Кей Грегъри
Жадувано щастие (6)

Шеста глава

Джъстин светкавично прекрачи прага и затвори с ритник вратата. Ръцете му обвиха талията на Марджи и я привлякоха със сила, която би я уплашила, ако страстта й не бе равна на неговата. Ръцете му милваха гърба й, а устните се спуснаха към нейните с неукротимо желание, което я остави без дъх. Когато отвърна на целувката му и езиците им се срещнаха и преплетоха, тя осъзна, че този миг никога няма да се повтори. За двама им обаче нямаше бъдеще. Това я подтикна да отвърне отчаяно на ласките му.

— Джъстин, моля те, люби ме! — прошепна тя, когато ръцете му се плъзнаха по ханша й. Той незабавно повдигна глава и се отдръпна от нея.

— Сигурна ли си, Маргьорит? — В сивите му очи пламтеше огънят на желанието, но тя долови и съмнение. Внезапно си спомни, че Джъстин не я обича. Той мислеше единствено за секс. Защо тогава го бе помолила да я люби? Може би това бе единственият й шанс… Ако задоволеше страстта му, той щеше ли да се влюби истински в нея? Дори и да не сполучеше, щеше да й остане споменът за една бурна нощ…

Когато пръстите му нежно погалиха шията, от устните на Марджи се изтръгна стон и тя осъзна, че не може да му отвърне искрено, преди да разсее подозренията. Не можеше да му се отдаде, преди да бъде сигурна, че не е свързан с друга жена.

— Джъстин, Катрин приятелка ли ти е? — попита тя с лудо биещо сърце. — Влюбена ли е в теб? Ти обичаш ли я?

— Какво?! — Джъстин грубо се отдръпна. Разрошени кичури коса закриваха челото му. Бе толкова мъжествен, че Марджи закопня още по-силно за тялото му. Ала в очите му се четеше обида. — За какъв ме смяташ, Маргьорит? Доведох те тук, за да те направя своя истинска съпруга! — Устните му се свиха от горчивина и разочарование. — А не за да те вкарам в леглото си под носа на друга жена и да разбия сърцето й!

— Джъстин, аз… — Ръцете му сграбчиха раменете й, но този път в докосването му нямаше нежност.

— Щом толкова искаш да знаеш, Катрин не е влюбена в мен и не сме си давали никакви обещания!

— Но ти каза, че тя е една възможност! — Забележката й го вбеси още повече, но щом бе решила да разруши и последната надежда Джъстин да се влюби в нея, трябваше да си довърши работата. За миг помисли, че той ще я удари, но пред погледа му се спусна мрачен воал и мъжът я отблъсна, като че ли бе прокажена.

— След като ще си оголваме душите — студено подхвана той, — ще призная, че по едно време наистина възнамерявах да се оженя за Катрин. Не съм й правил предложение, но подозирам, че щеше да ми откаже. Що се отнася до онова, което видя и чу днес следобед, уважаема госпожо, просто исках да те изпитам!

— Нещо като лабораторен експеримент ли?

— Не съвсем. Постъпката ми не бе кавалерска, но ти нали каза, че не ти трябва рицар в блестящи доспехи? — Джъстин се изсмя дрезгаво. — Или вече промени мнението си? — В тона му прозвуча умора и Марджи се запита дали изобщо бе спал.

— Не знам — отвърна тя и внезапно почувства изтощение, което я заливаше на огромни вълни. — Вече не знам какво искам, Джъстин. Съжалявам, че те прецених погрешно! — Вдигна поглед към лицето му и изразът му я обърка. От устните към челюстта му се спускаха мрачни линии, чертите му бяха напрегнати и сурови, ала зад грубостта се долавяше смущение и уязвимост. Тя си спомни младия мъж, с когото се бе смяла някога, и се запита дали той не крие истинската си същност зад тази непроницаема и строга маска, която налагаше върху лицето си.

— И аз съжалявам — загадъчно отвърна той и се упъти към вратата. Марджи бе сигурна, че каквито и да са били предишните му намерения, тази вечер Джъстин нямаше да я докосне, нито пък тя щеше да повтори молбата си да я люби.

На прага той спря и се извърна към нея.

— Ето ти очилата. — Извади ги от малкото си джобче.

— Благодаря — тихо рече тя. — Сигурно роднините ти се чудят какво се е случило…

— Решили са, че съм последвал примера ти и съм си легнал. В собственото си легло — мрачно добави той.

Пръстите им се докоснаха и двамата застинаха. Жадните им, лишени от всякакви заблуди погледи се кръстосаха. В този миг Джъстин и Марджи осъзнаха, че физическото им желание бе толкова силно, че ако той не си тръгнеше начаса, нямаше да има връщане назад.

Тя бавно пое очилата си и ръката й се отпусна. Подходящият момент бе отлетял. Джъстин леко помилва бузата й и изчезна.

Марджи се чувстваше безкрайно изтощена. Просна се на леглото, без да се съблича, и разсеяно се втренчи в тавана. Отвън се разнесе сподавена ругатня, последвана от юмручен удар по рамка на врата. Младата жена затаи дъх, но не чу нищо повече. Клепачите й натежаха и тя потъна в дълбок сън.

Когато се пробуди, не й се искаше да отвори веднага очите си, защото знаеше, че ще трябва да се сблъска с един нов свят. Свят, усложнен от Джъстин. Спомни си докосването на ръцете му, аромата на тялото и страстно закопня за любимия си. Той щеше да бъде тук, ако снощи не бе споменала Катрин…

Девойката бе същинският проблем. Просто Марджи не можеше приеме предложението му за брак без любов. Съзнаваше, че не може да мечтае за нещо по-добро. Освен една кратка и бурна връзка…

Навън чуруликаха птички. Тя въздъхна. Рано или късно трябваше да напусне топлия пашкул на леглото. Неохотно повдигна единия си клепач, сетне отвори и другия, а очите й се стрелнаха към часовника — бе три часът. Пропуснала бе не само закуската, обяда, но и последния шанс да подобри отношенията си с Морис!

След като взе душ, облече панталон и червена блуза и слезе долу. Не откри нито Морис, нито Джъстин. Само Катрин седеше на неудобен махагонов стол в салона и се преструваше, че чете книга за шотландската природа.

— Добър ден — поздрави девойката с вежлива усмивка.

— Здравейте. Очаквате ли ме?

— Ами… Да… Мисля, че ви чаках — гузно отвърна Катрин. — Джъстин отиде с баща си за риба още рано сутринта. Не се присъединих към тях, за да не им досаждам, а Марк остана да ми прави компания. С големи усилия го убедих да изиграе една партия голф.

— Колко мило е постъпил Марк! — отбеляза Марджи на глас и си помисли гневно: „И колко невъзпитано Джъстин! Да я изостави още през първия ден!“

— Марк е изключително мил младеж! — подчерта събеседничката й със загадъчна усмивка.

— Съжалявам, че се успах — извини се Марджи.

— Няма нищо. Имахте нужда от сън.

— Виждам, че безсънието не е задържало Джъстин в леглото — сухо отбеляза жена му.

— Нищо не може да задържи Джъстин в леглото — подхвърли Катрин и начаса се изчерви. — Всъщност нямах предвид… О, Боже!

Марджи почувства как по страните й избива руменина, но не от смущение, а от ревност. Катрин и Джъстин може и да не бяха говорили за брак, но това не означаваше, че не са споделяли леглото. Младата жена веднага отхвърли мисълта като необоснован и преднамерен плод на въображението си.

— Кога ще се върнат? — бързо попита тя, за да смени темата.

— Щом свършат да се карат. Цял ден ще висят на брега, ще си лазят по нервите и ще спорят за всичко от рибата до последната сделка на Ламонтан и времето.

— Какъв приятен начин да прекараш деня — отбеляза саркастично Марджи.

— Това е единственият им начин на общуване — подхвърли Катрин и сви рамене.

Марджи настойчиво се вгледа в нея. Може би тази жена не бе чак толкова лекомислена.

— Какво искате да кажете?

— Джъстин винаги е бил инат. Кротък е, но е решителен. Също като баща си, само че той се ползва с привилегиите на възрастта и авторитета. Когато Джъстин порасна, всичко се промени, а чичо Морис все още не може да свикне.

— Значи се борят за власт.

— Да, затова Джъстин стана такъв!

— Какъв? — полюбопитства Марджи.

— Не знаете ли? Исках да кажа… О, извинете ме!

— Не — промълви събеседничката й. — Не знам. Бях много млада, когато се оженихме.

— Джъстин е непроницаем и циничен. — Катрин се усмихна пресилено. — Очаква хората да го възприемат откъм най-добрата му страна, но не държи на почтеността и добрите маниери.

— А трябва ли?

— О, да! — Девойката кимна убедено. — Погледнете Марк! — И внезапно се плесна по челото: — Съвсем забравих! Вие още не сте хапвали! Да ви направя ли един сандвич?

— Не, няма нужда…

Катрин обаче вече крачеше към вратата. Марджи усети леко замайване и се настани на един стол. Тъкмо си мислеше каква изненадваща дама е старата приятелка на Джъстин, когато тя се върна с голям сандвич с шунка.

— Искате ли да го хапнете навън? — предложи Катрин. — Слънцето не се показва често тази година, нека му се порадваме!

Марджи се съгласи и след няколко минути двете жени седяха на една пейка в градината и се наслаждаваха на зелените морави, които се спускаха към поле със спокойно пасящи крави. В далечината струйки дим се издигаха към синьото небе.

— Каква идилия! — възкликна Марджи. Знаеше, че блаженият момент скоро ще отмине. — Сега разбирам защо идвате тук всяко лято.

— Невинаги времето е така хубаво — отбеляза Катрин.

— Да, мирът и хубавото време никога не траят дълго… — Другата жена не отговори. Марджи изяде последната хапка от сандвича си и добави: — Катрин, много съжалявам, ако съм съсипала почивката ви.

— Не, не сте!

— Сигурна ли сте? — Нямаше да й е лесно, но трябваше да се увери. — Не сте влюбена в Джъстин, нали? Не искате ли да се омъжите за него?

Катрин избухна в звънък смях.

— Да се омъжа за Джъстин? Разбира се, че не! — По лицето й пробяга сянка и тя добави примирено: — Е, само в краен случай…

— О! — прошепна Марджи, но реши да не се задълбочава повече. — Странно, но останах с впечатлението, че братовчедът Морис ви е харесал за снаха.

— Така е. Още една причина Джъстин да не се ожени за мен.

— Мислех, че вие не искате да се омъжите за него.

— Така е.

— Не ви разбирам, Катрин! Снощи Джъстин заяви, че вече не иска да се противопоставя на баща си…

— Може би, но това не значи, че ще позволи да му избере съпруга. Пък и вече е женен, нали? — Младата жена се усмихна подигравателно.

— Защо преди малко ме причаквахте? — Марджи реши да хване бика за рогата.

— От любопитство. — Другата жена отново се засмя. — Исках да опозная тайнствената съпруга на Джъстин.

— Не съм тайнствена!

— Напротив! Женен е за вас от тринайсет години, но изобщо не ви търси, а никой от нас не ви е виждал. Ще се съберете ли отново?

— Съмнявам се. — Мрачно се вгледа в самодоволните крави.

— Животът не е такъв, какъвто искаме да бъде, нали? — замислено изрече Катрин.

Събеседничката й я погледна учудено. Макар че бе единствена дъщеря на заможни родители, Катрин също имаше проблеми, но явно Джъстин не се числеше към тях.

— Не, не е.

Потънаха в мълчание. Когато след няколко минути Марк изникна иззад ъгъла и забеляза двете жени, начаса спря да си подсвирква.

— Какво става тук? — провикна се той. — Да не сте решили да пожертвате нещо скъпо в името на Бога? Джъстин, например? — Устата му се изкриви в гримаса. — Или замисълът ви е още по-ужасен? Да не би да сте се наговорили да го натъпчете с мишеморка и да заровите трупа му в хамбара? Не ви обвинявам. Може и да е за негово добро!

Думите му бяха толкова предизвикателни, а самият той така напомняше на пакостливо хлапе с ръцете в джобовете и лукавата усмивка, че унинието напусна двете жени. Те се усмихнаха и станаха от пейката.

— Какво ти е сторил Джъстин? — меко попита Катрин.

— Нищо! — рязко отвърна Марк, хвана я за лакътя и я поведе към хотела. За Марджи не остана скрит нежният му поглед, отправен към Катрин.

Аха, ето накъде духаше вятърът! Май Джъстин не бе особено прав, когато й каза, че брат му не искал да се задомява. В такъв случай от нея отпадаше задължението да осигури наследници на Ламонтанови. Катрин щеше да свърши тази работа.

Вместо да й достави удоволствие, този извод я наведе на мисълта, че хрумването на Марк за мишеморката не е толкова лошо. Когато влязоха в салона, доброто й настроение се бе изпарило като дим. Щом Джъстин и баща му прекрачиха прага, очите им се срещнаха с непроницаемата ледена преграда на погледа й. Морис Ламонтан я изгледа още по-ледено и насочи вниманието си към Катрин. Джъстин повдигна вежди и процеди през зъби, че опитът й да се превъплъти в чудовищната Медуза е успял.

— За какво говориш? — подозрително попита тя.

— Че смъртоносният ти поглед може да ме вкамени!

— Я не ставай смешен! — Марджи не бе в настроение за закачки. Отгоре на всичкото в износените кадифени панталони и белия моряшки пуловер Джъстин приличаше на красив шотландски земевладелец. Благороден, много мъжествен и сексапилен земевладелец.

— Изобщо не съм смешен — с усмивка отвърна той, — а ти си в ужасно настроение!

— А ти не си хванал нито една риба! — детински го упрекна Марджи.

— Радвам се, че провалът ни те изпълва с огромно задоволство — ядно подметка мъжът й и се отдръпна от нея. — Катрин, искаш ли да пийнем по нещо преди вечеря?

След кратко колебание младата жена склони. Морис кимна в знак на одобрение, Марк проследи със загадъчен израз на лицето как брат му и Катрин излизат от салона, а Марджи намръщено заяви, че има работа в стаята си.

— Да ви донеса ли нещо за пиене? — предложи учтивият Марк.

— Не, благодаря ви. Ще се видим на вечеря. — И без да дочака отговора, профуча покрай двамата мъже.

Щом се озова в стаята си, се строполи в креслото, където Джъстин я бе чакал предишния ден, и се вторачи в пейзажа, окачен на стената. Намираше се в нелепа и абсурдна ситуация. Не можеше да остане още две седмици, да се целува с Джъстин и в следващия миг да го гледа как се разхожда с Катрин под носа й. Тази вечер не можеше да го обвинява, че е предпочел компанията на другата жена. Самата тя бе в отвратително настроение. Напоследък все бе в лошо разположение на духа.

Разсеяно прокара пръст по едно стръкче трева на ръкава си. Почти винаги, с изключение на миговете, в които Джъстин я докосваше или я даряваше със съблазнителната си усмивка. Тогава изгаряше от желание. А ето че сега трябваше да вземе решение да се върне в Канада — там й бе мястото! Щеше да управлява фирмата, да пазарува с Ана, да се надсмива над шантавата съседка — и дори да не се сеща за Шотландия и Джъстин…

Извади първата попаднала й рокля от гардероба — от бяла коприна на червени точки. Когато я приглади по бедрата си, реши, че няма причина да отлага повече. На вечеря щеше да им съобщи, че си заминава, и да помоли Джъстин да й направи резервация за първия възможен полет.

В най-мрачното настроение през живота си, Марджи метна двата куфара на леглото и натъпка обратно дрехите, които бе извадила преди няколко часа.

Когато Джъстин почука на вратата й точно в седем, тя бе напълно готова. Когато Марджи прекрачи прага, той я обгърна с поглед, а тъмните му вежди се сключиха учудено.

— Колко ти отива бяло! — възхитено прошепна той и властно хвана ръката й. — Приличаш на девственица!

— Бяло с червено! — поправи го Марджи, като се престори, че не е чула забележката за целомъдрието.

— А, да! Червеното символизира страст. — Сви устни. — Май не си съвсем непорочна!

— Само това ли ти е в ума? — сгълча го тя.

— Кажи-речи! В момента мисля как да премахна вечно намусения израз от лицето ти. Винаги ли си в толкова отвратително настроение?

— Не!

— Докажи го! — Спря на най-горното стъпало и я извърна с лице към себе си. — Целуни ме, Маргьорит!

— Не искам!

— Сигурна ли си? — Ръцете му обвиха талията й и тя почувства как върховете на дългите му пръсти описват кръгчета около кръста й. На устните му танцуваше игривата усмивка, заради която Майкъл й се бе присмял едва преди няколко дни. — Сигурна ли си? — повтори Джъстин.

Дланта му се плъзна надолу към бедрото й и Марджи се предаде. Копнееше да го целуне и нищо не можеше да я възпре. Ръцете й обвиха врата му, а устните се устремиха към неговите. Целувката им бе дълга, сладка, нежна и несравнима с нищо друго на света.

Когато една възрастна двойка ги блъсна възмутено, те се откъснаха един от друг, зачервени и останали без дъх.

Очите на Джъстин блестяха, изпълнени с нежност, която Марджи съзираше за първи път.

— Ето така ми харесваш — пошегува се той. — Разбра ли, че се усмихваш?

Марджи начаса си придаде сериозен вид, а Джъстин я хвана за ръка.

— Ела! — нареди мъжът. — Може би ще продължим после…

— Няма да има после! — прекъсна го Марджи, която чак сега си спомни за решението си да напусне Гленарон час по-скоро.

— Ще видим! — отвърна той и мълчаливо я поведе надолу по стълбите.

Не избягаше ли начаса от този мъж, животът й наистина щеше да се превърне в ад! Само още една целувка, един омагьосващ поглед на тези красиви очи, и щеше да падне в капана на брак без любов. Унилата Катрин, нервният Марк и мрачният Морис седяха около масата. О, Господи, помисли Марджи, по-лошо е и от снощи, но сигурно ще живнат, като им съобщя, че си тръгвам.

— Ще ви освободя от досадното си присъствие — високо каза тя, след като мъжът й я настани. — Утре си заминавам! Джъстин, ще ти бъда много благодарна, ако ми направиш резервация за първия възможен полет.

Катрин възкликна сподавено, Морис се усмихна лукаво като доволен котарак, уловил сочна мишка, Марк прочисти гърлото си, а Джъстин стовари чашата с вино на масата.

— Не става! — отсече той.

Марджи застина от изумление, а всички други притаиха дъх.

— Какво значи това? Искам да се прибера вкъщи! Смятам, че решението ми е разумно. Освен това съм си събрала багажа.

— Разопаковай го!

— Джъстин…

— Мисля, че брат ми иска да разгледате Шотландия, преди да си заминете — дипломатично се намеси Марк. — Предложих му утре да ви покаже някои забележителности. Защо не останете още няколко дни?

Марджи поклати глава. Не разбираше защо Марк се е загрижил толкова много за нея и внезапно си спомни израза на лицето му, когато предния ден бе заварил двете жени в градината. Всичко й стана ясно. Марк смяташе брат си за сериозен претендент за ръката на Катрин, в която самият той бе влюбен. Ако законната жена на Джъстин ангажираше цялото му внимание, Марк щеше да разполага с повече шансове да спечели сърцето на любимата си. Не, Марджи нямаше да разглежда някакви си забележителности само за да направи услуга на Марк. Искаше да се прибере вкъщи.

— Много мило от ваша страна — отвърна му тя, тъкмо когато им сервираха шотландска сьомга. — И от твоя, Джъстин, но наистина се налага да замина.

— Изобщо не се налага да си заминаваш!

Марджи никога не бе долавяла такава властност в тона му.

— Джъстин, нямаш право да ме командваш! — рязко възрази тя. Той най-неочаквано й се усмихна широко, а в студените му сиви очи заиграха дяволити пламъчета.

— Имам — невинно подметка той. — Май си забравила нещо.

— Какво по-точно?

— Че си моя съпруга!

Въздухът се зареди с напрежение. Бледото лице на Катрин поруменя, в очите на Марк се появи дълбока загриженост, а Морис гледаше навъсено сина си със здраво стиснати юмруци, сякаш всеки момент щеше да удари по масата.

— Джъстин, Маргьорит е съвсем права! — отсече той и се наведе напред. — Тя е твоя съпруга само по документи, няма работа тук и много добре го съзнава!

— Татко! — възпротиви се Марк.

— Чичо Морис… — прошепна Катрин.

— Няма какво повече да говорим! — изсъска той, без да им обръща внимание. — Маргьорит трябва да си отиде!

— Така ли? — Джъстин не гледаше към баща си, нито към Катрин или Марк. Предизвикателният му поглед бе впит в Марджи.

Тя понечи да потвърди, че трябва да си замине, сетне обърканият й взор се помъчи да избегне затаеното обещание в очите му и се спря на Морис. Когато забеляза доволната му усмивка и надменната поза, тя се обърна и тихо каза:

— Може би ще остана още един ден.

Сега бе ред на Джъстин да триумфира, но зад възторга му се долавяше и известно облекчение. Той се облегна назад и отпи от виното със самодоволна усмивка.

Марджи отряза парче от сьомгата. Крадешком погледна Джъстин, но той улови погледа й и въпросително повдигна вежди. В този миг самообладанието й се изпари. Без да се замисля, заби тока на обувката си в глезена му. По лицето на Джъстин се изписа болка, но той не се издаде. След няколко минути обаче прошепна: „Кучка“, а стъпалото му едва не смачка пръстите й.

— Ох! — простена Марджи и се вбеси, че не е могла да се въздържи. Няколко души, които вечеряха на съседните маси, любопитно извърнаха глави към тях, а отсреща втренчено я гледаха три чифта очи. — Извинете ме. Ударих си коляното в масата — неловко смотолеви тя.

Три глави кимнаха колебливо. Четвъртият на масата съсредоточено съзерцаваше чашата с вино.

Когато минаха в салона за кафето, Марджи кипеше от възмущение. Нима се бе съгласила да разглежда шотландските забележителности с този мъж? Това бе най-неразумното обещание в живота й.

Когато отпи от горещата течност, реши да се откаже от кроежите си за отмъщение. Контраатаката на Джъстин бе напълно оправдана и — както винаги — той излезе победител. Марджи стисна устни, но в следния миг погледът й срещна този на Джъстин и тя усети, че я напушва смях. Останалите мълчаливо преглъщаха кафето си. Морис изглеждаше дълбоко отвратен.

Е, много съм решителна, няма що, каза си младата жена, когато се оттегли в стаята си. Заяви на Джъстин, че си заминава, а само след минута се съгласи да остане. Каква абсурдна история! Тя въздъхна, примирено сви рамене и реши да се остави в ръцете на съдбата…

 

 

Когато на следващата сутрин я събуди настойчивото почукване на дъжда по стъклата, първо помисли, че съдбата й е изиграла лош номер, но после реши, че нищо, дори лошото време, не може да попречи на Джъстин да осъществи плановете си.

Обу джинси, облече топъл син пуловер и слезе на закуска. Докато се хранеха, тя подхвърли небрежно, че щом времето е против тях, по-добре е да се върне към първоначалната си идея и да се върне във Виктория.

— Глупости! — сряза я Джъстин. — И дума да не става! Ако се водим по времето, значи изобщо не трябва да си показваме носа навън. Аз лично не възнамерявам да прекарам почивката си в бара на Гленарон, да се наливам с местно малцово уиски — което, между другото, е превъзходно — и да гледам литографии на елени с огромни рога.

— Джъстин е прав, Маргьорит — намеси се Марк и й се усмихна. — Лошото време не е пречка.

Не е, каза си Марджи, щом ти ще прекараш деня насаме с Катрин. Почуди се как ли ще се отърват от Морис, но после отсъди, че това изобщо не я засяга.

Малко по-късно, под студения шибащ дъжд, Джъстин и Марджи качиха в колата одеяла, кошница със сандвичи, чай и потеглиха.

Летните бури в Шотландия наистина не бяха шега работа. Колата пълзеше нагоре по един хълм. Силните пориви на вятъра огъваха крайпътните дървета до земята. Марджи присви очи, защото видимостта бе не повече от два-три метра. Имаше усещането, че поройният дъжд ще ги отнесе.

— Не е ли по-добре да се върнем? — колебливо предложи тя.

— Защо? — Джъстин се разсмя. Сякаш усилията да задържи колата на пътя го забавляваха.

— Защото не се вижда нищо…

— Бурята ще отмине скоро. Какво искаш да разгледаш?

— Нещо сухо — отвърна Марджи.

— Интересува ли те как се прави местното уиски? Дестилационната е наблизо. Там със сигурност ще се загрееш. Или предпочиташ един истински шотландски замък?

— Не се нуждая от загряване — отсече тя.

— Така ли? — Пламтящият му поглед обгърна тялото й, сетне Джъстин отново се съсредоточи в шофирането. Заля я гореща вълна. Не, наистина нямаше нужда от затопляне!

— Искам да разгледам най-близкия замък — бързо рече тя.

— Ще те заведа в Крейдживар. Твоите желания са заповед за мен! — Джъстин рязко завъртя волана и обърна посоката. След половин час прекосиха ширнало се зелено поле и колата спря на върха на живописен хълм, подгизнал от дъжда. Хванаха се за ръце и се втурнаха към високата червеникава кула, която се извисяваше към небето като естествено продължение на пейзажа.

Марджи успя да хвърли само един бегъл поглед на този шедьовър на традиционната шотландска архитектура с конусовидни приказни кулички и кръгли куполи, тъй като Джъстин бързо я въведе в сухото фоайе. Усмихнати се обърнаха един към друг, но погледите им се срещнаха и двамата се отдръпнаха назад като ужилени. В мълчание се заизкачваха по старината гранитна стълба към първия етаж.

Младата жена бе омагьосана от красотата на пищната зала със сводест таван и самобитна мебелировка. И докато изразяваше възторга си от картините и дърворезбите, постоянно усещаше близостта на Джъстин. Макар че се радваше на красивия замък и на присъствието на любимия мъж, Марджи бе и тъжна. Като че ли й бяха отнели нещо прекрасно. Нещо прекрасно, което никога не бе притежавала…

След поредната яростна атака по прозорците дъждът внезапно спря. Настроението на младата жена се разведри, щом облаците се разкъсаха и златисти лъчи окъпаха горната площадка на кулата. Пред погледа им се простираха шотландските възвишения, обагрени в смарагдовозелено от слънчевата светлина.

След като разгледаха всичките шест етажа и излязоха в градината, Марджи вдигна очи към Джъстин и се усмихна.

— Беше прекрасно! — промълви тя.

— Да, наистина — отвърна мъжът, който не гледаше към Крейдживар, а към сияещото й лице. Сетне се извърна рязко и прошепна дрезгаво: — Прочете ли девиза на сър Джон Червения, Маргьорит? „Не буди спящите кучета“.

Нещо в гласа му подсказа на Марджи, че той не говори за баронета, живял през седемнайсети век, а за един много жизнен съвременен мъж. Взря се в суровите му черти и се почуди с какво ли го е разгневила толкова.

Мълчаливо се отправиха към колата и Джъстин потегли със същия мрачен израз на лицето.

Добре, каза си Марджи. Добре! Не го бе молила да я развежда! Щом искаше да се прави на мрачен герой, нямаше да му пречи. Да се цупи, колкото си иска!

По пладне Джъстин спря колата над един стръмен пуст речен бряг. Пурпурните гористи хълмове оттатък криволичещия планински път се издигаха досами тежките сиви облаци. Буйният поток под тях устремно бързаше към срещата си с широката спокойна река и морето.

Джъстин извади от колата кошницата със сандвичите, одеялата, хвана Марджи за ръка и я поведе надолу по хлъзгавия скат към една полянка под дърветата. Постла одеялата на тучната трева зад масивен скален отломък и й направи знак да седне. Тя се подчини и наметна раменете си с плътното морскосиньо сако. Джъстин се настани по-далеч от нея и тържествено й протегна един сандвич.

Господи, той наистина бе много кисел! На Марджи й се прииска да разсее мрачните му мисли, но сетне се отказа. Мълчаха, заслушани в ромоленето на бистрите води и самотното свистене на вятъра в клонака. Сандвичите и чаят бяха унищожени със завидна скорост. Джъстин натъпка обвивките в кафяв хартиен плик, излегна се на одеялото с ръце, кръстосани под главата си, и чак сега я погледна.

Марджи му се усмихна леко в отговор. Стори й се много мъжествен и строен в пуловера и кадифения панталон, очертаващ бедрата и ханша му. Все пак не й се искаше първа да наруши неловкото мълчание.

Джъстин най-сетне отвърна на усмивката й.

— Май хрумването ми не бе от най-добрите — отбеляза той.

— Какво искаш да кажеш?

— Да се уединим сред този див и самотен пейзаж. Може би сме първите хора, които стъпват тук от години.

— Все пак не разбирам защо хрумването ти да не е добро.

— Защото те желая! — Устните му се изкривиха от горчивина. — Мисля, че и ти ме желаеш, но имам усещането, че ако те докосна, ще избягаш като Пепеляшка в полунощ, дори без да ми оставиш една от кристалните си пантофки!

Ето каква била причината за мрачното настроение. Той я желаеше, но се боеше, да не би да направи погрешна стъпка и да я загуби!

— Желаеш ли ме, Маргьорит? — Властният и суров тон не допускаше нито лъжа, нито увъртане.

Нямаше смисъл да отрича. Очите й с копнеж попиваха стройното му тяло, изтегнато съблазнително до нея.

— Да — откъсна се от устните й. — Желая те, Джъстин, но няма да се любим.

— Защо?

— Защото само желанието не е достатъчно.

— Разбирам. — Очите му бяха студени като дъжда, шибащ безлюдните поля, и за миг Марджи помисли, че мъжът й страда. Понечи да го приласкае, да помилва дълбоките бразди между веждите му, когато той подметна жестоко: — В такъв случай ще посветя вниманието си изцяло на Катрин!

Марджи ахна. Бе го казал, само за да я нарани!

— Тя е влюбена в Марк, Джъстин.

— Какво? — Мъжът подскочи, сетне отново се отпусна, а лицето му се изкриви в гримаса на неверие. — Пак дрънкаш глупости! — скастри я.

— Не е вярно! — възпротиви се тя и едвам се въздържа да не го разтърси здравата, но се побоя. — Изобщо не дрънкам глупости! Мисля, че и Марк я обича!

— Ами! Я не ставай глупава! Брат ми може да й бъде единствено приятел. Ако Катрин се омъжи за един от двамата, това ще бъда аз!

Марджи се предаде.

— Прекалено си самоуверен — уморено отбеляза тя. — Никоя жена ли не ти е отказвала?

— Само една, която бе важна за мен — загадъчно отвърна той, сетне й хвърли провокиращ поглед, който усили желанието й да го разтърси. — Бъдете предпазлива, млада госпожо! Намирате се на диво и усамотено място. — Той се опря на лакът, а лицето му опасно се приближи до нейното.

Марджи усети тръпчивия му дъх по бузата си. Близостта му разтърсваше цялото й същество, ала пресметливият му поглед я плашеше.

— Хей, не ме стряскай! — пошегува се тя.

— Това е само началото…

— Начало на какво? — лекомислено попита жената.

— Да ти покажа ли? — Пръстите му се плъзнаха по бедрото й.

— Не — изстена тя. — Това е само физическо желание, Джъстин!

— И какво лошо има в това? — подкупващо попита той.

— Не е любов!

Пръстите му се отдръпнаха като опарени.

— Любов ли? — повтори той. — А, да! За съжаление, това романтично чувство винаги ме е отбягвало. Загубата е единствено моя. — В тона му прозвуча искрена горчивина, а от очите струеше истинска болка. За първи път Марджи забрави собствените си терзания и разбра, че и Джъстин е познал страданието, че не всичко в живота му е вървяло като по вода.

Без да съзнава какво върши, тя протегна ръка, за да докосне дълбоката бразда между веждите му. Джъстин простена, хвана я за китката и силно я привлече към себе си.

— Защо се караме, Маргьорит?

— Ние не се караме… — шепнешком отвърна тя.

Той се отпусна на одеялото и я привлече към широките си гърди. Разтворените й устни се спуснаха към неговите. Сливането им бе неизбежно и необратимо като течението на реката към морето. И този път нито възрастта, нито спомените от далечното минало можеха да обуздаят копнежа, овладял съществото на Марджи толкова отдавна, че тя не можеше да си спомни за времето, когато бе живяла без Джъстин.

„Спящите кучета“ на Джъстин бяха пробудени и нито той, нито тя щяха да намерят покой, докато гладът им не бъде утолен…