Фредерик Форсайт
Набелязаните (3)

Предговор

В тъмното и тайно сърце на Вашингтон съществува къс и строго секретен списък. Той съдържа имената на терористи, смятани за толкова опасни за Съединените щати, американците и техните интереси, че са осъдени на смърт, без да се правят опити за тяхното задържане, осъждане и изобщо спазването на някакво подобие на законова процедура. Този списък за по-кратко се нарича „Набелязаните“.

Списъкът „Набелязаните“ се разглежда всеки вторник сутринта в Овалния кабинет с оглед актуализирането му от Президента и още шестима мъже — никога повече, никога по-малко. Сред тях са директорът на ЦРУ и генерал-полковникът, командващ най-голямата и най-опасна частна армия на света. Това е КССО^[1], която не би трябвало да съществува.

В една студена пролетна сутрин на 2014 година към списъка бе добавено ново име. Този човек бе толкова неуловим, че не се знаеше дори истинското му име, а гигантската машина на американския антитероризъм не разполагаше със снимка на лицето му. Подобно на Ануар ал Авлаки, родения в Йемен американски фанатик, проповядващ омраза в интернет, който някога бе включен в „Набелязаните“ и името му бе извадено от списъка, след като бе превърнат в кървава мъгла от ракета, изстреляна през 2011 над Северен Йемен от безпилотен самолет, новодобавеният също проповядваше онлайн. И словото му бе толкова въздействащо, че младите мюсюлмани в диаспората с готовност прегръщаха ултрарадикалния ислям, за да убиват в негово име.

Както и Авлаки, новото попълнение също владееше перфектен английски. Понеже никой не знаеше името му, той стана известен просто като Проповедника.

Задачата бе възложена на КССО, чийто командир я прехвърли на ОПТО — поделение толкова засекретено, че деветдесет и осем процента от намиращите се на активна служба американски офицери никога не са чували за него.

В действителност ОПТО е със съвсем малоброен личен състав, базирано е в Северна Вирджиния и се занимава с издирване на онези терористи, които се мъчат да се укрият от американската правораздавателна система.

Същия следобед директорът на ОПТО, известен в официалните документи като Сивата лисица, влезе в кабинета на началника на издирвачите и сложи на бюрото му един лист. На него бяха отпечатани думите:

Проповедника. Идентифициране.

Откриване. Унищожаване.

Под думите беше подписът на Главнокомандващия, т.е. Президента. Това правеше листа хартия заповед на президента.

Мъжът, който гледаше заповедта, бе загадъчен подполковник от американската морска пехота, който също бе известен — в и извън сградата — под псевдоним. Наричаха го Издирвача.