Стефан Фурнаджиев
Пробуждане на неволите

Спят неволите на воля

и върбите също.

Свит на кравай лежи вола

завит в своята кожа.

Спи яслата.

Синджирите на вдигат вити вежди.

Бяла черга, метнал в тишината,

спи дворът.

В курника самотни спят кокошките,

а и върбите също.

Спи сеното в своята душа.

В сън е зимата и живота.

 

Събуди се мойто село —

събудиха се и неволите —

зачукаха от мозък на мозък,

а и по върбите също.

 

Волът се изправи — намести си краката,

кожата отвори широко порите си,

като пробита лодка яслата се напълни,

синджирите се навиха на вити вежди,

дворът се събуди и отви бялата си черга,

кокошките целят зърната.

Сеното се събуди и се пресели

в корените на тревата.

С вода се напи земята.

Едно момиче кичи

черната си плитка с кокиче.