцуваха, светеха палаво или пък в тях блещукаше интелигентност. Днес бяха мрачни. Той имаше вид на… изгубен. Беше ядосан.

Тя смръщи вежди и пристъпи напред.

— Болен ли си? Ти…

— Трябваше да се досетя. — Отиде до стената и посочи една картина в рамка. — Тази картина тук, пейзажът. Трябваше да я видя тогава. Трябваше да позная работата ти.

Тя премигна.

— Не разбирам. Какво искаш да кажеш с това с картината? — Мислеше, че е дошъл да говорят за предната нощ. А вместо това той искаше да обсъдят… работите й?

Повика я с пръст. Ужасът изпълни гърдите й, но се застави да отиде до стената. С всяка крачка й се струваше, че сърцето й бие все по-силно, оглушително.

— Ето. — Дългият му елегантен пръст посочи малка птичка в миниатюрен басейн до морето. — Калугерица със зимно оперение.

— Да. Правилно. Виждах ги доста често в Литъл Уолсингъм.

— Очевидно. — Саймън отиде до една от страничните масички. Взе оттам малка картина и я вдигна така, че тя да я види. Същата калугерица. О, не. Рисунките на птици… беше направила едни и същи скици с молив и за двете…

Парченцата се подредиха. Въздухът излезе от дробовете й, крайчетата на полезрението й потънаха в мрак. Подпря се с ръка на стената, за да запази равновесие. Господи, нима щеше да припадне?

— Каква чест е най-после да се срещна с теб, Лемарк.