Александър Пушкин
Сълза

Измъчен от кошмар сърдечен,

на чаша пунш с хусар седях

и гледах пътя пуст, далечен,

с невиждащ поглед, и мълчах.

 

„Къде по пътя взор зарея —

попита той — И я кажи,

нали сватовници при нея

не си изпратил още ти?“

 

„Хусарю… — мъка ме задави

и смънках, свел глава възнак

гръдта си — Тя ме изостави!…“

Въздъхнах и замлъкнах пак.

 

Сълза от моята ресница

към чашата ми полетя…

„Хлапе, ти плачеш за девица.

Спри! Засрами се!“ — изкрещя.

 

Ех, остави! Недей злослови,

че ме сърцето заболя —

достатъчна е да отрови

бокала ми една сълза!

А. С. Пушкин

Превод от руски — 2011 г.