Иван Вазов
Утрен поздрав ^[0]

Я пришел к тебе…

Фет

Аз дойдох, душице сънна,

сладко да те поздравя,

че навън се вече съмна

тебе, мила, да явя;

 

и че слънцето засмено

над горите вече грей,

че от радост упоено

славейчето майско пей;

 

че зефирите въздишат,

че дъбравата мълви

и цветята си миришат

из зелените треви;

 

че природата с росица,

с хубост свети, с младост грей

и кат красна годеница

на жениха си се смей;

 

да те видя, ангел чудни,

да те видя — пак засмян,

и — дали възтокът будни

бе от тебе по-румян!