Джош Малерман
Кутия за птици (2)

2.

Девет месеца преди децата да се родят. Малори живее със сестра си Шанън в скромна квартира, която двете не са ремонтирали. Нанесли са се преди три седмици, въпреки притесненията на техен приятел. Малори и Шанън са интелигентни жени с много контакти, но когато останат насаме, стават доста избухливи — както си пролича още в самия ден, когато си пренесоха багажа.

— Според мен е по-логично аз да взема по-голямата спалня — каза Шанън, застанала на стълбищната площадка на втория етаж. — Все пак моят гардероб е по-голям.

— О, я стига — отвърна Малори, помъкнала щайга от мляко, пълна с непрочетени книги. — Тази стая е с по-хубаво изложение.

Спорът се проточи доста дълго, като сестрите много внимаваха да не се скарат още на първия следобед, за да не излезе, че приятелите и близките им са прави да ги обвиняват в избухливост. Накрая Малори се съгласи да хвърлят ези-тура и спорът приключи в полза на Шанън, но Малори твърдо вярваше, че е нагласено.

Днес обаче Малори не мисли за дразнещите навици на сестра си. Не чисти безропотно след Шанън, не затваря шкафовете и не следва пътечката от пуловери и чорапи, оставена из жилището. Не фучи вътрешно, докато клати глава, пуска миялната или подбутва някой от неразопакованите кашони с багаж на Шанън, тропнат в центъра на хола, където се пречка и на двете им. Малори стои пред огледалото в банята на първия етаж, гола, вторачена в корема си в огледалото.

И преди ти се е случвало да ти прескочи, убеждава сама себе си. Но това не я успокоява особено, защото от седмици й е нервно, съзнава, че трябваше да е по-внимателна с Хенри Мартин.

Черната й коса е дълга до раменете. Устните й са закривени надолу в намръщено и любопитно изражение. Поставя длан върху плоския си корем и бавно кима. Каквито и обяснения да си намира, се чувства бременна.

— Малори! — подвиква Шанън откъм хола. — Какво толкова правиш там?

Малори не отговаря. Застава странично и килва глава. Сините й очи изглеждат сиви на слабото осветление в банята. Отпуска длан върху розовия линолеум на мивката и извива гръб. Опитва се да си глътне корема, сякаш това би могло да е доказателство, че вътре в нея не зрее живот.

— Малори! — провиква се втори път Шанън. — По телевизията дават за нов случай! Нещо става в Аляска.

Малори я чува, но това, което се случва във външния свят, точно в момента не я вълнува особено.

Напоследък интернет е взривен от една история, наречена „Руския случай“. Според слуховете пътник в камион помолил приятеля си, който шофирал, да отбие на заснежена магистрала в покрайнините на Петербург, и го нападнал, откъснал устните му с нокти. След това отнел собствения си живот в снега, като използвал циркуляр, превозван в камиона. Зловеща история, но Малори приписва популярността й на видимо нелогичния начин, по който интернет вдига популярността на произволни събития. После обаче се чу за втори случай. Подобни обстоятелства. Този път в Якутск. На около пет хиляди километра от Петербург. Там майка, която видимо била съвсем нормална, погребала живи децата си в семейната градина, след което отнела собствения си живот с нащърбени парчета посуда. В мрежата изтече и трета история — пак от Русия, само че от Омск, на около три хиляди километра югоизточно от Петербург — която бързо се превърна в една от най-дискутираните теми във всички социални мрежи. Беше придружена и от видео. Малори гледа — толкова дълго, колкото успя да издържи — как мъж с окървавена брада размахва брадва в опити да посече автора на видеоматериала, останал извън кадър. Накрая сполучваше. Но Малори не стигна до тази част. Започна да избягва всячески темата. Но Шанън, по-драматичната от двете сестри, настояваше да направят връзка между страховитите новини.

— Аляска — провиква се от другата страна на вратата. — Това е в Америка, Малори!

Русата коса на Шанън напомня за финландските корени на майка им. Малори повече прилича на баща си: силни, хлътнали дълбоко очи и гладката светла кожа на човек от Севера. Израсли на север, в полуостровния щат Мичиган, и двете си мечтаеха да живеят по на юг, край Детройт, където си въобразяваха, че кипи от купони, концерти и възможности за работа и има изобилие от мъже.

Последната точка в списъка не се оказа толкова плодотворна за Малори, докато не срещна Хенри Мартин.

— Мили боже! — крещи Шанън. — Явно и в Канада става нещо. Положението звучи сериозно, Малори. Какво правиш там вътре? — Малори завърта кранчето и оставя студената вода да облива пръстите й. Плисва малко върху лицето си. Докато се гледа в огледалото, си мисли за родителите им, които са си в Мичиган. Те не са и чували за Хенри Мартин. Самата тя не му е проговорила нито думичка след единствената им нощ заедно. И въпреки това можеше да се окаже, че е свързана с него за цял живот.

Внезапно вратата на банята се отваря. Малори търси хавлиена кърпа.

— Мамка му, Шанън!

— Чу ли ме, Малори? Навсякъде говорят едно и също. Появяват се предположения, че може да е свързано с нещо, което си видял. Не е ли странно? Току-що чух по CNN, че именно това е общото между всички случаи. Че жертвите са видели нещо, преди да нападнат хора и да отнемат собствения си живот. Представяш ли си? А?

Малори се извръща бавно към сестра си. Лицето й е безизразно.

Хей, Малори, добре ли си? Не ми изглеждаш много добре.

Малори избухва в плач. Прехапва долната си устна. Грабнала е кърпата, но още не се е загърнала. Продължава да стои пред огледалото, сякаш оглежда голото си тяло. Шанън забелязва.

— Леле, мамка му! Да не би да имаш съмнения за…

Малори вече кима. Сестрите пристъпват една към друга в розовата баня и Шанън прегръща Малори, потупва я лекичко по черната коса, успокоява я.

— Добре — казва накрая. — Дай да не изперкваме. Да отидем да купим тест. Така правят хората. Става ли? Не се притеснявай. Бас държа, че половината от тези, дето си купуват тест, в крайна сметка получават отрицателен резултат.

Малори не отговаря. Само въздъхва дълбоко.

— Добре — подканва я Шанън. — Да вървим.