Джеймс Хадли Чейс
Светът е в моя джоб (5)

I

Морган се приближи до тезгяха и седна върху него.

— Понеже всички са съгласни — каза той, гледайки останалите четирима, нека повторим това, което ни остава още да направим.

В атмосфера на напрежение всички седнаха върху масите, които запълваха ателието на Джипо.

— Трябва ни кола за Джини — започна Морган. — Един спортен кабриолет. Ед и Китсън ще се заемат. — Той се обърна към тях. — Когато намерите подходяща, докарвате я тук и Джипо ще я пребоядиса и смени номерата. Ще трябва да я обърнем с четирите колела във въздуха точно пред клисурата, на мястото, където една канавка загражда пътя. Ще имаме нужда от два лоста от по три метра, за да я повдигнем лесно. Ти ще ги намериш, Джипо!

— Съгласен съм. Приготвих стълбовете за пътните знаци.

— Покажи ги!

Джипо измъкна два правоъгълника, заковани за стълбовете. Морган кимна с глава.

— Отлично. Сега ще повторим всичко от началото. Някой трябва да отрази това писмено. Искам всеки от вас да знае точно какво има да прави.

— Джини, можеш ли да стенографираш?

— При условие, че ми се даде хартия и молив.

Морган почака, докато Джипо отиде в стаята си и донесе всичко необходимо за писане.

— Той е нервен, Франк, и това ме безпокои — каза Блек, щом като Джипо се отдалечи.

Лицето на Морган се втвърди.

— О! Държа го под око. Трябва да го оставим спокоен, докато станем притежатели на фургона. След това, ако прави мизерии, ще му стегнем винтовете. Така трябва да стане.

— Да се надяваме — каза Блек.

Морган изгледа Китсън.

— А ти, малкият, как се чувстваш? Помисли ли какво ще правиш с твоите мангизи.

— Не съм още — отговори Китсън намръщен. — Има време. Ще мисля, когато ги имам.

Морган го погледна със загрижен вид, после хвърли едно око към Джини.

— Как е. Джини?

— Добре — отвърна тя, а синьозелените й очи останаха безчувствени.

Джипо донесе бележник и молив и й ги подаде.

— Ще повторим всичко от началото — започна Морган. — Ако някой не загрява добре какво има да прави, трябва да го каже. Това е много важно. Всеки трябва да знае ролята си наизуст, затова не се колебайте да поставяте въпроси. — Той се спря да запали цигара. — Ще се срещнем тук в петък, в осем. Джини и Китсън ще бъдат облечени като двама млади хора във ваканция. Китсън ще кормува буика, а Джини — кабриолета. Ние останалите ще бъдем скрити в караваната. Джини ще отиде до агенцията и ще паркира около нея, чакайки излизането на фургона. Китсън ще тегли караваната с буика до влизането и на малкия път. Там ще оставим Джипо с табелите. — Той размаха пръстта си по посока на Джини. — Отбележи, че ще ни трябват два дървени чука, за да се забият коловете. — Обърна се към Джипо. — Ние ще те оставим на разклонението. Ще намериш един ъгъл, където да се скриеш. Работата ти е да чакаш, докато фургонът мине. След това тръгваш към нас и те прибираме, като минеш. Разбрано?

С обтегнато лице и кръгли очи Джипо поклати утвърдително глава.

— Китсън ще отиде до клисурата и ще спре там. Ед и аз ще слезем и ще се скрием около пътя Ти, Китсън, тръгваш след това, откачаш караваната, оставяш я в гората и тичаш към другия край на пътя, за да поставиш твоята табела за отклонението След това се връщаш, закачаш караваната и правиш полузавой. Почвата е достатъчно твърда от всяка страна на пътя, за да успееш без да маневрираш. Същото нещо — в клисурата. Можеш, значи, да обърнеш караваната, за да докараш задната й страна срещу фургона. Това, което трябва да набиеш в главата си е, че когато чуеш сигнала, трябва да дойдеш миг по-скоро! Казах — миг по-скоро! Добре ли разбра?

— Какъв ще е сигналът? Как ще зная, че вие сте готови? — запита Китсън.

Морган измъкна цигарата от устните си и със сключени вежди втренчено загледа огнения й край.

— Ще чуеш без съмнение изстрели, иначе аз ще изсвиря. Едно продължително свирене и ти пристигаш скоростно.

Лицето на Китсън се сгърчи.

— Мислиш ли, че ще има изстрели?

Морган повдигна рамене.

— Откъде да знам? Не мисля, но всичко е възможно-хвърли едно око към Блек, после погледна отново Китсън. — Във всеки случай идваш при моя сигнал — продължи той. После се обърна към Джипо. — В този момент ти си траеш, но не забравяй, че може би ще бъдеш ти този, който ще има много проблеми преди всичко да свърши.

Джипо притеснен се съгласи. Беше много облекчен, виждайки, че няма да взема участие в никакво насилие. Работата му се състоеше в това да отвори фургона. Струваше му се нормално, че другите не разчитаха на него да вземе участие в атаката.

— Разбра ли добре какво имаш да правиш сега? — запита Морган Китсън.

— Да.

Китсън също с облекчение беше разбрал в какво се ограничава неговата роля. Ако всичко свършеше с размяна на изстрели, поне той нямаше да е замесен в схватката.

— А ти, Джини — продължи Морган, завъртайки се, за да погледне младото момиче, което го слушаше безучастно. — Ти ще чакаш в кабриолета на вратата на Агенцията тръгването на фургона. Ще го следваш на дистанция. Да не те забележи шофьорът. С малката кола, която ще караш, това е относително лесно. Когато фургонът навлезе във второстепенния път, ти ще се приближиш. Ще започнеш да даваш сигнали с клаксона. Шофьорът ще се отмести, за да ти направи път. Трябва да привлечеш неговото внимание, за да се сети за теб. Ще натискаш клаксона, изпреварвайки го с пълна газ, за да си каже, че ти пари някъде и кормуваш като луда. Размахай ръка при изпреварването и ускорявай колата до възможния максимум. Ако избереш добре момента, ще имаш хиляда и петстотин метра права линия пред себе си. Колата ти може да достигне до сто и четиридесет. Ти я настъпваш до дупка, за да си кажат двамата типа, че сигурно ще се убиеш, карайки с такава скорост. В завоя те ще те изгубят от очи, но ти продължаваш толкова бързо, колкото можеш, без да рискуваш да се преобърнеш. Безполезно е да се безпокоиш от колите, идващи от противоположната посока. Китсън вече ще е поставил табелката за отклонението. Можеш да настъпваш газта, но гледай да не се преобърнеш! Ще те чакаме В клисурата със стоманените пръти. Ед и аз ще блъснем колата В канавката. Ще имаме приблизително четвърт час пред нас, за да подготвим режисурата преди пристигането на фургона. Всичко ще зависи от скоростта, с която ще пристигнеш. За да бъде всичко по-достоверно, ще запалим колата. Ще ни трябва един голям парцал, за да набутаме огъня в бензиновия резервоар. Отбележи, че трябва да се мисли и за това. — Той погледна Китсън. — Ти ще отидеш в кланиците на Дюка, за да потърсиш два литра свинска кръв. Кажи им, че имаш нужда от тор за твоята градина. Джини, ти ще вземеш една рокля за смяна. Когато двамата от фургона те забележат в средата на пътя, трябва да бъдат достатъчно убедени, че ти кървиш като бивол, за да се ужасят напълно. Някой да има да постави въпроси?

Джини поклати глава.

— До тук всичко е ясно.

— О.К. И така, ти си просната по средата на пътя в една локва от кръв. Колата в този момент гори в канавката. Ед и аз сме скрити наблизо. Ед има автоматична пушка. Фургонът идва и спира. — Морган смачка цигарата си. — От този момент всичко е ези или тура Много е възможно да се наложи да импровизираме. Не може да се предвиди какво ще направят пазачът и шофьорът, виждайки Джини, просната по средата на пътя. Едно нещо е сигурно: те няма да минат през тялото й. Ще спрат Възможно е да слязат и двамата, но това би ме учудило. По-скоро смятам, че шофьорът ще остане на волана, а пазачът ще слезе да помогне на Джини. Когато бъде на не повече от един метър от нея, аз ще изляза зад фургона. Ед ще вземе пазача на мушка със своето оръжие. Когато типът се наведе над Джини, аз ще изтичам до вратата на фургона и ще залепя пистолета си под носа на шофьора. Джини ще направи същото с пазача. — Морган спря за миг, а останалите не го изпускаха от очи. — Това, което ще стане по-нататък, аз зная не повече от вас — подхвана той. — Или те ще се предадат, или пък ще се опитат да се съпротивляват. Трябва да сме готови за всички случаи. Ако пазачът прави мизерии, Ед е този, който ще се заеме да го свали, а аз ще се заема с шофьора. Но ще видим това на място, не може всичко да се предвиди. Във всички случаи и на всяка цена трябва да се попречи на шофьора да натисне своите копчета. Това няма да бъде толкова трудно, ако всички запазят хладнокръвие. — Обърна се към Блек. — Ще бъдеш на шест метра с пушката си, а типът е широк колкото гардероб. Старай се да се целиш точно и действувай бързо.

— Можеш да разчиташ на мен — потвърди Блек, навеждайки все пак очи.

— О.К. — продължи Морган. — Шофьорът и пазачът ще бъдат, впрочем, неутрализирани. Аз ще изсвиря, за да повикам Китсън. — Погледна го. — Ти ще бъдеш на петстотин метра от там. Отваряй си ушите и когато чуеш моята свирка, пристигай с всичка сила!

Китсън се съгласи. С късо дишане той духна силно през счупения си нос.

— От този момент нататък остава да не се отпускаме — продължи Морган. — Буикът ще пристигне и ще направи полузавой, за да докара задната страна на караваната срещу фургона. Аз ще взема волана и ще кача фургона върху наклонената равнина, за да влезе в караваната. Ти, Джини, си сменяш роклята. Ед събира стоманените пръти и пушката и подрежда в караваната, после ме настига във фургона. Джини и Китсън се инсталират в буика, а Китсън прави полузавой и тръгва към Джипо, който ще бъде вече на път, за да ни настигне. Той също се качва във фургона. И така, Джини и Китсън ще бъдат в буика, фургонът — в караваната, а ние тримата скрити в предната част на фургона. Трябва да се стигне до Националния път толкова бързо, колкото е възможно, но това не трябва да става така, че Китсън да поема рискове. Ако имаме късмет, ще ни трябва четвърт час. В този момент Агенцията ще е разбрала, че фургонът е изчезнал. Типовете ще помислят, че радиото е повредено и ще се информират от Изследователския център. Изглежда, че ще има поне половин час преди музиката да започне. Един път стъпил върху Националния път. Китсън трябва да не надвишава петдесетте. Ще има голямо движение, но никой няма да обърне внимание на една каравана, теглена от двама млади хора, които имат вид, че са в отпуска. Някой да има да постави въпрос?

Китсън постави юмрук в дланта на другата си ръка.

— Какво ще правим с шофьора и пазача? — запита той. — Ще ги оставим в клисурата, или какво?

Морган раздразнен, прекара ръка в косите си.

— Не мисли за това. Ед и аз ще се занимаваме.

Китсън започна да се поти на едри капки. Вече бе сигурен, че щяха да убият пазача и шофьора.

— Те ще видят караваната — забеляза с дрезгав глас — Могат да я опишат и да дадат нашите отличителни белези.

— А ти какво мислиш? — запита Морган със силно Възбуден глас. — Няма начин това да се уреди, нали? Ед и аз ще направим необходимото.

Китсън се обърна към Джини. Нейният безучастен вид не го успокои. Дълбоко в него инстинктът му го предупреждаваше да остави всичко. Те бяха готови за убийство. Това беше очевидно. Нямаше да се осмелят да оставят живи шофьора и пазача.

— Няма ли повече въпроси? — каза Морган. — Тогава продължавам.

— Има нещо, което ме безпокои — намеси се Джипо нервно. — Искам да зная как ще се оправиш ти така, че шофьорът и пазачът да не дадат нашето описание на ченгетата.

Погледът на Морган беше твърд и непроницаем.

— Ти искаш да обрисувам една картина. Боже мой! — излая той. — Какво си мислиш ти? Сега слушай ме добре. Вие двамата гласувахте „за“. Бях ви предупредил, че ако това се провали, ние сме на стола Бях ви казал да помислите преди да гласувате. Вие и двамата дадохте съгласието си. Хайде сега, тормозите ме, като ме питате какво ще направя, за да им попреча да ни предадат. Знаете го добре! Не ви накарах да свършите моята работа. Ед и аз се нагърбваме, това е решено, но ако мислите сега да се отказвате, лъжете се. Всички сме в играта. Няма да се откажа от работата, защото двамата страдате от скрупули? Разбрано?

Джипо глътна слюнката си. Дивият блясък в очите на Морган го вледеняваше. Имаше усещането, че той не би се поколебал да му пробие кожата, ако продължи да протестира.

— О.К. — каза тихо. — Ти си шефът.

— Да! — възкликна Морган, завъртайки се, за да погледне Китсън в очите. — А ти, имаш ли нещо да кажеш?

Не беше Морган този, който впечатляваше Китсън. Това беше Джини. Ако тя имаше кураж да иде до края, той също имаше.

— Аз поставям въпрос — възрази той, издържайки погледа на Морган. — Това е мое право, нали?

— Добре, добре — отвърна последният, омеквайки малко. — Аз ти дадох отговора си и ми писна. Сега, може би, мога да продължа? Или искате още да ни губите времето вие двамата?

— Карай! — промърмори Китсън, който бе станал целия червен.

— Излизаме на Националния — започна Морган — и се насочваме към Фаун Лейк. Там има голям терен за къмпинг. Ще оставим караваната при още двеста такива. Ще трябва да сме там по обяд. Има бунгала на брега на езерото. Китсън ще наеме едно — Морган говореше с кротък глас, но беше готов всеки момент да се ядоса. — Ще гарираш караваната близо до бунгалото — каза той на Китсън. — Ти и Джини ще се държите като младоженци. Ще ловите риба, ще плувате и ще се разхождате. Ще накарате хората да разберат, че това е меденият ви месец и че предпочитате самотата. Докато вие създавате това впечатление, Джипо, аз и Ед ще работим върху фургона.

— Е добре! — извика Блек с раздразнен глас. — Може да се каже, че този тип си е свършил работата!

Китсън скочи на крака със стиснати юмруци и с лице, зачервено от яд.

— Затваряйте си устата! — намеси се Морган. От тона на гласа му Китсън замръзна — Тук ние работим в екип, разбра ли Ед? Китсън е този, който ще кара колата и който ще е младоженецът, защото кара кола по-добре от всички нас. Ако ти продължаваш да дрънкаш, ще си имаш работа с мен. Започва да ми писва от вашите истории! Само Джини не мърмори… Ако искаме да пипнем парчето, трябва да работим в екип. Не забравяйте това и си затваряйте муцуните!

Блек повдигна рамене!

— Добре, не съм казал нищо!

Морган го изгледа втренчено в продължение на няколко секунди.

— Щом като караваната бъде гарирана, Джипо се хваща на работа — продължи той, когато Блек извърна очи. — Това няма да е лесно. Ще ти бъде тясно за работа и горещо в караваната, но трябва да се свърши! Ед и аз ще останем отпред във фургона, за да не те притесняваме. Ако имаш нужда от помощ, ние ще сме там. Ние тримата ще имаме най-лошата работа. Ще бъдем принудени да стоим в каравана, щом се съмне. Не можем да рискуваме да бъдем забелязани. Не трябва да има гафове. Ако Джипо установи, че му трябва много време, ще трябва да изчезваме от там. В този случай ще отидем в планината, но не държа на това. Не мисля, че буикът ще успее да тегли подобна тежест. Ще бъде ужасно, ако нещо се повреди. — Той се обърна към Джипо. — Имаш ли въпроси?

— Ти искаш да започна работа, когато фургонът е в караваната? Но аз няма да мога да работя с оксижена вътре, Франк. Пламъкът ще се вижда през завесите. Ще бъде опасно. Рискуваме да подпалим караваната.

— Може би няма да имаш нужда от оксижен? — възрази Морган. — Ключалката е с мониторен часовников механизъм, който ще е имал време да функционира. Може би ще намериш комбинацията?

Джипо се съгласи, малко успокоен.

Морган се плъзна надолу край тезгяха и се протегна.

— Ето я работата, деца! Всичко е почти предвидено, но има подробности, които все още куцат. Аз съм почти сигурен, че фургонът ще мине незабелязан. Никой няма да се сети да търси във вътрешността на една каравана, гарирана в средата на стотина други. Това е гениална идея! — Обърна се той към Джини. — Ти си страшна, знаеш ли, момиче?!

— Трябва да успеем, ако всеки прави това, което има да прави — каза просто тя.

Нейният хладен и решителен поглед демобилизира Китсън. Той си спомни какво му беше казал Джипо, че едно такова момиче, притежаващо подобна физика, бе направено за любов. Но пред това ледено лице и студени очи си каза, че Джипо може би е много сантиментален.

— Е добре! Аз мисля, че това е всичко — завърши Морган, гледайки часовника си. — Ед ще направи един кръг с Китсън в паркинга с колата на Джипо. Трябва ни спортен кабриолет за тази вечер. Когато го намерите, докарайте го тук, за да го пребоядиса Джипо. Тръгвайте веднага!

Вбесен от идеята да прекара вечерта в компанията на Блек, Китсън се изправи и се отправи към вратата с тежка стъпка. Блек-го последва, подсвирквайки. Той намигна на Джини, когато преминаваше покрай нея, продължи да се усмихва и спря близо до вратата, за да й намигне отново. Няколко минути по-късно се чу как линкълна тръгва и се отдалечава.

— Джини, няма какво друго да направиш освен да ни купиш някакви провизии — обади се Морган. — Напълни две кошници с консерви.

Извади от джоба си пари и й ги даде.

— Вземи само неща, които траят и прибави две бутилки скоч. Ще се срещнем тук в петък сутринта в осем часа. Съгласна ли си?

— Съгласна съм.

Тя скъса две страници от бележника и му подаде бележките, които беше направила.

— Мога ли да те оставя някъде? — запита Морган, предварително сигурен в нейния отговор. Все още валеше.

Тя навлече шлифера си, поклащайки глава.

— Не, благодаря, ще взема автобуса. — Тя го изгледа. — Ти смяташ, че ще успеем, нали?

— Да. Ти също, нали?

— Да… До скоро! — прибави тя след кратко колебание.

Направи знак с глава на Джипо и излезе бързо в дъжда.

Джипо беше вир вода. Единствено идеята да се постави ръка на двеста хиляди долара и мълчаливата заплаха на Морган му пречеха да се отпусне, но, откровено казано, той бе като на въглени. А ако всичко се провалеше? Ако ченгетата ги пипнат?

Морган го потупа по рамото.

— Не се притеснявай — му каза той. — Следващата седмица в този час ще бъдеш истински крал! Струва си да се приеме рискът, нали? Ще дойда да те видя утре сутринта. Ти свърши много хубава работа по караваната. Джипо, До скоро!

И Морган излезе, след като бе чукнал приятелски с ръката си Джипо по стомаха.

II

Насочвайки се към огромния паркинг, разположен зад кино Акме, Китсън се чувстваше напълно разстроен. Нямаше доверие в успеха на тяхното начинание и се виждаше съучастник в убийство. Щеше да е съвсем разстроен, ако Морган не му беше казал, че трябва да играе с Джини ролята на млада двойка на сватбено пътешествие. Те щяха, да танцуват, да плуват, да прекарат заедно известно време. Китсън беше имал случай да забележи до каква степен Джини бе съзнателна във всичко и беше убеден, че тя ще играе ролята си превъзходно. Идеята да прекара два или три дни с нея в пълна интимност компенсираше напълно в очите му страха от неуспех и от възможно арестуване.

Блек, който се изтягаше до него в линкълна, го наблюдаваше с крайчеца на окото си.

— Виж, малкият — започна той внезапно, — трябва да ти изясня нещата. Не бих искал да си правиш илюзии по повод на Джини. Двамата с нея сме съгласни, когато аферата свърши, да направим едно пътешествие. Обещах да й покажа Париж и Лондон. Не трябва да се увличаш, нали?

Китсън за малко не се удари в един камион, който токущо спираше на червено. Имаше впечатлението, че е получил силен удар в сърцето. Той така или иначе спря и се обърна, за да изгледа втренчено Блек.

— Ти лъжеш — извика с бяс. — Тя не те иска, беден глупак!

Видът на яростен бик, който Китсън бе приел и начинът, по който беше захапал въдицата, очароваха Блек.

— Мислиш ли! — каза той, смеейки се. — Е, добре, ти се мамиш, левако! Имам повече шансове от тебе. Преди всичко, аз имам възпитание. Виждаш ли се да правиш поръчка в някой ресторант в Париж, в местата шик, с твоята сплескана муцуна? Знаеш ли да четеш?

— Млъкни или ще те унищожа! — извика Китсън.

— На твое място няма да направя това — възрази Блек внезапно с режещ тон. — Последният път ти ме победи чрез изненада, но те съветвам да не започваш отново. Ще си навлечеш беля.

Китсън се завъртя наполовина, готов да изстреля юмрука си в лицето на Блек, когато един клаксон зад него го върна към действителността. Забеляза, че светлината беше станала зелена и колите пред него бяха вече далеч. Задуши една ругатня и дишайки като тюлен, накара колата да подскочи напред.

— Това е така, малкият — продължи Блек, очарован, че дразни Китсън. — Говорих с нея онзи ден и стана дума за Париж. Бях там преди две години и го познавам добре. Тя ми разказа, че винаги е имала желанието да…

— Млъквай, Боже мой! — изкрещя Китсън. — Ако продължаваш, ще спра колата, за да ти счупя главата.

— Добре, добре — каза Блек с покровителствен тон — не се нервирай! Исках само да те предупредя. Но, ако мислиш да я закачаш, не забравяй, че аз имам приоритет Иначе ще има с кого да си говориш.

Те стигнаха паркинга преди Китсън да е открил поне една адекватна реплика. Почувства се внезапно угнетен. Момиче като Джини рискуваше силно да се увлече по бърборенето на такъв сваляч като Блек. Това беше възпитан тип, който без съмнение познаваше Париж така, както се хвалеше. Пред една такава конкуренция Китсън се почувства обезкуражен. Той даже не беше сигурен дали ще бъде отгоре, ако се бие с Блек, който тежеше дванадесет ливри повече и бе в отлична форма. Китсън го бе видял веднъж да участва в юмручно сбиване в един бар и качеството на неговия удар го беше впечатлило. Жесток и без скрупули, Блек знаеше да използува всички трикове на занаята, за да набие противника си.

Пристигнали на паркинга, те констатираха, че колите, които бяха наредени в две дълги линии, не бяха охранявани.

Слязоха и двамата.

— Вземи тази редица, а аз ще взема другата. Ако намериш нещо, свирни!

Разделиха се. Възбуден, Китсън мина набързо на оглед пред дългата редица на колите. Опитваше се да убеди себе си, че Блек беше измислил всички картини на своя роман с Джини, но въпреки това бе неспокоен. „Поне, повтаряше си той, ще прекарам два дни с нея, даже три, ако имам малко късмет.“ Реши, че това ще бъде единственият случай да се опита да я завоюва, ако тя беше жена, която да се остави да я завоюват, в което той се съмняваше. На моменти тя имаше толкова твърд и безчувствен вид, че той се съмняваше дали беше способна да обича. Спря се пред един спортен кабриолет, едно „М.Ж.“, гарирано между един кадилак и един ягуар. „Може да свърши работа“, си каза той. Хвърли по един поглед наляво и надясно, за да се увери, че няма никой наблизо, после се приближи до колата, за да я разгледа на светлината на една джобна лампа. Ключовете се намираха в жабката. Той свирна и Блек, който оглеждаше другата редица коли, дойде веднага при него.

— Тази има добър вид — каза Китсън — Ето ключовете на таблото.

Блек на свой ред огледа колата.

— Не е зле — съгласи се той. — Впрочем, младок, ти се оправяш добре!

Изгледа Китсън с лукава усмивка.

— Закарай я у Джипо, понеже ти си кралят на шофьорите. Ще имаш малко повече работа, ще рискуваш малко повече преди да почнеш да си гукаш с Джини.

Това бяха думи, които Китсън не бе в настроение да слуша. Без да размисля, той отправи своя юмрук в лицето на Блек.

Блек видя това. Нещата се завъртяха точно, както се надяваше. Премести главата си няколко сантиметра по-наляво. Юмрукът на Китсън мина на няколко сантиметра над рамото му и в момента, когато неговият противник загуби равновесие, Блек му нанесе удар в стомаха с всички сили.

Китсън беше изоставил тренировките си доста месеци и неговите мускули бяха загубили еластичността си. Ударът го парализира и той падна на колене, останал без дъх, подкосен от страшна болка.

Блек отстъпи една крачка с жестока усмивка.

— Сега сме квит, глупако! — подхвърли той. — Не забравяй това или ще съжаляваш повече! Сега закарай колата у Джипо и изчезвай!

Обърна се към линкълна, оставяйки Китсън на колене с празна глава, опитващ се отчаяно да вдиша малко повече въздух в наболяващите го дробове.

Трябваше му доста време, за да се съвземе и да се изправи на крака, горящ от унижението да бъде бит. Премествайки се с мъка, той успя да се плъзне на волана на „М.Ж. — то“ и да тръгне. „Аз си го търсих“, призна си той с яд, минавайки по малките улици, за да отиде до ателието на Джипо. „Но другият път ще стане другояче“. Беше сигурен, че ще има едно решително обяснение с Блек. От месеци последният не преставаше да го преследва. Ако този мръсник се надяваше да му отнеме Джини, той се лъжеше жестоко! В решителния момент щеше да бъде готов. Но Блек имаше добър удар и трябваше да се пази от дясно. Те се бяха изненадали мълчешката всеки на свой ред, но това нямаше да се случи повече.

Докато Китсън продължаваше пътя си към Джипо, Морган стигна до своето жилище в периферията на града. Мислеше само за големия удар. Вземаше работата много по-сериозно от другите трима и правеше планове безспир. „Това ще бъде моята последна операция“, реши той, карайки колата си в средата на натовареното движение. Сега дъждът беше престанал, но пътищата бяха хлъзгави и блестяха на светлината на фаровете. Продължи да кормува с внимание. „Щом като вземем парите, мислеше той, ще се разпръснем.“ Бе приготвил бягството си. Имаше в портмонето си билет за един граничен град до Мексико. Билет с предимство, без дата, който му даваше право да се качи във всеки момент на борда на всеки самолет. Беше наел даже една каса в града, за да внесе в нея своята част от плячката. После щеше да мине границата и да чака събитията в Мексико. Когато цялата опасност преминеше, щеше да започне да купува ценни книжа Виждаше своите двеста хиляди долара превърнати в бонове и беше сигурен, че светът щеше да е в краката му и даже в джоба му. Не си правеше илюзии. Имаше един шанс срещу два да остави там кожата си. Отговорът ще бъде тежък полицията и армията Ще хвърлят всички свои хора в битката и ще повикат свои сътрудници, за да си възвърнат мангизите. Джипо и Китсън, пък и Блек, не му вдъхваха доверие. Докато той ги държеше под око, добре, но когато ги напуснеше и ги изоставеше на самите тях, техните шансове бяха минимални. Вбесяваше се, че е уредил един удар за един милион долара, за да запази за себе си само една пета част. Беше сигурен, че остатъкът от мангизите ще бъде рано или късно взет от полицията, с изключение може би на частта на Джини.

Тя все повече го интересуваше, но и безпокоеше Планът, който бе съставила, за да се докопат до фургона, беше гениален, но и щателно проучен Не можеше да допусне, че го е измислила сама. Но тогава, кой я направляваше? Играеше ли тя двойна игра? „Това не е моя работа“, си казваше той „Тя ми даде плана си и аз ще се възползувам от него. Освен това тя прие най-трудната и опасна роля“ Повдигна рамене и смръщи вежди. Изгонвайки Джини от главата си, той се концентрира върху мисълта за операцията.