Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Still Life, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Снежинка Вакрилова, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 21 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2018)
Издание:
Автор: Джой Филдинг
Заглавие: Натюрморт
Преводач: Снежинка Вакрилова
Година на превод: 2009
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: СББ Медиа АД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2015
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: Ропринт ЕАД
Редактор: Златина Пенева
ISBN: 978-954-399-113-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5645
История
- — Добавяне
14.
— Както вече казах, ситуацията е много сложна. — Уорън помълча, сякаш очакваше Дру отново да го прекъсне. Тя обаче не го направи и след няколко секунди той продължи. — Говорих с Уилям Били, един от съдружниците ми…
— Това истинското му име ли е?
— Уилям Били, да.
— Казва се Уилям Били? — Дру се разсмя.
— Струва ти се смешно?
— А на теб не ти ли се струва?
— Не особено.
Малко е смешно, помисли си Кейси и си представи човека. Повече от метър и деветдесет, той имаше масивни рамене и дебел като ствол врат, но всичко това се окарикатуряваше от момичешкия тембър на гласа му. Червеникавата му коса оредяваше, а призрачно бледата кожа ставаше пурпурночервена, когато биваше развълнуван или разтревожен, което за зла беда се случваше постоянно, благодарение в голяма степен на името му. Уилям Били, Били Били, Уили Били, Уили Нили.
— Уилям Били по случайност е един от най-добрите адвокати по наследствата и имотите в града.
— Така и трябва.
— Мога ли да продължа? Мислех, че тази информация ти е нужна спешно.
— Така е. Моля те, продължи. — И тя отново се засмя.
— Да не си друсана?
— Какво?
— Гипсирала си се, нали?
— Да, ама не.
— „Да, ама не“? — повтори Уорън. — Ти какво, на пет години ли си?
— Не, такава е Лола, племенницата ти, която изглежда имаш намерение да оставиш да умре от глад.
— И какво взимаш? Кокаин? Екстази?
— О, моля те. Де да беше така.
— Определено си взела нещо.
— Не съм на съд тук, Уорън. Не се отнасяй към мен, сякаш съм от онези свидетели… Как ги наричаха?
— На Йехова? — съвсем сериозно попита той.
Отново смях.
— Е, виж, това наистина беше смешно. Знаех си, че имаш чувство за хумор. Но не, не говоря за това.
— Знаеш ли изобщо за какво говориш?
— Враждебни — каза Дру. — Тази е думата, която търсех. Не съм враждебно настроен свидетел. Е, може и да съм враждебно настроена. Враждебна свидетелка на Йехова — и тя отново се разсмя.
— Дори няма да се опитвам да ти говоря, докато си в това състояние.
— Не съм друсана, Уорън — настоя Дру. — И мислиш ли, че ти е възможно да снижиш малко децибелите? Не е нужно целият етаж да ни слуша. Е, може и да съм попушила малко трева, преди да дойда тук — призна, шепнейки тя. — Можеш ли да ме обвиняваш, че се опитвам да посмекча нещата? Не е съвсем приятно да идвам тук и да виждам сестра ми в това състояние…
— Кого мамиш? — попита Уорън, изгубил в крайна сметка търпение. — Не виждаш по-далеч от носа си.
— Ами ти? — натърти Дру. — Тоест, чакай да позная какво се каниш да ми кажеш. Може ли?
Кейси си представи как Уорън повдига ръце с дланите нагоре.
— Разговарял си с многоуважаемия Уилям Били, един от най-добрите адвокати по имоти и наследства във Филаделфия — Уили Били от Фили! Не е ли идеално? — Тя пак се изсмя. — Извинявай, извинявай. Не можах да се сдържа. А и Кейси също го намира за смешно.
— Какво?
— Виж й лицето — каза Дру. — Тя се смее. Сигурна съм.
Права е, даде си сметка Кейси. „Уили Били от Фили“ бе сторил магията. Въпреки всичко, сестра й я бе разсмяла, макар само тя да го виждаше.
— Не се чуваш какви ги говориш — изсумтя Уорън.
— Права бях, че Кейси чува — напомни му Дру. — И за това съм права. Кейси се смее. Тя разбира. Затова, по-добре се дръж мило с мен, понеже щом дойде в съзнание, ще е много разочарована, ако не си се отнасял добре.
— Мъча се да ти помогна, глупаче такова.
— Как? Като ми крадеш парите?
— Аз не… виж, не ми се спори. Говорих със съдружника си…
— И сега вече ти си новият управител на състоянието на моите родители — триумфално възкликна Дру. — Права ли съм?
— Не е толкова просто.
— В такъв случай, на всяка цена го опрости.
— Докато Кейси… отсъства, аз съм определен за временен управител на състоянието. Но това е само временно — наблегна той, като че ли очакваше Дру да възрази, — докато не получим по-ясна представа какво става с нея, а тогава съдът ще трябва да реши…
— Значи може да отидат и години — прекъсна го Дру.
— Може, да.
— Години, през които ти временно ще отговаряш за моите пари.
— Ще си получиш парите, Дру. Имам намерение да следвам желанията на сестра ти буквално. Ще продължиш да получаваш месечната си издръжка.
— Това смърди и ти го знаеш.
— Нищо не се е променило.
— Всичко се промени. Сестра ми е в кома. А ти командваш парада.
— Какво искаш от мен, Дру?
— Искам онова, което си е мое. Защо изобщо ти трябва да вземаш участие във вземането на решения?
— Защото съм съпруг на Кейси.
— Съпруг си й от колко… само две години? А аз съм й сестра цял живот. И дори ако баща ми не ми се е доверил по отношение на безценното си богатство, също така дяволски сигурно е, че и на теб не би се доверил да го управляваш.
— Това е само временно, докато…
— Докато съдът реши. Което може да отнеме години. Схванах. И Кейси схвана. Нали така, Кейси?
Ако намекваш, че Уорън преследва парите ми, грешиш.
— Виж, така доникъде не стигаме — каза Уорън. — Въпросът при всички случаи е спорен.
— Което означава, че подлежи на спорове и дебати.
— Означава, че е теоретичен, без каквото и да е практическо значение и последствия.
— Означава, че говориш пълни глупости. Лично ще говоря с този Уили Били…
— При всички случаи ще съм повече от щастлив да ти уредя среща.
— Няма нужда да правиш каквото и да било за мен. Направи предостатъчно вече. Ще си наема свой Сили Били и ще ти осъдя задника. Чу ли ме добре?
— Направи го, Дру. А докато си заета да ми съдиш задника, помни, че да се иде на съд е много скъпо и отива дълго време, докато изобщо се стигне до съд. Не е лошо да помислиш и за евентуалния изход от такъв процес, като се има предвид факта, че аз съм не само съпруг на Кейси и законен настойник, но също така и дяволски добър адвокат. А ти си самотна майка с богато минало по отношение на злоупотребата с наркотици и безразборните полови връзки.
— Уау! Бива си го това заключително слово, адвокате. Кейси виждала ли те е някога в тази светлина?
— Очевидно ти си в състояние да извадиш на показ най-доброто от мен.
— Извинявай, „най-доброто“ ли каза или „най-дребното“?
— Виж, направи каквото смяташ за най-правилно — продължи Уорън, без да обръща внимание на въпроса й. — На всяка цена си наеми адвокат и ме привикай в съда. Ако искаш да си харчиш парите по този начин, това си зависи изцяло от теб. Предполагам, че е по-добре, отколкото да ги издухаш през носа си.
Мълчание, ако се изключи шумът от накъсано дишане.
Кейси не можеше да каже кой диша по-тежко, Уорън или Дру. Установи, че всъщност съчувства на по-малката си сестра. Не можеше да се съревновава с Уорън. Той нямаше да допусне да бъде надприказван така лесно, както Кейси често позволяваше на сестра си.
— Коя си ти, че да ми казваш какво мога и какво не мога да правя? — спомни си Кейси как й крещеше един следобед Дру от другия край на Г-образната всекидневна в тъмния й едностаен апартамент в „Пенс Лендинг“, с изглед към река Делауер. Тежките завеси и застоялият мирис на марихуана, проникнал в гънките им, пречеха на късното слънце да огрее претрупаното занемарено пространство, въпреки че на Кейси не й бе трудно да открие принадлежностите за най-различни наркотици — стара черна лула, няколко разпилени квадратчета тънка бяла хартия, смачкана двайсетдоларова банкнота, фин бял прашец тук-там — разпръснат върху елипсовидната стъклена масичка.
— Отново го правиш — безизразно изрече Кейси. — Как изобщо можеш да мислиш да родиш?
— Сега пък искаш да ме спреш да мисля ли?
— Аз съм ти сестра. Просто желая най-доброто за теб.
— Искаш да кажеш, че желаеш най-доброто за теб.
— Не си в положение да раждаш.
— Напротив — възрази Дру. — Бях в идеалното положение — легнала по гръб.
— Едва ли е време за безвкусни шеги.
— Не ми се стори толкова безвкусна. Във всеки случай, това бебе не е никаква шега. То е истинско. И ще го родя, независимо дали одобряваш, или не.
— Знаеш ли поне кой е бащата?
— Има ли значение? Аз ще съм тази, която отглежда това дете.
— Как? С какво? Да не си мислиш, че е лесно сам да отгледаш дете?
— Кога изобщо животът ми е бил лесен?
— О, я стига с този оплаквачески маниер. Почва леко да омръзва.
— Съжалявам, ако те отегчавам.
— Не става въпрос за мен. Става въпрос за това, че се каниш да доведеш едно беззащитно малко бебе сред тази каша. — Кейси описа широк кръг с ръце, раздвижвайки болезнено сладкия мирис на хашиш.
— Мислиш ли, че ще съм толкова ужасна майка?
— Мисля, че ще си страхотна майка — искрено заяви Кейси, — когато му дойде времето. Когато си чиста и трезва и готова да се установиш.
— Може би съм готова сега.
— Не мисля, че си.
— Може би не знаеш всичко.
— Зная, че ти самата имаше всякакви проблеми, когато беше бебе, заради всичкия алкохол, изпит от Алана, докато беше бременна…
— Сравняваш ме с нашата майка? Това не е никак мило, Кейси. Никак.
— За бога, Дру, това бебе няма никакъв шанс. Ще се роди пристрастено към наркотиците.
— Не и ако се запиша за рехабилитация. Не и ако се изчистя.
— А искаш ли да направиш това?
— Ще направя всичко, което е необходимо. — Дру изтри сълзите от страните си и обърса нос с опакото на ръката си. — Наистина искам това бебе, Кейси. Можеш ли да разбереш? Искам да имам нещо свое, нещо, което никой не може да ми отнеме, нещо, което да мога да обичам и то да ме обича. Безусловно. — Тя обви ръце около гърдите си и почна да се клати напред-назад, сякаш люлееше дете.
— Винаги има условия — каза Кейси на сестра си. — И то не е нещо, Дру. А човешко същество.
— Зная. Да не си мислиш, че не зная?
— Какво ще правиш, когато бебето не спи и плаче по цяла нощ?
— Ще му пея приспивни песнички.
— А ако пак не иска да заспи? Ако има колики и е раздразнително и…
— Ще го обичам още повече. Ще съм много добра към това бебе, Кейси. Толкова любов ще му дам. Не ме интересува дали ще е момче или момиче. Ще го обичам каквото и да е. И страшно добре ще се грижа за него. Зная, че не мислиш, че съм способна, но…
— Смятам, че можеш да направиш всичко, което поискаш — възрази Кейси, но очевидно не прозвуча убедено и знаеше, че Дру е усетила. — Просто не мисля, че сега е най-подходящото време да се взема подобно решение.
— Не ме интересува какво мислиш — извика Дру. — Знаеш ли аз какво мисля? Мисля, че трябва да вървиш по дяволите. Чу ли ме? Върви по дяволите!
После, както можеше и да се очаква, след по-малко от година, сестра й крачеше напред-назад из същата тази стая с пищящото бебе в ръце.
— Какво да правя, Кейси? Тя ме мрази.
— Не те мрази.
— Плаче през цялото време.
— Бебе е. Те така правят.
— Толкова се старая, Кейси. Нося я на ръце. Пея й. Сменям й памперсите. Храня я. Но нищо от това, което правя, няма значение. По цял ден плаче. И по цяла нощ. Плаче, когато я оставям. Плаче дори по-силно, когато я вземам.
— Може да има газове.
— Трябваше да я кърмя — каза Дру, самата тя вече разплакана. — Лекарите в болницата се опитаха да ме убедят, че е хубаво — казаха, че за нея ще е по-добре — но аз се притеснявах, че в кръвта ми може да има още наркотици, въпреки че от месеци съм чиста. Кълна се. Просто внимавах, понеже не исках да направя нещо, което може да й навреди. А сега вече е твърде късно. Млякото ми пресъхна.
— Лола се чувства чудесно с биберона, Дру. Наддава добре. Красива е.
— Наистина е красива, нали?
— Също като майка си.
— Толкова много я обичам.
— Зная.
— Защо ме мрази? — жаловито попита Дру.
— Не те мрази.
— Трябва да видиш изражението й понякога, сякаш е напълно отвратена от мен.
— О, Дру. Не е отвратена…
— Не си виждала това изражение, Кейси. Сгърчва си лицето и цялата се зачервява като спаднал червен балон. А тези големи тъмни очи ме гледат втренчено, сякаш вижда през мен. Сякаш ме съди.
— Бебетата не мислят, Дру. Не могат да съдят.
— От нея исках само да ме обича.
— Тя те обича.
— Не — настоя Дру. — Тя знае, че съм мошеничка.
— Не си мошеничка. Ти си нейната майка.
— Аз съм ужасна майка.
— Не, не е така.
— Да, така е. Понякога, когато плаче, така побеснявам, че ми се иска направо да я удуша с някоя възглавница. Не че бих направила някога подобно нещо — припряно добави тя.
— Зная, че няма да го направиш.
— Но дори само да си го помисля…
— Ти си изтощена — оправда я Кейси.
— От цели дни не съм спала — потвърди Дру. — Може би повече от седмица. Всеки път, когато легна, щом затворя очи и тя почва да плаче. Сякаш знае и го прави нарочно.
— Не е така.
— Толкова съм уморена.
— Какво ще кажеш да наемем детегледачка? — внимателно подхвърли Кейси. Вече няколко пъти бе предлага това, но то всеки път биваше категорично отхвърляно.
— Гувернантка? — Дру изплю думата така, сякаш беше проклятие. — Няма да позволя детето ми да бъде отглеждано от непознати.
— Никой не казва, че трябва завинаги да е така.
— Не мога да си позволя детегледачка.
Кейси поклати глава. През това също бяха минавали вече.
— Аз ще платя.
— Не ми трябва твоята милостиня.
— Не е милостиня.
— Само защото е част от наследството. Защото това са си моите пари — изкрещя Дру, за да надвика усилващите се отчаяни писъци на бебето.
— Това е нелепо, Дру. Не виждаш ли, че просто се опитвам да помогна? Защо винаги трябва да обръщаш разговора към парите?
— Защото той винаги е за това! Наистина ли си толкова сляпа, или си глупачка?
— О, за бога — изпъшка Кейси, напълно извадена от търпение. — Защо просто не млъкнеш?
— А ти защо не вървиш по дяволите? — изстреля в отговор Дру.
— И така, кога ще мога да си взема собствените пари? — попита сега Дру с нисък и приглушен глас, сякаш брадичката й бе притисната към гърлото.
— Веднага мога да ти напиша чек ако искаш — отговори Уорън.
Кейси чу поскърцване на химикалка.
— Ето, виж го. Провери точна ли е сумата — предложи Уорън.
— Наред е. — Секундна пауза. — Предполагам, че сега ще ти се махна от главата. Грижи се за себе си, Кейси — каза Дру.
И после си отиде.