Робърт Б. Паркър
Шанс (49)

Четиридесет и осма глава

Платих на Бърнард Дж. Фортунато. В брой. На място. Включително разходите. Той сгъна парите, без да ги брои, и ги пъхна в десния джоб на панталоните си.

— Няма ли да ги преброиш? — вдигнах учудено вежди.

— Еее, занаятът ми е такъв, че знам на кого мога да имам доверие и на кого не, но… май е време да го сменям този занаят.

Нахлупи панамата над огромния си нос и се обърна към питието си на бара, където го и оставихме. Вероятно щеше да изчака появата на Деби.

Беше около 23:30 и в този късен час Кънвеншън Сентър Драйв беше най-малко натоварената улица във Вегас. Поели на запад към „Стрип“ в окъпаната в неонова светлина нощ, която във Вегас бе съвсем относително понятие, Хоук, Биби и аз бяхме комай единствените хора на улицата. Ако Биби се радваше да ни види, значи успяваше да скрие чувствата си напълно. Откакто Хоук я бе въвел във фоайето, не бе казала нито дума. И сега, докато крачеше безмълвно между нас, жената сякаш се ограждаше с мълчанието си като с крепостна стена, зад която никой да не може да я достигне.

— Казах й, че не работим за Марти — обади се Хоук по едно време.

Кимнах и добавих:

— Скъсахме се да те търсим.

Тя изобщо не показа, че ме е чула.

— Наистина се притеснявахме за теб. Доста дълго си водила отвратителен живот.

Излязохме на „Стрип“ и свърнахме наляво към „Мираж“. Тук вече бе пълно с народ, улицата грееше, сякаш бе ден в сухата пустинна нощ, потокът от коли и в двете посоки бе плътен, въздухът бе наситен с миризма на отработени газове, тютюн, дезодоранти, парфюми, лакове за коса, примесен с мрачния и едва доловим мирис на алкохолни изпарения и отчаяние. „Стрип“ кипеше от енергия, но тя беше някак трескава — енергия, която не ти дава да заспиш, която те кара да настъпваш газта на колата повече, отколкото е необходимо, да пушиш цигара след цигара и да обръщаш чаша след чаша. „Стрип“ бе задръстена от хора, впуснали се в упорито търсене на забавления, на лов за онова смътно и неуловимо обещание на Лас Вегас, което ги бе накарало да дойдат чак дотук от затънтени и никому неизвестни градчета и селца от цялата страна. Но нещо не беше така, както трябваше да е. Това не беше приключението на живота ти. Обаче трябваше да бъде. На всяка цена. Не искаш да го признаеш в никакъв случай, че наистина не е. Дошъл си от толкова далеч, очаквал си така много, планирал си го толкова време. Ако останеш още мъничко, ако поиграеш още миг, ако залагаш малко повече, ако ходиш на повече места, ако посетиш още едно шоу, ако пийнеш още една чаша…

— Преди няколко дни ходих до гимназия „Феърхевън“ — продължих аз. — Хубава стара сграда. Прилича на истинско училище, нали?

Тя не отговори. Пробивахме си път през тълпата и от време на време долавях как хората отправят неподправено любопитни погледи към Хоук.

— Видях се с твоята приятелка Абигейл — добавих аз.

Никаква реакция.

— Абигейл Оливети — не се предавах. — Хей, Аби, къде е партито?

Биби мълчеше.

— Минали са почти двадесет години — продължавах аз.

Тя заплака. Никакви драматични изпълнения — сълзите просто се затъркаляха мълчаливо по бузите й и жената не направи никакъв опит да ги изтрие.

— Доста време, а? — казах.

Тя кимна.

— И нищо хубаво — уточних.

Биби поклати глава.

— Може пък да успеем да го променим към по-добро — рекох.

Тя изведнъж спря по средата на тротоара пред „Дезърт Ин“. Не направи никакво движение — просто стоеше, без да помръдне, и сълзите се стичаха по бузите й. Обгърнах раменете й с ръка. Стегна се за миг, после се извърна сковано и бавно опря чело на рамото ми. Хоук като че ли не й се върза много, но застана така, че да ни заслони от погледите на минувачите и да й даде възможност да се наплаче, без да я оглеждат.

Постояхме известно време по този начин и накрая Биби спря да плаче, макар и с видими усилия от нейна страна, и непохватно се отдръпна от рамото ми. Като че ли вече бе излязла от скривалището си, сякаш плачът я бе измъкнал от него и тя вече нямаше какво да крие.

— Запознах се с Марти малко преди да завърша — каза пресекливо. — Всички ги бе страх от него, само мен — не.

Отново тръгнахме. Тротоарът бе претъпкан, но хората сякаш ни правеха път. Щом Хоук е с теб, няма да се блъскаш в другите.

— Къде отиде, като кацна в Лос Анджелис? — попитах я аз.

— Имам една приятелка в Оушънсайд, Даян Лали, при нея отидох.

— От училище?

— Да. След като завърших гимназия, повече нямах никакви приятели. Наистина ли си ходил при Аби?

— Да, тя е омъжена, има три деца, живее в Нийдъм и работи в една банка.

— А мъжът й къде работи?

— В телефонната компания.

— А моят — не. — Биби поклати глава едва забележимо.

— И през цялото това време си била на гости на Даян Лали? — попитах я аз.

— Не, на мъжа й не му допадаше да им гостувам. Отидох за малко до Портланд, после се върнах.

— Защо именно тук?

— Заради Антъни.

— Мислиш, че е наоколо?

— Знам, че е тук. Той има пост за свързване в „Справки“. Така поддържахме връзка, когато не можеше да ми се обади у Марти, а аз — у Шърли.

— Та ти се обади на този пост.

— И той ми отговори. Оттук. От „Мираж“. Каза ми да дойда при него.

— След като избяга от теб по такъв начин — намеси се Хоук, — мислех, че повече няма да искаш да се върнеш при него.

— И не искам — реагира за първи път тя без обичайното равнодушие. — Затова се настаних в друг хотел… Той е луд. Трябва да довърши на всяка цена онова, което е започнал. Трябва да изгуби всичко.

— Знае ли, че си тук?

— Още не.

— Тогава защо си дошла? — попитах я.

— Парите, които задигна, бяха наши.

— А ти откъде ги имаш? — не спирах с въпросите аз.

— Той свиваше по малко от Джино и Джулиъс — отвърна Биби. — За нас. Те бяха за нас. За да започнем нов живот.

— Чия беше тази идея?

Тя почти се изсмя:

— Идеята за новия живот беше моя. А най-странното е, че предложението да свива по малко беше на Шърли. Тя го накара да върши тази работа за Джулиъс. Успокоявала го, че дори и да го хване, няма да му направи нищо, защото й е мъж.

— И тя ли е искала да се махне от къщи?

— Сигурно — отвърна Биби. — От майка си, както казваше Антъни.

— Значи и за нея е трябвало да бъде начало на нов живот — въздъхнах аз. — А как се е набъркал и Джино в тази работа?

— Нов живот се започва трудно — отговори Биби. — Тъй или иначе, на Антъни идеята му хареса. Отначало обираше каймака само от Джулиъс. После сметна, че няма да е зле да го прави и с Джино. Само че този път го хванаха.

— Хвана го Марти — вметнах аз.

Тя ме погледна изненадано.

— Откъде знаеш?

— Ами… добър детектив съм — отвърнах скромно. — И вместо да вдигне аларма по Антъни, Марти се включи в играта.

— Да.

— И му стана съдружник. Което пък отговаря на въпроса как си се запознала с Антъни.

— Да.

Биби отвръщаше с такава лекота и толкова спокойно, че ми беше много трудно да си дам сметка, че всъщност отговаря на всички въпроси, които ме бяха измъчвали от деня, в който Шърли и Джулиъс влязоха в кантората ми.

— А Марти се е запознал с Шърли — добавих.

— Марти се е познавал с Шърли?

— Аха — свих рамене аз. — Срещали са се редовно.

— Спал ли е с нея?

— Не мисля.

— Късметлийка — равнодушно изрече Биби.

— В тази сделка имало ли е и нещо друго, освен пари?

— Не знам, може и да е имало.

— Задоволяваше ли се Марти с положението си на втори човек при Джино?

— Не. Казваше, че Джино бил обратен и никак не му харесвало да го командва такъв шеф.

Хвърлих поглед към Хоук.

— Използвал е Антъни като свой вътрешен човек в обкръжението на Джулиъс — каза той.

— Като през това време е събирал пари за въоръжен сблъсък — допълних.

Хоук помълча малко, после кимна и рече:

— Възможно е.

— И ето, за късмет, се намесват и руснаците — продължих аз.

— Марти май е голям почитател на гласността — отбеляза Хоук.

— Не съм чувала нищо за никакви руснаци — прекъсна ни Биби.

— Нямало е причина да чуеш — обясних й аз.

— И тъй като всички са в кюпа, той се завърта около Шърли — продължи Хоук да разсъждава на глас. — За да може да държи Антъни под око, точно както е използвал него, за да знае какво прави Джулиъс.

— Най-много ми харесва увереността му, че е манипулирал Антъни — казах аз. — Манипулирал, ама друг път! Антъни е събрал достатъчно пари, за да избяга от Шърли, отмъквайки събраното от Марти за готвения преврат. И жена му.

— И той хуква да ги търси, оставяйки Шърли да се мята като риба на сухо, примирайки от страх за мъжа си — добави Хоук.

— Затова се е наложило да я убие, когато тя се е появила тук — продължих. — Защото е знаела за какво става въпрос или поне толкова, колкото да му създаде главоболия.

— Затова трябва да убие и нея. — Той кимна към Биби. — Пък и Антъни.

— Ако сме прави — рекох аз.

— Може и да сме — кимна Хоук.

— Крайно време е да сме — натъртих аз.

— Не разбирам за какво говорите — обади се Биби. — Той ли е убил Шърли?

— Заради това го харесвам — отвърнах. — Така всичко си идва на мястото.

— Нищо не разбирам.

— Ако сме прави — заобяснявах аз, — Марти се опитва да поеме контрол над цялата престъпна общност в Бостън. Сега не е важно да знаеш защо мислим така. Важното е само да помниш защо трябва да убие и теб.

— Не ми казваш нищо ново — отвърна с равен глас тя. — Той и бездруго щеше да ме убие по един или друг начин. И в известен смисъл даже вече го е направил.

Кимнах.

— Не знам дали някога ще мога пак да обичам. Нямам представа дали ще мога отново да бъда с мъж.

— Това ще се оправи — казах. — Всъщност е първото нещо, което трябва да се оправи.

— Искам да си върна парите от Антъни, преди да ги е загубил — заяви твърдо Биби. — Те са мои и Бог ми е свидетел, че в момента нямам друга грижа.

— А грижата за себе си? — напомних й аз.

— По-голяма грижа за себе си от това да си върна парите, здраве му кажи — отсече тя.

— Как смяташ да си ги вземеш? — попита я Хоук. — Ако, разбира се, е останало нещо от тях.

— Ще си ги прибера, колкото и да са останали — упорстваше Биби. — По какъвто и да е начин. Той ми взе всичко, което някога съм имала.

— Харесва ми стилът ти — промърмори Хоук сякаш на себе си.

— А не ти ли е нужна помощ? — попитах я аз.

— Не ми е необходима никаква помощ от мъже — каза тя. — Дори и от теб. Знам, че си добър човек. И двамата сте такива. Обаче поне за известно време не искам да виждам мъже около себе си.

— Помощта си е помощ — възразих аз. — Независимо от това кой ти я дава.

— Никога не съм срещала мъж, когото да го е грижа за мен. Знам, че вас ви е грижа, но не мога да ви откликна, разбирате ли? Поне засега не мога. А да не говорим за това, че се опитвате и да ме използвате, за да се доберете до Антъни.

— Искам да разбера защо е била убита Шърли Вентура и да направя така, че да не пострадаш и ти — уверих я аз. — Как стигна до Портланд?

— С влака.

— А с какво плати билета?

— Имах па… — Тя сепнато млъкна, припомняйки си. — Добре де, ти ми даде пари, а пък аз ти избягах. Знам. Но и ти се опитай да ме разбереш. През целия си съзнателен живот съм била експлоатирана от мъже. Просто не съм способна да изпитвам доверие към теб. Трябва да направя всичко, което е необходимо. Сама. Имам право да опитам.

— Положителна реакция — промърмори Хоук.

— Никога не съм действала сама. Омъжих се за Марти на седемнайсет години, за да се измъкна от къщи. Нищо не стана. Петнадесет години по-късно се хванах с Антъни, за да се откопча от Марти. И с това нищо не се получи. Цял живот съм търсила мъж, който да се грижи за мен, и вече не искам да го правя.

— Защо си бързала толкова да се измъкнеш от къщи?

— Моят старец беше голям гадняр.

— Такъв се е оказал и заместникът му — казах аз.

Биби се втренчи в мен и ме загледа, без да мигне.

— Е, това вече свърши — рече тя накрая. — Гадняри повече няма да има.

— Това се отнася и за нас — промърмори Хоук отстрани.

— Може да се окаже страшничко — подметнах. — Така изведнъж сама…

— Да, възможно е, но няма да е по-страшно, отколкото целият ми досегашен живот. Знам, че искате само да ми помогнете, и доколкото мога да изпитвам такива чувства, страшно съм ви задължена. Наистина съм ви благодарна. Но да пукна, ако се оставя още веднъж да завися от мъж! Дори и да е като вас.

— Хубаво ще е да го направиш — кимнах аз. — Но ми се струва трудно да го постигнеш сама. И е още по-мъчно да правиш всичко наведнъж.

— Това е първата стъпка. Не разбирате ли? Първата стъпка! Не мога да разчитам на вас. По дяволите, умирам от страх, че Марти може да ме намери! Но не мога да разчитам на вас.

Хвърлих поглед към Хоук.

— Май не съм много убедителен, а?

— Май не — потвърди той.

— Хубаво — въздъхнах. — Искаш ли да се върнеш в хотела?

Вперила поглед в мен, Биби мълчеше.

— Да — отвърна най-сетне. — Искам.

— Сама ли желаеш да се върнеш?

Тя пое дълбоко въздух.

— Да. Сама.

— Знаеш, че ако Марти те открие, ще те убие. Антъни също, ако му стиска.

— Не му стиска — каза Биби.

— Човек никога не бива да бъде сигурен в това — поклатих глава аз.

Стиснала устни, жената мрачно ме гледаше.

— Добре тогава — рекох аз, направих жест „моля“ с ръка и отстъпих встрани.

Биби направи няколко крачки към Кънвеншън Сентър Драйв. После спря и се обърна към мен:

— Ако успея да си взема парите, ще ти се издължа.

— Разбира се — отвърнах.

Отново пое нататък, после забави крачка и пак се обърна.

— Благодаря и на двама ви за това, което направихте за мен.

— Радваме се, че можахме да помогнем — казах аз.