Майк Гейл
Господин „Не съм свободен“ (33)

Булката

— Здравейте. Благодарение на хилядите години патриархално потисничество досега жените винаги са били лишавани от привилегията да държат речи на сватбите си и да пускат шеги по адрес на младоженеца. Но като напълно самоосъзнала се феминистка, нямам намерение да позволя собствената ми сватба да бъде дирижирана от някой друг — още повече при положение че ми се наложи да платя половината сума за нея. Така че, смятам да ви кажа няколко думи. Докато с Дъфи бяхме все още на етап приготовления, твърдо реших, че искам голяма, тежка сватба. В крайна сметка вместо сватбата, голямата и тежката съм аз. А сега сериозно. Наистина се радвам, че направихме малка сватба и съм заобиколена единствено от хората, които са ми най-близки и обичам най-много. Едва ли мога да мечтая за по-хубав ден от този. Благодаря на всички ви, че ни удостоихте с присъствието си — с ваша помощ този ден наистина ще остане незабравим. Искам да благодаря специално на родителите си за всички усилия, които положиха в името на този ден; на Джули, която ме подкрепяше през цялото време; на Чарли и Дан — за това, че не позволиха Дъфи да се забърка в прекалено големи неприятности на ергенската си вечер и на майката на Дъфи — за всичко, което направи, и най-вече за храната днес — на нея дължите невероятното пиле по марокански в менюто. И накрая — една изненада за съпруга ми. През последните няколко месеца той живя с мисълта, че на тазвечерния прием ще свири група. Е, нищо подобно. Вместо група, тази вечер ще ни забавлява Подвижната дискотека на диджей Дерек Джи. Да, Дъфи, преди да го наема, проверих, че разполага с „Come on, Eileen“, „Three Times A Lady“ и дори „The Birdie Song“. Е, това бе всичко, което исках да ви кажа. Но преди да седна, искам да използвам възможността да благодаря и на съпруга си за това, че е най-невероятният човек на този свят — че е мил, внимателен и… и… е…