Choosing a King ^[0]

Как животните си избрали цар

The lion was dead, and all the other beasts had met to choose some one to succeed him as king.

“I have the best right to the throne,” said the tiger; “for no other animal looks so nearly like our former ruler.”

To this the bear objected. He said, “I am as strong and quite as brave as the lion ever was. Besides this, I can climb a tree, which is more than any lion can do. I have the best right to the throne.”

“You may all boast as you please,” said the elephant, “but which of you can say that I am not the largest, the strongest, and the bravest of animals? I have the best right to the throne.”

Then the horse made his plea. “I am the most useful, and some say that I am the most beautiful, of four-footed creatures. Surely, usefulness and beauty should count for something.”

“Cunning should also count for something,” said the fox; “and where will you find a sharper animal than I?”

“I am neither strong nor beautiful,” said the monkey, “but I am clever. Choose me for your king, and I will amuse you every day of your lives. And remember that I look very much like a man.”

“Ha! I can also boast of being like a man,” said the parrot. “You resemble him only in your face, which is ugly enough. I resemble him in speech. I can talk, talk, talk.”

“Hold your tongue!” cried the monkey. “You talk, to be sure, but not as man talks. You say the same thing over and over, and. you don’t understand the meaning of a word. More than this, you have no right here, for you are a bird and no beast.”

“Every one can tell of his own fine qualities,” said the dog; “but actions speak louder than words.”

Then the beasts voted to give the crown to the elephant, for they said that he was both strong and wise, and he was neither cruel like the tiger and bear, nor vain like the horse, nor silly like the monkey.

Умрял лъвът и останалите животни се събрали да изберат кой да го наследи като цар.

— Аз имам най-голямо право на трона — казал тигърът, — защото никое друго животно не прилича толкова много на нашия бивш владетел.

Мечката възразила на това и казала:

— Аз съм толкова силна и също така смела, както лъва. Освен това, аз мога да се катеря по дърветата, което е повече, отколкото един лъв може да прави. Аз имам най-голямо право на трона.

— Вие всички можете да се хвалите колкото си искате — казал слонът, — но кой от вас може да отрече, че аз съм най-голямото, най-силното и най-храброто от животните? Аз имам най-голямо право на трона.

После конят изложил своите доводи.

— Аз съм най-полезното, а някои казват, и най-красивото от четириногите създания. Полезността и красотата би трябвало да са важни, нали?

— Хитростта също би трябвало да има значение — казала лисицата. — А къде ще намерите по-хитро животно от мене?

— Аз не съм нито силна, нито красива — казала маймуната, — но съм даровита. Изберете ме за свой цар и ще ви забавлявам така, че няма нито ден да скучаете. И не забравяйте колко много приличам на човека.

— Ха! Аз мога също да се похваля, че съм като човека — казал папагалът. — Ти приличаш на него само в лицето, което е доста грозно. Аз му приличам в речта. Мога да говоря, говоря, говоря.

— Дръж си езика! — викнала маймуната. — Ти говориш, наистина, но не както човекът говори. Ти повтаряш едно и също нещо по много пъти, но не разбираш смисъла на нито една дума. Нещо повече, ти нямаш право да си тук, защото си птица, а не звяр.

— Всеки може да разправя за ценните си качества — казало кучето, — но делата говорят повече от думите.

Тогава животните решили да дадат царската власт на слона, защото, рекли те, той е и силен, и мъдър, не е жесток като тигъра и мечката, нито суетен като коня, нито лекомислен като маймуната.