Стефан Фурнаджиев
Дърво

Листото само се отказа от височината си.

Нямам ръст да го задържа за нея.

Падна върху моята ръка

и разлисти душата ми.

 

Листопадът оголи клоните.

Близна въздухът гола кожа.

Мъхът се отрони.

 

Без гравитация

се привличаха

клетките на паметта ми.

 

Без паметта на дървото

не бихме се раждали.

 

Не бихме вървели

без корените на дървото.

 

Бях гост на джуджета,

не моите мисли.

Сега с мъдреците закусвам —

скворци по дърветата.

 

В горското ще отида,

ще засявам тополи.