Кей Грегъри
Жадувано щастие (7)

Седма глава

Бавно и неумолимо ръката му се прокрадна към тила на Марджи и пръстите се заровиха в русите й коси. Устните му се впиха в нейните. Другата му ръка все още държеше в плен талията й. И двамата да знаеха, че оттук нататък връщане няма.

Ръцете на Джъстин започнаха да изследват тялото, копняло за него толкова дълго. Пръстите му мачкаха, галеха, притискаха, а тя мъркаше като доволно котенце.

— Маргьорит, ти си прекрасна! — дрезгаво изстена той, претърколи я по гръб и страстно я целуна. По жилите й сякаш потече разтопена лава.

Марджи отвръщаше на ласките му с цялата си дълго таена страст. Пъхна ръце под пуловера му, за да почувства копринената кожа на гърба. Хладният планински ветрец милваше разголените тела и подклаждаше още по-силно желанието им.

Устните му слязоха надолу към шията и гърдите й, а ръцете трескаво разкопчаха колана й. След миг сакото й полетя към една скала, последвано от неговия пуловер.

Марджи ахна възхитено при вида на мургавото великолепие на голото му тяло, на мъжествеността, криеща се под изисканата външност на Джъстин. В следния миг той я притисна с цялата си тежест, а зърната на гърдите й се втвърдиха от допира. Зъбите му я хапеха лекичко, а устните откриха онова, което търсеха, и започнаха да я измъчват бавно и сладостно.

Тя изстена, а когато джинсите й се присъединиха към сакото и пуловера, разбра, че е настъпил мигът, който бе очаквала през целия си живот.

Сега, след като преодоля и последната преграда, Джъстин внезапно стана мил и нежен. Пръстите му се движеха плавно, с благоговение по бедрата и корема й.

— Искам те, Джъстин! Моля те, сега! — шепнеха устните й.

Той даде воля на лудостта си едва когато се увери, че тя е напълно готова, и я облада нежно и внимателно — като безценен дар.

Вълната на страстта ги понесе на гребена си и двамата пресякоха границата към един омагьосан пъстроцветен цвят. Нямаше болка. Имаше само наслада. И любов, която щеше да трае вечно за Марджи.

Свежият ветрец погали голото й тяло, тя потръпна и се върна на земята с ясната мисъл, че Джъстин е бил воден не от любовта си, а от чисто физически порив. В следващия миг той се изправи гъвкаво на крака и се протегна за дрехите им.

— Ще настинеш! — рече той и понечи да нахлузи пуловера през главата й, но погледът му изведнъж се спря на дантеления сутиен в ръката му. Марджи се засмя.

— Обърка реда — пошегува се тя.

— Знам по-добре от теб — отвърна той.

— Не се и съмнявам, че имаш богат опит — сухо подхвърли Марджи.

— Така е, но не съм свикнал да спя с девственици. Защо не ми каза, Маргьорит?

Ето защо се бе отдръпнал от нея!

— Щеше ли да има някаква разлика? Не си направил нищо лошо пред Бога и закона, Джъстин. Съпругът се ползва с предимство при подобни случаи — опита отново да се пошегува тя.

— Все пак защо си се пазила през всичките тези години? Ти си толкова красива и страстна… Не мога да те разбера.

Вятърът се усили и сиви облаци се скупчиха на небето. Марджи бързо се облече, а Джъстин не сваляше поглед от нея.

— Защо, Маргьорит?

— Защото аз… — Не, не можеше да му каже истината — че винаги го бе обичала и тъй като не можеше да го притежава, не бе позволила на друг да я има. Нямаше да понесе смайването и вината в очите му, ако признаеше чувствата си. Никога нямаше да забрави погледа му в онзи далечен ден, когато му съобщиха, че трябва да се ожени за нея. — Защото не исках — безизразно рече тя.

— Никога ли? — Той се намръщи от учудване.

— Веднъж бях доста близо до това… Бях на двадесет и пет години. Реших, че може би пропускам нещо и си струва да опитам. От време на време се срещах с един мъж, харесвах го, а той ме желаеше…

— Не се и съмнявам. — Седна до нея и силно удари е юмрук по земята.

— Да, но не можах да го направя!

— Радвам се! — Той се разсмя и бързо скочи на крака. — Макар че всъщност няма значение. Все още ли съм ти съпруг само по документи, Маргьорит?

— Вече не…

— И аз мисля така. — Мъжът се взря в нея, но тя не успя да разчете посланието в погледа му. Чак сега осъзна, че бракът им най-после е консумиран, и то по великолепен начин, но сякаш веднага след това се бяха върнали назад към деня на фиктивната сватба и последвалите две години хладно съжителство. Все пак сега Джъстин бе по-различен — струваше й се разгневен и объркан както никога.

— Защо го направи този път, Маргьорит? — попита той с ръце в джобовете и поглед, вперен в реката.

От сърце копнееше да извика: „Защото те обичам, глупчо!“, но не можеше. Задоволил физическия си глад, Джъстин отново себе превърнал в студен и чужд човек и сигурно съжаляваше за споделената близост.

— Защото си много привлекателен — весело отвърна тя. — Мисля, че си невероятно секси — добави с палава усмивка.

Това бе истина, макар и не цялата. Без съмнение, комплиментите й щяха да поласкаят и без друго напомпаното му самочувствие, но сега Джъстин спокойно щеше да се ожени за някоя друга. Никога нямаше да узнае, че завинаги е разбил сърцето й. За нейно учудване отговорът й не му се понрави. Той се извърна рязко, сграбчи ръцете й, безцеремонно я изправи на крака и я изгледа изпепеляващо.

— Надявам се, че съм си свършил добре работата!

— Джъстин, как смееш да ми говориш така? За какъв се мислиш? — Тя се откопчи от хватката му и посегна да го зашлеви през красивото, подигравателно изкривено лице, но той улови китките й.

— Предупреждавам те, че винаги отвръщам на ударите!

— Лишен си от всякакви скрупули! — изсъска тя.

— Права си!

Марджи му хвърли яростен поглед, русите й коси бяха разрошени, а сините очи мятаха мълнии. Изразът на лицето му се смекчи, пръстите се отпуснаха и започнаха да милват китките й.

— Права си! — прошепна той. — Кой съм аз, по дяволите? Защо се бием, Маргьорит? Аз не искам битка, а целувка! — Мъжът наведе глава и в мига, в който устните му докоснаха нейните, желанието за съпротива я напусна и тя се предаде в негова власт. Този път целувката им бе продължителна, сладостна и нежна — целувка на двама души, които знаеха всичко един за друг, но копнееха за още.

— Извинявай, че те обидих, Маргьорит! — промълви Джъстин, след като откъсна устни от нейните и се усмихна горчиво: — Все пак беше ли ти хубаво?

Не й бе трудно да му отговори, защото той не й се присмиваше, а просто искаше да узнае дали я е направил щастлива.

— Да — прошепна тя с дяволити пламъчета в очите. — Беше много, много хубаво…

— Добре. — Разкърши рамене и й се усмихна. — И на мен ми бе хубаво. Струваше си чакането…

— Някога не бе нужно да чакаш — спокойно рече тя, когато първите капки дъжд намокриха лицето й.

Той понечи да вдигне одеялата, но се изправи и я изгледа продължително.

— Нямам навик да спя с момиченца, Маргьорит!

Марджи отвори уста да му кресне в лицето, че не е била момиченце, че не става дума за съпружески права, а за чувствата на една жена, която все още бе негова съпруга. Но преглътна. Джъстин не искаше да проумее истината и така бе по-добре.

— Вече няма значение, Джъстин! И двамата знаем, че това не бива да се повтаря! — Затаи дъх в очакване на отговора му.

Мина доста време.

— Защо?

— Знаеш, че не бива.

Дългите ресници замрежиха очите му и той мълчаливо продължи да прибира остатъците от пикника, сетне й помогна да се изправи.

Когато се изкачиха на пътя, заваля проливен дъжд. Джъстин внезапно спря, прегърна я през талията и се наведе да я целуне леко по челото. Сетне се качиха в колата и потеглиха надолу по хълма. Внезапно Джъстин изви волана и спря на банкета.

— Хей, какво те прихваща?

Той удари по гърба на седалката й, а очите му — сиви и студени като стомана — приковаха нейните.

— Остани с мен, Маргьорит! Като моя съпруга! — дрезгаво прошепна Джъстин.

— Не мога…

Той затвори очи, сетне бързо ги отвори.

— Маргьорит, имам нужда от теб. Аз… — Младата жена затаи дъх и целият свят застина в очакване с нея. — Желая те! Не разбираш ли?

Марджи въздъхна бавно и мъчително. О, да, разбираше го, и още как! Джъстин я желаеше, но любовта бе непозната за него. Нищо не се бе променило!

— Не мога да остана с теб — рече тя. Силна болка раздираше сърцето й и думите се откъснаха с труд от устните и. — Няма да излезе нищо! А днес следобед… Знаеш, че в живота стават такива неща, нали?

Той извърна лице и дълго мълча.

— Да, случват се и такива неща.

Господи, не й се искаше да остане в спомените му просто като една следобедна лудорийка, но нямаше друг избор…

— Съжалявам, че се случи така — промълви Марджи.

— Никога не казвай, че съжаляваш, Маргьорит! — Погледът му бе замъглен и нежен. — Беше чудесно. И стига сме спорили! — уморено предложи, а дъждът плющеше по предното стъкло.

— Добре — съгласи се тя. — Но утре си заминавам!

— Не! — Марджи подскочи, когато юмрукът му се стовари върху волана. — Няма да си заминеш! Обещах ти почивка и ще я получиш!

— Джъстин, няма смисъл…

— Изслушай ме, по дяволите! — Лицето му потъмня от гняв. — Ще останеш! — Стисна устни и отново се извърна.

Този човек бе луд! Наблюдаваше изразителния му профил и внезапно усети прилив на желание. Пръстите му стискаха волана до побеляване. Когато Джъстин уморено отпусна глава върху ръцете си, й се стори толкова самотен и уязвим, че го съжали. Може би не бе способен да обича, но това не значеше, че е лишен от чувства. Марджи колебливо докосна рамото му.

— Маргьорит! — Той подскочи като че ли го бе одрала, но когато видя големите й сини очи, които го гледаха с тъга и отчаяние, ръката му обви раменете й. — Няма да си ходиш! Моля те, остани!

Знаеше, че я бе помолил само от вежливост — всъщност й бе заповядал да остане и очакваше от нея да се подчини. Тя отстъпи, тъй като силите й бяха на привършване.

— Добре, Джъстин — тихо рече, без да откъсва очи от дъждовните струи по стъклото. — Ще остана още няколко дни.

Съзнаваше, че капитулацията й е нелепа и рискована, но от няколко дни вървеше по ръба на пропастта и опасността вече не й правеше впечатление. Мъжът кимна уверено, сякаш бе сигурен, че тя ще склони пред волята му, и безмълвно запали мотора. Един час по-късно се прибраха в Гленарон.

 

 

Марджи седеше на креслото до прозореца с лакти, опрени на перваза. Подът зад нея бе осеян с обувки, бельо и дрехи.

Бяха минали три дни, откакто се любиха с Джъстин край реката. Мислите й постоянно се въртяха около незабравимите часове, прекарани с любимия мъж. Мигове, които щяха да се съхранят в паметта й като безценно съкровище.

Ставаше й все по-трудно да бъде близо до Джъстин, да го гледа как се държи очарователно с Катрин, приятелски с Марк и вежливо с баща си. А към нея сякаш изпитваше стаено отвращение, което превръщаше молбата му да остане в жива подигравка. Катрин непрекъснато търсеше компанията му и двамата често ходеха на риба. Няколко пъти той предлага на Марджи да разгледат някои забележителности, но тя все му отказваше под предлог, че е уморена и иска да се разхожда сама сред природата.

Обърканият Марк също бродеше самотен и тъжен из полетата.

Защо Джъстин бе настоял Марджи да остане? Та тя прекарваше голяма част от времето в мрачни размисли в стаята. Вечерите бяха ужасни. Бе истинско мъчение да е толкова близо до любимия мъж и да не може да го докосне, нито да изрази чувствата си. Гордостта, която й бе помогнала да издържи онези мъчителни две години, я крепеше и сега. Джъстин никога нямаше да узнае истината! Той се държеше любезно с нея, макар че зад безстрастното му поведение тлееше чувствена жарава, готова да лумне. Изобщо не личеше, че ги е свързвало нещо повече от приятелство. Само понякога й се струваше, че в студените му очи съзира страдание, не по-малко от нейното.

Марджи зарови лице в ръцете си. Не можеше да издържа повече. На всяка цена трябваше да се махне оттук! Само че всеки път, щом решеше да действа, силите не й стигаха. Не можеше да понася близостта на Джъстин, но нямаше да преживее и раздялата с него. Тя махна с ръка и си удари лакътя на ръба на перваза. Намръщи се и бързо се изправи. По-добре да се поразходи на чист въздух.

Бродеше по алеята без определена цел и посока, когато забеляза един мъж да се приближава към нея. Висок мъж със скована походка. По дяволите, помисли си Марджи, Морис! Точно той ми трябваше!

Дълбокото подозрение, което Морис питаеше към втората си братовчедка, не бе отслабнало нито за миг. Говореше с нея сухо и студено, и то само когато се налагаше. През по-голямата част от времето се преструваше, че не я забелязва. Е, да, но този път нямаше начин да не я види. Щяха да се сблъскат всеки момент.

— Добър ден — поздрави високо Марджи. — Днес не сте ли на риба, братовчеде Морис? — Тя се усмихна сладко, за да го подразни.

Той се закова на място.

— Не, днес почивам. Мисля, че Катрин отиде на риба. С Джъстин — заяви старецът и се ухили злобно.

— Колко хубаво! — стоически подхвърли снаха му.

— Наистина е хубаво! — озъби се Морис, а белите му вежди се сключиха. — Ако вие не се бяхте появили на сцената да развалите всичко, досега разводът ви щеше да бъде в ход, а пътят за годежа на сина ми с Катрин — свободен.

Вбесената Марджи реши да отвърне на удара.

— За ваше сведение, братовчеде Морис — троснато поде тя, — „не съм се появила на сцената“, а синът ви ме покани да се запозная с милото си семейство. Не се тревожете! Няма да проваля плановете ви! Ще ви стане много приятно, като ви кажа, че макар и Джъстин да не е направил предложение на Катрин, той… Той не ме обича! — Гласът й изневери, а ръката й политна нагоре да прикрие бликналите сълзи.

Морис се взираше в нея, а здраво стиснатите му устни помръднаха леко. За миг й се стори, че забелязва по лицето му нещо подобно на разбиране.

— Ясно! — отсече той. — Съжалявам, че ви разстроих, Маргьорит, но разбирате ли, много съм привързан към Катрин. Познавам я от дете и винаги съм се надявал да се омъжи за един от синовете ми. Тъй като Марк не иска да се обвързва, остава Джъстин. Смятам брака му с вас за проява на младежка лудост. — Възрастният мъж поглади брадичката си. — Вината не е ваша, разбира се! Обвинявам единствено него, но и не желая нищо… — той се подсмихна — … и никой да застава между сина ми и Катрин.

За пръв път Морис разговаряше с нея като че бе нещо повече от глупава слугиня, която пречи на наследника му да се задоми с подходяща съпруга. Внезапно й дойде много.

— Да! — изхълца тя. — Напълно ви разбирам. Моля да ме извините! — И, недочакала отговор, тя профуча покрай него надолу по алеята, сякаш я преследваше самият дявол.

Останала без дъх, достигна мястото, където някога се бяха издигали железните порти на Гленарон. Хвърли се безсилно на тревата и впери невиждащ поглед в небето. По бузите й се стичаха сълзи.

Какво й ставаше? Защо й трябваше да стои тук, само за да се измъчва и да изпада в истерия от най-малкия намек?

Все още лежеше на същото място с изсъхнали очи и диреше сред облаците отговора, който вече знаеше, когато Джъстин и Катрин пристигнаха с колата, забелязаха я и спряха.

— Какво правиш, по дяволите? — В първия миг очите му потъмняха от загриженост, но щом установи, че е невредима, заблестяха гневно.

— Радвам се на слънцето — безгрижно отвърна Марджи и бързо се изправи на крака.

— Хотелът предоставя шезлонги на гостите, които желаят да правят слънчеви бани под дъжда — иронично отвърна той и посочи към буреносните облаци на небосвода. — Няма защо да изкарваш акъла на хората, като се правиш на добре съхранен труп.

— Съжалявам — иронично подхвърли събеседничката му. — Не предполагах, че не можеш да отличиш едно живо женско тяло от безжизнен труп.

В очите му проблесна жажда за мъст и той пристъпи към нея, но Катрин бързо застана между тях и им предложи да не се държат като деца.

— Не е станало нищо лошо! — твърдо заяви тя. — Маргьорит не е ранена, Джъстин! Маргьорит, той просто е загрижен за вас! Не е искал да бъде груб!

Така си мислиш, кисело си каза Марджи. И в същото време се възхити от умението, с което Катрин предотврати разразяващата се буря. От нея щеше да излезе прекрасна съпруга.

— Имате право! — спокойно рече тя. — Джъстин… — Пое си дъх и продължи: — Благодаря ти за загрижеността!

— Хммм… — Той й хвърли един пренебрежителен поглед и й нареди да се качва в колата.

На върха на езика й бе да му откаже, но в този момент заваля проливен дъжд, който я принуди да преглътне честолюбието си. Намести се на задната седалка и с удоволствие впи очи в мускулестите рамене и тъмната коса на Джъстин. О, Господи, простена наум. Тазвечерното изпитание щеше да бъде най-тежкото!

Оказа се, че греши. Лошото настроение бе напуснало Джъстин и той водеше лек непринуден разговор, като не пропускаше да включи и нея. За пръв път по време на вечеря Марджи нямаше усещането, че се намира в центъра на опустошителен ураган. Морис се държеше учтиво, а злостният сарказъм отсъстваше от думите му. Марк и Катрин също подхвърляха умело топката на разговора. Само набито око можеше да открие белезите на напрежение зад всяко от хладно усмихнатите лица.

След вечеря Марджи се извини с главоболие и хукна нагоре към стаята си. Студеният дъжд плющеше по стъклата и усилваше отчаянието, обзело душата й. Атмосферата бе наситена с тъга и отчаяние, сякаш над главата й бе надвиснала печална орис, която не можеше да избегне.

Измина половин час, но нито времето, нито мрачното й настроение се проясниха. Внезапно Марджи осъзна, че има нужда от човешко присъствие, в противен случай щеше да изпадне в жестока депресия.

Отвори вратата и тъкмо да прекрачи прага, когато забеляза две познати фигури да се качват по стълбите — Джъстин и Катрин. Инстинктивно се отдръпна назад.

— Джъстин, скъпи! — изчурулика съблазнително Катрин. — Какъв прекрасен ден! Само ти и аз… — Последва дълга задушевна въздишка и двамата бавно приближиха към стаята на Марджи.

— Да, скъпа! — прошепна Джъстин, прегърна Катрин през талията и я привлече към гърдите си. Марджи долови леко изохкване, видя как Катрин преглъща мъчително, дарява Джъстин с широка сияйна усмивка и повдига лице за целувка. Мъжът изпълни прилежно задължението си, партньорката му се отдръпна зачервена и задъхана, все още с онази глупава усмивка, застинала върху устните й.

— И това беше прекрасно! — дрезгаво прошепна тя.

Марджи затвори вратата полекичка и се облегна на нея. В този миг чу още един глас. Не успя да различи думите му, но тонът определено бе гневен. Последва шум от отдалечаващи се стъпки. Стисна очи, за да прогони болезнената картина — Катрин в обятията на Джъстин, който я целува страстно, както бе целувал и нея самата! Катрин му била само приятелка! Какво лицемерие!

Странно, но не се сърдеше на Катрин. Би трябвало да гори от желание да й издере очите, но не изпитваше нищо подобно. Виж, Джъстин заслужаваше да бъде наказан! Застави я да остане, за да се натиска с други жени под носа й!

Марджи нервно прокара пръсти през косите си. Може би той не бе виновен. Сигурно бе приел думите й за чиста монета и бе решил да се сдобие с подходяща съпруга. Нямаше право да го обвинява, но и нямаше да остане в имението нито секунда повече. Щеше да си тръгне още тази нощ, без да уведомява никого. След сцената в коридора нямаше сили да се изправи лице в лице с Джъстин. Освен това, той щеше да се опита да я спре.

Бавно, с разкъсвани от болка гърди и натежали като олово крайници, тя стовари куфарите си на леглото и започна да хвърля безразборно багажа си в тях.

Тъкмо затваряше втория, когато някой почука на вратата. Марджи не отговори.

— Добре ли си, Маргьорит? — долетя отвън гласът на Джъстин, по-нежен и мелодичен от всякога. Сърцето й се качи в гърлото.

— Да, благодаря ти! Главоболието ми мина — отвърна тя с треперещ глас. — Легнала съм си.

Той си тръгна, а тя зачака да стане полунощ, като отчаяно се опитваше да прогони образа му от мислите си. Най-сетне, когато навсякъде се възцари тишина, вдигна куфарите и се прокрадна надолу по стълбите. Големият полилей бе угасен, но приглушеното странично осветление хвърляше зловещи сенки по пода. Килимът наподобяваше локва кръв.

Марджи остави куфарите и бавно тръгна към телефонния автомат в дъното на фоайето. Рецепцията бе затворена и се налагаше сама да си поръча такси, което едва ли щеше да пристигне скоро.

Големият часовник започна да отброява часа на вещиците и тя подскочи. В същия момент висока призрачна фигура се надигна от резбования дървен стол пред нея, тя се препъна и от гърлото й излезе сподавен вик.

— Уплаших ли те? — Гласът на Джъстин раздра нощната тишина. — Вината е единствено твоя, скъпа! Млади дами, които се измъкват крадешком посред нощ, сами си просят неприятностите…