Емили Сейнт Джон Мандел
Станция Единайсет (31)

31.

Интервю с Кирстен Реймонд от Франсоа Диало, библиотекар в библиотеката на Нови Петоски и издател на „Нови Петоски новини“, Петнайсета година, продължение:

ДИАЛО: Прости ми. Не трябваше да питам за татуираните ножове.

РЕЙМОНД: Простено е.

ДИАЛО: Благодаря ти. Но се чудех дали може да те питам за срива.

РЕЙМОНД: Разбира се.

ДИАЛО: Била си в Торонто, ако не се лъжа. С родителите си ли?

РЕЙМОНД: Не. Онази последна нощ, Ден първи в Торонто — или по-скоро Нощ първа, а? Наречи го както искаш. Бях в постановка на „Крал Лир“ и главният актьор умря на сцената. Казваше се Артър Леандър. Сещаш се, говорихме за това преди няколко години и ти отпечата некролога му в един от вестниците.

ДИАЛО: Но ако нямаш нищо против — заради читателите ни.

РЕЙМОНД: Да, добре. Получи удар на сцената, както казах. Не си го спомням в подробности, защото като цяло не помня много неща оттогава, но съм запазила някакви впечатления от него, ако можеш да ме разбереш. Знам, че беше мил с мен и имахме някакво приятелство, а и много ясно си спомням нощта, в която умря. Бях на сцената с две други момичета, които участваха в постановката и стоях зад Артър, така че не видях лицето му. Но си спомням, че се вдигна някакъв шум отпред, точно пред сцената. После помня звука, който чух, онова рязко тряс, когато Артър удари с ръка шперплатовата колона до главата ми. Някак си се беше препънал назад, размаха ръце, после един човек от публиката вече се беше качил на сцената и тичаше към него…

ДИАЛО: Тайнственият член на публиката, който оказал първа помощ. Споменават го в некролога на Ню Йорк таймс.

РЕЙМОНД: Беше мил с мен. Знаеш ли как се казва?

ДИАЛО: Не мисля, че изобщо някой знае.