Кей Грегъри
Жадувано щастие (5)

Пета глава

Елегантната синя лимузина летеше по широк булевард, а в далечината се издигаше внушителна каменна сграда. Щом наближиха, Марджи забеляза, че имението съвсем не наподобява провинциалния хотел, където бе очаквала да се настанят. Грижливо поддържаните зелени морави и величествената постройка издаваха изящен стил и наследствено богатство. Младата жена, която бе почивала на Хаваите и в Мексико, но никога не бе прекосявала Атлантика, ахна възхитено.

— Тук ли ще отседнем? — попита тя Марк Ламонтан, който шофираше.

— Да — долетя иззад гърба й мелодичният глас на Джъстин. — Семейството ни почива тук всяко лято. Доколкото знам, това е провинциалното имение на някакъв шотландски благородник. Впечатлена ли си?

— Да — искрено отвърна Марджи.

Мургавото момчешко лице на Марк грейна в усмивка.

— Винаги съм смятал, че улиците на Новия свят са павирани със злато — пошегува се той. — Сигурно и вие имате внушителни къщи.

— Ние имаме внушителни предградия — весело отвърна младата жена. — Е, намират се и богаташки къщи, но в тях живеят политици, кинозвезди и нефтени крале.

— Ясно — кимна Марк. — Дворците във Великобритания са тъпкани с туристи, екскурзоводи и преуморен обслужващ персонал. Като в нашия случай. Сигурен съм, че имението Гленарон ще ви хареса! — Той плавно завъртя волана и спря пред входа. Джъстин начаса изскочи, за да й отвори вратата.

— Радвам се, че това местенце отговаря на изискванията ти, скъпа — провлечено изрече той.

Марджи му хвърли унищожителен поглед и безмълвно се упъти към сградата. След миг тримата се озоваха в просторно фоайе с дървена ламперия, а една сивокоса жена търсеше стаите им. След няколко минути тя ги остави пред апартамента на Джъстин и хукна надолу към рецепцията да посрещне новопристигнала група туристи. Марк се оттегли незабавно, а брат му взе куфарите на Марджи и я поведе към стаята й по дълъг коридор, застлан с червен килим. Тъкмо стигнаха, когато едно момиче с къса светла коса, чипо носле и голяма нацупена уста изскочи иззад ъгъла и застина пред тях.

— Джъстин! Не знаех, че си пристигнал! — Нацупената уста се разтегна в сияйна усмивка.

Мъжът пусна куфарите на земята и пристъпи към нея.

— Здравей, скъпа! Радвам се да те видя! — весело поздрави той, хвана ръцете на девойката, привлече я към себе си и леко я целуна по бузата. Усмивката й стана още по-широка, а Марджи ги наблюдаваше с нарастваща болка в гърдите. Тук нещо не беше наред.

— Как мина пътуването? — попита непознатата с писклив глас, макар перфектното произношение да говореше за добро образование.

— Много приятно! Скъпа, искам да те представя на тази дама. — Прокара пръсти през косата си и се обърна към Марджи. — Маргьорит, това е Катрин! Катрин, това е Маргьорит, моята… ъ-ъ-ъ… съпруга…

Бледото лице на девойката поруменя, а веждите й се повдигнаха от неприятната изненада.

— Колко мило! — прошепна тя. — Прекрасно! Не знаех, че отново сте се събрали, Джъстин! Редно бе да ни съобщиш. — Със светска усмивка тя протегна ръка на Марджи, която я пое, като се помъчи също да се усмихне.

— Радвам се да се запознаем, Катрин! Държа да ви уведомя, че не сме се събрали с Джъстин. И вие ли сте отседнали в Гленарон?

— Да, разбира се. Семействата ни почиват тук от години, нали, Джъстин? Родителите ни са много стари приятели. — Въздъхна пресилено и кисело добави: — Само че тази година съм сама. Мама и татко отидоха на сафари. Колко нецивилизовано! Тъй че чичо Морис любезно ме покани да прекарам ваканцията с Ламонтанови, както обикновено.

— Колко мило — промълви Марджи и най-сетне събра сили да погледне към Джъстин. Той се взираше замислено в тавана с ръце в джобовете. Прииска й се да го изрита силно по глезена и само изключителната вежливост на Катрин я възпря. Явно тази девойка, с която от години почиваха заедно, бе една от „алтернативите“, за които той бе споменал. Сигурно бе първа в списъка. Марджи прехапа устни, рязко се извърна, пъхна масивния ключ в бравата и се помъчи да отключи стаята си. Безуспешно. Опита отново. Пак нищо! Тогава Джъстин се пресегна през рамото й — разгневената Марджи усети студения му дъх във врата си — и отключи с едно бързо завъртане. Вдигна двата й куфара и ги внесе в стаята.

— Благодаря — студено рече Марджи и прекрачи прага, без да го удостои с поглед.

— Удоволствието е изцяло мое! Предполагам, че искаш да се настаниш и да си отдъхнеш. В седем ще те взема за вечеря.

Младата жена понечи да му кресне, че няма нужда да я взима, но внезапно се сети, че е на двайсет и девет години, тоест, че е прекалено възрастна за драматични сцени. Отгоре на това се намираше кажи-речи на сто километра от най-близкия голям град — Абърдийн, всред дива страна, която не познаваше, бе страшно уморена и изнервена и страдаше за сън.

Ако Катрин искаше Джъстин, можеше да си го получи!

— Добре — отвърна тя с леден тон. — До седем часа! — И захлопна вратата пред красивото му усмихнато лице. Облегна се за миг на стената, сетне прекоси стаята и се хвърли върху леглото. Разпусна дългата си коса и се взря в гипсовите фигури по тавана.

Значи Джъстин я накара да прекоси два континента и един океан уж защото се нуждаела от почивка, не познавала семейството си, а и той искал да й се отплати за някогашното си пренебрежително отношение. Нищо подобно! Подлият негодник я домъкна тук, за да я запознае с Катрин, да й покаже, че и други риби кълват на стръвта му. Арогантно копеле, гневеше се Марджи и мачкаше финия чаршаф. Нима си въобразяваше, че така ще изглежда по-привлекателен в очите й? Наистина, другите жени се хващаха на този номер, но тя не бе от тях. Не, може би не бе права! Вероятно Джъстин искаше да поласкае самочувствието си, като й покаже, че има достойна конкуренция. Той наистина бе невероятен мъж. Може би изобщо не го познаваше. Само в едно бе сигурна: Ламонтан винаги постигаше онова, което искаше.

Марджи затвори очи, почувствала внезапна умора, и макар че в стаята бе доста хладно, изведнъж й стана горещо. Вероятно състоянието й се дължеше на умората от полета, часовата разлика и безсънието. Тя седна на края на леглото, свали морскосиньото сако и нави ръкавите на блузата си.

Неизвестно защо й стана още по-топло. Може би се нуждаеше от глътка свеж шотландски въздух. Марджи се изправи, приближи се до прозореца и понечи да го отвори. Той обаче не поддаде. Раздруса го яростно, но рамката сякаш бе залепнала за перваза. Младата жена гневно тръсна глава и излезе от стаята. Забеляза отворен прозорец в дъното на коридора. Втурна се към него и пое с пълни гърди чистия въздух. Лекият ветрец веднага я разхлади, а зелените хълмове, стелещи се пред нея, успокоиха погледа й.

По едно време до нея достигнаха нечии познати гласове, които спореха. Ставаха все по-ясни, а след няколко мига спряха под прозореца.

— Джъстин, не бе разумно от твоя страна да водиш жена си, без да ни предупредиш! — пискливо заяви Катрин.

— Тя не е природно бедствие! — отсече Джъстин хладно.

— Обзалагам се, че е очарователна, но просто не я очаквахме. Бяхме убедени, че с брака ти е свършено преди години. Знаеш, че баща ти никога не го е одобрявал. Много е разтревожен.

— Татко не е одобрил нито една моя постъпка. Това бе един от доводите, които навремето ме накараха да се оженя за Маргьорит.

— Джъстин, не ми казвай, че нарочно си разтревожил баща си!

— О, да! Достави ми огромно удоволствие! Ти бе прекалено малка, за да помниш, но по онова време не бяхме в добри отношения.

— Да, но все пак той ти е баща!

— Зная, скъпа ми Катрин! Вече съм зрял мъж. Татко е една от причините, поради които искам да възстановя брака си. Отношението му ще се промени, след като се сдобие с внуци.

Марджи скръцна със зъби и заби нокти в перваза.

— Предполагам, но мисля, че предпочита англичанка за снаха.

Да, теб, например, яростно помисли Марджи.

— Не мислиш ли, че татко прекалява с налагането на предпочитанията си? — Думите му прозвучаха на пръв поглед невинно, но горчивата нотка не остана скрита за Марджи. Политиката на Катрин не бележеше особен успех.

— Предполагам, че… — Гласът й изневери.

— Виж какво, скъпа — топло подхвана Джъстин, — оценявам желанието ти да помогнеш. Зная, че си силно привързана към татко…

— И към теб! — бурно го прекъсна тя. — И към Марк!

— Разбира се! Аз също държа на теб. От толкова години сме приятели, но, моля те, остави ме сам да си уреждам живота!

— Щом искаш…

— Не ми се сърди, Катрин! Ти винаги ще означаваш много за мен!

Възцари се тишина. Изгаряща от любопитство, Марджи разтвори широко прозореца и надникна. Забеляза подозрителната близост на главите им. Джъстин повдигна брадичката на Катрин и леко докосна челото й с устни.

— Не се притеснявай, скъпа. Всичко ще се оправи. — Той сложи ръце на раменете й, обърна я и леко я потупа по гърба. — А сега си върви! Трябва да си оправям багажа!

Марджи проследи как Катрин изчезна в една врата, която се намираше точно под прозореца. Тъкмо щеше да се прибере, когато в полезрението й изникна трета фигура. Това бе силно зачервеният Марк, който изскочи иззад тухлената стена в дъното на градината с поглед, прикован в Катрин. Спря за миг, сетне се отправи в противоположна посока с ръце в джобовете и смръщени вежди. Марджи поклати глава и чак сега й хрумна, че не й влиза в работата да подслушва чужди разговори. Дръпна се от прозореца и бавно се прибра в стаята си. Подир няколко минути лежеше във ваната в старомодната баня, облицована с бели плочки. Опитваше се да забрави физическите болки и неудобства от изминалото денонощие.

Душевните страдания бяха друго нещо. За стотен път се питаше как интелигента жена като нея бе разрешила на Джъстин да я въвлече в това кошмарно пътуване на другия край на света. Беше кръгла идиотка!

Да, може и да си идиотка, Марджи Ламонт, мислеше си тя, докато се сапунисваше, но не създаде никакви пречки на Джъстин. Дойде тук, защото дълбоко в себе си копнееш той да спечели. Марджи се облегна на ръба на ваната и се разсмя безрадостно. О, да, искаше той да спечели, но дори и да превъзмогнеха трудностите, свързани с интересите им в бизнеса, оставаше една непреодолима бариера — Джъстин не я обичаше!

Мислите й отново се върнаха към подслушания разговор и устните й се изкривиха в горчива усмивка. Значи Джъстин се бе оженил за нея не само заради наследството, но и за да ядоса баща си. Чисто и просто тя бе послужила за оръжие в семейния спор. Тринайсет години по-късно й бе измислил ново предназначение — да му роди деца. Младата жена гневно запокити гъбата и събори шампоана, който — за късмет — не се разля.

По всичко личеше, че Катрин е влюбена в красивия канадец и иска да се омъжи за него. Самият той бе признал, че девойката значи много за него и я бе целунал. Не страстно, наистина, но щеше да бъде още по-голяма глупачка, ако не признаеше, че Джъстин смята Катрин за твърде подходяща съпруга. Каква ли бе ролята на Марк? Брат му бе намекнал, че не иска да се задомява, но явно и самият той не държеше Марк да се ожени. Особено пък за Катрин.

Водата вече бе студена. Марджи излезе от ваната и бързо разтри ръцете и краката си с пухкава бяла хавлия. Сетне мина в спалнята и изведнъж почувства неописуема умора. Без да си прави труд да потърси нощница, се отпусна върху леглото и дръпна завивките. Лениво помисли, че не е навила будилника, но се надяваше, че ще се събуди преди вечеря. Непознатото място и часовата разлика щяха да си кажат думата. Господи, как ли щеше да издържи още две седмици? Щом клепачите й натежаха, проблемът загуби важността си и Марджи се унесе в дълбок сън…

— Готова ли си, Маргьорит? — долетя откъм коридора настойчивият глас на Джъстин.

— Моля? — Марджи с труд отвори очите си, забеляза падащия зад прозореца здрач и реши, че сънува. Къде се намираше и защо този глас от миналото вдигаше толкова шум пред вратата й? Тя изстена сънливо, обърна се на другата страна и отново се унесе.

— Вътре ли си, Маргьорит?

Нямаше ли да изчезне любимият, но в момента толкова досаден глас? Младата жена отметна чаршафа, спусна краката си на пода и премигна недоумяващо. О, да! Беше в Шотландия и Джъстин не беше блян, а реален и много нетърпелив мъж, който не обичаше да чака.

— Един момент! — извика тя и трескаво затърси халата си. По дяволите! Куфарите й бяха заключени, а изобщо не можеше да си спомни къде са ключовете. Е, и чаршафът щеше да свърши работа! Дръпна го от леглото, уви се и уморено се повлече към вратата. — Какво има? — сънено попита тя.

Джъстин, облечен за вечеря, се подпираше на рамката на вратата. Изглеждаше изключително жизнен и свеж.

— Минава седем. Дойдох да те взема за вечеря.

— Да, но аз не съм готова!

— Как така? — Чак сега забеляза, че е разрошена, без грим и увита в чаршаф, който разкриваше топлата й свежа плът. Очите му се присвиха и бавно се плъзнаха по тялото й. — Виждам, че не си готова. Не и за вечеря. — Намекът бе очевиден, а в погледа му проблесна явно одобрение.

— Съжалявам…

— Няма защо. — Тонът му бе удивително топъл. — Денят бе тежък за теб. Гладна ли си, или предпочиташ да се върнеш в леглото? И утре можеш да се запознаеш с баща ми!

Марджи се изуми. Това ли беше безкомпромисният Джъстин, който не чакаше никого нито секунда, а сега бе готов да изтърпи до сутринта? Не, вечерята с баща му, Марк и Катрин бе изпитание, което трябваше да остави зад гърба си час по-скоро.

— Не, почакай само да се облека… — Марджи забеляза как в ъгълчетата на очите му се образува ситна мрежа, а устните му потръпват в усмивка. — Връщам се веднага! — рече тя и понечи да затвори вратата.

— А, тази няма да я бъде! — Черната му кожена обувка се плъзна светкавично в отвора. — С удоволствие ще те почакам, скъпа, но нямам намерение да вися в коридора!

— Но аз не съм облечена…

— Забелязах!

— Не можеш да влезеш, Джъстин!

— Разбира се, че мога! Ще поседя в голямото кресло до прозореца и ще се престоря, че се любувам на шотландския пейзаж. — Без повече увъртания той хвана Марджи за раменете, отстрани я и рязко захлопна вратата. Бавно прекоси стаята, отпусна се в креслото и небрежно кръстоса крака. — Престани да ме гледаш така, сякаш съм Джак Изкормвача, а започвай да се обличаш! В края на краищата съм твой съпруг! — Извърна се към прозореца, и верен на думите си, се зае с изучаването на пейзажа.

— Ти си арогантен и надменен… И не си ми никакъв съпруг!

— Маргьорит, търпението ми е на привършване. Ако не се размърдаш, ще се поинтересувам от друг тип пейзаж — розов и доста обещаващ…

Марджи прониза тила му със смразяващ поглед. Искаше й се да го удари с порцелановата нощна лампа, но реши, че не си струва да влезе в затвора заради Джъстин. Примирено извади ключовете и се насочи към най-близкия куфар.

Първото нещо, което измъкна, бе розовата рокля, която бе носила първата вечер. Щеше да свърши работа, защото не бе смачкана. Марджи набързо си сложи бельо, сетне роклята, последвана от чорапи и обувки. Докато се обличаше, не сваляше поглед от Джъстин. Чак когато хукна към банята да се среше и гримира, й хрумна, че лесно можеше да избегне нелепата сцена, ако се бе облякла там. Марджи поклати глава. Явно бе по-изморена, отколкото предполагаше, щом разумът й изневеряваше.

След пет минути съобщи на Джъстин да се обърне, ако желае. Той я изгледа от главата до петите и с усмивка заяви, че тя е единствената жена, която може да се облече само за десет минути, без да изглежда като току-що излязла от сушилнята.

Сърцето й затуптя предателски, но Марджи реши, че този двусмислен комплимент не се нуждае от отговор. След минута Джъстин я поведе към стълбите.

— Къде са другите? — попита тя, когато се спъна в килима и едва не падна. Ръката на Джъстин обхвана талията й и Марджи настръхна.

— Очакват ни в трапезарията. Катрин ми предложи първо да поговоря с теб насаме.

— За какво?

— За отвратителната ми постъпка — отвърна той. — Доведох те тук, без да предупредя семейството си. — Тя го погледна крадешком и, забелязала кривата упорита усмивка, едвам се пребори с желанието си да го ритне. — Няма ли да ме упрекнеш, скъпа? — провокиращо продължи Джъстин. — Катрин твърди, че го заслужавам.

— Разбира се! Защо бе нужно да ме натрапваш на хората като гръм от ясно небе? — Тя се поколеба, сетне добави сухо: — Като природно бедствие…

Джъстин плъзна поглед по лицето й.

— Охо, значи си подслушвала!

— Дори гледах. Бе чиста случайност. Катрин една от алтернативите ли е, Джъстин?

— Моля?

— От алтернативите ли е? Нали спомена, че ако ти откажа, разполагаш с други алтернативи?

— О, сещам се. — Той се вторачи умислено в портрета на един отдавна починал херцог със строго лице. — Просто една възможност. Защо? Ревнуваш ли?

— Не. Катрин е напълно права. Трябваше да им кажеш.

— Такова бе първоначалното ми намерение. Сетне ми хрумна, че татко никога не е одобрявал брака ни. Реших, че ще е по-сдържан, ако не му оставя много време за размисъл. Исках да ти е по-леко.

— От години се боря сама с живота. Нямам нужда от рицар в бляскави доспехи!

— Не се безпокой! Не ти се натрапвам.

Щом наближиха вратата на трапезарията, Марджи гордо изправи глава, пое дълбоко дъх и погледна право напред. Когато Джъстин я хвана здраво за лакътя, не забеляза смущението, което се изписа по лицето му.

Щом влязоха в трапезарията, той я представи с хладен и безизразен глас на високия сивокос мъж, седнал между Катрин и Марк край голямата кръгла маса до прозореца.

— Добър вечер, Маргьорит! Какво неочаквано удоволствие! — Бащата на Джъстин бавно се изправи.

Да, помисли си Марджи иронично, неочаквано и нежелано. В дълбокия глас на възрастния Ламонтан прозвуча скрит гняв, а в сивите като на Джъстин очи нямаше и следа от дружелюбност или топлота.

— Добър вечер, чичо Морис — меко и сдържано поздрави младата жена. Сетне се настани на стола, предложен й от Джъстин. Морис Ламонтан седна и презрително повдигна вежди.

— Аз съм ваш братовчед, Маргьорит, а не чичо.

Марджи усети прилив на възмущение. Не стига, че Джъстин се перчеше с приятелката си под носа й, ами отгоре на всичкото трябваше да търпи и надутото самодоволство на всевластния му баща!

— Нарекох ви „чичо“ от уважение — учтиво отвърна тя. — Но ако не ви е приятно, мога да ви казвам просто Морис.

Джъстин се задави, а Марк едва сдържа смеха си. Катрин я гледаше с неодобрение, примесено с неволно възхищение. Морис пък изглеждаше така, сякаш щеше да получи удар.

— Мисля, че най-добре е да ме наричате „братовчеде Морис“ — процеди той през зъби.

— С удоволствие — кимна Марджи. Беше я яд, че не успя да прикрие раздразнението си. Джъстин я доведе да я представи на семейството си, а тя тутакси влезе в противоречие с баща му. Младата жена сви рамене. Поведението и мнението на „братовчеда Морис“ изобщо не я интересуваха. Той вероятно виждаше в нейно лице заплаха за щастието на сина си и от все сърце желаеше Джъстин да вземе за жена дъщерята на стария си приятел.

Когато сервираха супата, Катрин опита да разсее напрежението с въпроси за Канада. Усмивката й бе напрегната, но по всичко личеше, че проявява интерес към съперницата си. Марджи промени първоначалното си мнение, че Катрин е глезена и лекомислена. Джъстин бе проявил добър вкус. От нея щеше да излезе сговорчива и вярна съпруга — добра майка и съвършена домакиня. Марк също се помъчи да поддържа разговора, Джъстин наблюдаваше безпристрастно всички, а Морис седеше на масата като каменна статуя. Маската му се пропука само веднъж, когато Марджи събори чашата си с вино, докато показваше местоположението на Виктория. Младата жена страшно се разстрои, че му е дала повод да злорадства. О, Господи! Арогантният и скован старец от пръв поглед бе пробудил антипатията й.

Най-сетне мъчителната вечеря приключи и всички минаха в салона за кафето. Марджи бързо изпи своето и веднага скочи на крака с извинението, че е много уморена.

— Джъстин ще ви изпрати — твърдо рече Катрин.

— Щом ти казваш! — Джъстин хвърли озадачен и леко циничен поглед към жената, която бе целунал в градината, хвана Марджи за ръка и я изведе от салона.

Марджи мълчаливо се изкачи по стълбата. Щом стигнаха стаята, погледът й се спря върху внушителните гърди на Джъстин. Изведнъж тя се сети за очилата си.

— Джъстин, очилата ми все още са у теб.

— Веднага ще ти ги донеса.

Марджи тъкмо бе затворила вратата, когато той се върна и почука настойчиво.

— Благодаря ти! — Тя застана на прага и машинално протегна ръка, но пръстите й не напипаха никакви очила. Марджи вдигна очи. Джъстин се взираше в нея със загадъчно блеснал поглед, а на устните му трептеше съблазнителна усмивка, която накара сърцето й да забие лудо. Тя прокара език по внезапно пресъхналите си устни с несъзнателно провокиращо движение.

— Очилата ми — прошепна тя. Той продължи да я гледа, без да помръдва, и Марджи повтори настойчиво: — Върни ми очилата! — Думите замряха на устните й, защото погледът му излъчваше безкрайна чувственост и когато очите им се срещнаха, тя осъзна, че очилата й са последното нещо, за което мислеше Джъстин. Силна тръпка разтърси тялото й. Никоя земна сила не можеше да я спре. Тя извика и протегна ръце към него с молба и всеотдайност…