Пенчо Славейков
Старица

Прѣгърбена се връща отъ пазарь

Старица — праздна е на гръбъ торбата

Нанизала краваи на рѫката:

За внучета отъ градъ зарѫчанъ дарь.

 

Прѣгърбена върви полека тя,

И съ тънката тояжка се подпира…

И сякашъ ли ги вижда и се взира,

Насрѣща й отъ кѫщнитѣ врата

 

Какъ тѣ се хукватъ дълъгъ върволякъ:

Иванчо, Стою, Ленка, Смилъ и Слави…

"И—и! Трѣбваше игла… а тя забрави.

И спре. „И-и, пусто!… Е, до петъкъ пакъ!“