Стефан Фурнаджиев
Балканджии

На яра,

след процепа на стъргата,

две ръце доят стадата.

И виждам пак далечни дни…

Дими голямото ведро…

Жълтата суроватка.

Мандрата.

И зинали хралупи.

В бакърените гюмове

хоризонтът застава ням.

В горите вървят ямурлуци

и големи вакли стада,

водени от бозови кучета.

Нощем, на яра,

нахълтват вълчи сънища

и страшно вият,

пазени от кучешки лай.

Вълчетата сучат мляко

от овцете първескини…