Джей Лин
Ще те чакам (34)

Трийсет и четвърта глава

Единственият проблем с лятото, когато вече не си дете, е, че свършва преди още да е започнало. А може би се дължеше на летния курс, който сякаш изсмука цялото очарование на лятната ваканция.

Отворих с мъка едното си око. Първото, върху което попадна погледът ми, бе гривната, но не сребърната. Кам я бе заменил с друга — няколко въжени примки, прикрепени с талисман с формата на знака за безкрайност. А после видях часовника. Защо, за бога, бях нагласила будилника толкова рано? Часовете започваха от девет.

До мен някой се раздвижи.

А Кам започваше чак в десет. С приближаването на края на следването му, неговият семестър се очертаваше като доста лек.

Претърколих се по корем, протегнах крака и размърдах пръсти. На устата ми се изписа сънена усмивка. Чаршафите незнайно как се смъкнаха от голата ми кожа и се свлякоха от леглото. В спалнята ми или се бе промъкнал похотлив призрак, или Кам се бе събудил.

Между раменете ми се притиснаха нечии устни, нечия ръка се залепи в основата на гръбнака ми. Нагоре пролазиха пръсти и запратиха тръпки по цялата ми кожа.

— Добро утро, скъпа — гласът му бе дрезгав от съня.

Аха, ето защо бях навила будилника толкова рано — причината нямаше нищо общо с онази отпреди година. Тогава се тревожех да не закъснея, всъщност бях дразнещо педантична в това отношение. А сега бях настроила часовника с един час по-рано, за да си осигуря малко повече време с любимия.

— Добро утро — измърморих и затворих очи. Ръката му зашари нагоре-надолу, движейки се от цепката на дупето ми до шията.

Целуна ме по гърба, а сетне устните му се плъзнаха към хълбоците ми. Топлият му дъх затанцува по талията ми, после целуна лявата половина на дупето ми.

Изкикотих се и завъртях ханш.

— Знаеш ли как се нарича мъж, който целува задника на момиче? Най-буквално?

— Мъж, който си знае мястото?

— Ха-ха, много смешно — той отметна косата от шията ми и ме целуна. — Влюбен мъж.

— Така ли?

— Така — измърмори той и обхвана хълбоците ми с една ръка.

— Откъде го научи?

— От интернет.

— Браво на теб.

— А знаеш ли какво друго научих? — Той ме повдигна и пъхна едната си ръка под тялото ми. — Че гърдите на жената са най-твърди рано сутрин.

— Какво? — прихнах да се смея.

— Точно така — отвърна и обхвана с шепа лявата ми гърда. — И се налага да проверя тази теория. — Стисна ме лекичко и зърното ми се втвърди. Прехвърли се на другата ми гърда и повтори операцията. — Струва ми се, че прочетеното отговаря на истината. Гърдите ти са удивително щръкнали тази сутрин.

Избухнах в смях и го плеснах през ръцете, но кикотенето ми рязко заглъхна, когато ръката му бързо се завърна и този път движенията не бяха така небрежни. Пръстите му сръчно пробягаха по зърната ми и не след дълго бедрата ми започнаха да описват неспокойни кръгове върху чаршафа.

— Харесва ми как разсъждаваш — обади се Кам и се намести зад мен. Погледнах през рамо.

— Моля?

Той кимна към часовника.

— Задето си го навила по-рано. Ти, мила моя, си направо гениална.

— Знам — усмихнах се и опрях буза във възглавницата. Сърцето ми вече препускаше, тялото ми бе готово. Цялата бях готова.

— Е, ще се възползваш ли от този допълнителен час, или ще ме омайваш с познанията си относно долнопробното съдържание на интернет?

— Ама че си нахална. — Устните му докоснаха рамото ми, а ръцете му се върнаха на хълбоците ми. — Имай предвид, че съм в състояние да те накарам да хукнеш с писъци към университета заради познанията ми върху долнопробното съдържание на интернет.

— Радвам се.

Повдигна ме отново.

— Може ли?

Винаги се колебаеше и питаше, преди да го направим по този начин. Жестът неизменно ме трогваше — тактичността и разбирането му, че все още имаше мигове, в които се чувствах твърде неловко за интимност, моменти, в които просто не желаех да ме докосва. Подобни ситуации бяха изключително редки, но все пак съществуваха, и той внимаваше и се нагаждаше.

И двамата се нагаждахме един към друг.

През лятото започнах да ходя при един от университетските психолози веднъж седмично и смятах да продължа, докато имам нужда, и може би един ден щях да съм в състояние да помагам на други с историята си, както и с опита си.

— Да — отвърнах му и за да е по-ясно, в случай че се колебаеше, притиснах дупе към него. Той изръмжа. Усмивката ми се разтегна.

Настани се между краката ми и аз сгънах ръце под раменете си, поех тежестта му. Надигнах се леко, обърнах глава и устните му мигом намериха моите. Обожавах начина, по който ме целуваше, сякаш не можеше да ми се насити. Само с една целувка ме караше да се разтопя в прегръдките му, толкова бяха вълшебни.

Откъсна устни, раздвижи хълбок и проникна в мен. Залюля ме бавно, ритмично, но всеки тласък провокираше неописуемо удоволствие. Опрях чело във възглавницата и дишането ми се накъса, когато се притиснах още по-плътно в него. Пръстите му се сплетоха с моите и ритъмът се ускори.

— Обичам те — сладостният, дрезгав шепот в ухото ме тласна отвъд ръба. Екстазът погълна първо единия, а после и другия… само на секунди един от друг.

А когато най-после се добрахме до банята, този път моят шепот постигна същия ефект.

В крайна сметка закъснях с четири минути за лекцията, но въпреки това влязох, усмихнах се смутено на преподавателя и си седнах на мястото.

* * *

Времето бе приятно, без да е твърде горещо, така че малката ни групичка реши да обядва навън под сянката на един от гъстите дъбове край библиотеката.

Джейкъб накриви бомбето си, онова от купона за Вси Светии, и се намръщи срещу дузината пластмасови чашки, струпани пред него. Строеше пирамида. Реших да не задавам въпроси.

Тикнах сламката в чашата и събух джапанките си. Брит посегна да ме погъделичка и аз я стрелнах със злобен поглед.

— Докоснеш ли краката ми, умираш намясто.

— Вярно е — Кам ме побутна игриво. — Веднъж случайно й пипнах кутрето и за малко да остана без един пръст.

— И това не беше единственото, без което за малко да останеш.

— Охо, значи, работата е сериозна. — Брит погледна към тубичката с майонеза и чинията с пържени картофи. — Липсва ми Оли. Обожавах да го шокирам с вкусовите ми предпочитания.

— Е, спокойно можеш да шокираш нас — горната устна на Джейкъб се сгърчи отвратено. — Което и без това правиш.

— Не е същото — нацупи се тя. — Оли е сладурче.

— Моля? — Джейкъб за миг щеше да събори пирамидата си от смайване. — Че аз не съм ли сладурче?

Кам се намръщи.

— А ми аз?

Сръчках го с лакът в стомаха.

— Е, щом ще ме карате да обяснявам очевидното… — Брит театрално топна едно картофче в майонезата. — Джейкъб, твоя милост не си пада по момичета. Кам, ти си безнадеждно хлътнал по Ейвъри, така че ми остава само Оли.

Ухилих се.

Джейкъб вдигна глава и се усмихна леко.

— Е, не е само той.

Обърнах се да проследя погледа му. Джейс тъкмо пресичаше шосето, идвайки към нас.

Брит въздъхна.

— Мда, ама този не е лъжица за моята уста.

— Че защо не? — полюбопитствах.

Тя издаде някакъв неопределен звук.

— Чувала съм, че не си пада по сериозните връзки.

— Ама ти да не би да искаш сериозна връзка?

— Не — разсмя се тя и потопи следващото картофче. — Но имам чувството, че с човек като него, опиташ ли веднъж, цял живот ще искаш още.

— Нещо като крек? — обади се Джейкъб.

— Или чипс — добави Брит.

Кам направи някаква физиономия и си открадна от картофките ми. Стрелнах го с убийствен поглед, но после провалих целия ефект, понеже го целунах по бузата.

Джейс се настани до нас и протегна дългите си крака. Изглеждаше някак неразположен, почти съвършеното му лице бе пребледняло.

— Така. Халюцинирам ли, или току-що видях сестра ти да влиза в „Кнути“?

— Не халюцинираш — успокои го Кам. — Нея си видял. Записа се малко по-късно.

— О! — очите на Джейс се присвиха и той се загледа невиждащо нанякъде. — Това е… това е хубаво.

Улових погледа на Кам, но той само сви рамене. Все така зареял очи в далечината, Джейс се пресегна през Кам и задигна цяла шепа от пържените ми картофи.

— Ама какво, по дяволите, си позволявате? — възкликнах. Кам се разсмя.

— Картофките ти са в опасност.

— Очевидно — измърморих и им хвърлих по един гневен поглед.

Джейс ми намигна по същия абсурдно привлекателен начин, както го правеше и Кам.

— Ще дойдете ли на хавайската вечеринка този уикенд?

Кимнах и се замислих колко се бях променила за една година. По това време миналата година изобщо нямаше да ми хрумне да ида на купон, особено на купон, организиран от член на студентско дружество. Усмихнах се доволно и побързах да излапам останалите картофки, преди момчетата да ми ги грабнат.

— Наистина ли ще печете прасе? — поинтересува се Брит. — Понеже миналата година нямаше прасе. Имаше дива пуйка и беше ужасно.

Джейс се разсмя.

— Е, тази година ще има прасе.

Страничният джоб на чантата ми завибрира. Любопитна кой може да бъде, при положение че всички, които биха могли да ми се обадят, седяха до мен, отворих джобчето и измъкнах телефона.

Беше съобщение. Съобщение от най-обикновен телефонен номер. С тексаски код.

Моли е. Можем ли да поговорим, когато имаш време? Моля?

Ръката ми потрепери. Не се беше свързвала с мен, откакто си тръгнах от Тексас. Досега не бях получавала толкова дружелюбно послание от нея, макар и сегашното да не загатваше, че от тук нататък ще сме най-добри приятелки.

Побързах да й пиша.

Да. Ще ти се обадя довечера.

В продължение на няколко минути гледах втренчено телефона. Получих отговора й:

Добре.

Още не можех да повярвам.

— Наред ли е всичко? — обади се Кам и ме прегърна през кръста. Веждите му се вдигнаха загрижено.

— Да — пуснах телефона обратно в чантата. Всичко беше наред. Не съвършено, но пък животът няма как да е съвършен. Беше непредсказуем и често труден, но и в непредсказуемостта имаше красота, а в трудностите можеше да се намери покой.

Нямам представа какъв щеше да е животът ми, ако не бях решила да загърбя всичко и да се освободя от миналото. Със сигурност нямаше да е такъв, какъвто бе в момента. И знаех, че ако не бях срещнала Кам, сега нямаше да седя тук. Може би все пак щях да се справя и сама, но вече бях достатъчно уверена, за да призная, че безкрайно ми бе помогнал.

И уверена в женската си същност, случеше ли се да погледна нощното небе и да видя Северната корона, или нещо, което бегло ми напомняше за нея, й благодарях.

Облегнах се на гърдите на Кам, наклоних глава назад и обгърнах лицето му с шепи. Притеглих устните му към своите и нежно го целунах.

— Благодаря ти.

Ъгълчето на устата му се изви нагоре.

— За какво?

— За това, че ме изчака.