Иван Вазов
Овчар македонец

Стар овчар в гората свири,

и свирня му е на жал,

сив орел в небе се шири,

слуша дядовий кавал.

 

В храсталака пъстро стадо

хрупа шума и трева.

Спомни дядо време младо,

пиле гледа над глава:

 

„Орльо, орльо, горско пиле,

дай ми твоите крила,

та да литна зад могили,

зад бърда, гори, села,

 

та да фръкна през години,

да се върна в млади дни —

в мойте бащини долини,

в мойте силни младини;

 

да пошетам с дълга пушка,

както нявга съм шетал,

там де буки вятър люшка,

де ми ризницата вял;

 

да залюбя младо либе,

да му чуя кръшний смях

при пиринските колиби —

па тогаз да стана прах!…“

 

Стар овчар в гората свири

и свирнята е на жал…

Сив орел в небе се шири,

слуша дядовий кавал.

 

Юли