Джош Малерман
Кутия за птици (31)

31.

След пристигането на Гари, Малори усеща къщата по съвсем различен начин, разединена. Промяната е дребна, но при тези обстоятелства и най-малката разлика изглежда голяма.

Най-много я притеснява Дон.

Почти винаги, когато Том, Джулс и Феликс разговарят в хола, Дон е в трапезарията с Гари. Показа нездрав интерес към историята за мъжа, дето дръпнал пердетата и отключил вратите. Докато пере дрехи на мивката в кухнята, изразходвала до половината предпоследната кутия с препарат, Малори следи два разговора едновременно. Том и Джулс правят поводи за кучетата от ризи с дълъг ръкав, а Гари обяснява на Дон начина на мислене на Франк. Само за това говори — за Франк. Никога не излага собственото си мнение.

— Според мен не става въпрос някой да е по-добре подготвен от друг — казва Гари. — По-скоро е нещо като 3D филм. В началото хората си мислят, че предметите наистина летят към тях. Вдигат ръце, за да се предпазят. Но интелигентната публика, осъзнатият зрител, е наясно, че през цялото време всички са в безопасност.

Мнението на Дон за Гари е тотално променено. Малори има чувството, че е видяла кога се е случило това.

Виж, не мисля, че тази теория е по-недостоверна от нашата, каза му веднъж Дон.

— Трудно е — казва сега Дон, — защото вече не получаваме новини.

— Именно.

Да, Дон първоначално гласува да не пускат Гари в къщата, а ето че сега е съквартирантът, който не се откъсва от Гари и води нескончаеми разговори с него. Нонстоп. Денонощно.

Скептичен е, казва си Малори. Такъв му е характерът. И му трябва човек, с когото да разговаря. Затова е цялата работа. Различен е от теб. Нима не разбираш?

Но тези мисли, в точно този им вид, не покълват в нея. Както и да ги тълкува, Гари и Дон си говорят за неща като истерия и обсъждат теорията, че съществата не могат да наранят човек, който е подготвен да ги види. Тя знае, че Дон отдавна изпитва по-голям страх от хората, отколкото от съществата. Въпреки това си затваря очите, когато вратата се отваря и затваря. Не поглежда през прозореца. Никога не е прокламирал идеята, че съществата не могат да ни наранят. Възможно ли е човек като Гари в крайна сметка да го убеди?

Малори иска да поговори с Том за това. Иска да го дръпне настрани и да го помоли да ги накара да престанат. Или поне да го убеди да отиде да поговори с тях. Може би неговите думи биха повлияли на разговора им. За да не звучат думите им толкова застрашително.

Да, тя иска да поговори с Том за Дон.

Разцепление.

С вълнение прекосява кухнята и поглежда в хола. Том и Феликс разчитат карта на пода. Измерват разстоянията според мащаба на картата. Джулс учи кучетата да изпълняват команди.

Стоп. Редом.

— Трябва да измерим средната ти крачка — казва Феликс.

— Какво планирате, момчета? — пита Малори.

Том се обръща към нея.

— Разстояния. Колко мои крачки правят един километър.

С помощта на рулетка Феликс измерва крачката на Том.

— Ако докато вървя, слушам музика — казва Том, — бих могъл да вървя в такт с нея. Така крачките, които измерваме тук, ще съвпадат максимално с крачките ми навън.

— Като танц — кима Феликс.

Малори се обръща и вижда, че Олимпия е застанала край мивката. Мие съдове. Малори отива при нея и продължава с прането. След четири месеца в къщата Олимпия е изгубила част от блясъка си. Кожата й е бледа. Очите й са хлътнали.

— Разтревожена ли си? — пита я внезапно Олимпия.

— За какво?

— Дали ще успееш.

— С кое да успея?

— Да се справиш с раждането.

Малори иска да каже на Олимпия, че всичко ще бъде наред, но с мъка намира думите. Мисли си за Дон.

— Винаги съм искала бебе — казва Олимпия. — Толкова се зарадвах, когато научих. Имах чувството, че животът ми се изпълни със смисъл. Разбираш ли?

Малори не може да каже същото за себе си, но потвърждава, че разбира.

— О, Малори, кой ще изроди бебетата ни?

Малори няма отговор.

— Не виждам кой от съквартирантите…

— Том никога не го е правил!

— Не е, обаче е бил баща.

Олимпия забива поглед в ръцете си, потопени в кофата.

— Слушай — подхваща шеговито Малори, — ще се изродим една друга.

— Една друга! — усмихва се най-накрая Олимпия. — Малори, ти си невероятна!

Гари влиза в кухнята. Загребва чаша вода от кофа на плота. После втора. Малори знае, че втората е за Дон. Щом той излиза, откъм хола внезапно проехтява музика. Малори се привежда напред, за да погледне. Том държи малкия радиокасетофон на батерии. Пуснал е една от касетите на Джордж. Феликс, на длани и колене, измерва крачките на Том, който върви в такт с музиката.

— Какво правят? — пита Олимпия.

— Мисля, че са замислили нещо конкретно — отвръща Малори. — Търсят по-удачен начин за излизане навън.

Малори безшумно пристъпва до входа на трапезарията. Наднича и вижда Дон и Гари, с гръб към нея, седят на столовете край масата. Говорят си тихо.

Прекосява обратно кухнята. Още с влизането й в хола Том я посреща с усмивка. Държи по един повод във всяка ръка. Кучетата си играят с поводите и размахват опашка.

Несъответствието между откритите, напредничави действия на двамата в хола и приглушените, конспиративни разговори на онези в трапезарията — това е единственото, за което мисли Малори.

Пристъпва до мивката и продължава с прането. Олимпия не спира да говори, но мисълта на Малори е другаде. Навежда се напред и успява да зърне рамото на Гари. Зад него, опрян на стената, е единственият предмет, който той донесе от външния свят. Куфарчето му.

Показа им съдържанието му, когато се появи в къщата. Дон го помоли. Но Малори успя ли да разгледа добре вещите му? Или някой друг от съквартирантите?

— И стоп! — казва Том. Малори се обръща и вижда кучетата и Том на входа на кухнята. Двете хъскита сядат. Том ги възнаграждава със сурово месо.

Малори пере. И мисли за куфарчето.