Човекът, змията и цар Соломон (Румънска приказка)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Форматиране
Karel (2020)
Източник
Moses Gaster. Rumanian bird and beast stories. London: Sidgwick & Jackson, 1915.

Издание:

Заглавие: Приказки и басни от цял свят

Преводач: Анатолий Буковски; Лина Бакалова; Надежда Накова

Година на превод: 2007; 2016

Език, от който е преведено: английски; руски

Издание: Второ преработено и допълнено

Издател: Читанка

Година на издаване: 2020

Тип: сборник

Редактор: Лина Бакалова

Художник на илюстрациите: Алфред Уолтър Бейс; Валерий Каррик; Джон Бауър; Иван Билибин; Майло Уинтър; Н. В. Денисов; С. Малер; Уолтър Крейн; Х. Дж. Форд

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11681

История

  1. — Добавяне

Съпоставени текстове

Едно време, когато мъдрият цар Соломон управлявал хората, някакви овчари се събрали под едно дърво и запалили огън, не защото имали нужда от него, а просто да мине времето, както често правят. Когато си тръгнали, те не се погрижили да угасят огъня. Оставили го да тлее под пепелта. Той бавно се разпространил и обхванал голямото дърво, което скоро се превърнало в огромна горяща факла.

Една змия била пропълзяла преди това на дървото и сега я грозяла опасност да загине в пламъците. Като пълзяла нагоре към самия връх на дървото, змията неистово пищяла, защото усещала как огънят опърлял кожата й.

В този момент един човек минавал оттам и като чул писъка на змията, която го молела да я спаси от пламъците, се смилил над нея, отрязал един дълъг прът и го протегнал до върха на дървото, за да се спусне по него змията. Но вместо да пропълзи надолу към земята, щом стигнала до шията на добрия човек, змията се навила на пръстени и се омотала около врата му. Напразно й напомнял той, че спасил живота й. Тя не искала и да чуе и заявила:

— Моята кожа си ми е по-скъпа на мен, отколкото на теб, и ще си остана, където съм. Не можеш да се отървеш от мен.

Като видял, че не може да се освободи от змията, човекът тръгнал от съдия на съдия и от цар на цар, за да отсъдят кой от тях е прав, но никой не могъл да му помогне.

Накрая, като чул за мъдростта на цар Соломон, той отишъл при него и му изложил своя случай. Но цар Соломон казал:

— Аз няма да ви бъда съдия, освен ако вие двамата първо не обещаете да правите каквото ви кажа.

И двамата обещали. После цар Соломон се обърнал към змията и казал:

— Ти трябва да се размотаеш и да слезеш на земята, защото аз не мога да съдя справедливо между някой, който стои на земята и друг, който язди.

Колкото и да била хитра змията, не разбрала мъдростта на цар Соломон, затова се размотала, спуснала се долу и легнала на земята. Цар Соломон се обърнал към човека и казал:

— Не знаеш ли, че ​​никога не трябва да вярваш на змия?

Човекът веднага разбрал какво иска да каже царят и като взел един камък, смазал главата на змията. И така справедливостта възтържествувала.

Човекът, змията и цар Соломон
Край