Джим Харисън
Мъст (4)

Епилог

Единият мъж копаеше под дървото, а другите двама гледаха. Мъжът копаеше с механична целеустременост, сечеше дървесните корени с брадва, изравяше камъните с мотика и дълбаеше коравата земя с лопата. Слизайки все по-надолу в жаркия следобед, той виждаше жилките и кухините в почвата. Мъжът на име Амадор седеше на пейката, дръпнал надолу сомбрерото си, и пееше приглушено. Мъжът на име Тибурон, Тиби, сеньор Балдасаро Мендес, седеше на пейката, захлупил лице в шепи, а мъжът копаеше със страшна сила, методично, неумолимо. Майката игуменка заедно с поотегчения свещеник гледаше от портика. Няколко пациентки се шляеха напред-назад, привлечени от ставащото. Върху две дървени магарета лежеше ковчег от борови дъски. На ковчега голям букет от диви цветя вехнеше на слънцето. Когато ямата беше изкопана, мъжът се спря изпотен, после се хвана за ръба, набра се и излезе. Коленичи до купчината пръст, двамата мъже на пейката се приведоха напред и коленичиха до него. Свещеникът и монахинята се приближиха, а зад тях се тълпяха безумните. Свещеникът прочете кратко опело и двамата мъже пред пейката спуснаха ковчега в ямата. Мъжът, който я беше изкопал, също се спусна вътре, коленичи и целуна цветята. Излезе от ямата, взе лопатата и хвърли пръст върху ковчега. Трополенето й той щеше да чува дори на собствения си смъртен одър.