Майк Гейл
Господин „Не съм свободен“ (35)

Три месеца по-късно

Невероятна е!

— Не е ли красива? — попита Мел и я вдигна така, че всички да я видят.

— Невероятна е! — каза Върни и пое бебето от ръцете й. — Направо невероятна! Виж само очите й — как блестят!

— Дъфи? — обади се Джули. — Не искаш ли да я подържиш?

— Ами… — промърморих неуверено, — не съм много сигурен. Никога не съм… а ми изглежда толкова крехка. Ами ако я изпусна? Хайде малко по-късно, а? След като дойдат родителите на Мел. Нека им дам шанс да я видят цяла, преди да започна да жонглирам с нея.

— Не — каза Мел остро. — Ще я вземеш сега. От два часа само си търсиш извинения. Време е двамата да установите контакт.

— Дланите ми са целите потни. Убеден съм, че тя трябва да се намира в по-сигурни ръце от моите.

— Ти сериозно ли си мислиш, че няма да я докоснеш, докато не порасне? — попита Мел и се обърна, за да ми подаде дъщеря ми. — Хайде, татенце.

— Не е толкова трудно — увери ме Джули, докато поемах бебето от ръцете на Мел. — Просто бъди внимателен.

Бебето очевидно разбра, че се намира в нови ръце, стисна здраво очи и се нацупи — също като майка си, когато е сърдита.

— Как ще я наречете? — попита мама. — Не вярвам досега да не сте помислили за това.

— Искахме да я видим, преди да й измислим име. Някак си не ни се виждаше редно да даваме име на някой, когото не сме виждали никога — усмихна се Мел. — Така че приемаме предложения. На някой хрумва ли му нещо?

— Не знам — каза майка ми. — Никога не ме е бивало в прибързаните решения.

— На мен ми изглежда като Филипа — каза Джули. — Или може би Джейн. А най-добре Филипа-Джейн.

— Елвис! — изкрещяха Дан и Чарли в един глас.

— Според мен Джаки — обади се Върни, внимателно балансирайки с Фийби в едната си ръка, докато се опитваше игриво да плесне Чарли с другата. — На света не е имало друга известна Джаки, след Джаки Онасис и мисля, че спешно се нуждае от такава.

— Ти какво мислиш? — обърна се Мел към мен. — Ти си й баща, така че досега би трябвало да разполагаш с цял списък с имена.

Погледнах с любов най-новия член на семейство Дъфи, все още спящ кротко в ръцете ми. Красива е, помислих си, без съмнение. Сигурно това е най-красивото бебе, раждало се някога. Така че й трябва име, което да подхожда на личността й. Име, което да говори: „Здрасти! Аз съм умна, забавна и неустоима — също като баща си!“

— Знам как се казва — казах, без да свалям очи от личицето й. — Мел избра това име много отдавна и, както винаги, уцели право в десетката. Мисля, че трябва да я наречем Ела.

— Не мога да повярвам, че помниш! Прав си, наистина прилича на Ела. Това е значи — Ела Елвис Дъфи.

— Елвис ли?

— Разбира се — каза Мел, грейнала в усмивка. — Нали е Дъфи? Значи няма начин да не стане звезда!