Робърт Б. Паркър
Шанс (24)

Двадесет и трета глава

Седях на бара, пиех сода, гледах играещите и си мислех за една поема на Киплинг… нещо за това да заложиш всичко, което имаш, в един-единствен залог, да го изгубиш, след което да станеш и да си тръгнеш с усмивка на уста. Твоя е Земята и всичко в нея, и — нещо много по-важно — ти ще си Мъж, момчето ми. Киплинг обаче никога не е бил във Вегас. Седях и пиех сода, защото напоследък да пия бира през деня означаваше веднага след това да ми се приспи.

Никак не ми се искаше да седя посред бял ден на бара, да пия сода и да си мисля за поезия. Но нищо друго не ми идваше наум, пък и само по този начин можех да държа Антъни Мийкър под око, докато той самият оплакваше скоропостижната кончина на съпругата си на масата за блекджек. Знаех, че Джулиъс ще се появи всеки момент, за да отведе дъщеря си у дома. Досещах се, че и Марти Анъхийм също няма да закъснее с появата си и с твърдото желание да изясни семейното си положение. Ласвегаските ченгета щяха да се опитат, но можеше и да не хванат този, който е убил Шърли. Хоук щеше да се опита, но можеше и да не види нито едно познато лице в „МГМ Гранд“, което би обяснило защо Шърли си е записала телефонния му номер.

Чудех се дали да се считам все още на работа. Въпросът за връщането на Антъни при съпругата му вече не важеше. Това убийство обърка доста сметки. И ако Джулиъс наистина е искал да намеря Антъни, преди да се е разчуло, че той му е задигнал известна сума пари, беше вече късно и това май именно бе част от обърканите сметки. Чудех се дали тези задигнати пари не са част от сделката на Антъни с Марти Анъхийм. Посещението на Джино в кантората ми ме наведе на мисълта, че нещо между него и Марти куца.

Пъхнах еднодоларова монета в покермашината на бара и спечелих десет долара. Разсеяно ги сложих обратно в автомата и ги изгубих. Не защото обичах да играя. Хазартът в повечето случаи ме отегчаваше. Просто нямах какво да правя, а и не исках, като ходя, в джоба ми да дрънчат монети. Така постепенно успях да се отърва от около тридесет долара. Барманът ме попита дали не искам още монети.

— Не, благодаря — отвърнах. — Трябва първо да изчакам да се успокои сърцебиенето ми.

Той бръкна под бара и извади още една сода, която тропна пред мен.

— За сметка на заведението — каза. — За това съм тук. Да помагам на хората да успокояват нервите си след тежка загуба.

— Страхотен подход към работата — кимнах аз и в същото време Хоук се намести на табуретката до мен.

Барманът отправи поглед към него. Хоук поклати глава.

— Марти Анъхийм — каза ми кратко.

— В „Гранд“?

— Да. Оня ситният, дето беше опашка на Антъни, е с него.

— Чудесно — рекох. — Това отговаря на един въпрос.

— Ченгетата разбрали ли са в кой хотел е отседнала Шърли?

— Не — отвърнах. — Тази сутрин се обадих на Ромеро. Доколкото могат да кажат, тя не се е регистрирала никъде.

— Тогава къде е багажът й?

— Ромеро вика, че може изобщо да е нямала багаж.

— А той някога пътувал ли е с жена? — попита Хоук без интерес.

— И аз го питах същото. Призна, че повечето пътуват с багаж.

— Тогава къде е?

— Не знаят. Според тях, убиецът го е откраднал.

— Да открадне багажа на жена? — обърна поглед към мен Хоук. — Ти познаваш Шърли. Тя би ли помъкнала багаж?

— Да, както и Сюзън го бе помъкнала.

— Значи нашето момче изнасилва жената — започна да разсъждава Хоук. — После я удушва, грабва чантичката й, три-четири парчета багаж и хуква да бяга.

— Или — вметнах — я изнасилва, убива я другаде и след това я занася на някакво пусто място, където я изхвърля.

— Заедно с визитката ти — додаде Хоук, — освен ако тя не я е стискала в безжизнената си ръка и той не е забелязал.

Отпих от содата. Песента на автоматите не секваше нито за миг. Във Вегас няма ден, няма нощ. Казината нямат прозорци, по стените няма часовници, всичко работи денонощно, няма последно предупреждение. Само ако излезеш навън, за което тук има съвсем малко причини, или седнеш до прозореца на хотела да чакаш вулкана да изригне, тогава разбираш кога е ден, кога е нощ.

— Искал е да попречи на идентифицирането на тялото — казах аз.

— Ъхъ.

— И е преодолял доста трудности, докато го направи.

— Ъхъ.

— Което означава, че могат лесно да го свържат с нея, ако разберат коя е. Иначе защо ще си дава този труд?

— Което пък значи, че пръстът на подозрението сочи към Антъни — заключи Хоук.

— Или Марти Анъхийм — добавих.

— Марти не е свързан с нея по никакъв начин.

— Защо тогава намират у нея визитката ми с номерата на „Мираж“ и „МГМ Гранд“, написани на гърба й? — попитах го аз.

— Дадоха ли ти някакво по-точно време за смъртта? — не обърна внимание той на коментара ми.

— Ченгетата не са успели да го уточнят. Може да е станало през цялата нощ до момента на намирането й.

— Бях с Антъни до четири и петнайсет — каза Хоук.

— А приятелката му казва, че бил с нея през цялата останала част от нощта.

— Може да лъже.

— Може. Тя е съпруга на Марти Анъхийм.

Хоук втренчи поглед в мен, което за него бе най-силният израз на изненада, който съм виждал.

— А Антъни има ли си предсмъртно желание? — попита ме най-накрая.

— Между него и Марти Анъхийм е имало някаква сделка.

— Включва ли тя госпожа Анъхийм?

— Не, той е избягал с нея по-късно и доколкото мога да преценя, премятайки Марти.

— Действай по-бързичко с Антъни, защото всеки момент ще се набута в краката на коня.

— И по-нежно — добавих.

— Той как е?

— Де да го знам — отвърнах. — В момента сигурно брои и прогресивно вдига мизата.

— Брои колко пъти е загубил от последното залагане ли?

— Сигурно нещо такова. — Вдигнах рамене. — Не съм изучавал техниката му.

— Абе ще намери начин да загуби, бъди сигурен — каза Хоук. — Който премята Марти Анъхийм и бяга с жена му, значи знае как да губи.

Отпих от содата. Освежаващо. Хоук бе отправил разсеян поглед към Антъни Мийкър, седнал в другия край на залата, на масата за блекджек. Днес той бе облечен с черен блейзър и бяла копринена риза като преуспяващ спортен съдия.

— Ченгетата още ли се придържат към версията за случайно изнасилване и убийство? — попита лениво Хоук.

— Съмнявам се. Наистина не обичат много да задълбават, обаче Ромеро не ми изглежда никак глупав. Разбира се, шансът им да разберат нещо повече ще нарасне много, ако им кажа всичко, което знам.

— А защо не го направиш?

— Старая се да защитя клиента ни — отвърнах. — Освен това искам да разбера кой на кого какво е сторил, преди да светна лампичката на ченгетата.

— А кой ни е клиент? — извърна поглед той към мен. — И защо още работим за него? Шърли е мъртва и Джулиъс знае къде е Антъни.

— Е, не можем да позволим на Марти Анъхийм да си развява байрака тук — промърморих неохотно.

— Защо пък не?

— Жена му избягала с Антъни, защото Марти я биел — натъртих аз.

— Ти какво, да не си изненадан, че Марти Анъхийм бие жена си?

— Ако я намери тук, не само ще я набие, ами ще я пребие — казах с равен глас.

— Значи сега работим за нея — заключи Хоук.

— Не ни е наела — уточних. — Но някак си й намекнах, че няма да позволим Марти да я хване.

— Е, как няма да го направиш — все така лениво отбеляза Хоук. — Сигурно е изглеждала тъжна и хубава, с мокро от сълзи лице, и ти така си се разнежил, та си я уверил, че ха́ Марти се е мярнал насам, ха́ сме му показали кон боб яде ли.

— Е, не точно така — рекох.

Хоук махна на бармана и си поръча чаша шампанско.

— Марти Анъхийм — промълви замислено — е най-голямата гадина, която съм срещал. Ако е без ръце, ще прегризе на човек гърлото.

Не казах нищо.

— Марти Анъхийм — повтори той тихо, клатейки бавно глава.

Свих рамене.

Шампанското пристигна. Хоук изпи половината наведнъж и с останалото вдигна наздравица към мен.

— Често пъти си ми вдигал кръвното — каза, — ама, мамка му, с теб човек никога не скучае!