Робърт Б. Паркър
Шанс (44)

Четиридесет и трета глава

Сюзън, Хоук и аз вечеряхме в „Капитал Грил“.

— Значи си изтървал един, а? — попита ме Хоук.

— Плюс шофьора на обслужващата кола, когото — ако беше ти, разбира се — щеше да стигнеш със спринт, нали?

— И да му прегриза гърлото — кимна той.

Сервитьорът пристигна с питиетата.

— Мерло — каза той, поставяйки чашата пред Сюзън.

— Благодаря, Джон — усмихна му се тя.

Аз си бях поръчал бира, Хоук — чаша шампанско.

— И не можа да видиш номерата? — продължи приятелят ми.

— Естествено, че не — отвърнах. — Ако ги бях видял, досега да съм научил нещо.

— И не знаеш кои са били? — продължи да се интересува той.

— Всъщност знам — казах аз. — Белсън ми се обади. Руснаци били. С някакви дълги и труднопроизносими имена.

— Руснаци? — възкликна Сюзън. — От Русия?

— Аха. Само че през Ню Йорк. След като им лепнаха титлата „Империя на злото“, решили да я оправдаят и си основали база в Ню Йорк. От ОБОП казали на Белсън, че са започнали да напират и към Бостън.

— ОБОП? — вдигна вежди Сюзън.

— Отдел за борба с организираната престъпност — отговорих.

— И защо са искали да те убият? — попита тя.

— Не знам.

— Напоследък имахме работа с доста криминални типове — отбеляза Хоук. — Някой от тях може да ги е наел.

— Защо?

— Май много се доближихме до плана за сливането, а?

— Ако изобщо има такъв.

— Еди Бързака вика, че има.

— Той рече, че камъните се търкали един о друг в чувала или нещо от този род.

— Искаше да каже, че предстои сливане — обясни Хоук спокойно.

— Ако има такъв план и ние сме се доближили толкова много до него, защо не знаем нищо? — попитах го аз.

— Защото сме тъпи — отвърна той.

— Ааа, да — кимнах. — Вярно.

Джон ни донесе две пържоли и плато със студени морски деликатеси, което сервира на Сюзън.

— Не е ли много? — попита тя.

— Можем да ти помогнем — услужливо предложих аз.

— Работата не я умеем чак толкова — подхвърли Хоук, — ама в яденето ни бива.

Сюзън бодна една мида, топна крайчето й в соса, после деликатно го отхапа и задъвка замислено.

— Не мога да разбера — каза, като преглътна — как така ужким търсите Биби Анъхийм, а пък в един момент започвате да се стреляте с някакви руски бандити.

— И ние не можем да го разберем — отвърнах. — Пържолата е екстра. Искаш ли да я опиташ?

Тя поклати глава.

— Мислиш ли, че може пак да опитат?

— Няма откъде да разберем — отговорих.

— С изключение на това, че оня, който е искал да те пречука, не е удовлетворил желанието си.

— Да, с изключение на него — кимнах.

— Това не те ли притеснява?

Свих рамене.

— С какво оръжие си тази вечер? — попита ме Сюзън.

— С броунинга — казах аз.

— Оня, дето е тежък и неудобен за носене, но пък събира повечко патрони, а?

— Тринайсет в пълнителя и един в цевта.

Загледана в мен, закима бавно.

— А ти какво мислиш? — обърна се тя към Хоук.

— Мисля да се мотая наоколо — отвърна й.

— Така ще се чувствам по-добре — каза Сюзън.

— Всички ще се чувстваме по-добре — сви рамене той.

Сюзън се усмихна и лапна остатъка от мидата.

— Не мога да изям всичко това — оплака се тя. — На бебчето ми обаче може да му хареса.

— Ще го даваш на кучето? — Хоук втренчи поглед в нея.

— Нея също я бива в яденето.