Стефан Фурнаджиев
Сечен камък

През Сечен камък

мъртвите прокарват път,

а живите раздават жито.

Секат скали —

с кремъци и кости.

Над тях вятърът реже върхове —

елите стават кошути,

клоните — захвърлени рога.

 

По урвите тече кръвта.И не изтича,

на камъка под стиснатите клепки

пламтят езиците на пепелянки.

 

Осъмвам жив под козека…

 

На Сечен Камък

от гръм ударено — дървото плаче.

 

Обръщам се!

Коне окушумват зората.

 

Без оран, байно, жито няма!