Братя Грим
Тримата старци

В херцогство Шлезвиг, в областта Ангелн, все още живеят хора, които си спомнят да са слушали следващия разказ от устата на умрелия наскоро и прочут с многото си учени трудове пастор Йост; само дето не се знае дали това се случило нему, или на някакъв съседен проповедник. В средата на осемнадесетото столетие новият проповедник обикалял църковната си енория, за да се запознае точно с условията в нея. В една отдалечена област има самотен селски двор, като пътят минава непосредствено край преддверието на жилището. На пейката седи старец със снежнобели коси и плаче горчиво. Свещеникът му пожелава добър вечер и го пита какво не е наред? „Ах, отговаря старецът, баща ми така ме наби!“ Смаян, свещеникът привързва коня си и влиза в къщата, където на прага го посреща друг старец, още по-възрастен от първия, с разгневено изражение и силно жестикулиращ. Свещеникът го заговаря дружелюбно и го пита за причината за гнева му. Старецът казва: „А, момчето събори баща ми!“ При тези думи той отваря вратата на стаята, свещеникът онемява от удивление и вижда един напълно прегърбен от възрастта си, ала все още чевръст старец, седнал на люлеещия се стол край печката.