Валери Парв
Лагуната на крокодилите (10)

Десета глава

Щом зърна посивялото и уморено лице на доктор Сайм при завръщането си в Кинга Даунс, Кери разбра, че няма да си тръгне така бързо.

— Добре ли е? — попита Бен.

— Държи се — отвърна той мрачно. — Добре, че имате тук кислороден апарат, иначе трябваше да рискувам да я откарам със самолет в болница.

— Какво става с нея? — зяпна уплашено Кери.

— Не се плашете, най-страшното мина, слава Богу. Както е изтощена, пипнала белодробна инфекция и не можеше да диша. След няколко часа кислород трябва да се оправи. Дадох й лекарство срещу инфекцията.

— Значи няма да се наложи да ходи в болница?

— Засега не, освен ако положението не се влоши. Ще остана тук тази нощ, ако нямате нищо против.

— Вече приготвих една от стаите за гости — обади се Джеси тъкмо когато Бен си отвори устата.

— Останете колкото искате, докторе. Сигурен съм, че Робин ще бъде по-спокойна, докато сте до нея.

Докторът се извини и отиде при болната, а Джеси го последва загрижена. Когато си отидоха, Кери се свлече в един стол.

— Мисля, че не мога да си отида точно сега.

Бен я изгледа изпитателно.

— Чу какво каза доктор Сайм за състоянието на Робин. Ако сега й разкрием истината за годежа, ще я срути.

— Мислиш ли, че не знам? Ако не беше Робин, отдавна да съм сложила край на този маскарад — забеляза горчиво Кери.

— Разбирам — каза той тихо. Прашното му лице напомняше одушевена гранитна скулптура. — Може би ще трябва да поискам още нещо от теб.

Какви ли нови изпитания й замисляше?

— Да?

— Искам да кажем на Робин, че сме определили деня на сватбата и евентуално да й позволим да започне подготовката.

— Сериозно ли говориш? — ококори очи от изненада тя. — Това само ще утежни положението, когато научи истината.

— Може би. Но междувременно ще й даде стимул да се оправи. Ако обаче заподозре, че нещо не е в ред, може да изпадне в отчаяние.

— Казах ти, че съм съгласна да продължим играта.

— Може да се окаже недостатъчно. Ще й се стори странно, че не насрочваме сватбата. Дори може сама да разгадае всичко. А ти не искаш това да стане, нали?

— Мисля, че не — призна Кери угрижена. Изглеждаше чудовищно да се откаже. — Добре. Кажи й каквото искаш — няма да споря.

— И това е малко — каза Бен рязко. — Ще трябва да проявиш и малко ентусиазъм.

— Разбираш ли какво искаш от мен? — Сигурна бе, че нямаше ясна представа.

— Знам. Искам от теб да се преструваш, че обичаш някого, когото не можеш да понасяш, след като застанах между теб и Рик. Но ти обещавам, че това няма да трае дълго — само докато Робин се оправи.

Само докато Робин се оправи… Колко често й се налагаше да съжалява за тези думи напоследък. Пред Робин бе задължена да играе ролята на притеснената булка, а приятелката й тъпчеше компютъра със списъци от цветя й менюта, които никога нямаше да потрябват.

Все пак Бен се оказа прав. Планът се отрази положително на сестра му. Два дена след припадъка й докторът прекрати кислородното лечение. Робин вече можеше да сяда в леглото и да се храни по малко.

Изморяваше се бързо, но пренебрегваше нарежданията да почива. Предпочиташе да хвърли цялата си енергия в подготовката на сватбата.

— Безпокои ме нейното усърдие — сподели Кери с доктор Сайм след едно от обажданията.

— Не се тревожете, това е най-добрата терапия за нея — успокои я докторът. Очите му светеха радостно. — Само да не се откажете, защото болестта веднага ще я повтори. Нали разбирате?

Без да иска, думите му бяха толкова близо до истината, че й причиниха остра болка. Бен я мислеше за героиня, щом търпеше всичко заради Робин. Не можеше да си представи какви страшни усилия й струваше да планира сватбата си с мъжа, когото обичаше, като знаеше, че тя никога нямаше да се състои.

Бен се вживяваше в ролята си на влюбен годеник пред Робин, като че ли наистина си вярваше. Ако не знаеше как стоят нещата, Кери би се заклела, че целувките му са истински. Устните му търсеха нейните с настойчива пламенност, докато й се завиеше свят от желание за истинска прегръдка.

Когато почувства, че не може повече да издържа, доктор Сайм обяви, че Робин е достатъчно добре, за да разреди посещенията си на един път седмично.

— Не забравяйте, че искам покана за сватбата — напомни той на тръгване.

Кери смачка списъка, който държеше в ръце. Стига да имаше сватба и да можеше да живее щастливо като съпруга на Бен. Но и двамата знаеха, че всичко е измислица и скоро ще свърши. Само да не болеше толкова много…

От пристъпа на Робин почти не бе виждала Рик. Той не посещаваше редовно сестра си, а Кери гледаше да не остава насаме с него, за да не дава на Бен поводи за нови нападки. Затова се изненада, когато един следобед Рик връхлетя без предупреждение и почти я издърпа да стане.

— Това е твое дело, нали! — изруга той и размаха лист хартия под носа й.

— Не знам какво имаш предвид, Рик — отстъпи стресната тя.

— Така ли? А ще отречеш ли, че си ходила при Пърша Редшоу да се бъркаш в нашите работи?

— Ходих да я видя — призна смутено Кери. — Но не съм се бъркала, както се изразяваш. Говорихме за строежа, това е всичко.

— И си я убедила, че това е нещо ужасно, нали?

— Не, не успях. Тя го подкрепи, ако искаш да знаеш. Не можах да я убедя да промени отношението си.

— Не ми изглежда така, ако съдя по това писмо — отново размаха листа Рик. — Прочети го сама.

Писмото падна в краката й. Тя го взе с треперещи пръсти и го зачете наум, но той настоя да го чете на глас.

— Скъпи Рик — започна Кери и вдигна глава, щом видя подписа на края на листа. — Писмото е лично, Рик. Сигурен ли си, че искаш да го прочета?

— Искам да видиш каква беля си сторила с намесата си!

— Скъпи Рик — зачете тя на глас, — съжалявам, че ми липсва смелост да ти кажа това лично. Баща ми претърпя тежка операция и сега се възстановява отлично. След няколко седмици сигурно ще бъде напълно здрав. — Кери го погледна усмихната. — Това е вече добра новина, нали Рик?

— Чети нататък — подкани я той. — Още не си стигнала до най-интересното.

— Щом баща ми оздравее — продължи тя озадачена, — ще отпътуваме за Европа. Ще заведа родителите си в Швейцария да се срещнат с мои приятели от колежа. Между тях е и един мъж, когото обичам много силно. Искам да се оженя за него и затова ти връщам пръстена. Съжалявам, че ти съобщавам тази вест, но не можех да ти бъда добра съпруга, когато сърцето ми е другаде. Благодаря ти за търпението. Пърша.

Когато вдигна глава, Рик я гледаше свирепо.

— Още не разбираш, така ли?

— Разбира се, че съжалявам за твоята женитба, но ти призна, че не я обичаш. Какво повече има да говорим?

— Забравяш условията на брат ми Бен — няма жена, няма земя — изръмжа Рик. — Сега виждаш ли какво си направила?

Кери пусна писмото на земята.

— Нищо не съм сторила Рик. Пърша обича друг. Това няма нищо общо с моето посещение. Тя го е обичала и преди да отида.

— Но нямаше да предприеме нищо, ако ти не беше отишла при нея. — Устата му се изви в грозна усмивка. — Обзалагам се, че си я посъветвала сестрински да следва сърцето си.

Кери кипна:

— Тя не можеше да постъпи другояче, докато баща й беше болен. Да му каже, че е влюбена в чужденец — това щеше да го убие. Нищо не е могла да му каже, докато не оздравее.

Рик стъпка писмото с крак.

— Ти май за всичко имаш отговор? Добре тогава, да видим какво ще кажеш сега — булдозерите вече започват работа на терена на фермата за крокодили. Докато Бен научи, че женитбата отпада, ще бъде твърде късно да спре строителните работи и аз пак ще спечеля.

Остави я с отворена уста, разтреперана от току-що казаното. Положително блъфираше. Не бе възможно да започне строежа на казино, без да е пълноправен собственик на земята. Само да можеше да се свърже с Бен, но той бе някъде из имението и нямаше да се върне до залез-слънце. А не можеше да остави Робин сама у дома — Джеси също отсъстваше. Трябваше да предприеме нещо.

Огледа безпорядъка наоколо и видя надписа, който довършваше при влизането на Рик. Беше опаковала последните картини на Робин, за да ги изпрати на Тео и етикетът с адреса му лежеше в краката й. Взе го и отиде към телефона.

— Господи, дано да е там! — повтори тя няколко пъти задъхано, докато набираше номера. Секретарката й каза, че е на съвещание. Макар и неохотно се съгласи да го извика след упоритото настояване на Кери, че въпросът е спешен.

— Какво има, Кери, май си разстроена — забеляза Тео.

— Вярно е. Съжалявам, че те откъсвам от съвещанието, но имам нужда от помощта ти. — Разказа му за посещението на Рик и накрая го помоли да спре работата на обекта, докато не бъде уведомен Бен.

Последва дълго мълчание.

— Искам да ти помогна, скъпа, но нищо не мога да направя — промълви внимателно той.

— Имаш предвид, че вече са започнали? — извика Кери, почти загубила самообладание.

— Не, недей. Успокой се. Нищо не мога да направя, защото не зависи от мен. След последното ти обаждане проучих проекта по-внимателно и реших, че си права. Тези пустеещи земи имат по-голяма нужда от ферма за крокодили, отколкото от казино. Накарах моите юристи да намерят вратичка.

— О, Тео, трябваше да имам повече вяра в теб! Съжалявам, че те прецених погрешно.

— Може би си имала основание — намеси се той. — Ако са започнали вече да разчистват терена, това означава, че Рик е намерил друг спонсор, така че нищо не си спечелила.

— Напротив — увери го тя. — Сега, каквото и да стане, поне не съм загубила един приятел.

Новината бе чудесна, но не решаваше неотложния въпрос, заключи тя. Изпита безкрайно облекчение, че Тео не участва в съсипването на Казуарина. Очевидно обаче се бе появил някой друг, вероятно от познатите на Рик в Дарвин финансови акули. Все се намираха хора, за които природата бе по-маловажна от новите строежи. Така че на Рик едва ли му се бе наложило да търси дълго.

Този човек трябва да му беше повярвал, че Казуарина е негова собственост и затова се бе съгласил да започне строителните работи. Докато грешката се разбереше, можеше да е вече късно да се спаси земята от опустошение.

Измъчвана от нерешителност, Кери крачеше напред-назад и разхвърляше с краката си опаковъчните материали за картините на Робин. За щастие Робин спеше. Тя бе започнала да се поправя и в никакъв случай не трябваше да я тревожат.

Шумът от отваряне и затваряне на входната врата й подсказа, че Джеси Финч се връща. Кери изтича и я прегърна.

— Толкова се радвам да те видя!

— Не отсъствах много дълго — засмя се Джеси. — Добре ли е Робин?

— Отлично. Спа почти през целия следобед. — Кери огледа безпорядъка, който оставяше. — Не се тревожи. Ще довърша работата и ще почистя, като се върна.

— Като се върнеш откъде? — запита Джеси озадачена.

— Лагуната на крокодилите — подхвърли Кери през рамо и профуча през вратата.

Прашният път към фермата изглеждаше безкраен. Колата напредваше мъчително с подскачане и криволичене; колелата затъваха и се измъкваха от дупките, докато Кери се почувства като ездач на родео, който се опитва да се задържи върху буен необязден кон. Тълпи от биволи с очи на кошути я гледаха как минава под сенките на евкалипти и храсти.

Накрая мина през портала на резервата. Изпита облекчение. Вместо рев на строителни машини се чуваше само цвърчене на цикади и монотонно бръмчене на комари по брега на реката. Може би Рик блъфираше?

Когато наближи кошарите на крокодилите, наоколо нямаше никой. Повечето от малките животни лежаха неподвижно на припек, наполовина във водата. Нито едно око не трепна, докато ги обхождаше, но Кери чувстваше, че движенията й се наблюдават. Ако не беше подсилената телена ограда, мигом щяха да я отвлекат в басейна.

Мисълта я накара да потрепери, щом стигна кошарата на Фанг. Нямаше и следа от големия крокодил, но като огледа внимателно лилиите, струпани над водата, откри две тъмни бучки — ноздрите на Фанг, изплувал да поеме въздух. Изведнъж дъхът й спря — забеляза неравно разкъсване в мрежата, разделяща Фанг от Матилда. Изтича до леговището на Матилда и надникна над оградата.

Въздъхна, като видя женския крокодил, извил тяло край едно дърво и проточил дълга опашка във водата.

— Какво сте направили вие двамата? — попита тя неподвижното създание.

Матилда помръдна клепач. Явно гонеше мухи от очите си, но жестът й поразително заприлича на намигване. Кери внимателно разгледа гъстата трева около басейна и забеляза няколко купчинки растителност по брега. Изпита радостна възбуда, като разпозна пробните гнезда, строени от Матилда. Никой не можеше да обясни защо крокодилите правят такива гнезда, преди да снесат яйцата си. Може би за да проверят дали избраното място е достатъчно влажно за яйцата?

Въпреки че бяха известни немалко случаи, когато крокодили са гнездили в пленничество, Кери се гордееше с постигнатото. Бяха осигурили на Матилда подходяща естествена среда за размножаване. Колко щеше да се радва Бен на тази новина…

Изведнъж мощен рев раздра тишината край речния бряг. Обърна се стресната и видя огромна земекопна машина на поляната. Радостта й се обърна в отчаяние като осъзна, че Рик не си измисляше все пак. Наистина искаше да съсипе този рай.

Затича се към машината инстинктивно. Размаха ръце и закрещя с цяло гърло. Шофьорът не можеше да я чуе от рева на мотора, но трябваше да я види и да спре. Трябваше!

Сърцето й замря за миг — мислеше, че ще я прегази, но машината избоботи и спря само на няколко крачки от нея.

— Какво правите, госпожице? — извика той отгоре. — Опитвате се да се самоубиете ли?

— Опитвам се да ви предпазя от скъпоструваща грешка — изкрещя тя в отговор. — Нямате право да разкопавате тази земя!

Шофьорът извади лист хартия от джоба си.

— Тук пише друго нещо. Господин Чемпиън, собственикът на тази земя, иска да я разкопая и аз го правя.

— Предполагам, че имате предвид господин Бен Чемпиън — каза Кери решително.

Той погледна документа.

— А не, пише Ричард Чемпиън. Има ли разлика?

— Ричард не е собственик на земята, а Бен.

— Велики Боже! Откъде да знам? Вие госпожа Чемпиън ли сте?

Тя му показа картата си за самоличност.

— Рейнджър Донован от Службата за опазване на крокодилите.

Като чу цялата й фирма, шофьорът пребледня.

— Охо, я по-добре да проверя тази работа, преди да започна.

— И аз така мисля — обади се мъжки глас.

Булдозерът бе заел цялото й внимание и Кери не бе чула пристигането на Бен с неговия рейндж-ровър. Когато го видя да се приближава, шофьорът на булдозера изпита неудобство.

— Вижте господине, не знаех, че сте двама…

Бен му подаде ръка.

— Бен Чемпиън. Съжалявам за недоразумението. Не сте виновен. Обадете се в кабинета ми и ще ви обезщетя за изгубеното време.

Шофьорът взе предложената му от Бен картичка и запали мотора. Изкара машината извън резервата и я чуха да боботи в далечината. Бен се обърна към Кери.

— Изглежда съм дошъл тъкмо навреме?

— Рик наистина искаше да съсипе резервата — разтрепери се тя. — Когато дойде вкъщи тази сутрин и ми каза какво възнамерява да направи, бях убедена, че блъфира.

— Добре, ама не е било блъф — потвърди Бен тъжно. — Макар и да знаеше, че няма право на тази земя, щом Пърша му върна пръстена.

— И ти ли знаеш? — ококори се Кери.

— Пърша ми се обади за съвет, преди да му пише. Това ми даде време да се обадя на моя адвокат и да анулирам сключеното споразумение да дам Казуарина на Рик. Очаквах да стори нещо подобно. Следващият път ще включа клауза, която да не позволява едромащабно строителство.

— О, Бен това е чудесна новина! — Преди да осъзнае какво прави, тя го прегърна от чиста радост и облекчение, че кошмарът е свършил.

Оказа се неподготвена, когато той студено се измъкна от ръцете й и отстъпи назад.

— Радвам се, че си доволна.

— Разбира се, че се радвам. Сега твоята ферма за крокодили е осигурена завинаги!

— Вън от опасност и съм благодарен — сега това е единственото нещо, на което мога да се радвам.

— Защо го казваш, Бен? — погледна го изненадана Кери.

Очите му се смекчиха за миг, но после отново потъмняха.

— Не можеш ли да разбереш как ще се чувствам, докато вие с Рик уреждате живота си на прага ми?

Тя отвори уста да му каже колко греши, ала преди да изрече и дума, се задави от прашен облак. До тях спря кола, от която изскочи самият Рик.

— Какво, по дяволите, правиш? Разминах се с булдозера, който се връщаше оттук. Той работи за мен, а не за теб!

— Тогава ще работи за теб някъде другаде — сряза го Бен.

— Тази земя е моя. Не можеш да ме спреш да я разчиствам.

— Напротив, мога. Пърша ми каза, че е взела друго решение и аз промених условията на нотариалния акт. Пак можеш да вземеш земята, ако се ожениш, но само да я разработваш, а не да я съсипеш.

Рик изгледа побеснял Кери и сви юмруци.

— Това е твоя работа, нали?

Бен пристъпи между тях.

— Не я обвинявай. Бог да й е на помощ — тя те обича! — изтръгна се от него, ала думите му предизвикаха бурен смях у Рик.

— Обича мен? Страхотно, особено като знам, че никога не е обичала друг, освен тебе.

Бен я изгледа объркан, с потъмнели от болка очи.

— Ами чекът, сцената в твоята спалня…

— Кажи му истината, Рик — помоли го тя.

Почти очакваше Рик да разкаже, че са били любовници и да погуби всякакво бъдеще за нея и Бен. За голяма изненада той отвърна:

— Има ли смисъл? Наситих се да ви гледам как се измъчвате взаимно.

— Значи между вас няма нищо?

— Никога не е имало, Бен — каза тихо Кери.

Бен пристъпи към своя доведен брат.

— Махай се оттук, докато не съм те убил!

Рик изглеждаше изплашен и почувствува, че Бен не се шегува. Вдигна ръце примирително:

— Няма защо да ставаш груб. Разбирам, когато съм излишен, но ще ми трябват малко пари, за да се настаня някъде другаде.

— Ще се погрижа да имаш достатъчно пари за това, което искаш, Рик, стига да е далеч оттук — отвърна Бен.

Всеки друг мъж би се погрижил да спаси гордостта си и да не приеме пари от Бен, но Рик не бе наивен.

— Ще ти пиша къде да изпратиш чековете — подвикна той и тръгна към колата си.

Бен изчака да заглъхне шумът на мотора и се обърна към Кери.

— Съжалявам. Ти не искаше да стане така, нали?

— Точно така исках да стане — усмихна се тя.

— Но Рик си отиде. Чу го — няма да се върне повече…

Трудно й бе да повярва, че все още очакваше от нея да страда за Рик.

— Много добре — каза Кери със задоволство в гласа.

В присвитите му очи проблесна пламъче.

— Не ме разигравай, Кери. Няма да се примиря с второто място.

Тя тръсна глава така, че златистите й къдрици се надиплиха във въздуха и блеснаха ярко на слънчевите лъчи.

— Няма да стане нужда. Знаеш ли, аз престанах да се самозалъгвам.

— За Рик?

— Не, това си беше негово дело. Мислех, че се връщам, за да ти докажа, че не можеш повече да ме нараниш. Сбърках. Ти си единственият мъж на света, който може да стори това.

— Какво искаш да кажеш? Че Рик е прав? Че ме обичаш?

— Това е едно от малкото верни неща, които каза — забеляза Кери. — Рик винаги е искал да има нещата, които ти имаш. Смята, че си получил всичко по рождение. Не можеше да се примири, че сам си постигнал това, което имаш.

— Дори и теб?

— За това не ти се наложи да се трудиш много — усмихна се тя.

— Ела, Кери!

Каза го като заповед, но имаше и нотка на отчаяние, която я привлече като, магнит. Под горещото слънце тялото му пламна при нерешителното й докосване. После я притегли в ръцете си и не остана място за мислене.

Всичките й въпроси се стопиха в прегръдката му, щом долепи затопленото й от слънцето тяло към своето така, че Кери болезнено почувства мъжествените очертания на яката му снага. Ръцете й обгърнаха широките му рамене и тя притегли главата му надолу, докато устните им се срещнаха. Аборигените твърдят, че демони обитават всяка пещера и езеро. В целувката му също имаше демони, които така я омаяха, че загуби ума и дума. Можеше само да се люшка като хвърчило, да се остави да я понесат вихрите на възхитителните усещания, кои го я издигаха до непознати висини от удоволствие и страст. Бен откъсна неохотно уста от нейната и каза нежно:

— Обичам те, рейнджър Донован…

— И аз те обичам. Бен Чемпиън. Ще ми се само да не бяхме губили толкова време да го осъзнаем.

— Толкова бях сигурен, че обичаш Рик — каза той дрезгаво.

— Той искаше да мислиш така. Не може да понася мисълта да имаш всичко.

Бръчка преряза челото му.

— Но Рик знаеше толкова много за теб…

Кери разбра, че има пред вид рождения белег. Нямаше друг избор, трябваше да му разкаже всичко.

Иначе щеше да тегне като облак над бъдните им дни.

— Не исках да ти кажа — започна неуверено тя. — През нощта, преди да напусна Кинга Даунс, нещо се случи. — Гласът й прекъсна и дори сега й бе трудно и болезнено да си спомня тази нощ.

— Продължавай — подкани я нежно Беи.

— Рик бе толкова ядосан, че бе пропуснат в завещанието на Джейк, че… си го изкара на мен.

— Насили ли те? — прекъсна я той гневно.

— Не. Опита се и успя да ми разкъса дрехите, но аз избягах в храстите зад къщата.

— Значи ето как е научил за рождено го петно — забеляза Бен. — Господи, той ли направи онези белези по раменете? Кълна се, че все пак ще го убия!

Кери сложи пръст на устните му да смири гнева му.

— Остави го, Бен. Той си отиде.

— Но да вдигне бич срещу теб и да те обезобрази за цял живот? Кое чудовище може да извърши такова нещо?

Бе много по-трудно, отколкото си го представяше. Как да му каже истината, щом знаеше как ще му подейства? Но нямаше избор. Не можеше да го остави да мисли, че Рик я е белязал.

— Не беше Рик — каза приглушено тя. — Бе чиста случайност. Човекът, който го стори, дори не знаеше, че се криех в храстите.

По-скоро почувства, отколкото чу протестния му вик.

— О, Боже! Аз бях, нали? Аз ти причиних това? — Кери кимна мълчаливо, едва сдържайки сълзите, като видя силната му болка.

— Това бе чиста случайност — повтори пресипнало.

— Сега си спомням. Упражнявах се за състезанията с камшик. Тогава бях шампион на провинцията. Усетих, че камшикът удари нещо меко, но помислих, че е животно или нещо друго. Когато претърсих храстите, нищо не намерих.

— Вече се бях върнала в стаята си — промълви тя. — Не те обвинявах. Как можех — та аз те обичах…

— Дори и след като ти причиних болка?

— Ти не знаеше за това. А и аз те нараних в известен смисъл, като не оправдах очакванията ти.

— По дяволите очакванията! — отвърна той. — Ако не бях толкова сляп, щяхме да бъдем заедно през цялото време и нямаше да ми се наложи да чета за теб по вестниците като влюбен глупак.

Трудно й бе да си го представи като глупак, дори и в любовта. Кери се опияняваше от съзнанието, че имаше такава власт над него.

— Трябваше да се сетя, когато каза, че помниш всички слухове за мен — забеляза тя.

— Казвах си, че ги чета само от любопитство — усмихна се кисело Бен. — Но обикновеното любопитство не те кара да изпитваш желание да убиеш някого като четеш, че твоето момиче се среща с милионер.

— Тогава не знаех, че ти принадлежа…

— Сега знаеш, нали? — попита загрижено Бен. — Защо смяташ, че толкова настоявах да ти сложа пръстен на ръката? Не исках да рискувам да ми избягаш за втори път.

— Значи не само заради Рик? — попита Кери и усети как я залива топло чувство.

— Исках да спазя обещанието към баща си, но в същото време се нуждаех от теб тук — намръщи се Бен.

— Макар че вече те бях разочаровала?

— Никога не си ме разочаровала. Винаги си била честна към мен, повече, отколкото самият аз към себе си, струва ми се. — Ръцете му я обгърнаха. — Кълна се, че ще ти се отблагодаря, скъпа моя. Никога повече няма да ти причиня болка, докато съм жив.

— Това предложение ли е, господин Чемпиън? — сгуши се в прегръдките му тя.

— Разбира се! — целуна я той. — Едва ли си изненадана, тъй като те преследвам за женитба цяла вечност с помощта на Робин.

— Ако знаех, че намеренията ти са сериозни — призна Кери, — всичко щеше да е различно.

— Различно изглежда сега. А тогава изглеждаше, че много искаш да се измъкнеш и това бе единственият начин да те задържа. Мислех да ти приготвя капан като този за Фанг.

— Исках да избягам, защото ми се струваше, че не те интересувам — каза тя. — Истината е, че не ти трябваше примка — беше ме заловил много по-рано!

Бен прие поканата на полуотворените й устни и я обсипа с малки целувки.

— Този път — промълви, без да отлепя устни от нейните, — нямам намерение да те пусна.

— Само се опитай! — засмя се Кери.

Вместо отговор той я притегли към себе си. Кръвта й закипя от непреодолимо желание и тя отвърна на целувките му с не по-малка жар. Горещият му дъх върху устните й беше обещание за нов живот.

Някъде наблизо се чу гърленият рев, с който Фанг зовеше своята самка. Неочаквано сякаш цялата дива природа се изпълни с любовен зов…