Джой Филдинг
Натюрморт (20)

20.

Няколко секунди по-късно Дру влетя в стаята.

Кейси си представи по-малката си сестра — размахала ръце, решително прекрачва прага с дългите си крака, тъмнорусата й коса се носи след нея, обикновено бледите й страни са поруменели от яд, крачи към леглото, дъвчейки долната си устна. О, Дру. Толкова се радвам, че си тук. Трябва да ми помогнеш. Трябва да ме махнеш оттук.

— Коя си ти? — строго попита Дру.

Какво искаш да кажеш? Аз съм Кейси. Не ме ли позна?

— Аз съм медицинската сестра на Кейси — отговори Патси и Кейси си отдъхна с облекчение. — Ти трябва да си Дру. Аз съм Патси Лукас.

— Защо носиш шала на сестра ми?

— Какво?

Тя още ли е с шала ми?

Кейси си представи как Патси бързешком посяга към врата си и от притеснение се изчервява чак до корените на косата си.

— Свали го — заповяда Дру.

А така, сестричке.

Кейси с удоволствие си представи как Патси бавно и неохотно плъзга шала от врата си с оправдаващ се поглед.

— Нямах намерение… Просто…

— … си се обслужила с нещата на сестра ми?

— Не. Разбира се, че не. Просто…

Просто какво?

— Просто какво? — попита на глас Дру.

— Какво става тук? — попита Уорън от вратата.

— Май, докато дяволът носи „Прада“ — саркастично отговори Дру, — наетите служители носят „Хермес“. И то „Хермес“-ът на сестра ми, представи си.

— Много съжалявам — изрече Патси. — Просто се мъчех да намеря нещо, с което да поосвежа малко Кейси, да я поразкрася за момента, когато се прибереш вкъщи.

— Бре, много си добра — възкликна Дру и сарказмът в тона й действително бе заменен с възхищение. — Кажи ми, такава добра сестра ли си, каквато и лъжкиня?

— Достатъчно, Дру… — каза Уорън.

— Макар че това не обяснява напълно как така шалът се озова на твоя врат, а не на врата на сестра ми — продължи Дру, без да му обръща внимание.

— Тъкмо се канех да й го сложа, когато ви чух да се качвате — оправда се Патси, вече по-уверено. — Честна дума, Уорън. Не се опитвах да…

— Уорън? — прекъсна я Дру, сграбчвайки името така, сякаш бе мишка, а тя — котка. — О, значи сме на малки имена, така ли?

— Много си груба — заяви Уорън.

— Нима? Съжалявам. Просто се опитвам да проумея какви се вършат тук, Уорън — провокативно изрече Дру.

Тя винаги си е била дръзка, помисли Кейси и осъзна, че всъщност се забавлява от размяната на реплики между Уорън и Дру.

— Това изобщо не ти влиза в работата — отсече Уорън.

— Сестра ми е в голяма степен моя работа.

— Така ли? И откога? Извини ме за цинизма, но не си спомням да си проявявала особена загриженост преди катастрофата с Кейси.

— Тогава нямаше причина да съм загрижена.

— Както и сега няма — каза Уорън. — Кейси е оставена на много добри грижи.

— Дали?

Внезапно около главата на Кейси се разнесе миризма на лавандула. Две силни ръце обхванаха врата й и парче коприна погали кожата й, подобно на дълга тънка змия, преди да се увие под брадичката й.

— Ето — каза Патси. — Така е по-добре.

— Така ли мислиш? — попита Дру. — Аз лично не смятам, че шалът допринася особено за това „Кейси малко да се поосвежи“. На мен продължава да ми изглежда ужасно бледа.

— Сестра ти е добре — каза Уорън. — Онзи ден малко се бяхме уплашили, но…

— От какво?

— Кръвното й малко играеше. Но вече е нормално. Според доктора най-вероятно е било заради преместването от болницата.

— Той беше ли тук? Измери ли го лично?

— Нямаше нужда. Патси държеше всичко под контрол.

— Е, ти май си най-великото нещо след откриването на топлата вода.

— Дру…

— Извини ме за цинизма — Дру хвърли собствените му думи срещу него, — но когато влязох в стаята, тази Флорънс Найтингейл тук се кипреше с шала на сестра ми, сякаш е неин, така че ме извини, ако не съм толкова възхитена от нея, както изглежда си ти.

— Честна дума, господин Маршъл, шалът беше за Кейси…

— О, значи сега е господин Маршъл, така ли? — попита Дру. — Хитър ход, Патси. Бързо схващаш.

— Не е нужно да обясняваш каквото и да било — обърна се към санитарката Уорън.

— Според мен е нужно — възрази Дру.

— Смятам, че тя вече го направи.

Дру въздъхна дълбоко.

— Добре. Щом така искаш да играеш.

— Никой нищо не играе, Дру. Това не е игра.

— Именно, не е. За съжаление. — Дру се стовари на най-близкия стол. — Знаеш ли какво. Едно кафе би ми дошло добре.

— Недалеч оттук има „Старбъкс“.

— Още по-близо има кухня. Патси, скъпа, би ли…?

— Стига, Дру, достатъчно.

— Няма нищо — каза Патси. — Ще се радвам да го направя.

— Не — възрази Уорън. — Не ти влиза в задълженията.

— Наистина, няма проблем — настоя Патси. — Ще помоля госпожа Сингър да го приготви.

— Коя, по дяволите, е госпожа Сингър?

— Наех икономка да помага за Кейси.

— Разбира се. Сигурна съм, че икономка е тъкмо онова, от което Кейси се нуждае най-много в момента.

— Как пиеш кафето си, Дру? — попита Патси.

— Горещо и черно.

— Да донеса ли и на теб една чаша? — обърна се към Уорън тя.

— Не, благодаря.

— О, и ако госпожа Сингър е изпекла за Кейси кейк или друго нещо, от което тя няма абсолютно никаква нужда — сладко произнесе Дру, — аз действително бих похапнала нещо сладичко.

— Дру… — обади се пак Уорън.

— Ще видя какво има — побърза да каже Патси.

— Много ти благодаря.

— Можеше да си спестиш този тон — укори я Уорън, след като Патси излезе.

— Тази жена крадеше от гардероба на сестра ми.

— Сигурен съм, че нищо такова не е правила.

— Да бе. Добре. И какво точно правеше?

— Тя е медицинска сестра, Дру. Какво си мислиш, че е правила?

— Май аз зададох този въпрос.

— И очакваш смазващи подробности?

— Очаквам отговор.

Кейси усети как Уорън започна да крачи напред-назад пред леглото й.

— Добре тогава. Тя наблюдава кръвното налягане на сестра ти, слага и маха тръбата й за хранене, къпе я, следи за охлузни рани, намества й катетъра…

— Катетъра ли?

— Наистина ли искаш да продължавам?

Не. Моля те, престани.

— Не — тихо изрече Дру.

— Едва ли някой си представя така приятното прекарване и аз имах късмет — ние имахме късмет, че Патси се съгласи да поеме тази работа. Така че, може би ще си достатъчно любезна да й предложиш извинение…

— Кой поема работата, когато Патси си отиде?

Пауза. Тиха въздишка, последвана от по-шумна.

— Тя не си отива. Живее тук.

— Колко удобничко. А госпожа Сингър? Тя също ли живее тук?

— Не. Нямам представа къде живее.

— Патси обаче живее тук.

— За какво намекваш, Дру?

— Просто не ми харесват асоциациите, които правя.

— И що за асоциации са това?

— От типа „сестра ми е в кома, а някаква курва облича нещата й“ — тутакси отвърна Дру.

Кейси се засмя безмълвно.

— Това би било смешно, ако не беше толкова жалко — сопна се Уорън.

— На мен ми се видя доста смешно.

— Аз обичам сестра ти, Дру.

Тишина.

Не, не му вярвай. Зная, че звучи искрено, но моля те, не му вярвай!

— Зная, че я обичаш.

— Тогава защо се караме?

Дру се засмя.

— И ти наричаш това каране? Когато Кейси се събуди, трябва да я попиташ за някои от скандалите, които сме имали с нея. Виж, това си бяха караници.

— Когато Кейси се събуди — повтори Уорън и почти успя да прозвучи тъжно. — Мисля, че тогава ще намерим по-добри неща, за които да си говорим.

— Вярваш ли действително, че тя ще се оправи?

— Трябва да вярвам.

Не вярвай на нищо, което ти казва. Всичко е преструвка. Не вярвай на нищо.

— Полицията свързвала ли се е с теб наскоро? — попита Дру.

— Не. А с теб?

— Не. Мисля, че загубиха интерес. Виж, мразя да повдигам този въпрос…

— Искаш отговори за парите си — предсказа Уорън.

— Мисля, че проявих достатъчно търпение.

— Съжалявам, че нещата се протакат толкова дълго, но трябва да разбереш, че ситуацията е крайно необичайна и няма лесни отговори, нито бързи решения. Ще отнеме още време…

— Колко още време? Месеци? Години?

Кейси усети яростта да напира в гласа на сестра й.

— Не зная.

— Това не ми харесва, Уорън. Никак не ми харесва.

— Виж. Зная, че си разстроена, но не трябва да се гневиш на мен. Не е моя идеята сестра ти да е управител на състоянието. Не е моя идеята да те държат изкъсо и да ти се отпуска месечна издръжка. Такива са разпоредбите на баща ти и аз отговарям само тези разпоредби да се спазят и Кейси да е защитена.

— Малко е късно за това, не мислиш ли?

Пауза, последвана от тежка въздишка.

— Какво искаш от мен, Дру? Правя всичко каквото мога. Просто прояви още малко търпение. Може и да успея да ти издействам още нещичко отгоре, преди нещата да се решат.

— Няма да е лошо.

— Ще се обадя в офиса в понеделник да видя какво може да се направи.

Не. Не се оставяй така лесно да те подведе. Моля те. Не мисли само за пари.

— Обаче продължавам да правя странни асоциации — заяви Дру.

Точно така, Дру. Това е сестричката ми, която познавам и обичам.

Уорън отново въздъхна.

— Добре. Както и да е. Прави каквото знаеш. А сега, ако ме извиниш, трябва да свърша малко работа за понеделник.

— Би ли попитал Патси какво стана с кафето ми?

Той се засмя.

— Желанията ти са заповед за мен.

— И имаш ли нещо против да отворя прозореца? — провикна се след него Дру. — Задушавам се от миризмата на евтин парфюм.

— Когато си готова, просто си тръгни — провикна се обратно Уорън.

Разнесе се скърцане на брава.

— Ето, така е много по-добре. Да се отървем от тази ужасна миризма. Лавандулата винаги ми се е струвала твърде гадна, не мислиш ли? Зная, че се предполага, че те отпуска и така нататък, но от нея направо ме заболяват зъбите.

Кейси почувства нежна длан да докосва врата й и коприненият шал се приплъзна надалеч.

— Така е по-добре — каза Дру. — Не съм голяма почитателка на „Хермес“. Ти имаш нужда от нещо по-темпераментно. Според мен — това ти отива. — Тихо щракване и Кейси си представи как Дру я докосва по врата. — Току-що го купих.

Усети Дру да я държи за врата, приведена към нея, притиснала гърди към лицето й, докато нахлузваше нещо през главата й. Почувства меката памучна материя на блузата й до кожата си и вдиша свежата чиста миризма на бебешка пудра. Спомни си как държеше Дру в ръцете си, когато беше бебе и я люлееше, имаше ли буря, сестра й се страхуваше, а Кейси заравяше нос в меката й косица и я успокояваше, че всичко ще бъде наред.

Кога бяха престанали тези взаимни уверения?

— Герданче — обясни Дру, докато полагаше отново главата на Кейси на възглавницата. — Не е кой знае какво, наистина. Само едно сребърно синджирче с миниатюрна сребърна обувчица за медальон. Напомни ми за обувките ми „Манолос“ и затова го купих. Нито е скъпо, нито нищо. Просто ми хареса. Както и да е, твое е. Пък и на теб ти отива повече. Как мислиш? — попита тя, сякаш наистина очакваше отговор.

Кейси си представи как Дру се връща при прозореца и насочва поглед към огромната върба в задния двор.

— Е, как са нещата? — попита тя след пауза от около трийсет секунди. — Да, и с мен нищо особено. О, като изключим това, че се отървах от Шон. Помниш ли го? Веднъж дойде с мен в болницата. Висок, рус, широчък. Малко прилича на Оуен Уилсън. Както и да е, разкарах го. Не съм съвсем сигурна защо. Просто почна да ми ходи по нервите. — Тя се засмя. — Май много неща ми ходят по нервите напоследък. — Тя се върна при леглото, приседна на края и почна разсеяно да разтрива пръстите на краката на Кейси под чаршафа. — Случвало ли ти се е това с някое момче? Каквото и да прави, просто почва да те дразни? Навярно не. Ти никога не си имала толкова гаджета, нали? В това отношение винаги си била много по-избирателна. За разлика от някои по-млади сестри, за които се сещам. Така или иначе, разписах отпускното на Шон. Честно казано, той не изглеждаше особено разстроен. Единственият, който бе донякъде разстроен, бе Лола. Оказа се, че тя го харесва. Мислиш ли, че съм ужасна майка? — неочаквано попита Дру. — Искам да кажа, зная, че не съм най-готината майка на света, но ужасна ли съм? — Тя млъкна, сякаш да даде възможност на Кейси да отговори. — Не че не я обичам. Напротив. Работата е там, че тя е постоянно до мен. Разбираш ли какво казвам? Когато и да се обърна, тя е там. И ми се иска да й кажа, виж, ти си сладко хлапе и всичко, обаче, мога ли да имам няколко дни само за себе си? Но как да направя това? Не мога — отговори си сама Дру. — И все ме наблюдава, сякаш очаква да направя нещо. Само че аз никога не зная какво очаква да направя и непрекъснато се чувствам сякаш я разочаровам. Ужасно е да си мислиш, че постоянно разочароваш някого. Макар че, предполагам досега би трябвало да съм свикнала.

О, Дру.

— Преди изглежда съм си мислела, че нещата ще са различни, разбираш ли? Мислех си, че ако имам бебе, то задължително ще ме обича.

Тя наистина те обича, Дру.

Въздухът помежду им потрепери от въздишка.

— Тя обаче обича теб. Преди катастрофата — и май всички вече мислят, че е била случайна — все ме питаше кога можем да идем на гости на леля Кейси. А откакто я доведох в болницата, не спира да ме пита кога отново ще може да те посети. Събрала е куп книжки, които иска да ти прочете. Е, не съм сигурна дали наистина може да чете, или просто запаметява историите наизуст. Джанет й е чела тези приказки толкова много пъти, че наистина ги знае наизуст. Джанет е нейната детегледачка. Наложи се да уволня Елис, след като я хванах да си взема от моята трева. Честно, напоследък е страшно трудно да намериш добри служители. — Тя се засмя. — Майтапя се.

Откъм вратата се разнесе вълшебният аромат на прясно кафе. Кейси почувства как й потичат слюнки и усети наситения вкус на прясно смляно кафе на върха на езика си.

— И като стана дума за добри служители…

Миризмите на кафе и лавандула се сбориха за надмощие, когато влязоха едновременно в стаята, като двойка враждебно настроени сиамски близнаци.

— Ето кафето ви — каза Патси.

— Благодаря.

— Внимавайте. Горещо е.

— Горещо и черно. Точно както ми харесва. Благодаря — каза отново Дру.

— Вижте, наистина съжалявам за недоразумението по-рано. Разбирам как е изглеждало в очите ви.

— Е, аз разбирам твоето разбиране, така че дай да зарежем това, става ли?

На входната врата се позвъни.

— Кой е? — попита Дру.

— Навярно физиотерапевтът.

— Горещо и черно — произнесе Дру многозначително. — Точно както ми харесва.