Шенън Уейвърли
Дом на мечтите (9)

Девета глава

— На юг ли е заминала? — Ким не можеше да повярва.

— Така каза Боб.

Ким застана до прозореца. Значи Мириам ме е изоставила, повтаряше си тя задъхано. Събрала си е багажа и е тръгнала към своя нов живот, напълно забравила за моето съществуване…

Докато се взираше през тъмния прозорец в нощта, Ким постепенно си изясни действията на Мириам. По дяволите! Мащехата й я бе изпратила тук умишлено, за да се отърве от нея. Изобщо не е възнамерявала да се пренася в Колорадо Спрингс, нито да помага на Ким за учението. Искала е да задържи всичките пари след смъртта на мъжа си и затова я е измамила. Приказките й за новото семейство са били само прикритие…

Ким погледна Марк и тъжно се усмихна. Той седеше край огъня, потънал в мисли. Сигурно се чувстваше измамен. Мириам го бе използвала, а той дори не се бе усъмнил.

Ким изпита чувство на вина. Бе предизвикала огромна бъркотия в неговия живот, а сега и това ново разочарование… Обзе я дълбока тъга. Време беше да се заеме и да оправи нещата.

— Марк?

— Да, котенце? — Гласът й сякаш го изненада.

— Марк, аз… — Не очакваше милото му обръщение, но продължи решително: — Съжалявам, че ти създадох толкова неприятности през трите седмици. Идването ми тук е било безсмислено… Бих искала да ти се отплатя по някакъв начин, но единственото, което мога да направя, е да ти си извиня и — тя преглътна — да се махна оттук, колкото е възможно по-скоро.

— Защо? — Марк премигна учудено.

— Ти ме прие заради сестра си, а сега знаеш, че тя няма да дойде…

— Не говори глупости! — Марк скочи от пода и приближи към нея. — Къде ще отидеш? Нямаш друго семейство, а за финансовите ти възможности да не говорим…

— Имам достатъчно пари, за да се върна в Ню Йорк с автобус.

— И какво ще правиш след това? — Той я хвана за ръцете и впери поглед в нея. — Там ще си по-зле оттук.

— Ще живея на първо време при една приятелка. — Каза го, но знаеше, че не може да разчита на Шарлот. Домът на родителите й бе малък.

— Колко време ще останеш там? Наемите в Ню Йорк са невероятно високи, а ти трябват пари и за курсовете.

Марк беше прав и Ким се запита всъщност защо спори с него. Тя не искаше да си отиде от неговия дом. Но нейните причини бяха много по-различни от онези, които той току-що й изтъкна. Ким не можеше да си представи как ще напусне Марк. Той бе станал важна част от живота й. Дори да не я обичаше така силно, както тя него, по-добре да остане някъде наблизо, отколкото да отпътува на хиляди километри…

— Добре. Ще остана.

Марк я пусна успокоен и закрачи из стаята.

— Вероятно Мириам ще ни се обади скоро. Обикновено се обажда. Кой знае? Може би урежда нещата… Вероятно ще те повика при нея.

— Наистина ли мислиш така? — Ким съжали за думите си, но вече нищо не можеше да направи.

— Не зная, Ким. Но докато се изяснят нещата, не бих искал да се тревожиш за покрива над главата си, за работата си и за курсовете. Няма да те оставя сама! Обещавам ти!

Ким преглътна с мъка. Искаше да му повярва, но имаше ли право да го стори? Марк не й дължеше нищо. Връзката им не бе нито дълбока, нито продължителна.

— Благодаря ти — рече сухо.

— Значи се разбрахме. Сега е най-добре да си легнеш. Днешният ден бе уморителен и ако нямаш нищо против, бих искал да остана за малко сам…

 

 

На следващия ден Ким се прибра късно следобед. Паркира джипа и с изненада видя, че БМВ-то е вече пред къщата.

— Марк — извика тя от вратата.

— Тук съм. — Марк седеше в дневната и четеше вестник. Косата му бе паднала на челото, връзката му бе разхлабена. — Къде си ходила? — Погледна я той над очилата.

— Търся си работа.

— Така ли? Ела тук! — Той посочи мястото до себе си на дивана.

Разтревожена от новината, че Мириам е продала къщата и е изчезнала, Ким не можа да заспи цяла нощ. Събуди се потисната и цяла сутрин не излезе от стаята си. Чувстваше се изоставена и бездомна. Не беше близка с Мириам. Но мащехата й беше последната останка от семейството й, а сега вече и тя не съществуваше… След като описа всичко в дневника си, Ким се почувства много по-добре. Когато обясняваше чувствата си на лист, те сякаш й се изясняваха. Взе душ, облече се и застана лице в лице с новата ситуация. Мириам беше заминала, а с нея и несигурността в живота на Ким. Сега знаеше къде се намира, какво й предстои и какво трябва да направи.

Ким вече не беше сама. Марк предложи да й помогне. Тя знаеше, че помощта ще бъде временна, докато се изправи на краката си. Но не биваше да се съмнява. Марк държеше на думата си. Откакто бе пристигнала, действията му бяха изпълнени единствено с грижа за нея.

— Седни тук! — повтори Марк и свали очилата си.

Ким изхлузи обувките си и седна с подвити крака.

— Как мина денят? Имаше ли неприятности задето си отиде в петък?

— Разбира се — усмихна се той. — Съдружниците са бесни.

— Как може да се смееш на такова нещо?

— Смея се, защото най-после видяха какво може да свърши Замброски и явно не са във възторг. — Той хвърли вестника на масичката. — А ти намери ли си работа? — Марк бе поставил ръката си на облегалката на дивана и леко докосваше раменете й. Беше с набола еднодневна брада, която правеше чувствената линия на устните му още по-привлекателна.

Поради вълненията от снощи, Ким бе забравила колко е силно физическото привличане помежду им. В Брекънридж си обещаха да се владеят и за кратко време грижите им помогнаха да го превъзмогнат. Но явно страстта им не се подчиняваше на разума и неволно поставената на дивана ръка заплашваше да се превърне в истинско изкушение.

— Да, намерих си — съобщи тя и леко се отдръпна.

— Така ли? — Марк вдигна вежди. — Къде?

— Пак в ресторант. Не се тревожи, този път е истински. Много мислих и реших да се заема с плановете си да получа диплома. Тук в Колорадо. Но първо искам да те помоля за една услуга.

— И каква е тя?

— Не бихме ли могли да се споразумеем така, че да не е необходимо да се изнасям оттук засега. Бих могла да домакинствам срещу спането и храната. Докато спестя достатъчно, за да си платя учебната такса и наема.

— Ким, ще се радвам да ти услужа с тези пари.

— Не, ще го направя сама.

— Знаех, че така ще кажеш. Затова… ти намерих работа. Ще бъдеш бавачка. Семейството иска да разговаря с теб, разбира се, но аз така те препоръчах, че…

— Откъде намери тези хора?

— Те са мои приятели. Пол и Криси Мичъл. Имат две дечица, момче и момиче. — Той замълча и присви очи. — Какво има? Като че ли не изглеждаш възхитена…

Ким постави треперещата си ръка на устните му.

— Просто ми е трудно да повярвам.

— Не исках да те притеснявам. Само си помислих, че…

— А какво ще правя с курса?

— С парите, които ще получиш от семейство Мичъл, би могла да се запишеш на курсовете. Разбирам, че тук не е Манхатън… Но ако постъпиш при моите приятели, ще си с една стъпка напред, за разлика от миенето на чинии в ресторанта.

— Разкажи ми подробностите!

— Домът им е един от най-големите в града. Ще живееш в самостоятелна стая. Прапрадядото на Пол имал рафинерия по време на…

— У тях ли ще живея? — Страхът пропълзя отново в нея.

— Разбира се. Не трябва ли да е така?

— Не е задължително. Някои бавачки идват само през деня.

— Криси каза, че й е необходима помощ през цялото време.

— О, Марк!

— Разбирам. — Гласът му бе глух. — Винаги си искала да живееш самостоятелно, нали?

Разбира се, такава бе мечтата й. Но защо мисълта, че трябва да напусне дома на Марк й се стори толкова ужасяваща? Би трябвало да се радва, а не да страда. Да го обсипе с благодарности, а не се бори със сълзите си.

— Ще живееш само на четири пресечки оттук, котенце. Ако ти потрябвам, ще дойда веднага.

Ким искаше да му вярва. Господи, би било прекрасно в живота й да има някой, на когото да разчита. Марк приличаше на човек, на когото би могла да се довери. Но тя бе имала толкова много разочарования… Разбра, че това е началото на края. Хората идваха и си отиваха от живота й. Никой не оставаше завинаги, дори онези, които Ким обичаше най-много. А Марк имаше повече причини от когото и да било да прекъсне връзката си с нея.

— Благодаря ти — промълви тя. — Благодаря ти за всичко, за гостоприемството, за новите дрехи, за ските…

Марк се извърна, изненадан от вълнението в гласа й. Обхвана лицето й и погледът му сякаш проникна в душата й.

— Благодаря ти за разходката с колата.

Ким се гордееше с умението си да се владее, но сега усещаше в гърлото си буца, голяма колкото бейзболна топка. Бе страстно влюбена в този мъж, а той би се ужасил, ако узнаеше истината.

— Марк? — Гласът й бе изпълнен със страх и объркване, толкова слаб, че тя самата едва разбра думите си. Но той я чу и устните му докоснаха нейните в отговор. В този миг Ким имаше нужда точно от тази мила и нежна целувка. — Положението е много лошо. Разбираш, нали? — прошепна тя.

— Не би могло да бъде по-лошо — промълви той.

— Нали решихме да сложим край.

— Зная…

Но само след миг те потънаха в целувка, по-силна и по-дълбока от всичко, което Ким си бе представяла.

Тя се устреми към него с цялото си отчаяние на лишено от любов създание. В душата й избухна пожар, който нямаше нищо общо с нейното минало или бъдеще. Усети, че Марк нежно я положи на дивана и целувката й стана още по-страстна и необуздана. Чу как той простена, когато устните й се разтвориха, за да пропуснат горещия му език.

— Ким, подлудяваш ме! — Тя бе поласкана. Притежаваше власт да възбуди мъж, който се владееше отлично, при това толкова лесно. Ким се усмихна, взирайки се в блестящите му от страст очи. — За Бога, не го прави!

— Какво правя?

— Твоята усмивка… Не мога… — След миг той отново впи устни в нейните. — Не мога да устоя на усмивката ти…

Прекатуриха се на пода. Марк удари лакътя си в масичката, но не спря да я целува. Ким застана над него и косите й се разсипаха като водопад.

— Заслужаваш наистина да си счупиш ръката…

— В момента изобщо не ме е грижа за тази част от тялото ми — засмя се той и бузите й пламнаха. — Извинявай. Не исках да те притесня. — Той приглади назад косата й.

Ким се плъзна на пода и легна до него.

— Аз би трябвало да ти се извиня. Аз… — Тя гледаше в тавана. — Нямам голям опит в тези неща.

Марк се изправи на лакти и се взря в очите й.

— За какъв опит става въпрос?

— Аз… изобщо нямам опит. — Струваше й се, че ще умре от притеснение. Бе израснала сред момичета, които започваха да правят любов на четиринайсет години, на шестнайсет забременяваха, а на осемнайсет ставаха проститутки. А тя самата, на двайсет и две години все още нямаше никакъв опит.

— Това притеснява ли те? — Марк се изправи и седна на дивана.

— Ами, да. Видях жените, с които излизаш. Мога да си представя на какво си свикнал…

— Явно не можеш — засмя се Марк. Пръстите му леко докосваха бедрото й. — Котенце, по десетобалната система оценявам срещите ми с теб на около деветдесет и две. — Ким наведе глава, за да прикрие доволната си усмивка. — И това се отнася само за целувките ти. Не мога да си представя какво би било ако те любя… — Марк я гледаше право в очите.

Чувствата на Ким избухнаха. Тя се наведе към Марк, привлечена от огъня в очите му. Устните им бяха само на дъх разстояние. Без да довършат разговора, те се съединиха в целувка.

Когато Марк най-после се отдръпна, Ким бе като в безтегловност. Тя бавно отвори очи и се усмихна. Но Марк не се усмихваше в отговор. Изглеждаше разстроен.

— О, Ким видя ли защо не можем да останем под един покрив двамата? — Гласът му бе все още изпълнен със страст, но в него се долавяха гняв и объркване, които я изненадаха. Той стана и се отдалечи.

— Н-не. Не разбирам. — Ким се почувства изоставена.

— Ким, тези… тези отношения не са редни. Аз исках да ти помогна, а не да се възползвам от ситуацията.

— Не разбирам как ти се възползваш от нея, щом аз…

— Именно… Ти дори не разбираш…

— Какво не разбирам? — Гласът й пресекна.

— Ти си изключително уязвима в този момент. Млада, сама в чужд град, без средства. Всички твои близки са те изоставили… Изведнъж се появявам аз и запълвам емоционалната празнина, която винаги си имала — баща, майка, приятелка, любовник…

— Не е истина!

— Така ли мислиш? Според мен, сега не можеш да разграничиш нещата. Всеки на твое място би се чувствал по същия начин. Не искам да те обърквам повече. Не желая да се чувствам отговорен, нито виновен пред теб.

— Може да съм объркана, но ти си два пъти по-объркан от мен! Аз поне разбирам какво е физическо привличане.

— Разбира се, и това е много важно. Ти си много съблазнителна жена, Ким. Би привлякла всеки мъж, ако живеете заедно. Точно това се опитвам да ти обясня.

Ким чу добре думите „съблазнителна жена“, но едва по-късно разбра какво имаше предвид Марк. Правеше й комплимент и в същото време й казваше, че е реагирал на чара й, както би реагирал към всяка привлекателна жена.

— Да, прав си — каза тя хладно, без да издава болката в сърцето си. Кога най-после ще разбере що за човек е той? Отнесе се по същия начин с нея в Брекънридж, но тя забрави обидата и му позволи да й нанесе нова болка.

— Разбира се, че съм прав. Трябва да поставим известна дистанция между нас.

Болката й ставаше все по-голяма. Той каза, че не искал да я наранява, защото била много уязвима, но всъщност той не я желаеше в живота си. Също като всички останали…

— Да хапнем нещо — предложи тя. — След вечеря ще се обадя на семейство Мичъл, за да си уредя среща с тях. — Ким разбра, че е време да си отиде.

 

 

Марк постави на бюрото си снимка на Ким от гимназията. На седемнайсет години, тя вече изглеждаше ослепително.

Облегнат на кожения стол, с ръце, скръстени под главата му, той слушаше тишината в къщата. Ким се бе изнесла сутринта, докато той бе на работа. Добре, че не се наложи да я изпраща…

Тя си отиде, и това е за нейно добро, повтаряше си той за десети път тази вечер. Ким наистина бе твърде уязвима в този момент. Той не искаше да обърка чувствата й. Ала ако тя останеше при него, това щеше да е неизбежно. Привличането помежду им бе твърде силно. В присъствието на Ким той не можеше да разсъждава, не можеше да прави нищо друго, освен да изгаря от страст… Ким не бива да очаква от него повече, отколкото той може да й даде…

Ако трябваше да бъде съвсем честен, имаше друга причина за тяхната раздяла. Причина, с която Марк не желаеше да се занимава до този момент. Тя засягаше промяната в неговите чувства към Мириам.

Той се надяваше, че ще може да отдели чувствата си към Мириам от тези към Ким. Искаше да може да обича и двете. Но колкото повече опознаваше Ким, толкова по-трудно му бе да я постави наравно със сестра си.

Марк обичаше Мириам. Тя бе единствената му роднина. Двамата имаха общи корени, спомени за фермата, за родителите им, за недоимъка и за вечерите, в които мечтаеха под звездите.

Но последният удар бе твърде жесток. Мириам се бе отнесла безобразно не само с Ким, но и с него. Беше предала любовта и доверието, което ги свързваше през всичките години. Той винаги оправдаваше действията й спрямо другите хора, като казваше, че животът й е труден и тя се бори, за да оцелее. Тя се бе възползвала от него, беше го излъгала като съвсем чужд човек…

Марк взе снимката, на която бяха двамата с Мириам. Усети силна болка в гърдите. Каква жестока лъжа — да му каже, че се пренася тук, защото искала да бъде близо до него… Марк разбираше състоянието на Ким. И той се чувстваше изоставен като нея.

Разбираше, че не е честно да обвинява Ким за промяната в отношението му към Мириам. Но ако тя не бе дошла при него, представата му за нея щеше да си остане същата…

Това бе причината да намери работа на Ким като бавачка. Тя му напомняше за измяната на Мириам. Марк се надяваше, че ако не я вижда, болката му постепенно ще се стопи…

Пронизителният звън на телефона прекъсна мислите му.

— Ало?

— Здравей, приятелю!

— Боб? Как си?

Тази вечер Боб Купър имаше много новини за Марк. Посетил бе семейството, купило къщата на Мириам, и бе разбрал, че тя е оставила няколко кашона с вещи. Тъй като не знаели какво има в тях, новите обитатели на къщата ги отворили.

— На момичето са — каза Боб. — Прибрах ги при мен. Да ти ги изпратя ли?

— Да, моля те! Ким много ще се радва да ги получи.

— В кашоните има дрехи, бижута, кукли, дневници.

— Какво пише в тях?

— Майката на момичето е избягала, когато е било едва на три години.

— Това го знам.

— Добре. А знаеш ли, че е започнала да работи на единайсет? На дванайсет са й опрели нож в гърлото за някакви си осем долара?

Марк изсипа поток ругатни.

— Къде е бил през това време онзи негодник, пияният й баща?

— В бара на Санди… А какво ще кажеш за това? Момичето е получило шестстотин и четирийсет точки на зрелостния изпит. — Марк се взираше в снимката на Ким с нарастващ гняв. Защо никой не се е погрижил да развие способностите й? — Тя сигурно е искала да продължи да учи — обясняваше Боб. — Но да ти кажа право, сестра ти е истинска кучка. Момичето не се оплаква, но аз чета между редовете. Тя го карала да работи и му вземала парите.

Марк скочи и закрачи напред-назад, доколкото му позволяваше кабела на телефона.

— Добре… Добре… Изпрати нещата по пощата. — Беше чул достатъчно за тази вечер.

— Сестра ти е във Флорида. Искаш ли адреса й?

— Да! Как я откри?

— Лесно. По документите на колата й. Ако позвъниш и се обади мъжки глас, това е новият й съпруг.

Марк затвори очи. Не, не биваше да се ядосва… Мириам винаги ги е вършила такива… Беше свикнал.

Но Марк беше бесен. Сестра му мислеше единствено за себе си.

Той се тръшна на кожения стол и подпря главата си с ръка. Не искаше да мисли за Мириам. Не искаше да мисли и за Ким. Направил бе за нея повече, отколкото възнамеряваше. Насочи я по самостоятелен път и вече не носеше отговорност за нея.

— Боб, би ли могъл да намериш истинската майка на Ким? Предполагам, че след като момичето е останало само, тя ще се заинтересува от него.

— Добре. Ще се опитам да я открия.

Марк затвори телефона. Съвестта му бе чиста. Издирването на майката на Ким надхвърляше границите на обикновената отговорност.

След кратък размисъл той набра телефона на Сюзън и я покани на вечеря. Тя прие.

Доволен, че е успял да вкара в нормалните релси личния си живот, Марк си сложи очилата и отвори чантата с документи. Време беше да подреди и служебния.

Но само след пет минути, вместо да работи, Марк отново се взираше в снимката на Ким и се вслушваше в тишината на къщата.