Иван Вазов
Селска черкова

Всред село ми се издига

бяла черкова висока,

там кандилце едно мига,

влада тишина дълбока.

 

        Но по празници големи

тя все буди, съживява

и клепалото не дреме:

всички люде призовава.

 

        Да се сбират, да се молят

гологлави и смирени,

и свещеник пред престолът

пее господу хваленье.