Джой Филдинг
Натюрморт (34)

34.

„Тя не помръдна и той се приближи към нея с толкова плахо и колебливо изражение, каквото не бе виждала на лицето му никога преди — четеше Жанин. — Той се намираше в такава нерешителност, понеже се боеше някой негов случаен поглед или дума да не го отдалечат отново от нея, а Доротея се боеше от собствените си чувства. Тя имаше вид, сякаш над нея е надвиснало проклятие, което не й позволяваше нито да помръдне, нито да разтвори скопчаните си ръце, а в очите й бе затворен някакъв бездънен гибелен копнеж.“

— Как си? — попита Жанин, положи книгата в скута си и се пресегна да хване ръката на Кейси.

— Страхотно — отговори вместо нея Гейл, седнала на стола до камината. — Нали, Кейси?

— Просто иска да се махне по дяволите от Мидълмарч — обади се Дру и се наведе да смушка огъня. Няколко искри изскочиха и паднаха на тъмния паркет на всекидневната. Дру тутакси си ги стъпка с подметките на високите си черни ботуши „Маноло“. — Не мога да повярвам, че още не си свършила тази книга.

— Остават само двайсет и три страници. Стига, и ти искаш да разбереш какво ще стане. Признай си.

— Да не би да искаш да кажеш, че в първите шестстотин страници нещо се е случило? — учуди се Дру. — Добре де, признавам. Харесва ми. Господи, това да не би да означава, че съзрявам?

— Случва се и на най-добрите от нас.

— Аз съм далеч от най-добрите.

— Но си далеч и от най-лошите — каза Гейл.

— Благодаря, че си забелязала.

— Ти измина много дълъг път през последните четири месеца — изтъкна Жанин.

— Така ми казва и психоложката ми.

— Кейси казва, че е страхотна — потвърди Гейл. — И че наистина помага и на двете ви да се сближите отново.

Усмихнати, жените се обърнаха едновременно към Кейси.

— Стараем се — каза Дру. — Нали, Кейси?

— Какво ще кажете да пием чай? — попита Гейл.

— Звучи страхотно — каза Жанин.

— Аз ще го приготвя — предложи Дру.

— Не, аз ще го направя — каза Гейл. — Само ми кажи къде държите всичко.

— Чаят е в килера, чашите са в първия шкаф вдясно от печката, чайникът е на котлона — изреди Дру. — Можете ли да повярвате каква съм домакиня?

— Не мога да повярвам колко студено стана времето изведнъж — заяви Жанин.

— За Хелоуин винаги става студено. — Гейл стана от стола и се отправи към кухнята. — На нещастните дечица всяка година им замръзват дупетата. Стан каза, че неговите деца накрая си слагали палтата върху костюмите и никой така и не разбирал какви са им костюмите.

— Ще водиш ли Лола по къщите тази година? — Жанин попита Дру.

— Да. Ще бъде облечена като котка.

— Като котка? Бих си помислила, че ще се направи на принцеса от приказките.

— Принцесите са толкова старомодни. Тази година иска да е котка. — Лицето на Дру се изпълни с горда усмивка. — Като майка си — изрече щастливо. — И аз винаги се обличах като котка на Хелоуин. Помниш ли, Кейси?

Кейси се усмихна на далечния спомен.

— И сега, като се върне Лола от училище, ще правим котешки уши.

— Звучи ми доста забавно — безизразно произнесе Жанин.

— Гейл ще дойде с нас. И Кейси. И те също ще са котки.

Жанин отново насочи вниманието си към Кейси.

— Това ли е цената, която трябва да платиш, задето ще стоиш тук, докато се оправиш?

— Тя обожава да е тук. Нали, Кейси? — попита я Дру.

— Изобщо няма да си тръгва.

— Сигурна ли си, че си готова за толкова голяма активност?

— Джереми смята, че е готова — отговори Дру вместо Кейси. — Ще се разходим само на няколко пресечки оттук.

— Как е Джереми?

— Много добре. Рамото му почти оздравя. Надява се до първи януари да се върне на работа.

— А вие двете?

— Все още заякваме — отговори Дру и се изкиска с момичешкия смях на Гейл.

— Това е хубаво. — Жанин прозвуча искрено доволна. — Наистина съм щастлива за вас. И за теб — обърна се към Гейл, която тъкмо влизаше във всекидневната.

— Въпреки че от всичкия този секс, дето го практикува напоследък, е станала доста непоносима.

— Ще ви запозная с някого — каза Гейл.

— В момента не е на върха на приоритетите ми — заяви Жанин и стисна ръката на Кейси.

— Как върви бизнесът ти? — попита Дру. Тя седна на дивана с цвят на кафе срещу големия прозорец с изглед към езерото.

— Май се съвзема. О, няма да познаете с кого се сблъсках онзи ден. Ричард Муни! Явно е получил работа в „Гудмън и Франсиз“.

— Те не са ли онези, които защитаваха Уорън?

— Онези бяха „Гудмън и Латимър“. По-добри са от „Гудмън и Франсиз“. Не че това свърши някаква работа на Уорън.

— Предполагам, че ръцете им се оказаха донякъде вързани, след като Ник Марголис се съгласи да свидетелства срещу него, за да избегне смъртното наказание.

— Все още не мога да повярвам, че се е опитал да убие Кейси, а после е удушил онази нещастна санитарка — каза след малко Гейл, а обичайният й тих смях бе заменен с дълбока въздишка.

— Не зная — каза Жанин. — Имаше моменти, в които на самата мен ми се искаше да извия врата на онова момиче.

— Не мога да повярвам, че каза това. — Гейл втъкна един кичур зад дясното си ухо, с разширени от потрес очи.

— Какво? Какво толкова казах?

— Поне Уорън си получи заслуженото — изтъкна Гейл.

— Не съвсем — възрази Дру. — Все още е жив, нали?

— Ако да прекараш остатъка от живота си зад решетките може да се нарече живот.

— По-добре, отколкото да го прекара в кома. Нали, Кейси? — попита Дру. — Твърде лошо, че сестра ми е такъв пишман стрелец. Ако онзи куршум бе минал само четири сантиметра по надясно, нямаше да водим този разговор.

Чайникът почна да пищи в кухнята.

— Това е за мен — каза Гейл и излезе от стаята.

— Ще ти помогна — каза Дру и я последва.

— Много си тиха днес — обърна се Жанин към Кейси след няколко секунди. — Дразниш ли се? Да ни слушаш да си говорим за случилото се?

— Всъщност не — отговори Кейси. Думите й звучаха бавно и премерено. Все още се настройваше към звука на собствения си глас, също както тялото й се настройваше към все по-богатия диапазон от движения.

— Боя се, че се изказах доста безчувствено преди малко.

— Зная — тихо каза Кейси.

— Извинявай. Нямах предвид…

— За теб и Уорън — уточни Кейси. — Зная.

За миг настана тишина. Жанин кимна, сякаш не беше напълно изненадана от разкритието.

— Мразиш ли ме?

— Не.

— Аз бих те намразила — изтъкна Жанин.

— Зная.

— Искаш ли да си тръгна?

Кейси поклати глава.

— Как можеш да си тръгнеш сега? Все още ти остават двайсет и три страници.

Жанин тъжно се усмихна, само с една нежна извивка в крайчеца на устните си.

— Нямаш нужда аз да ти ги чета.

— Напротив — каза Кейси. — Честно, не мисля, че бих могла да ги понеса без теб.

Жанин сведе глава към гърдите си и избухна в сълзи.

— О, Кейси. Толкова съжалявам.

— Зная.

— Бях такава глупачка.

— Да, така е.

— А мразя глупаците.

Кейси се усмихна.

— Уорън измами всички ни, Жанин.

— Само ако можех да върна нещата назад…

— Не можеш.

— Зная.

— Трябва да вървим напред.

— Ако има нещо, което бих могла да направя, за да ти се извиня, знаеш, че ще го направя.

— Можеш да дойдеш довечера с нас по къщите — предложи Кейси.

— Какво?

— Сигурна съм, че Лола ще е щастлива да направи още един чифт котешки уши.

— Наистина ме мразиш — отсече Жанин.

Кейси се засмя на глас.

— Ето един хубав звук — каза Дру, влизайки обратно. Носеше в ръце оранжев емайлиран поднос с чинийка бисквити във формата на тикви, четири чаши и захарница. Гейл я следваше с чайника. Дру сложи подноса върху кафявото кожено канапе пред дивана и коленичи върху млечнобелия мъхнат килим. Гейл приседна до нея. Кейси се надигна от отрупания с възглавници бежово-кафяв кадифен фотьойл и се присъедини към тях на пода.

— Внимателно — каза Жанин.

— Леко — обади се едновременно Гейл.

— Добре съм — увери ги Кейси и кръстоса единия си крак над другия.

— Не зная как го правиш това — каза Жанин, докато Гейл наливаше уханния билков чай в чашите. — Щом си кръстосам така краката, коленете ми се озовават край ушите.

— И като стана дума за уши — обади се Кейси, — Жанин реши да дойде с нас довечера.

— Фантастично — възкликна Дру.

— Добра работа — съгласи се Гейл.

— Как да пропусна възможността да се включа в хайката на мацките? — саркастично отбеляза Жанин и останалите се разсмяха.

— Само да те чуя да говориш така пред дъщеря ми — предупреди я Дру. — Ето. Опитай ми бисквитките. Сама съм ги правила.

— Господи, има ли нещо по-лошо от поправил се наркоман? — реторично попита Жанин и отхапа една бисквитка. — Доста са добри — призна тя и отново отхапа.

— По моя собствена рецепта — сподели Дру. — Фъстъчено масло, захар, малко хашиш. Майтапя се — добави през смях. — Честно, Кейси. Само се шегувам.

Кейси се присъедини към смеха им. Огънят от камината сгряваше гърба й.

— За моята сестра — каза тя, вдигна чашата с дясната си ръка и я поднесе към устните си, — която ми спаси живота.

— За моята сестра — тихо повтори Дру. — Която спаси моя.

Кейси погали малката сребърна обувчица, висяща на верижката около врата й и си пожела винаги да се чувства в такава безопасност. Тя бавно отпиваше от чая си. Усещаше вкуса на ягоди и ванилия по езика си и преглъщаше с удоволствие. Въздъхна дълбоко, обходи с любящ поглед сестра си и двете си най-добри приятелки и отново въздъхна.