Кей Грегъри
Жадувано щастие (10)

Десета глава

— Какво си направила със себе си, по дяволите? — Гласът на Джъстин я шибна като яростен порив на вятъра и начаса възвърна изгубената й самоувереност.

В първия миг, когато чу познатия мелодичен глас, краката й се подкосиха, стори й се, че ще рухне на земята, ала приливът на гняв възобнови силите й.

— Така ли се поздравява една отдавнашна съпруга, Джъстин? — изсъска тя.

— Не исках да кажа точно това — оправда се той.

— А какво възнамеряваше да кажеш, ако смея да запитам? — Марджи страшно съжаляваше за розовите шорти. Пречеха й да изиграе ролята на леденостудена гранд дама пред изискания хладнокръвен Джъстин. Не че искаше да бъде леденостудена. Напротив, копнееше да се хвърли в обятията му, ала неговият тон и обстоятелствата не го позволяваха.

Устните му се разтегнаха в усмивка, но очите му останаха студени.

— Нещо от типа на „Здравей, Маргьорит. Как си?“, но при вида на отвратителната ти фризура загубих ума и дума.

— Не я ли харесваш? — невинно попита тя.

— Разбира се. Прекрасна е! Отговорът на пламенните молитви на всеки мъж, бленуващ да вземе тигрица за съпруга.

— Няма защо да се тревожиш! Не след дълго няма да съм ти съпруга!

— Така ли?

Марджи се взря в сивите очи, вперени в нея, и усети как нещо в гърдите й се преобръща.

— Естествено, че няма! — отвърна тя, но по лицето й се четеше надежда.

— Не бихме ли могли да влезем вътре? — спокойно попита Джъстин. — Искам да поговоря с теб, ако, естествено, си съгласна да изоставиш увлекателното си занимание. — Посочи небрежно купчината зелени листа.

— Госпожа Фейзъкърли пак ни затрупа с марули — с въздишка рече Марджи. — Все пак успях да поразчистя малко. — Вдигна пластмасовата кофа и се отправи към къщата. Усещаше, че Джъстин не откъсва поглед от шортите й.

Изсипа марулите в мивката, пусна водата и се обърна към мъжа, облегнат на вратата с ръце в джобовете на тъмния си панталон. В студените му допреди малко очи танцуваше весело пламъче. За кой ли път Марджи почувства невероятната му привлекателност. Той също бе подвластен на чара й, но по лицето му се четеше и още нещо. Надежда? Може би… Самодоволство? Не и този път. Тя стисна ръце.

— За какво искаш да говорим, Джъстин? — попита предпазливо.

— За нас. Не е ли по-добре да седнем?

— Разбира се. — Тя посочи масата, издърпа един стол и се настани. Джъстин я изгледа многозначително и също седна. Марджи не сваляше очи от него. Бе казал, че иска да говорят за „тях“. Какво бъдеще имаха те? Тя се намръщи неволно и в следния миг осъзна, че масата е затрупана с остатъци от вечерята. Ана бе излязла, без да разчисти. Смутената жена скочи, премести чиниите на плота до мивката и отново седна. Бе мъртвешки бледа. Джъстин потръпна.

— Косата не подхожда на тена ти — отбеляза той.

— И какво от това? Да не би да си дошъл, за да обсъждаш прическата ми? — сряза го тя.

— Не. Вече ти казах, че искам да поговорим за нас.

Моментът настъпи. Съзнаваше, че се опитва да го отложи, защото се страхуваше, че заговорят ли веднъж, зрънцето на надеждата в сърцето й щеше да изсъхне завинаги. Нямаше смисъл обаче да се отлага повече.

Джъстин се облегна назад. Бе много красив в елегантния си костюм, но изглеждаше не на място сред разхвърляна кухня на Марджи. Взираше се в него, а сърцето й биеше лудо. Той не бързаше да заговори, сякаш внимателно обмисляше думите си. След дълго мълчание я прикова с поглед.

— Катрин и Марк ще се женят.

Марджи затвори очи, понесена от вълната на надеждата, и отново ги отвори, пробудена от суровата действителност.

— Колко мило! — почти беззвучно рече тя. — Радвам се за тях.

— Ти излезе права. Катрин го обичала от години, той също бил влюбен в нея, но не го съзнавал. Най-сетне обаче го разбрал.

— Ясно! — кратко произнесе Марджи.

— Май не гледаш с добро око на романтичните сватби!

— Трябва ли?

— Не знам. — Той сви рамене. — Все се надявах, че ще погледнеш с по-добро око поне на твоята!

— Тя беше отдавна… И нищо не излезе от нея…

— Маргьорит… — Джъстин барабанеше с пръсти по масата, сякаш не можеше да открие подходящите думи. — Оттогава изтече много вода. Съзнавам, че съм се държал лошо с теб, но не съм искал да те нараня. Ще ми дадеш ли възможност да изкупя вината си? — Гласът му внезапно пресипна.

— Доста пъти обсъждахме този въпрос, Джъстин! Разбирам, че плановете ти да се ожениш за Катрин са рухнали, но това не значи, че сме се върнали към изходното положение. Няма да падна в мрежите ти като последна наивница, само защото си решил, че ти трябва жена и деца! За Бога, Джъстин, вчера се престори, че не ме познаваш, а днес ми предлагаш брак! Сутринта ли ти съобщиха за Катрин и Марк?

Огорчението я заля с такава сила, че тя скочи на крака и нервно започна да чисти марулите в мивката.

Чу как Джъстин тихо изруга, сетне столът му се стовари на земята и мъжът с един скок се озова до нея.

— Какви ги говориш, Маргьорит?

Тя не му отговори, а след дълго мълчание той въздъхна и рече:

— О, Господи, та това си била ти!

— Чак сега ли разбра? — раздразнено измърмори Марджи.

— Естествено! Когато се разделихме на аерогарата, ти бе зашеметяваща блондинка, а жената, с която се сблъсках на улицата, приличаше на разярена тигрица с рошава шарена паница на главата. — Той се разсмя. — Дори помислих какъв късметлия съм, че не познавам смахната дама, която умира да се прави на плашило.

Марджи кипеше от гняв. Уж бе дошъл да я моли да остане негова жена, а само ръсеше обиди за косата и за разума й.

— Това не е рошава шарена паница — хладно отвърна тя, а ръцете й не спираха да чистят зелените листа, — а стилна фризура с червеникави кичури.

— Така си се маскирала, че не можах да те позная!

Марджи се извърна рязко и впи поглед в него.

— Джъстин…

Той внезапно пристъпи към нея и се усмихна.

— Извинявай! Не съм дошъл да коментирам косата ти, скъпа, макар че по-късно ще се върнем и на този въпрос. Моля те да останеш моя жена, Маргьорит! — Пръстите му нежно докоснаха тила й и надолу по гърба й пролазиха сладостни тръпки.

— Не ставай смешен! — измърмори тя. — Отказвам да бъда резервен вариант!

Джъстин изруга, а тя отново се зае с марулите.

— Никога не си била резервен вариант! За мен ти си единствената! — Гласът му стана мил. — Ще се омъжиш ли за мен, скъпа? Моля те!

Сърцето й щеше да изхвръкне от гърдите! Едва се овладя да не се хвърли в прегръдките му. Но имаше нещо, което я възпираше — още не бе изрекъл ОНЕЗИ думи.

— Не мога да се омъжа за теб — печално промълви тя.

Джъстин я обърна към себе си. Ръцете му се сключиха около талията й.

— Защо?

— Защото… — Отчаяно търсеше думи. — Първо, вече сме женени.

— Да, така е. Това означава ли…

— Не! — отсече Марджи.

Настъпи поредното дълго мълчание, а обръчът около кръста й се стегна още повече.

— Не ме ли обичаш? — Гласът му бе толкова дрезгав, че тя се намръщи.

— Аз… — Не можеше да му отговори. Той се взираше в нея с напрегнато очакване. Бе толкова съблазнително да каже истината…

— Може би не се изразих много добре — отрони се от устните му.

— Напротив, изрази се изключително добре, както винаги!

Мъжът поклати глава.

— Не, говоря с недомлъвки като някой влюбен ученик. Не ме ли разбираш, скъпа? Искам да станеш моя истинска жена, защото те обичам. И то отдавна. Ето защо не можех да се влюбя като другите мъже. — Той замълча. — Трябваше да го осъзная още в деня, в който разбрах, че не мога да напусна Виктория без теб. Всъщност добих ясна представа за чувствата си едва през онзи незабравим ден край реката…

Вторачена в него, Марджи се страхуваше да му повярва.

— Не, Джъстин, не може да бъде! — глухо прошепна тя.

— Маргьорит, направил съм много неща в живота, заради които се срамувам, но никога не съм те лъгал!

Тя прокара език по пресъхналите си устни.

— А Катрин?

Две тънки бръчки се очертаха покрай устата му, а гъстите му черни вежди се смръщиха.

— Престани, за Бога! — Хладнокръвният и въздържан Джъстин се ядосваше! — Колко пъти трябва да ти повтарям, че Катрин винаги е била само приятелка!

Съвсем неочаквано Марджи почувства как очите й се изпълват със сълзи. Изразът на Джъстин светкавично се промени. Студеният гняв бе заменен от такава нежност, че влюбената жена не успя да сдържи риданията си. Когато първите сълзи се отрониха от очите й, Джъстин простена измъчено и я притисна към гърдите си. Сетне повдигна брадичката й и се наведе да я целуне любещо и страстно. Замаяната от щастие, Марджи обви ръце около шията му и страстно отвърна на целувката.

Малко по-късно Джъстин, който се бе вписал в обстановката с изкривената вратовръзка, смъкнатото сако и разчорлената коса, сложи ръце на раменете й и меко каза:

— Лицето ти е мокро. Мисля, че трябва да поговорим още, нали, любов моя?

— Да — прошепна Марджи и той се усмихна.

— Все пак има надежда за стария Джъстин! Хайде, ела! Не ми се ще да продължим този многообещаващ разговор сред мръсните ти чинии, затова да намерим някое спокойно и удобно местенце. — Усмихнат, той я прегърна през кръста и я поведе към всекидневната. Отпусна се на дивана и я придърпа в скута си. — Тук е много по-добре!

— Да — съгласи се Марджи и зарови лице във врата му. — Много по-добре. Джъстин?

— Моля?

Тя вдигна глава и се взря питащо в очите му.

— Като си разбрал, че ме обичаш още през онзи ден, който прекарахме край реката, защо не ми го каза? И защо целуна Катрин вечерта, преди да си тръгна? Помниш ли — в коридора пред стаята ми?

— О, Боже!

За пръв път през живота си Марджи видя по лицето му непресторен ужас.

— Хей, какво ти става? — попита тя, слисана и изпълнена с подозрение.

— Нямах представа, че си ни видяла!

Марджи понечи да се отдръпне от него.

— Естествено! Откъде да знаеш? — отсече обидената жена.

— Не, не това имах предвид. — Той улови китките й, изви ги зад гърба й и ги хвана с една ръка, докато с другата нежно отметна кичур коса от лицето й. — Маргьорит, ти си станала свидетел на една грижливо подготвена театрална постановка.

Тя се намръщи и се вторачи в него.

— Театрална постановка ли?

— Разбира се. Щях да ти разкажа всичко, ако ми бе дала възможност.

— Нищо не разбирам!

— Чуй ме! — Той се усмихна унило и пусна китките й. — Чак когато Марк ме видял с Катрин в деня на пристигането ни и като теб стигнал до грешни заключения. Осъзнал, че не иска никой друг да я целува! Горката Катрин най-сетне се почувствала близо до целта. Наумила си, че Марк се нуждае от известен тласък, и ме помоли за помощ. Не бях във възторг от идеята да разочаровам собствения си брат, но тя успя да ме убеди, че е за негово добро. Онази нощ знаехме, че той е зад нас на стълбите. — Лицето му се изкриви в гримаса. — За малко да ми разбие носа! — Той се усмихна и нави около пръста си един кичур от косата й.

— О! — възкликна тя. — Джъстин, нима преминах през целия този ад, само защото двамата с Катрин сте разигравали игрички?

— Ще се утешиш ли, ако ти кажа, че и аз минах през седемте кръга на ада?

— Може би — рече тя и стисна устни. — Щях да съм по-доволна, ако Марк ти бе разбил носа. Горкото момче!

— Горкото момче, дрън-дрън! Щом огънят се уталожи и Катрин му каза истината, се усети, че отдавна е трябвало да разбере накъде духа вятърът. Сега подскача около нея като дресирано кученце, а двамата ближат подметките ми от благодарност — надменно завърши той.

— Самовлюбен тип! — Марджи нежно го побутна, а Джъстин се засмя.

— И то с пълно основание!

— Какво имаш предвид?

— Ами — провлечено поде той, — знам, че тялото ми страшно много ти харесва… — И я изгледа многозначително. — Все още не си отговорила на въпроса ми.

— На кой въпрос?

Веселото изражение изчезна от лицето му. Бе страшно сериозен.

— Попитах те дали ме обичаш, Маргьорит…

Тя се взря в него. Той действително не знаеше. Дори и сега! А тя винаги бе мислела, че високото му самочувствие се дължи на това, че знае за чувствата й към него…

— Да, Джъстин — промълви Марджи. — Обичам те! През целия си живот съм те обичала.

Лицето му грейна от щастие. Ръцете му бързо я събориха върху възглавниците и Джъстин покри с целувки лицето, шията, очите, всяко местенце от тялото й, до което достигаха устните му…

Когато най-сетне се откъсна от нея и се изправи, от очите му струяха такава любов и нежност, а пръстите му милваха толкова гальовно лицето й, че Марджи запомни този миг за цял живот. Мига, в който разбра, че Джъстин е неин. Завинаги.

— Защо не ми каза? Там, край реката? — попита тя. — Щяхме да си спестим доста страдания.

— От гордост — дрезгаво отвърна той, а очите му помръкнаха от съжаление. — Проклета, глупава, неоправдана гордост!

— Но защо?

— Много рано се научих да сдържам чувствата си. Баща ми твърдеше, че един мъж не бива да дава израз на емоциите си. Когато се опитвах да му покажа привързаността си, той ме кореше, че разголвам душата си, затова прекарах детството в търсене на други начини да привлека вниманието му. — Погледът му се разведри. — Успях, все пак…

— Вероятно майка ти…

— Мама все беше заета. Даваше приеми, ходеше на благотворителни събирания… — Той се усмихна мрачно. — Марк се справяше по-добре. Бе добросърдечен и отстъпчив, докато аз решавах проблемите си, като ядосвах татко и прикривах чувствата си. Само с децата се държах откровено. Във всички други случаи ме възпираше гордостта. Когато ти ми каза, че няма да останеш с мен, че случилото се помежду ни е „само едно от нещата от живота“, помислих, че не ме обичаш, че за теб съм бил само една следобедна авантюра. Не можах да го преглътна, Маргьорит! Не можех да призная на жена, която ме харесва, но не ме обича, че тя всъщност е целият ми проклет живот! Не можех да дам воля на чувствата си! — Той стисна устни и Марджи го докосна, за да прогони печалното му настроение.

— О, Джъстин! Винаги съм била влюбена в теб, но аз също имам честолюбие! Ти ми каза само, че ме желаеш, а аз толкова дълго прикривах любовта си…

— Гордост! — възкликна той. — Семейният недостатък на Ламонтан, който за малко не съсипа живота ни! Бях толкова влюбен в теб! Честно казано, почти те обичах още в деня на сватбата ни! И избягах най-позорно. Въобразявах си, че ти правя услуга…

— Ще престанеш ли най-после с тези услуги? — прошепна Марджи и нежно прокара пръсти по гъстите му вежди.

— Ще се опитам!

— Джъстин, защо замина така ненадейно? — Сега пръстите й изследваха брадичката му. — Наистина ли не искаше да се влюбиш в мен?

— Не зная как да ти го обясня — поде той, обгърна ръката й с длан и я притисна до гърдите си. — Но за всичко е виновна проклетата ми гордост! Бяхме женени от две години, но аз нито веднъж не се опитах…

— Да упражниш съпружеските си права ли? — подсказа му Марджи и се усмихна на старомодния израз.

— Нещо такова — съгласи се той, а лицето му стана много сериозно. — Пред очите ми детето се превръщаше в жена. Трудно ми бе да повярвам. Бях ужасен от чувствените желания, които пробуждаше у мен. Изпитвах такова неудобство от непреодолимия копнеж да те имам! — Плъзна ръка по голото й бедро.

Марджи внезапно се задъха.

— Егоист! И защо не го направи?

— Не можех. За мен ти още бе малката Маргьорит! Не можех да оскверня невинността ти! Това означаваше да плюя на мъжката си чест! Една нощ се прибрах късно, а ти се качваше по стълбите, облечена в прозрачна бяла нощница. Прелестните ти форми се очертаваха на лунната светлина. Прибрах се в стаята си, но не можах да мигна. По едно време станах, тръпнещ от желание да те видя отново. Ти спеше с ръце под възглавницата като малко дете. Стори ми се толкова уязвима и толкова пленителна, че не знам как успях да напусна стаята ти…

— Само да се бях събудила!

— Може би всичко щеше да бъде различно! На следващия ден съвсем делово ти предложих да консумираме брака си.

— Бе толкова безстрастен! — възкликна Марджи.

— Знам, измъчваха ме угризения на съвестта и не исках да те плаша. И през ум не ми е минавало, че си влюбена в мен. — Той погали косите й и я погледна влюбено. — Много мислих през онази нощ и стигнах до извода, че си моя законна съпруга, че си на осемнайсет години, а аз съм луд по теб…

— Отказах ти, защото се държа адски студено. Ужасно страдах, че не ме обичаше.

— О, скъпа! Какъв глупак съм бил! Колко години пропуснахме! — Джъстин поклати глава. — Защо не поговорих с теб като с жена? С жената, с която не можех да остана под един покрив, защото нямаше да устоя на изкушението…

— … И затова се измъкна подло — довърши Марджи.

— Да, знаех само, че трябва час по-скоро да напусна Монреал.

— А аз последвах примера ти. Не можех да понеса мисълта, че ще се прибереш, и мъките ми ще започнат отново.

— Мила моя Маргьорит, не знаех, че съм влюбен в теб! Като последен глупак си бях втълпил, че съм жертва на собствената си чувственост!

— Тогава бях готова на всичко, само и само да ми обърнеш внимание — прошепна Марджи и го погали. — След като замина, горчиво съжалявах за отказа си, но реших, че е прекалено късно.

Джъстин неодобрително поклати глава.

— Ти си една жестока малка палавница! А аз пазех толкова грижливо добродетелта ти…

— О, Джъстин… — Тя се разсмя и го прегърна. — Когато съм с теб, и през ум не ми минава за добродетели! — Впи устни в неговите със страст.

Мина дълго време, преди устните им да се разделят.

— Защо се върна, Джъстин? — промълви Марджи задъхано.

Той рязко я отдалечи от себе си, ръцете му сграбчиха раменете й, а веждите му се смръщиха заплашително.

— Повече от очевидно е, любов моя!

Тя се засмя.

— Когато се сбогувахме в Престуик, реших, че е настъпил краят. Какво те накара да се върнеш при мен, Джъстин?

— Кой, а не какво!

— Какви ги говориш?

— Не знам дали ще ми повярваш, но става дума за баща ми.

— За „братовчеда Морис“?! — учудено възкликна Марджи.

Джъстин се навъси.

— Точно така! За онзи темерут, който цял живот се мъчи да ме вкара в измислените си канони и никога не отстъпи от своето! Също като мен! Лека-полека осъзнах, че зад хладната маска се крие човек, който ме обича и държи на мен, макар и по свой начин. — Усмихна се леко и я намести по-удобно върху коляното си. — Аз толкова много приличам на него! Упорит съм като магаре и никога не се вслушвам в чувствата си. Когато реших, че е настъпило времето да се задомя, прехвърлих в ума си всички жени, които съм познавал някога, и разбрах, че единствената, която съм желал истински, си ти — моята малка съпруга. Изобщо не ми хрумна, че е по-разумно да действам предпазливо. Изтърсих се тук и ни в клин, ни в ръкав ти предложих да станем истински съпрузи, като очаквах ти да склониш начаса.

— Да — замечтано промълви Марджи. — Беше нетърпимо арогантен. И много секси…

Джъстин се усмихна дяволито.

— Радвам се, че си ме оценила правилно! Не е лошо да ти стане навик…

— Мисля, че няма да ми е трудно…

Той бърза отстрани ръката й, впуснала се да изследва интимни кътчета от тялото му.

— По-късно! — твърдо отсече Джъстин.

— Добре! — въздъхна Марджи. — Но все още не мога да те разбера! Знаел си, че ме желаеш, по-късно си осъзнал, че ме обичаш, а гордостта не ти е позволила да признаеш чувствата си. Дотук всичко е наред, но какво общо има баща ти с нашата история и с обстоятелството, че си тук?

— Ще ти обясня всичко! — решително поде той. — След като Катрин и Марк обявиха годежа си, татко реши, че е осъществил амбициите си. Винаги бе копнял Катрин да се омъжи за мен или за брат ми и бе във възторг, че тя избра Марк. Не забравяй, че той живее в Англия, а не в Канада като мен! През този ден „братовчедът Морис“ бе в превъзходно настроение и след като обърна няколко уискита, езикът му неочаквано се развърза. Заяви ми, че ти си симпатична млада дама и изборът ми би могъл да бъде и по-лош.

— Как така изведнъж…

— Чакай малко! — прекъсна я Джъстин. — Когато му казах, че бракът ни няма никакво бъдеще, той възкликна, че си луда по мен и аз за пръв път в живота си се хванах за думите му.

Марджи си спомни деня, в който се сблъска с Морис на алеята, водеща към Гленарон. Тогава и двамата бяха дали израз на чувствата си. Тя се усмихна. Изглежда, хитрият й братовчед бе много по-проницателен, отколкото изглеждаше.

— Да, бил е прав — отвърна тя. — Ти наистина ли му повярва?

— Не съвсем, но много ми се искаше. Реших сам да разбера истината. И освен това си наумих, че ако татко излезе прав, направо ще те убия, задето ме държа в ада през тези безкрайни седмици. — В очите му проблеснаха искрици. — И все още мога да го направя!

— Няма! — рече Марджи и сложи ръката си на сърцето му. — Аз също минах през ада. Освен това, малки екскурзии дотам няма да ти се отразят зле!

— Лисица! — влюбено прошепна Джъстин. — Не се и съмнявам, че ще ги организираш изкусно!

— Естествено! — съвсем сериозно отвърна жена му. — Ще бъде за твое добро!

Джъстин демонстративно погледна тавана.

— Господ да ме пази от жени, които искат да ми правят добрини! Последната, която опита, се отърва с нашарено дупе!

— Вцепених се от ужас! — пошегува се Марджи.

В следващия миг той се наведе, целуна връхчето на носа й и попита дали в къщата има нещо за хапване.

— Не ми остана време да вечерям — обясни Джъстин и добави подкупващо: — Толкова силно копнеех да те видя!

— Коя жена би устояла на тези думи? — с усмивка рече Марджи, изправи се и тръгна към кухнята. На вратата спря и попита през рамо: — Какво ще кажеш за една хубава салата от пресни марулки, скъпи?

— Не съм очарован! — отсече мъжът.

— Така си и знаех!

Съпругът й я последва в кухнята и преметна сакото си върху облегалката на един от столовете.

— Знаеш ли, дължим много на марулите! — замислено рече тя.

Ръцете на Джъстин я прегърнаха изотзад и се кръстосаха под гърдите й.

— Надявам се да не ми кажеш, че по света има много гладни момченца и момиченца, които копнеят за моите марулки.

— Не! — Марджи облегна глава на рамото му. — Би могъл да ми предложиш да им ги изпратя.

— Правил съм и подобни неща! Майка ми щеше да получи удар, когато двамата с Марк напълнихме един плик с грозде и се понесохме към пощата да го изпратим на гладуващите деца. Служителката също щеше да получи удар, защото гроздето се размаза по гишето и умириса цялата поща!

— Бил си своенравно момче, Джъстин! — възкликна тя през смях.

— Така е, но кажи ми, може ли един умиращ от глад мъж да дължи каквото и да било на купчина мокри зелени листа?

— Може, и ще ти кажа защо! — поде тя, когато обръчът на ръцете му се затегна. — Ако не беше госпожа Фейзъкърли, аз щях да си бъде вкъщи, когато ти се изтърси като гръм от ясно небе. Щях да отворя вратата и моментално да я захлопна под носа ти. Ти щеше да се вбесиш, да тропаш с юмруци, да риташ, но аз нямаше да ти отворя и ти никога нямаше да ме поканиш на вечеря…

— Добре, добре! — прекъсна я Джъстин. — Ще призная, че съм задължен на марулите, само ако не ги споменаваш повече. А сега мога ли да получа нещо за хапване, моля?

— Какво ще кажеш за един омлет? — предложи Марджи.

— Със сирене ли?

— Ако искаш!

— А шунка ще има ли?

— Май има малко…

— Ами гъби? — продължаваше да опитва късмета си той.

— Никакъв шанс! — отсече тя.

Джъстин въздъхна унило. Но след няколко минути Марджи му поднесе голям пухкав омлет със сочни резени шунка и той със задоволство отбеляза, че животът с нея ще бъде по-щастлив и от най-смелите му очаквания.

Тя седеше срещу него и се чудеше защо й доставя такова огромно удоволствие да го гледа как се храни. Когато и последното късче омлет изчезна от чинията му, й хрумна, че не са обсъдили още един съществен въпрос.

— Джъстин — предпазливо поде тя, — май имаме проблем.

Той се ухили самодоволно.

— И какъв е той, любов моя? Единственият проблем е, че съквартирантката ти може да се прибере, преди да сме се…

— Не, не е това! — нервно го прекъсна Марджи. — Седалището на фирмата ти е в Монреал, а на моята — тук.

— Така е — съгласи се Джъстин и преметна ръката си върху облегалката. — Това не е проблем! Продаваш всичко и идваш с мен в Монреал!

— Какво?! — Марджи скочи на крака и едва не прекатури масата. — Господин Ламонтан, вложих години от живота си в тази фирма и нямам намерение да хвърлям всичко на вятъра заради… — Внезапно замълча, защото забеляза, че той й се присмива. — Джъстин! — поде отново, а страните й поруменяха.

— Поспри за малко, Маргьорит!

— Не ми говори като на кон!

Веждите му се повдигнаха.

— Ако беше кон, щеше да ти е необходим по-добър ездач от мен. Не, не започвай отново! — добави Джъстин, когато тя понечи да му възрази. — Маргьорит, не очаквам от теб да продаваш фирмата си. — В очите му просветна престорена невинност. — Просто се пошегувах!

— Така си мислиш! — рече тя. — Как ще живеем на хиляди километри разстояние? О, Джъстин… — Лицето й пребледня, а сините й очи помръкнаха.

— Не се притеснявай! — промълви той, стана и се приближи до нея. — Не ти казах по-рано, защото не бях сигурен в успеха на сделката. Купих „Фаст и Кембълс“…

— Консултантската фирма?

— Точно така. И откривам офис във Виктория. Така че няма да ни делят хиляди мили!

— Джъстин! — Лицето на Марджи грейна като слънце след лятна буря. — Затова ли цъфна тук?

— И заради това. Но основно, за да те уведомя, че все пак ще те задържа като своя съпруга! За подобна наглост заслужавам да бъда застрелян, нали?

— Добра идея! — съгласи се тя и плъзна ръце под ризата му, за да го погали по гърба. — Все пак те предпочитам жив!

Качваха се по стълбите, когато й хрумна още нещо:

— Какво ще стане с фирмата ти в Монреал?

— Управителят ми е много способен, а и аз от време на време ще прескачам да хвърлям по едно око.

— И кога сключи сделката?

— Вчера.

— Така значи! — обвинително възкликна тя.

— Сега пък какво има?

— Нищо! Само се питам защо не дойде да ме видиш вчера, а чака до днес?

— Аха! — Ръката му притисна талията й, а пръстите му замилваха възбуждащо стомаха. — Ами щом искаш да знаеш, реших, че ако нещата помежду ни потръгнат, не бих желал умората от полета да попречи на намеренията ми.

— Какви са тези намерения, Джъстин?

— Не бъди наивна, скъпа! — Той се наведе и зашепна в ухото й: — Розовите ти шорти възбуждат у мен едно-единствено желание!

— И какво е то?

— Да ги сваля, разбира се! И то веднага!

Марджи изви глава, за да го погледне и прочете в очите му нескрит копнеж.

— Разбира се! — Тя се плесна по челото. — Наистина съм голяма наивница! Защо все още стоим на стълбите?

— Защо ли наистина? — Грабна я на ръце и я понесе към спалнята.

Когато след няколко часа Ана и Бил се прибраха, завариха две чинии на плота, купчина марулеви листа в мивката и едно много добре скроено мъжко сако, небрежно преметнато на стола. Ана се усмихна широко и с голямо задоволство подхвърли на годеника си, че двата клона на семейство Ламонтан най-сетне са се слели…

 

 

Марджи седна в леглото, разтри сънливо очи и нежно погледна мъжа до себе си. Усетил, че го наблюдават, Джъстин се откопчи от топлата прегръдка на съня и повдигна клепачи.

— Знаеш ли колко си сладък така? — рече жена му. — Топъл, полузаспал и с разрошена коса…

— Така ли? — Той се усмихна лениво. — И ти не изглеждаш зле, с изключение на… — Той се поколеба, а сивите му очи начаса се проясниха. — Виж какво, щом подхвана темата за косата, искам да ти заявя, че отказвам да живея с жена с коса, боядисана като за маскарад. Не можеш ли да направиш нещо с тази ужасна шарена паница?

— Може пък да не искам! — пошегува се тя.

Джъстин я изгледа мрачно.

— В някои моменти много ми се иска да си на седем години, а не на двайсет и девет — изрече той с тържествения тон на съдия, произнасящ присъда, и замислено се взря в тавана. — От друга страна — прошепна след миг, — не си чак толкова голяма… — Внезапно се усмихна широко и понечи да я сграбчи, но Марджи ловко му се изплъзна и скочи от леглото.

— Само да си посмял! — през смях му се закани тя. — Тренирала съм джудо, да знаеш!

— Тренираш ли още? Защото аз съм страхотен!

Марджи стисна устни.

— От мен да мине, предлагам равен резултат — рече през смях.

— И дума да не става! Аз съм по-силен от теб! И да си оправиш косата!

— Искаш да оплешивея, така ли?

— Супер! Сигурен съм, че ще изглеждаш по-добре, отколкото с тази гадна прическа!

— Отвратителна е, нали? — присмехулно попита тя. — Не й обръщай внимание! Косата ми ще порасне само за няколко месеца.

Джъстин изстена.

— Не може ли да се изрусиш?

— Ще ми изгори косата! — възмутено отвърна Марджи. — И тъй като ти си виновен, ще я гледаш за наказание!

— Защо аз да съм виновен? — Джъстин се изправи рязко, хвана я за ръцете и я придърпа отново в леглото. По лицето му се четеше учудване.

— Сега ще чуеш! — Тя прокара ръце по голите му гърди. — Ако не бях пожелала да се превърна в друга жена — която не е влюбена в теб — нямаше да си боядисам косата!

Джъстин се засмя.

— И ти си като всички жени! Направите някоя велика глупост, после стоварвате вината върху мъжете! — Внезапно стана сериозен, а гласът му прозвуча нежно, когато каза: — Съжалявам, че ти причиних толкова нещастия, Маргьорит! Повярвай ми, не съм го сторил нарочно!

— Вече не съм нещастна! — прошепна тя и леко докосна устните му със своите. — Честно казано, никога не съм била толкова щастлива, както тази сутрин!

— Аз също.

 

 

Доста по-късно Джъстин прегърна лениво отпуснатата Марджи.

— Маргьорит?

— Хм? — Прокара чувствено пръсти през косата му.

— Маргьорит, ще се омъжиш ли отново за мен?

Очите й се разшириха от изумление. Опита се да прочете израза на лицето му, но Джъстин бързо се извърна настрани.

— Нали вече сме женени, Джъстин? — възрази тя. — Не разбирам…

— Не, не, скъпа! — Ласкаво докосна устните й с пръсти. — Забрави онази сватба! Искам да се омъжиш за мен сега! Този път завинаги!

— О, Джъстин! С радост ще се омъжа за теб! Каква прекрасна идея!

— Да — рече той и се протегна за една кутийка, която Марджи не бе забелязала до този момент. — В името на чудесните дни, които ни очакват!

Той нежно пое ръката й и постави красив диамантен пръстен на пръста, на който две години бе носила брачната халка.

Предишния ден Джъстин бе разглеждал точно този пръстен през витрината на скъпия бижутерски магазин…

 

 

Изминаха цели шест месеца, докато един хубав ден двамата подновиха брачния си обет в църквицата, която Марджи посещаваше редовно, откакто напусна Монреал.

Той искаше да стане по-скоро, но младата жена се противеше. Не желаеше да се омъжва за цял живот с фризура, с която според младоженеца приличаше на кошмарно видение от деня на Вси Светии.

Церемонията се състоя в началото на март. Междувременно Марджи продаде къщата на Ренфолд Стрийт и двамата се преместиха в просторна модерна вила с изглед към бурните вълни на Тихия океан.

Денят бе студен, но слънцето се показа, за да ги дари с благословията си и да огрее елегантната рокля на булката с цвета на мед, която подчертаваше дългите й руси коси.

Присъстваха само щастливите младоженци, Ана и Бил. Морис, безкрайно доволен от брака на любимата му Катрин с Марк, изпрати дълга поздравителна телеграма. Получиха честитка и от старата Анриет, която обещаваше да ги посети, когато първото бебе на Маргьорит се появеше на бял свят.

— Май няма да й се наложи да чака дълго, скъпа! — подметна Джъстин в деня след сватбата, докато двамата закусваха в просторната светла кухня на новия им дом.

Марджи се усмихна и погледна към издутия си корем под мекия розов пуловер.

— Така е — съгласи се тя. — Само още три месеца! — Сетне въздъхна със съжаление. — Дали някой ден ще свършим нещо като хората?

— Какво нещо? — попита Джъстин и опъна дългите си крака.

— Виж какво стана със сватбите… Първия път се оженихме, без ти да разбереш, че ме обичаш. Втория път… — Тя потупа корема си. — Втория път пред олтара се изправихме трима, а това не е редно…

Лицето му грейна в усмивка.

— Ако искаш, ще се женя за теб всеки месец — предложи й. — Все някой път ще го направим, както трябва. Но само при едно условие!

— И какво е то? — подозрително попита тя, като едвам се сдържаше да не се разсмее.

— Че ще си смениш името! Не искам повече съм женен за дама, която прилича на Афродита, а се нарича с просташкото име Марджи Ламонт.

— Ти как искаш да се казвам? — попита тя и се подпря на масата.

— Анджелина, Афродита, Араминта, Атина, Арабела…

— А как ти се струва Маргьорит? — бързо предложи Марджи, преди Джъстин да премине към буквата „Б“.

— Става — триумфално се съгласи той. — Точно това имах предвид!

— Така си и знаех!

Джъстин стана и придърпа Марджи в обятията си.

— Обичам те! — прошепна той и зарови лице в косите й. — Въпреки че ме подлудяваш!

— Така ли? — полюбопитства тя.

— Да! На земята има една-единствена жена, заради която съм готов да сменям спукани гуми посред нощ и да търча като луд по целия свят…

— Наистина ли? — замечтано го прекъсна Марджи. — Винаги съм копняла да посетя Тибет, Сахара или Бирма…

— Не ме предизвиквай! — изръмжа Джъстин.

Тя тъкмо се канеше да предложи Патагония или Амазонка, но той запуши устата й с целувка…