Кей Грегъри
Жадувано щастие (3)

Трета глава

Всичко трая само миг. Когато ръката на Джъстин замилва нежно шията й, а натискът на устните му стана по-настойчив, откъм входната врата долетя приглушен смях. Той тутакси я пусна и вдигна глава. Бравата щракна и с весел смях Ана и Бил нахлуха в антрето. Марджи безмълвно вдигна очи към Джъстин и забеляза, че устните, които току-що се бяха откъснали от нейните, вече не бяха гальовни и чувствени, а стиснати. Цветът на лицето му бе потъмнял.

— Съжалявам — дрезгаво промълви Джъстин. — Беше непростимо от моя страна.

— Няма значение — с труд отвърна Марджи. — Една целувка повече или по-малко… — В гласа й прозвучаха престорено безразличие и досада.

— Една целувка повече или… — Мъжът се намръщи, а на лицето му се появи неочаквано за Марджи притеснение. — Разбирам… Май си специалистка и по целувките, не само по компютрите. — Тонът му бе учудващо горчив.

— Не съм… — възмутено поде младата жена, но бурният й протест бе прекъснат от влизането на щастливите влюбени. Сивите очи на Ана се разшириха, щом забелязаха разпаления Джъстин и поруменялата Марджи.

— Съжалявам! Май ви обезпокоихме. — Тя сграбчи Бил за ръката и се упъти към вратата, но Марджи извика след нея да почака, а Джъстин скочи на крака и извести, че ще си тръгва.

— Не, в никакъв случай… — рече Ана.

— По-добре е да си вървиш! — прекъсна я Марджи, а устните на Джъстин се изкривиха в цинична усмивка.

— Бил, какво е мнението ти по този щекотлив проблем? — запита той сконфузения годеник на Ана. — Да остана ли, за да си говорим глупости, или да се оттегля недостойно?

— Ами… — Смутена усмивка разтегли устните на симпатичния младеж. — Това си е ваша работа.

— Значи два на един в полза на оттеглянето ми, с един въздържал се. Маргьорит, ще ме изпратиш ли до вратата? — Думите му по-скоро прозвучаха като заповед, отколкото като въпрос, и без много-много да схваща какво върши, Марджи се надигна, за да го последва.

— Кому са нужни тези демонстрации? — раздразнено попита тя.

— Демонстрации ли? Съжалявам. — Май изобщо не съжаляваше, а бе точно толкова кисел и нервен като нея. И то след целувката. Джъстин хвана дръжката на вратата и спря. — Маргьорит…

— Да? — Тя повдигна вежди, опитваше се да изглежда хладна и безразлична.

— Трябва пак да поговорим.

— Слушам те!

— Не, не сега! Времето и мястото не са подходящи, а и трябва да се поуспокоим. — Едната му вежда се повдигна въпросително. — Искаш ли утре да се поразходим в парка?

— Ами… — Марджи се вгледа в дългите му пръсти, стиснали дръжката на вратата. — Добре, щом смяташ, че има за какво да говорим…

— Има, дори ти да не си на това мнение. До утре тогава! Десет часът рано ли ти е?

— Не, добре е.

— Лека нощ…

Когато той понечи да отвори, тя помисли, че ще я докосне, но Джъстин отметна косите от челото си и излезе навън. Остана да се взира след него — отдалечаващата му се стройна фигура се открояваше на лунната светлина. Марджи въздъхна, затвори вратата и се върна в дневната. Ана и Бил седяха един до друг на дивана, държаха си ръцете и се гледаха.

— Браво! — отвратено възкликна Марджи. Изобщо не бе в настроение за подобни сантиментални сцени. — Приличате на двойка влюбени маймуни — лунатици.

— Благодаря! — весело отвърна Бил. — Да не би да завиждаш? — Усмивката му бе толкова пленителна, че младата жена не успя да сдържи своята.

— Извинете ме! Прекарах ужасна вечер.

— Какво се случи? — попита Ана, макар че нямаше навика да задава лични въпроси.

— Ами, най-напред вие ми изиграхте номер! — отвърна Марджи, отново обзета от гняв. — Как можахте да ме оставите сама с Джъстин?

— Мислех, че е за добро — оправда се приятелката й. — Стори ми се, че все още си луда по едрия мъжага…

— Не съм луда по него — прекъсна я Марджи. — Той е мръсник!

— Не съм твърдяла противното, но е твърде привлекателен.

— Е, да, привлекателен е — горчиво се съгласи младата жена. — Иска пак да се съберем, защото си е въобразил, че се нуждае от семейство и тъй като съм омъжена за него, ще му спестя усилията по забаламосването на друга нещастница.

— О! — ужасено възкликна Ана. — Не знаех… Ти не ми обясни… Бедната Марджи!

— Не съм ти бедната Марджи! Аз съм щастливката Марджи, защото се изтръгнах от лапите на Джъстин и спасих сърцето си от разкъсване! А сега възнамерявам да си легна.

— Извинявай още веднъж! Просто се опитвах да ти помогна…

— Знам, не се безпокой! — Внезапно се почувства страшно уморена. Вече не изгаряше от желание да упреква приятелката си, задето я е изоставила сама с Джъстин. — Лека нощ! — Остави влюбените сами и бавно се помъкна нагоре по стълбите.

Докато наместваше възглавниците, погледът й се спря на финансовия отчет, който Ана предвидливо бе поставила на нощното шкафче. От гърдите й се изтръгна въздишка. Внезапната поява на Джъстин бе сложила край на добрите й намерения да свърши малко работа през уикенда. А Джъстин не бе съдействал и за успокоението на душата й, мрачно помисли тя с поглед, впит в очилата върху документа. Очила! Когато живееше под един покрив с Джъстин, не носеше очила. Ако си ги сложеше утре, може би щеше да изглежда по-зряла и делова и той щеше да престане да я смята за дете. Но той не гледаше на нея като на дете към края на вечерта, нали? Даже го доказваше съвсем последователно, когато Бил и Ана цъфнаха в най-неподходящия — не, подходящия момент, поправи се мислено. Да, но Джъстин не е колона от цифри или книга, мина през ума й, когато клепачите натежаха, и ако си сложеше очилата, чертите му щяха да се превърнат в размазано петно. Каква загуба…

Очите й се затвориха. Не, нямаше да е загуба! Щеше да се срещне с него, само защото й бе по-лесно да се съгласи, отколкото да спори. Марджи се обърна на лявата си страна. Отчаяно се мъчеше да прогони спомена за целувката. Тогава най-неочаквано й хрумна мисълта, че в някой сантиментален роман той би бил толкова замаян от приличните й на розова пъпка устни, че щеше да осъзнае, че я обича. Тя се изсмя приглушено във възглавницата. Каква подигравка! Освен това устните й въобще не приличаха на розова пъпка. Обърна се на другата страна и решително стисна клепачи. Не, нямаше никакви шансове за успех. И, ако не беше болна от любов глупачка, подобна идея изобщо не би й минала през ум. Това печално заключение би могло да я държи будна цяла нощ, но за щастие Марджи заспа…

 

 

— Пак ли се преоблече? — Ана надникна в спалнята на приятелката си и се смая. — Преди малко бе издокарана с черен панталон и бяла блуза, а сега си със зелен костюм.

— Реших, че е прекалено топло за черни дрехи. Не мислиш ли, че синьо ми отива повече?

— Не — отсече Ана. — Не и щом онзи мъж ще се появи в десет часа! Вече е без пет, ако не си забелязала.

— О, Боже, наистина ли? В такъв случай той ще е тук всеки момент! — Хвърли един поглед на часовника си — след четири минути и петдесет и три секунди. Джъстин никога не закъсняваше.

— От друга страна, чакането може да му се отрази добре — измърмори Ана. — Ще изостри интереса му! Това ли е дежурният ти номер за подклаждане на мъжкия интерес?

— Не знам — отвърна Марджи, — но мога да те уверя, че единственото нещо у Джъстин, което може да бъде разпалено, е гневът му. А той е съкрушителен. Вбесява се, ако го карат да чака.

— Хм. Ти го изкара адски чаровен хищник.

Марджи се подсмихна и пръсна малко парфюм зад ушите си.

— Че е чаровен, чаровен е, но не бих казала, че е хищник.

Звънецът ги стресна — бе точно десет часът. Ана тръгна надолу да отвори и подметна през рамо:

— Прилича ми на баракуда. Обзалагам се, че е готов да те разкъса на парченца.

Джъстин стоеше на прага, облечен в сив панталон и тънка синя риза. Изглеждаше хладен, самонадеян и съкрушаващо привлекателен. Ана си помисли, че види ли го, Марджи ще хукне да се преоблича — нали синьото не вървеше със зелено. Но явно бе подценила приятелката си, която тържествено слезе по стълбите със застинала на устните усмивка и протегната за поздрав ръка.

— Добро утро, Джъстин! Няма ли да влезеш?

Мъжът отмести погледа си от Ана към жената, която все още бе негова съпруга, и когато очите му се спряха на стройното й гъвкаво тяло, й се усмихна. Марджи тутакси извърна глава, за да прикрие смущението си.

— Не, благодаря, но няма да вляза — сдържано отвърна Джъстин. — Ако си готова, да тръгваме, докато още не е станало прекалено горещо.

Прекалено горещо за какво, неволно мина през ума на Марджи. Но на глас каза само:

— Да, разбира се! — И след като махна на Ана за довиждане, мина покрай Джъстин с гордо изправена глава и бързо заслиза по стълбите.

Погледът на мъжа се закова върху онази част от тялото й, която вчера бе покрита от розовите шорти. От другата страна на оградата се мярна нещо червено, а от лехата с картофи се надигна една посивяла глава — госпожа Фейзъкърли проследяваше хода на събитията. Джъстин се усмихна самодоволно и със собственически жест прегърна Марджи през талията. Пак проблесна нещо червено и ръката му се плъзна надолу по бедрото й. Младата жена се опита да го отблъсне, но след като схвана какъв интерес предизвикват у съседката, вдигна брадичка и се постара да забрави къде се намира ръката на Джъстин, макар че всяка фибра от тялото й трептеше.

След петнайсет минути двамата вече се разхождаха покрай потока в градския парк и наблюдаваха патиците, които се гмуркаха. За съжаление на Марджи, той вече не я прегръщаше. Стигнаха нашарена със слънчеви петна полянка под една върба и Джъстин предложи да поседнат. Марджи понечи да му възрази — щеше да седна там, където тя искаше, а не където той й заповядваше. Но в стойката и лицето му имаше нещо толкова омайващо, че силите нямаше да й стигнат да продължи едновременно да диша и да стои на крака. Затова бавно се отпусна на тревата. Джъстин я изгледа загадъчно, сетне се настани близо до нея. Ако мръднеше лекичко ръката си, щеше да докосне бедрото му…

Мъжът безмълвно се взираше във водите на потока. Клоните на върбата зашумоляха от лекия ветрец.

— Искам отново да ти се извиня, Маргьорит — тихо рече Джъстин. — Не го направих нарочно.

— Вярвам ти. — Марджи не откъсваше очи от спокойното течение.

— Не знам защо те целунах. — Изтри устните си с длан. — Обещавам ти, че няма да се повтори! — Усмихна се. — Освен ако ти не пожелаеш. — Говореше, като че ли тя се бе опитала да го отблъсне, макар и двамата да знаеха, че съвсем не бе така.

— Всичко е наред — хладно отвърна Марджи. — И няма да пожелая! За това ли искаше да разговаряме?

— Не.

— А що се отнася до брака ни, знай, че няма да участвам!

— Очаквах подобен отговор. — Отново се умълча с поглед, вперен в плуващите покрай тях патици.

— Защо би толкова път, за да се срещнеш с мен? — полюбопитства Марджи. — Защо не се обади по телефона? Така или иначе, си знаел, че ще ти откажа…

— За какъв ме смяташ, Маргьорит? — Той се обърна и я погледна. Хем бе ядосан, хем се усмихваше. — Не подобава да се държа като простак. Най-малко трябваше да дойда и да разговарям с теб лично.

— Ясно. — Ако имаше нещо, което не му липсваше, това бяха добрите маниери. Тя харесваше това качество, но и малко повече чувствителност нямаше да му се отрази зле.

— Освен това, скъпа моя, се надявах, че няма да ми откажеш — добави той, сякаш бе прочел мислите й.

— Наистина ли смяташе, че само ще щракнеш с пръсти и аз ще скоча в леглото ти след толкова години? — сряза го тя.

— Би било страшно приятно — сухо призна той, а погледът му бавно се плъзна по тялото й. В очите му се разгоря порочен пламък и, както Марджи го гледаше като омагьосана, той вдигна ръка и щракна с пръсти на два сантиметра от носа й. Тя преглътна тежко. Не можеше да откъсне взора си от блестящите му очи. Те я пронизваха и й причиняваха нетърпима физическа болка. За част от секундата двамата останаха напълно неподвижни и безчувствени към всичко друго на света.

— Казах ти, че няма да стане, Джъстин — едва изрече тя.

— Не съм си и мислил друго. — Дари я с топла момчешка усмивка. — От друга страна, перспективата бе страшно примамлива.

Марджи поведе решителна битка с последствията, които усмивката и очите му оказваха върху женската й същност, и спечели.

— Забрави тази перспектива — отвърна тя с изненадващо спокоен и за самата нея глас.

— Така си и знаех — въздъхна той.

— Джъстин, как можеш да очакваш съгласие от моя страна? Та ние не сме разговаряли от години!

— Точно поради тази причина. Ако имаше сериозна връзка с друг мъж, отдавна щеше да ме потърсиш, за да се разведем. Честно казано, останах изненадан.

— И ти не ми се обади толкова време, но, както виждаш, не правя предположения за любовните ти авантюри. — Лъжкиня, укори я вътрешният й глас. Само за това си мислиш!

— Едно на нула за теб — отвърна той и отново се загледа в патиците.

Погледът й се плъзна по волевата му брадичка към извитото ъгълче на устата му и строгите сиви очи. Дълго съзерцава любимия профил, сетне рязко се изправи.

— Ако това е всичко, което искаше да ми кажеш, време е да се сбогуваме — рече тя и небрежно му протегна ръка. Но вместо да я поеме, Джъстин сключи пръсти около китката й и рязко я дръпна надолу.

— Не си отивай! — Не бе възнамерявал да я моли да остане и се чудеше защо го прави.

Марджи също бе слисана. Доколкото познаваше Джъстин, това, че бе бил толкова път, а е отблъснат от нея, щеше да го вбеси. Но вместо да се цупи, той я гледаше с онази лукава съблазнителна усмивка.

— Има още нещо, което трябва да обсъдим, Маргьорит.

— И какво е то? — Тя се облегна на върбовия ствол и без да иска, докосна рамото му. Отдръпна се рязко, като опарена от въглен, и Джъстин отново й се усмихна — този път с мъжко самодоволство. Младата жена се намръщи и сведе очи.

— Искам да ти направя едно предложение. Желаеш ли най-сетне да се запознаеш със семейството си?

— Моля? Какво семейство? Имаш предвид чичо Морис и Марк ли? — По свъсеното й лице се изписа дълбоко подозрение.

— Точно тях.

— Не горя от желание!

— Добре, разбрах, но няма нужда да ме гледаш така, сякаш съм те повел на среща с дявола. За Бога, изтрий това възмутено изражение от лицето си!

— Какво изражение?

Той присви очи и я подложи на обстойно изучаване.

— Абсолютно злобно и неприязнено изражение, което не подхожда на красивото ти личице.

— Да не би да флиртуваш с мен, Джъстин? — сопна му се тя. — Или чисто и просто дрънкаш врели-некипели?

— Не знам. — Той се облегна на дървото, кръстоса ръце на гърдите си, усмихна се широко и преднамерено докосна голата й ръка с мускулестото си рамо. Този път Марджи затаи дъх, но не се отдръпна. — Всъщност едва ли флиртувам. — Вдигна поглед към небето. — Безсмислено е при създалите се обстоятелства. А и не мисля, че дрънкам врели-некипели, само ти предлагам да ме придружиш в Шотландия. Ако не като моя истинска съпруга, то поне за да се запознаеш с чичо си и братовчед си.