Златната ръка (Английска приказка)

Имало един човек, който пропътувал цялата страна да си търси съпруга. Видял млади и стари, богати и бедни, красиви и неугледни, но не можел да срещне такава, каквато да му е по вкуса. Накрая намерил жена, млада, красива и богата, чиято дясна ръка била от чисто злато. Той веднага се оженил за нея и си мислел, че няма по-голям късметлия от него. Те живеели щастливо двамата, но въпреки че искал хората да мислят другояче, той ценял повече златната ръка, отколкото всички други качества на жена си.

Накрая тя умряла. Съпругът си облякъл от черни по-черни дрехи и си придал най-опечален вид на погребението. Но въпреки всичко станал посред нощ, изровил тялото и отрязал златната ръка. Той побързал да скрие вкъщи съкровището си и си мислел, че никой няма да узнае.

На следващата нощ поставил златната ръка под възглавницата си и тъкмо заспивал, когато призракът на мъртвата му съпруга се вмъкнал неусетно в стаята. Прокраднал се до леглото, издърпал завесата и го погледнал укорително. Преструвайки се, че не се страхува, той заговорил на привидението и казал:

— Какво стана с твоите румени бузи?

— Всичко повехна и изтля — отвърнал призракът с глух глас.

— Какво стана с твоите червени устни?

— Всичко повехна и изтля.

— Какво стана с твоите златни коси?

— Всичко повехна и изтля.

— Какво стана с твоята златна ръка?

— У ТЕБЕ Е!

Илюстрация: Джон Д. Батен (John D. Batten, 1890)