Братя Грим
Спящият крал

Франкският крал Гунтрам имал много добро и миролюбиво сърце. Веднъж тръгнал на лов и слугите му се разпръснали насам-натам; само един-единствен, най-милият и най-верният му, останал с него. Кралят бил налегнат от голяма умора; седнал под едно дърво, склонил глава в скута на приятеля си и затворил очи. Щом потънал в сън, от устата му подобно на змия се измъкнало някакво животинче, затичало се към течащия наблизо поток и се изправило на брега, желаейки да премине оттатък. Спътникът на краля, в чийто скут последният спял, видял всичко това, измъкнал меча си от ножницата и го поставил над потока. Животинчето стъпило на меча, отправило се към дупката в един хълм и се промъкнало вътре. След няколко часа се върнало, притичало по същия поставен като мост меч и влязло в устата на краля. Кралят се събудил и казал на спътника си: „Трябва да ти разкажа съня си и чудното видение, което имах. Съзрях огромна, огромна река, над която беше построен железен мост; преминах по него и влязох в пещерата при един висок хълм; в нея се намираше неизброимото съкровище на древните ми предци.“ Тогава спътникът му разказал всичко, което се било случило по времето, докато спял, и потвърдил, че съновидението съвпада с действителността. След което копали на това място и намерили голямо количество злато и сребро, което в стари времена било скрито под въпросния хълм.