Братя Грим
Фридигерн

Готите прославят в песните си подвизите на Фридигерн. За него е запазено следното сказание: Когато вестготите все още нямали постоянно обиталище, нападнал ги глад. Фридигерн, Алатей и Зафрах, техните предстоятели и водачи, разтревожени от бедата, се обърнали към римските военачалници Лупицин и Максим и преговаряли за провизии. В позорната си алчност римляните им пробутвали овче и говеждо месо, но също кучешка и от други нечисти животни леш на висока цена, така че един хляб се заплащал с един слуга, а парче месо — с десет фунта жълтици. Готите давали каквото имали; когато слугите и имуществото им се свършило, жестокият купувач поискал синовете от родителите им. Готите отвърнали, че е по-добре да загубиш свободата, нежели живота си, и по-милосърдно е да спасиш някого, като го продадеш, нежели да го убиеш, като го задържиш. Междувременно Лупицин, водачът на римляните, замислил предателство и поканил Фридигерн на пир. Онзи не подозрял нищо и отишъл с малка свита; докато се гощавал вътре, до ушите му достигнали виковете на умиращите. В друго помещение, където се угощавали Алатей и Зафрах, римляните ги били нападнали и искали да ги убият. Тогава Фридигерн осъзнал предателството, измъкнал меча си насред пиршеството и смело се втурнал да помогне на другарите си. Удало му се да спаси живота им и призовал готите да унищожат римляните, понеже за предпочитане било да загинат в битка, нежели от глад. Този ден положил края на глада за готите и на спокойното владичество на римляните, и готите останали в завзетата от тях страна вече не като пришълци и чужденци, ами като господари и владетели.