Братя Грим
Удавеното дете

За водите се разказват всякакви неща, например че всяка година езерото или реката трябва да получи невинно дете; те обаче не търпят мъртвия труп, ами рано или късно го изхвърлят на брега, и дори последната костица да е стигнала до дъното, тя непременно отново изплува. Веднъж детето на една жена се удавило в езерото, а тя молела Бога и светиите да може поне да погребе костите му. Следващата буря довлякла черепа, сетне торса, след това се събрало всичко, майката събрала всички кости в една кърпа и ги отнесла в църквата. О, чудо! Когато влязла в храма, вързопът все повече натежавал и най-сетне, когато го положила на стъпалата пред олтара, детето се разкрещяло и за всеобщо удивление се измъкнало от кърпата. Липсвала само една костица от малкия пръст на дясната ръка, но впоследствие майката старателно го подирила и го открила. Тази костица била оставена в църквата като достопаметна реликва. Лодкарите и рибарите от Кюстрин в Ноймарк говорят също за властващо над течението на Одер неизвестно какво същество, което всяка година трябва да получава своята жертва. Онзи, комуто е отредена такава съдба, неотменно намира смъртта си във водата. Халорците^[8] в Хале се боят особено на Еньовден. Един от графовете Шимелман влязъл въпреки всичко точно този ден в Заале и се удавил.