Братя Грим
Девата змия

Около 1520 година в Базел в Швейцария живял някой си Леонард, наричан от всички Линиман, шивашки син, глуповат и простодушен човек, който при това заеквал като говорел. Той се вмъквал в сводестия проход или тунел, който минава под земята през Базел към Аугст, стигал по-далеч, отколкото който и да е друг човек успявал да се придвижи, и разказвал за чудновати деяния и случки. Той разказвал именно, пък и все още има люде, дето са го чули от собствената му уста, че взел осветена восъчна свещ, запалил я и влязъл с нея в пещерата. Първоначално преминал през желязна врата, сетне прехождал от една сводеста зала в друга, накрая през някакви твърде хубави зелени градини. В средата се издигал прелестен и изкусно съграден замък или княжески дом, в който имало прекрасна девица с човешко тяло до пъпа, със златна корона на главата и разпуснати чак до земята коси; по-надолу от пъпа обаче била ужасяваща змия. Въпросната девица го отвела за ръка до железен сандък, върху който лежали две черни лаещи кучета, та никой да не може да се доближи до сандъка; тя обаче успокоила кучетата и ги държала за синджира, та той да премине без никаква пречка. След което тя снела връзката ключове, които носела на врата си, отключила сандъка и измъкнала от тях сребърни и други монети. Повечето от тях тя му подарила с изключителна нежност, а той ги изнесъл от пещерата; някои от тях показал и хората ги видели. Девата му казала освен това, че е от кралско коляно и род, но че е прокълната и орисана да е такова чудовище, а също, че може да бъде спасена единствено ако бъде трикратно целуната от момък, чието целомъдрие е чисто и ненарушено; тогава тя щяла да придобие предишния си образ. На спасителя си тя щяла да предаде и предостави цялото скрито на това място съкровище. Той разказвал освен това, че целунал два пъти девойката, но че и двата пъти тя изразила огромната си радост от неочакваното спасение с такива ужасяващи жестове, щото той се изплашил и нямал съмнение, че жив ще го разкъса; поради което и не рискувал да я целуне за трети път, ами си тръгнал. По-късно станало тъй, че някакви негови приятели го замъкнали със себе си в бордея, където той съгрешил с една лека жена. Опетнен от порока, той никога повече не успял да намери входа към сводестата пещера; което често оплаквал с изобилни сълзи.