Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ще те чакам (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Wait For You, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 49 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
Silverkata (2021)

Издание:

Автор: Джей Лин

Заглавие: Ще те чакам

Преводач: Елка Виденова

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: Уо; „Егмонт България“ ЕАД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска (не е указана)

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Излязла от печат: 01.07.2014 г.

Редактор: Ваня Петкова

Художник: Shutterstock

Коректор: Ваня Петкова

ISBN: 978-954-27-1245-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/16330

История

  1. — Добавяне

Двайсет и осма глава

До този момент не ми беше правило впечатление, но Кам явно бе носил някакво напрежение, тежала му бе тайната, а се бе страхувал, че излезе ли наяве, ще унищожи нещо важно за него. Как не бях доловила това напрежение по-рано, просто не можех да си обясня.

Но сега всичко бе наред… или поне донякъде.

Подозирах, че една от причините да ми каже бе, че не беше повярвал на обясненията ми за съобщението. Вероятно се бе надявал, че разкрие ли душата си, ще последвам примера му.

Щеше ми се да можех, но моята тайна щеше да унищожи най-ценното. Връзката ни. Но тъй като бе Свети Валентин, отказвах да разсъждавам в тази посока. Денят бе съвършен и нямах никакво намерение да го съсипвам.

Кам се появи на прага ми сутринта с една червена роза и с по още една след всеки от часовете ми. Следобяд вече бях събрала половин дузина, а когато пристигна в апартамента ми вечерта, букетът се разрасна до две дузини. Не бях съвсем сигурна какви са ни плановете, така че с облекчение отбелязах, че бе по дънки и пуловер. Късно беше, минаваше девет, а тъй като беше петък, не знаех дали изобщо ще излизаме.

Благодарих му за розите и ги отнесох в кухнята, за да ги сложа при останалите. Кам остана на вратата.

— Какво правиш? — попитах го. Той ми се усмихна палаво.

— Стой там, където си, и затвори очи.

— Искаш да си затворя очите?

— Да.

Извих въпросително вежда, мъчейки се да прикрия нарастващото си вълнение.

— Приготвил си ми изненада?

— Естествено. Така че затваряй очи.

Устните ми потрепнаха.

— Изненадите ти са точно толкова страховити, колкото и гениалните ти идеи.

— И идеите, и изненадите ми са невероятни.

— Помниш ли онзи път, когато реши, че няма да е зле да…

— Затвори си очите, Ейвъри.

Широко ухилена, послушно затворих очи. Чух стъпките му да се отдалечават, а после, няколко секунди по-късно, се върна в апартамента.

— Не надничай.

Да не надничам, бе равносилно на това да ми сервира парче торта, да ми тикне вилица в ръката и да ми нареди да не я ям. Пристъпих от крак на крак.

— Кам.

— Още само няколко секунди — чух как внася нещо тежко през прага.

Какво, по дяволите? Обзета от любопитство, едва се удържах да не отворя очи. Нямах никаква представа какво си бе наумил, а с Кам всичко бе възможно.

Хвана ме за ръката.

— Дръж си очите затворени.

— Затворени са — оставих се да ме изведе от кухнята и да ме отведе в хола.

Пусна ръката ми и ме прегърна откъм гърба, притиснал буза в моята. Допреди месеци ненавиждах някой да ми застава зад гърба, но когато го правеше той, нямах нищо против. Обожавах усещането на ръцете му, силата на прегръдката му, цялата интимност.

— Сега вече можеш да отвориш очи — устните му бегло докоснаха бузата ми, запращайки тръпки по кожата ми. — Всъщност можеш да продължиш да си стоиш със затворени очи. И така ми харесваш.

Разсмях се, сложих ръце върху неговите, както ме беше прегърнал през корема, и отворих очи. Зяпнах от смайване.

— О, божичко, Кам…

Пред мен, поставен на стойка, се мъдреше двесталитров терариум, напълно оборудван с пясък и камъчета, с растения и дупка за криене, а отвътре надничаше костенурка, която бе голяма почти колкото дланта ми.

Той се подсмихна.

— Харесва ли ти?

— Дали ми харесва? — Кимнах изумена и се измъкнах от прегръдката му, опрях длани в стъклото. Животинката вътре прибра глава в черупката. — Прекрасно е.

— Чудесно — Кам пристъпи напред. — Реших, че Рафаел има нужда от приятелче, на което да идва на гости.

Разсмях се отново и преглътнах сълзите си.

— Не биваше да го правиш, Кам. Наистина е прекалено.

— Не е кой знае какво, а и всеки човек се нуждае от домашна костенурка. — Той наведе глава и ме целуна по бузата. — Честит Свети Валентин!

Извъртях се рязко, прегърнах го с всички сили и го целунах, сякаш днес бе последният ми ден на земята. Когато се дръпнах, очите му се бяха превърнали в синя лава.

— Благодаря.

Целуна ме отново… с мъчително нежна целувка.

— Моля.

Обгърнах с ръце талията му и се притиснах към гърдите му.

— Момче ли е, или момиче?

— Всъщност не знам. Уж можело да се познае по формата на черупката, ама нямам представа.

Ухилих се.

— Е, независимо от пола, ще я нарека Микеланджело. Кам отметна глава назад и се разсмя.

— Идеално.

— Така че ни трябват само още две.

— Точно така.

Измъкнах се от прегръдката му и му се усмихнах.

— Ей сега се връщам.

Втурнах се в спалнята и грабнах картичката, в която бях пъхнала билетите.

Когато се върнах, Кам гласеше лампата за нагряване на терариума. Обърна се и ми се усмихна нежно.

— Честит Свети Валентин! — казах и само дето не му тикнах картичката в ръцете. Бузите ми пламтяха. — Не е толкова готин, колкото твоя подарък, но се надявам да ти хареса.

— Сигурен съм, че ще ми хареса — едното ъгълче на устните му се изви нагоре и той внимателно отвори плика и извади картичката. Не бях написала кой знае какво, понеже нямах представа какво се пишеше в такива случаи. Спряла се бях на едно късичко послание и името ми.

Когато отвори картичката, усетих, че затаявам дъх. Леката му усмивка се разтегна до ушите и той стисна билетите с пръсти. Очите му се вдигнаха към мен през гъстите вежди.

— Та това е невероятен подарък, скъпа!

— Така ли? — плеснах с ръце искрено зарадвана. — Много се надявах да ти хареса. Така де, знам, че ти е гадно, че вече не тренираш футбол, и се надявам да не ти стане тъжно, като идеш на мача, пък и не е нужно да вземеш точно мен…

Кам се нахвърли върху устата ми подобно на умрял от глад човек. В тази целувка нямаше нищо нежно, всичко беше съвсем ново и различно.

— Естествено, че теб ще взема. Това е съвършеният подарък — отвърна той и леко гризна долната ми устна, така че през тялото ми премина гореща вълна, оставяйки подире си ненаситна жажда. — Съвършена си.

Един злобен глас се обади в главата ми: Ако само знаеше колко съм далеч от съвършенството! Изтиках тая подла мисъл и се оставих да потъна в целувката. Не ми беше трудно. Изпиваше устните ми така, сякаш безкрайно дълго е бил лишен от тях.

Ръцете му се преместиха на хълбоците ми и ме притеглиха по-плътно. Усетих ерекцията му с корема си. Наясно бях, че е… топлокръвен мъж, така че ни най-малко не се изненадах от реакцията му, но неизменно се изненадвах колко силно ме желаеше и същевременно не настояваше за онова, за което истински копнееше.

Пръстите му се вкопчиха в хълбоците ми и аз сплетох ръце около врата му. Думите явно бяха излишни. Той ме вдигна и аз инстинктивно увих крака около кръста му. Простенах, когато се притисна в мен и езикът му се сплете с моя.

Направи няколко крачки и кръвта забуча във вените ми. Знаех къде отива и желанието ми се надигна едновременно с тревогата. Сложи ме на леглото и аз се отпуснах назад. Забави се колкото да смъкне пуловера, после обрамчи главата ми с ръце. Долавях стаената сила в изопнатите мускули на ръцете му, но не се страхувах.

Вдигнах ръка и проследих с пръст пламъците, изригващи от слънцето в лявата половина на гърдите му.

— Обожавам я тази татуировка. Защо реши да си я направиш? На лицето му заигра лека усмивка.

— Наистина ли искаш да знаеш?

— Да.

— Доста тъпа причина.

Погали очертанията на слънцето.

— Остави ме аз да преценя.

— Направих си я след онова сбиване — Кам се намести, така че коленете му опряха във външната част бедрата ми, и пъхна ръце под тениската ми. Надигнах се, за да му помогна да я свали. Дори не разбрах какво направи с нея… май я захвърли някъде зад гърба си. — Известно време бях в ужасно състояние. Не можех да се върна в университета, налагаше се да си стоя у дома и съзнавах каква глупост съм си докарал. Тревожех се, че ми има нещо, за да обезумея дотолкова.

Кам разпери длан върху голия ми корем и ръцете ми от само себе си паднаха настрани. Връхчетата на пръстите му се прокраднаха към закопчалката на сутиена ми.

— Изпаднах в депресия. — Наведе се и обхвана главата ми от едната страна, а косата му се разпиля върху челото. — Бесен бях и на себе си, и на целия свят, въобще на всичко. — Прокара ръка надолу по корема ми, после обратно нагоре и аз неволно се извих. Усмивката му се завърна. — През следващите две-три седмици изпих всички бутилки в барчето на баща ми. Нашите се тревожеха, но…

Гласът му заглъхна, понеже се наведе да ме целуне между гърдите. Поех си рязко въздух и той ме целуна отново.

— Джейс ми идваше на гости, също и Оли. Ако не бяха те, сигурно щях да полудея. Може ли? — Той вдигна напрегнатия си поглед, поставил пръсти върху закопчалката.

Сърцето ми прескочи. За първи път се случваше. Кимнах с пресъхнала уста.

— Благодаря.

Стори ми се странно, че ми благодари. Сведе отново поглед и дишането ми съвсем се накъса. Разкопча закопчалката, но така и не махна сутиена.

— Та… един път се бях напил като задник, Джейс ми каза нещо. Не знам защо, но ми се загнезди в главата.

Поех си мъчително въздух, а пръстът му се плъзна между гърдите ми.

— Какво… какво ти каза?

Кам ме погледна през гъстите си мигли.

— Каза нещо от сорта, че щом слънцето свети, положението не е толкова зле. И по някаква причина го запомних. Може би… защото е истина. Щом слънцето свети, значи, не е толкова страшно. Затова си татуирах слънце. Един вид да ми напомня.

— Че в това няма нищо тъпо — възкликнах.

— Хм… — Той подръпна ръба на сутиена ми и нежно отмести плата настрани, после повтори същото и от другата страна. Хладният въздух подразни и без това втвърдените зърна на гърдите ми. Бях напълно разголена от кръста нагоре. — Господи, колко си красива, Ейвъри!

Като че ли измърморих нещо в отговор на комплимента, но едва ли е било достатъчно членоразделно. Погали гърдите ми и при съприкосновението на плътта му с моята, гърбът ми се изви и се надигна от леглото. Прошепна нещо, но не успях да чуя какво, и прокара палец върху едното ми зърно. Мускулите на ръката, с която придържаше главата ми, се изопнаха от напрежение.

Вдигна глава и срещна погледа ми, като същевременно плъзна ръка към копчето на дънките ми. В очите му се четеше въпрос и аз кимнах в отговор, понеже любопитството надделяваше над страха.

Смъкна дънките ми, после и чорапите. Изкоментира нещо за десена им на черепи и кости, но сърцето ми думкаше така силно, че едва го чух. После свали и сутиена, остави ме само по бикини и очите му бавно обходиха тялото ми. Чувствах се като изложена на палещото августовско слънце на Тексас.

Устните ни се докоснаха и той прехвърли тежестта на тялото си на едната си страна. Целувахме се бавно и дълбоко, а ръката му се плъзгаше по гърдите ми. Докосваше ме закачливо, обиграно, после устните му тръгнаха надолу по брадичката ми, по шията ми… Правил го бе и по-рано, през сутиена, но нищо не можеше да се сравни с усещането, когато между устните му и кожата ми нямаше никаква бариера. Кръвта ми се превърна в разтопена лава, хълбоците ми неспирно се надигаха, описвайки кръгове. Кам си пое дълбоко въздух и другата му ръка се спусна надолу, докосна леко кожата ми и се плъзна под бикините.

Пръстите на краката ми конвулсивно се свиха, когато един от пръстите му докосна сърцевината ми. През тялото ми запулсираха нови, могъщи усещания. Главата ми се отметна назад, а неговата се приведе надолу, пръстите на другата му ръка проследиха цялата дължина на тялото ми.

Кам отново вдигна глава, очите му се впиха в моите. Внимателно пъхна връхчето на пръста си в мен. Изохках на глас и забих нокти в ръцете му.

— Така може ли? — гласът му бе дълбок и плътен като отлежало уиски.

Поех си мъчително въздух и отново кимнах.

— Да.

Устните му потрепнаха в лека, интимна усмивка и той натисна още малко.

Тялото ми лумна в пламъци, когато пръстът му започна ритмично да се движи, а очите му не се отделяха от моите. Цялата треперех. Възелът, който се образуваше всеки път, когато ме докоснеше, сега бе далеч по-огнен и неудържим.

— Толкова си тясна — прошепна той, а после целувката му ме погълна.

Хълбоците ми се движеха все по-бързо и той изви длан, притисна я върху чувствителната ядка. Усещането за голите му гърди, които притискаха моите, ръката му в бикините ми, пръстът му в мен… всичко това ми идваше в повече.

Обвих бедра около ръката му и в мига, в който ме разтърси мощен оргазъм, откъснах устни от неговите и изкрещях името му.

Кам издаде някакъв дълбок, гърлен звук и ме гризна леко по шията.

— Обожавам как викаш името ми.

Едва дишах, а да говоря бе невъзможно, понеже продължаваше да се движи в мен, да засилва всеки един спазъм. Когато треперенето ми най-после утихна, той отдръпна ръка и аз останах да лежа замаяна и опиянена. Копнеех да му дам нещо повече от онова, което бях правила до този момент. Плаха, но и възбудена притиснах леко длани в гърдите му и той се претърколи по гръб. Поех си въздух, обкрачих тялото му и преди да изгубя смелост, се плъзнах надолу, разкопчах дънките му и ги смъкнах. Увих пръсти около твърдостта му и топлият ми дъх пробягна по връхчето. Ръцете му се впиха в завивката.

— О, мамка му! — изръмжа.

Усмихнах се на измъчената нотка в гласа му и го обгърнах с устни. Цялото му тяло подскочи и гърбът му се изви. Нямах представа какво да правя, но реших, че едва ли е толкова сложно.

Оказа се, че не е.

Той сви едната си ръка върху моята, а другата отпусна на шията ми, насочвайки неопитните ми движения със съвсем лек натиск. Ни най-малко не се смущавах, че може би не го правя както трябва. Ако съдех по извиването на тялото му и по дълбоките му стонове, справях се достатъчно добре, за да му нося наслада.

Дръпна ме от себе си, преди да достигне кулминацията, изправи се рязко в седнало положение и в мига на върховното удоволствие притисна устни в моите. Прекрасно бе, че мога да му даря такива усещания, но още по-прекрасното беше, че се чувствах достатъчно уверена и сигурна, за да направя нещо подобно. Отпуснах се отмаляла до него и загледах как гърдите му рязко се издигат и спускат.

— Това е най-знаменитият Свети Валентин в живота ми. От гърдите ми се откъсна дълбок, гърлен смях.

— Напълно съм съгласна.

Ръката му намери моята между телата ни и лекичко я стисна.

— Гладна ли си?

— Не — потиснах една прозявка.

— А ти?

— Още не.

Нямах представа колко бе часът, но имах чувството, че всичките ми кости са омекнали, и бе нужно някакво чудо, за да ме накара да стана от леглото. Или евентуално шоколад. Знаех единствено, че не искам да си тръгва. И накрая събрах смелост да му го кажа.

— Ще останеш ли при мен? За през нощта? Кам погали голото ми рамо.

— С най-голямо удоволствие — целуна ме. — Ей сега се връщам.

Превъртях се на една страна и дръпнах завивките. Чух водата да шурти в банята, а след малко Кам се върна и се пъхна в леглото зад мен. Прегърна ме през кръста, притисна тяло в моето и аз се усмихнах сънено, замисляйки се за слънцето.

Животът бе прекрасен.