Иван Вазов
Момин сън ^[0]

Спи девойката красива,

спи във сладостни мечти,

но сърце й не заспива,

то е будно и тупти.

 

Нейното лице веднага

тихо се зарумени,

тя ръката си протяга,

нещо за да отстрани.

 

Виж, как тя се поизвива,

силно дъха и завчас

със ръце очи покрива,

нещо бъбли с полуглас.

 

Да, тя бъбли, тихо шушне,

тъй зефирът си мълви

листове кога полюшне,

ил високите треви.

 

Тоя шопот да опиша

никога не ща умя:

тук, приятелю, въздиша

млада, хубава мома,

 

що в съня си чуден, златен

гледа сладостни неща —

че един младеж приятен

я цалува по уста.

 

И която, без да иска,

пълна с упоенье тук,

до гърдите си притиска

тоз безплътния съпруг.

 

О, блазе й, че сънува

такъв сън безценен, мил!

Ала по̀ блазе томува,

който го е причинил!