Майк Джерард
Енциклопедия на пътешественика: Европа

Историческите сгради на Брюж

Брюж е една от най-популярните туристически дестинации в Европа, и то напълно заслужено, както бързо ще се уверите от една разходка из центъра на града.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАСЕЛЕНИЕ: 120 000 души

ВАЛУТА: евро

КЛИМАТ: Брюж има умерен климат с

приятни лета, които никога не са твърде горещи,

и въпреки че през зимата става студено, рядко

пада сняг. Дъжд вали по всяко време на годината и

лятото е леко влажно.

КАКВО ДА НОСИТЕ: фотоапарат, а също така

бъдете подготвени за дъждовно време.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:

всяко време е добро, но през лятото

градът е претъпкан, така че е добре да

заложите на пролетта и есента, ако

времето е ваш съюзник. Сигурно искате

да видите Брюж, огрян от слънце.

НАЙ-БЛИЗКО ЛЕТИЩЕ: повечето полети са

до Брюксел, откъдето трябва да се вземе

влак за Брюж.

НАСТАНЯВАНЕ: в центъра на Брюж има

няколко чудесни характерни хотела, но

градът е изключително популярен, така че

трябва да направите резервация предварително.

Смята се, че именно в Брюж около 1473 г. печатарят Уилям Какстън е издал първата в света книга на английски език. Ако той се върне днес в града, където е живял тридесет и три години, вероятно пак ще може да намери пътя си в най-добре запазения средновековен град в Европа. Цялата централна част на Брюж е включена в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Когато посетил Брюж, английският поет Уилям Уърдсуърт написал, че е изпитал „по-дълбок покой, отколкото в пустиня“. Всъщност градът, който е столица на белгийската провинция Западна Фландрия, се сторил прекалено идеален на писателя Арнолд Бенет, който го посетил през 1896 г. и написал, че докато в повечето градове човек търси живописното, „в Брюж, заобиколен отвсякъде от живописното, човек с любопитство търси нещо тривиално и трудно го намира“.

Най-доброто време да посетите площад „Маркт“ в Брюж е в сряда сутринта, когато там има пазар, или през декември за традиционния Коледен базар.

Най-старата сграда в Брюж

Най-старата сграда в Брюж е болницата „Синт Ян“ („Свети Йоан“), която е открита през XII в. В центъра на града са запазени множество средновековни постройки — от най-величествената катедрала до скромните къщички — точно този контраст прави Брюж толкова специален. Той запазва усещането за цялостен средновековен град, за разлика от някои градове, където са оцелели само най-големите и най-значими сгради. Брюж е град, където се вижда, че са живели обикновени хора, а не само заможни и влиятелни особи.

Разбира се, обитавали са го и много богати хора, защото е бил един от най-важните градове в Европа. Именно поради тази причина Какстън е отишъл там. В Брюж са живеели много богати европейски благородници и това му е дало достъп до техните библиотеки. Те се били заселили там, защото през Средновековието Брюж е преживял своя Златен век, както Атина през VI и V в. пр.Хр.

Каналите на Брюж са красиви по всяко време — зиме и лете, денем и нощем.

Хартата на града

Брюж приел своята харта през 1128 г. и през следващите няколкостотин години процъфтял като голям европейски търговски и културен център. Той имал лесен достъп до морето и това спомогнало за бурното развитие на търговията, по-специално на тази с вълна. По-късно установил търговски връзки със средиземноморските пристанища, а след това и с тези от Далечния изток — за доходната търговия с подправки. Градът се развил и като финансово средище.

В началото на XVI в., тъкмо когато бил натрупал богатства, Брюж бавно започнал да запада. Каналът, който го свързвал с морето, взел да се затлачва с тиня. Други северноевропейски градове, особено Амстердам и Лондон, бързо го надминали по значимост. Едва през XIX в. съдбата му отново започнала да се променя, и то благодарение на туризма, с който е известен и до днес.

Брюж станал един от първите градове в Европа, който привличал посетители от други страни за развлекателни цели. Той още пази своята репутация на туристически център с красиви сгради, строени през неговия Златен век. Въпреки това, не всичко е такова, каквото ни се струва. Не всички сгради са толкова стари, колкото изглеждат. Към градския пейзаж са добавени редица съвременни здания, но те са построени в средновековен стил, така че се сливат с останалите и запазват атмосферата на града.

Площад „Маркт“

Всяко посещение на Брюж включва неизбежно и „Маркт“. Този калдъръмен пазарен площад се намира в самото сърце на града и е там от самото му начало, но дори и той не е това, което изглежда. Много от средновековните на вид сгради са били построени през XIX и XX в., но независимо от това, въздействието е зашеметяващо.

Над площада се извисява камбанарията „Белфорт“ и тази 83-метрова кула със сигурност е нещо истинско. Въпреки това, тя не е оригиналната. Първата, която била от дърво, била ударена от мълния и изгоряла до основи през 1280 г. — само 40 години след нейното построяване. Сегашният й тухлен вариант е построен между 1482 и 1486 г. Туристите могат да се качат на върха на камбанарията и да видят карильона с 47 камбани, чийто звън оглася града.

Дори тази мелодия, която се носи из целия център, напомня за Средновековието. Във времето, когато хората не разполагали с часовници, камбаните на „Белфорт“ играели ролята на такива, като сигнализирали за края на работния ден или кога е време за почивка. Всички познавали различния звън на камбаните и знаели кога те известяват добри или лоши новини, или пък призовават жителите да се съберат на площад „Маркт“ за някое важно съобщение.

Кметството

Кметството в готически стил е средище на живота в града повече от 600 години и е едно от най-старите в Белгия и Нидерландия. Най-впечатляващото в него е огромната му Готическа зала (1386–1401 г.).

Тези съобщения били изготвяни в една от другите значими сгради на Брюж — Кметството. То се издига на другия главен градски площад — „Бург“, и неговата огромна величествена фасада е построена през 1376 г. Интериорът му е също толкова впечатляващ, особено Готическата зала, която датира от 1400 г. и е прекрасно реставрирана. В съседство с Кметството е сградата на Гражданския регистър, построена през 1537 г.

Това са някои от най-внушителните постройки, но истинската прелест на града можете да почувствате, докато скитате по улиците му и откривате не толкова импозантни здания, особено старинните вили и къщи, които се издигат по протежение на каналите. Разгледайте внимателно и мостовете над тях, по-специално Моста на августинците, който е най-старият. Той е построен през 1391 г., за да могат августинските монаси от близкия манастир да стигат по-бързо до центъра на града. Мостът е оцелял повече от 600 години и изглежда така, сякаш може да оцелее дотогава, докато туристите продължават да идват, за да видят прекрасните старинни сгради на Брюж.

Карта Брюж.

Болницата „Синт Ян“ (2) датира от 1188 г. и е осигурявала подслон на поклонници и пътешественици, както и медицински грижи. Тя е една от най-старите запазени болници в Европа.

На този изглед от площад „Маркт“ се виждат готическите кули и шпилове на сградите. Окръжният съд (1) е възстановен в неоготически стил, след като първоначалната сграда била разрушена.

Камбанарията в Брюж (1) някога била още по-висока. Нейният дървен шпил бил унищожен от пожар през 1741 г. и никога не бил възстановен.

Някога използвани активно за търговски цели, днес по каналите плават само туристически корабчета.

Лондон: добрата стара Темза

Лондон възникнал край река Темза и нейните брегове и мостове ни разкриват голяма част от неговата история: от римската епоха до флотата на адмирал Нелсън и днешния модерен квартал Докландс.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАСЕЛЕНИЕ: 8 174 100 души

ВАЛУТА: британска лира

КЛИМАТ: Лондон има умерен климат с известни изключения.

Лятото е топло, а зимата може да бъде студена, но мразовитото

време рядко трае дълго. Въпреки репутацията му сред чуждестранните

туристи, че е мъглив град, това не е вярно от няколко десетилетия.

Нито е постоянно дъждовно, макар че може да вали по всяко

време на годината.

КАКВО ДА НОСИТЕ: много пари, тъй като Лондон е един

от най-скъпите градове в света.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: през лятото

може най-много да разчитате на хубаво време и то може да е

прекрасно въпреки тълпите.

НАЙ-БЛИЗКО ЛЕТИЩЕ: Лондон се обслужва от няколко летища,

но най-близкото от тях е Хийтроу — на 24 км западно от центъра.

В града има подземна и надземна железница, автобуси и таксита.

НАСТАНЯВАНЕ: В Лондон има всякакви възможности, но цените

са високи, особено в Уест Енд. Ако искате да спестите пари,

отседнете по-далеч, но в близост до метростанция.

КАКВО ДА ПРОЧЕТЕТЕ: „Лондон: Биографията“ на Питър Акройд

е великолепен, епичен и четивен разказ за историята на Лондон.

На брега на река Темза, в Уопинг, Източен Лондон, се намира популярната историческа крайречна кръчма, наречена „Мейфлауър“, Това не е оригиналното й име, тя го е придобила едва през 1957 г. Името й е сменено, за да се отбележи фактът, че именно на това място през 1620 г. пилигримите са се качили на кораба „Мейфлауър“. Те отплавали от Лондон за Плимът, после за Саутхамптън, преди да се отправят на историческото пътешествие през Атлантическия океан, за да намерят нов живот в Америка.

Наблизо се намира и друга кръчма — „Капитан Кид“, в района, известен като Докът за екзекуции. Там се е издигала бесилка, на която пиратите, включително капитан Кид, и други престъпници са били бесени до 16 декември 1830 г., когато била изпълнена последната екзекуция.

Островът на кучетата

Следвайте течението на Темза и скоро ще стигнете до Острова на кучетата. Този район е толкова стар, че никой не знае със сигурност откъде е произлязло името му. Предполага се, че някога в него е имало кралски кучкарници. Според друга версия, мястото се е наричало Островът на патиците заради пернатия дивеч, обитавал тукашните блата. Едно от най-популярните обяснения е, че първоначално районът е бил наречен Островът на дигите заради построените от холандски инженери диги, предпазвали от наводнения при прииждане на водите на Темза — все още съществуващ проблем, наложил построяването на Защитната бариера на Темза през 1984 г. Повишаването на нивото на световните океани означава, че Бариерата се използва все по-често.

ПРИСТАНИТЕ НА ТЕМЗА В ЦЕНТРАЛЕН ЛОНДОН

1. Пътни

2. Уондсуърт Ривърсайд

3. Челси Харбър

4. Кадоган

5. Милбанк Милениъм

6. Уестминстър Милениъм

7. Уотърлу Милениъм

8. Ембанкмънт

9. Савой

10. Фестивъл

11. Блекфрайърс Милениъм

12. Банксайд

13. Ландън Бридж Сити

14. Тауър Милениъм

15. Сейнт Катрин

16. Канари Уорф

17. Хилтън Докландс

18. Грийнланд

19. Гринуич

20. КЕ II

Пристаните на Темза.

Албърт Бридж — между Челси Харбър (3) и пристана Кадоган (4).

Уестминстърският мост и сградата на Парламента.

"Окото на Лондон" на южния бряг е чудесен начин да видите забележителностите.

Милениъм Бридж (между 11 и 12) се намира между катедралата „Сейнт Пол“ и художествената галерия „Тейт Модърн“.

Театър „Глобус“ е възстановено копие на оригиналния едноименен театър на Шекспир.

Пристаните на Темза.

Туристическите корабчета и товарните шлепове продължават да плават ежедневно по реката.

Изглед западно от Тауър Бридж, с Лондонската кула вдясно и модернистичното кметство вляво. Контрастът между двете сгради е пример за това, което прави толкова интересен облика на Лондон.

В Канари Уорф — финансовото средище на Великобритания — се издигат някои от най-високите сгради в страната.

Можете да видите вдигането на Тауър Бридж — една от най-известните забележителности на Лондон.

Река Темза е неделима част от историята на Лондон. Можете да се разхождате цяла година по бреговете й и да не успеете да чуете всички истории, които има за разказване. Всъщност може да останете на едно място в продължение на година и да се потопите в различните пластове на историята, във всичко, което се е случило там, за да се оформи обликът на Лондон.

Вземете например Острова на кучетата. От блатиста местност, където никой не ходел, освен да ловува, се превърнал в докове, където акостирали и откъдето отплавали кораби за Антилските и Канарските острови. Корабите от Канарските острови са стояли на док в Канари Уорф и това име все още се използва, въпреки че районът е превърнат във финансово средище на Лондон. Строежът на небостъргача „Канари Уорф“ започнал през 1988 г. и след две години той бил най-високата сграда във Великобритания.

Гринуич

На южния бряг на Темза, точно срещу Острова на кучетата, се намира онази част на Лондон, която има най-много връзки с мореплаването. За останалата част от света Гринуич вероятно е познат най-вече като зоната на Средното гринуичко време и мястото, през което минава нулевият меридиан, спрямо който се определя географската дължина.

Туристи от цял свят идват да се снимат, прекрачили линията на меридиана, минаващ през сградата на Гринуичката кралска обсерватория. Телескопите й вече не гледат към звездите заради светлинното замърсяване, причинено от разрастването на един от най-големите градове в света. Ала от хълма, на който тя се издига, все още можете да погледнете надолу към Добрата стара Темза, както и към бившата Кралска военноморска болница, превърната в Кралски военноморски колеж. Там се намира и Националният военноморски музей, и мястото за последна почивка на „Къти Сарк“ — един от най-прочутите Ветроходни кораби в света и последният оцелял „чаен“ клипер.

Тауър Бридж

През 1806 г. тялото на най-великия герой на Англия — адмирал лорд Нелсън, загинал в победоносната битка при Трафалгар, било изложено във великолепно декорираната зала „Пейнтид Хол“ на Кралския Военноморски колеж цели три дни, докато нацията му отдаде почит. Архитектът Кристофър Рен не само проектирал Кралската обсерватория и Кралския военноморски колеж, но създал и своя шедьовър — катедралата „Сейнт Пол“ („Свети Пабел“). Именно там бил докаран Нелсън с погребален катер от Гринуич и бил погребан с държавни почести — нещо, което обикновено се прави само за членове на кралското семейство.

За да стигне до „Сейнт Пол“, погребалният катер на Нелсън е преминал под два моста, въпреки че по този маршрут днес има три моста. Третият — Тауър Бридж, който сега е много популярен символ на Лондон и река Темза, бил добавен чак през 1894 г. и е първият мост, който бил построен източно от Ландън Бридж. Двете половини на Тауър Бридж се вдигат нагоре, за да пропуснат трафика по реката, който бил една от причините по-рано там да не бъде строен мост: корабите трябвало да стигат до лондонското пристанище, което било по-удобно за центъра на града от търговската зона на доковете.

Именно недалеч от Тауър Бридж е възникнал Лондон. Първото известно селище било изградено там от римляните през 43 г. Те пристигнали от Кент и се заселили близо до мястото, където днес се издига Тауър Бридж. Римляните открили първото удобно място за прекосяване на Темза и построили там първия мост над реката. Така било поставено началото на града, който се разраснал и станал един от най-големите в света, чиято река — Добрата стара Темза, все още продължава да тече бавно през него, стигайки до Северно море.

Навремето най-голямото виенско колело в света, „Окото на Лондон“ е високо 135 м. и се издига на южния бряг на Темза, между мостовете Уестминстър и Хънгърфорд.

Лорд Нелсън

Вицеадмирал Хорацио Нелсън е един от най-великите морски герои на Великобритания.

Той е роден в Норфък, Англия, през 1758 г., в семейството на пастор, и на 12-годишна възраст постъпил в Кралския военноморски флот. Нелсън бързо се издигнал в йерархията, въпреки че страдал от морска болест през целия си живот! Звездният му миг бил и последният час от живота му — загинал, побеждавайки флота на Наполеон в битката при Трафалгар.

Английска езерна област

Район, в който се издига най-високата планина в Англия, и вдъхновение за любимото стихотворение на нацията. Езерната област (Лейк Дистрикт) предлага някои от най-красивите пейзажи на Британските острови.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАСЕЛЕНИЕ: 42 000 души

ВАЛУТА: британска лира

КЛИМАТ: планините и географското положение правят

Езерната област един от най-влажните райони на страната.

Там вали по всяко време. През зимата пада известно количество

сняг, а летата обикновено са топли, но никога горещи.

КАКВО ДА НОСИТЕ: дрехи за влажно време, удобни обувки

и мобилен телефон, ако ще се разхождате в по-затънтени места.

Времето може да се промени много бързо, когато се изкачвате на

по-високо надморско равнище.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:

в края на пролетта и началото на лятото, както и през есента.

Избягвайте уикендите, защото е прекалено оживено.

НАЙ-БЛИЗКИ ЛЕТИЩА:

международното летище в Манчестър се намира на около 129 км южно

от южните езера, а това в Нюкасъл — на около 145 км източно.

НАСТАНЯВАНЕ: много възможности из цялата Езерна област — от

ваканционни вили и евтини частни пансиони до луксозни

спа центрове и хотели.

С височината си от 977 м Скофел Пайк е най-високата планина в Англия.

Уилям Уърдсуърт е написал прочутата си поезия, докато е живял в Дав Котидж.

Въпреки че е широка едва 56 км, в Езерната област могат да се видят едни от най-живописните пейзажи в Англия, както и някои от най-харесваните забележителности. В нея се издига най-високата планина на Англия — Скофел Пайк (977 м), а природните й красоти са вдъхновили поетите романтици и по-специално — Уилям Уърдсуърт. Неотдавна неговото стихотворение „Нарциси“ бе избрано за любимо стихотворение на Великобритания и това е доказателство за вечната природа в някои кътчета на английската провинция, които можете да посетите и днес през пролетта и да видите същите нарциси, които са развълнували Уърдсуърт през 1804 г.

Уилям Уърдсуърт

Уилям Уърдсуърт написал своето стихотворение, известно също и с първия си стих „Самотен като облак, бродех аз“, през април 1804 г., макар че истинската случка станала две години по-рано близо до Ълсуотър. Сестра му Дороти е записала събитието в своя дневник, както и признанието му, че се чувствал длъжен да опише нарцисите.

Уърдсуърт притежавал дарбата да вижда красотата в детайлите. Той разбирал, че привлекателността на Езерната област не се състои само в нейното величие, в скалистите й планини и необятните й езера, но и в нейните цветя и животни. Стиховете му вълнуват хората, защото той улавя с думите това, което всички чувстваме, но малцина могат да изразят: пълната наслада от гледката на килима яркожълти нарциси, ширнал се пред очите ни.

Уърдсуърт написал „Нарциси“, докато живеел в Дав Котидж, близо до Грасмиър. Това бил неговият дом в Езерната област от 1799 до 1808 г. Първо го делял със сестра си Дороти, а от 1802-а и с новата си съпруга, Мери, и с нейната сестра. Ако до този момент къщата била претъпкана, то с появата на трите му деца се наложило семейството да си намери по-голям дом. След като те се изнесли от Дав Котидж, в нея се преместил друг писател — Томас де Куинси. Днес 70 000 туристи посещават ежегодно Дав Котидж, която е съхранена каквато е била, когато Уърдсуърт е живял в нея, и е една от най-известните забележителности в Езерната област.

Дъруент Уотър в Бороудейл е едно от най-големите езера в Езерната област и със сигурност едно от най-известните и най-красивите.

Едно от малкото негативни неща, които можете да чуете за тази област, е, че е твърде популярна. В разгара на лятото и през уикендите е по-трудно да бродите „самотен като облак“, но все още може да ви се случи. Нужно е просто малко повече планиране и да избягвате горещите туристически точки — градове като Уиндърмиър, Боунес, Кендал и Кесуик.

В Дъруент Уотър има пет острова, най-големият от които се нарича Островът на Викария, защото някога е принадлежал на монасите от Фаунтинското абатство.

Езерата

Езерата в Езерната област са толкова големи и многобройни, че можете да избягате от тълпите. Любопитен факт е, че само едно от езерата в Националния парк съдържа думата езеро в името си: Басентуейт Лейк. При всички останали се използва думата „уотър“ (вода), като Дъруент Уотър, или имат само едно име, като Грасмиър или Уиндърмиър. Тъй като думата „миър“ означава „голямо, но не дълбоко езеро“, няма нужда да се прибавя друга дума за езеро.

Уиндърмиър е най-известното, защото е най-голямото естествено езеро в Англия. То е дълго 16,9 км от северния до южния си край, но на места е широко само няколкостотин метра. Красотата му може да бъде най-добре оценена от високо, далеч от тълпите, които се скупчват по бреговете му, и от туристическите корабчета, които кръстосват в него.

От билото на един от върховете, които обграждат Уиндърмиър, тези туристически плавателни съдове приличат повече на гръбоплавачи — малки насекоми, които се носят по повърхността на водата. От високо можете да придобиете по-добра представа за мащаба на езерото и имате по-хубава гледка към красивите хълмове и гъстите гори, с които на места са обрасли бреговете му. Оттам ще получите представа и за начина, по който този пейзаж е моделиран от ледниците по време на ледниковия период.

Едно от най-прекрасните езера, заобиколено от дървета и хълмове, е Дъруент Уотър, сред което има няколко живописно разположени островчета (едното е населено). То е дълго едва 4,8 км и е около 1,5 км в най-широката си част, обаче край него има хубави пътеки, които могат да ви отведат на хълмовете или далеч от тълпите, ако търсите уединение.

Ълсуотър е второто по големина езеро, с дължина 14,5 км, но с ширина едва 1,2 км. Според някои то е най-красивото от езерата в тази област, извито като S сред покритите с тучна зеленина хълмове и гори, които са яркозелени през лятото и обагрени в позлата през есента. То е и мястото, където Уилям Уърдсуърт и сестра му Дороти отишли през април 1802 г. — в парка Гоубароу. Оттам те поели, както можете да направите и днес, за да видят склоновете, покрити с жълти нарциси. И независимо дали има много туристи или не, гледката на тези красиви цветя ще повдигне духа ви.

Карта Езерна област.

Именно на Ълсуотър (4) британският пилот сър Доналд Кембъл подобрил световния рекорд за скорост по вода през 1955 г.

Уиндърмиър (7) е популярна туристическа дестинация от средата на XIX в., когато железницата стигнала дотам.

Каскадата Колуит Форс на р. Братей в Амбълсайд (5) е популярно място за разходки.

Повечето църкви в Езерната област, както тази в селцето Скелсмърг (6), са с повече от едно име.

Стоунхендж Ейвбъри

От историите за крал Артур до легендата за Робин Худ, Англия е земя на мистерии, но нищо не е толкова загадъчно като Стоунхендж и намиращите се близо до него каменни кръгове в Ейвбъри.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАСЕЛЕНИЕ: 500 души (Ейвбъри)

ВАЛУТА: британска лира

КЛИМАТ: умереният климат прави този район малко по-мек,

но и доста по-влажен от останалата част на страната. Дъжд вали

по всяко време. Летата обикновено са приятни, но рядко горещи,

докато зимите се отличават с минусови температури и заскрежавания,

а често и със слаби снеговалежи.

КАКВО ДА НОСИТЕ: една от многото увлекателни книги за

изграждането на Ейвбъри и Стоунхендж.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: по всяко време на

годината. Мегалитите изглеждат прекрасно и в разгара на лятото,

и насред зима.

НАЙ-БЛИЗКИ ЛЕТИЩА: летище Бристол е най-близо.

Лондонското летище Хийтроу е на около 113 км североизточно

от Стоунхендж и Ейвбъри.

НАСТАНЯВАНЕ: в кръчмата „Червеният лъв“ в Ейвбъри и в самото село

разполагат с няколко стаи, но в градчето Дивайзис, на 11 км оттам, и в

Солсбъри, на 16 км южно от Стоунхендж, има хотели и други

възможности за настаняване.

Тази въздушна снимка на Ейвбъри показва как село Уилтшър и неговите древни каменни кръгове се преплитат.

В днешно време, когато често си мислим, че има все по-малко и по-малко неразкрити тайни в света, едно посещение на Стоунхендж и Ейвбъри ще ви напомни, че Англия винаги е била земя на мистерии.

А има такива, които учените може никога да не успеят да обяснят. Ето защо ние сме привлечени от изправените камъни в Стоунхендж, както и от каменните кръгове в Ейвбъри — за да се чудим как и защо те са били построени. Искаме да разберем, но въпреки това е далеч по-важно да не го узнаем.

Монументът в Ейвбъри е смятан за по-стар от Стоунхендж — датира отпреди близо 5000 години, и е също толкова загадъчен. Въпреки че и на двете места има кръгове от изправени мегалити, те са съвсем различни. Част от обаянието на Ейвбъри е, че главният каменен кръг се намира в средата на село Уилтшър — или по-скоро селото се намира в средата на кръга от камъни.

Дори без своите странни камъни, Ейвбъри е живописно английско селце, където старите къщи са разположени по протежение на главната улица, а насред него се издига кръчма. Има и няколко селски магазина, но много от тях съществуват единствено заради туристите, които идват да видят камъните. В покрайнините на селото има голям паркинг.

Бира и теории

За един турист има нещо напълно магическо във възможността да седи пред традиционна английска кръчма в средата на огромен каменен кръг и да се наслаждава на бирата си, докато преценява различните теории за изграждането на мегалитите.

Въпреки че камъните в Ейвбъри са много по-малки от тези в Стоунхендж, главният кръг, или „хендж“, в който се съдържат камъните, е масив с диаметър 427 м.

Греещото над Стоунхендж (2) слънце подчертава астрономическото значение на монумента за хората, които са го построили.

В рамките на това укрепление от пръст се намира най-големият запазен праисторически каменен кръг с диагонал 335 м. В него има два по-малки кръга и от тях водят началото си два дълги каменни пътя. Единият от тях все още е частично запазен, а от другия са открити останки.

Това е мегалитен комплекс, чието предназначение още не е известно. Една от теориите е, че е погребален комплекс, използван за отдаване почит на предците, тъй като в близост до някои от камъните или под тях са открити човешки кости. Възможно е по-високите камъни да представляват мъжете, а по-ниските — жените. Възможно е също комплексът да е имал астрономическа цел, точно както други древни цивилизации са строели съоръжения, за да отбелязват или почитат слънцето и звездите. Каквато и да е била функцията му, никой турист, който посещава по-известния Стоунхендж, не бива да пропуска Ейвбъри.

Голяма част от мегалитите на каменния кръг в Ейвбъри (1) са издигнати отново през 30-те години на XX в. от археолога Алегзандър Кейлър, който по този начин преоткрил за света един от най-важните мегалитни монументи в Европа.

Стоунхендж

На около 27 км южно от Ейвбъри се намира мегалитният комплекс Стоунхендж. Както и Ейвбъри, той е включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, но за разлика от Ейвбъри, се издига самотен и прекрасен в равнината Солсбъри. Той също е заобиколен от изкопан от човешка ръка ров, за който се смята, че е на около 3100 години, но по-късен от този в Ейвбъри, който е датиран около 2500–2200 г. пр.Хр.

Предназначението на Стоунхендж също не е известно, въпреки че и за него има много теории. Обаче за мнозина фактът, че не се знае защо мегалитите са там, е най-големият им чар. Да стоиш в страхопочитание пред нещо необяснимо не е обичайно преживяване в съвременния свят.

Районът несъмнено е използван като гробище, тъй като са открити човешки кости, датиращи приблизително от времето, когато е построен първият известен ров. Но след това, почти 1000 години по-късно, са били добавени самите мегалити. Комплексът вероятно е бил използван в продължение на няколко хиляди години, тъй като има доказателства, че там е имало забити дървени стълбове от около 8000 г. пр.Хр. Изглежда, те са били наредени в посока изток-запад и поради това явно са имали някакво особено значение, а не са били просто основи на жилища.

Строителство

Не по-малко интригуващо от това защо е построен Стоунхендж, е как е построен той. Първите камъни са били донесени тук към 2500 г. пр.Хр. от планината Пресели, Пембрукшър, Южен Уелс — на около 394 км по суша от Стоунхендж. Смята се, че мегалитите, всеки от които тежи около 5 тона, са били пренесени първо по суша до брега, след това с огромни салове нагоре по река Ейвън, а после са били влачени по земята, преди да бъдат изправени.

Около триста години по-късно обаче камъните са били пренаредени и по-големите мегалити, които днес доминират в комплекса, са били донесени от хълмовете Марлборо, отстоящи само на 32 км. Опитът да си представим каква е била гледката тук, когато се е реализирало това, е само част от магията на тези два спиращи дъха комплекса. Въпреки огромната времева разлика между днешната и тогавашната епоха, човек има чувството, че с присъствието си тук осъществява някакъв контакт с нашите предци.

Комплексът Стоунхендж се простира далеч отвъд най-големите камъни, макар че не всичко е забележимо за посетителя, който вижда само нещата, които са пред очите му.

Силбъри Хил, близо до Ейвбъри, е най-голямата изкуствено създадена могила в Европа, но предназначението й все още предстои да бъде разгадано.

Господарската къща в имението Ейвбъри (1), датираща от XVI в., е модерна сграда в сравнение с древните каменни кръгове.

Камъните в Ейвбъри (1) са полезно укритие за местните овце, когато времето е лошо.

Да стигнеш близо

Не е възможно да стигнете близо до камъните на Стоунхендж по време на обичайните часове за посещение. Обаче е възможно да влезете в централния кръг, като си организирате индивидуално посещение, но трябва да направите заявка доста по-рано заради многото желаещи.

Стоунхендж.

Корнуолската крайбрежна алея

Югозападният участък от най-дългата крайбрежна пешеходна алея във Великобритания дава възможност за едни от най-незабравимите разходки в Англия като морето винаги е от едната ви страна.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

ВАЛУТА: британска лира

КЛИМАТ: поради южното си географско положение

Корнуол е един от най-топлите райони на Британските острови,

с много слънчеви дни. Местоположението му е причина и за

многото дъждове, но вали основно от октомври до февруари.

Зимата е мека, като само от време на време има сняг и скреж,

и то най-вече във вътрешността.

КАКВО ДА НОСИТЕ: здрави и удобни обувки,

точна географска карта, мобилен телефон, подходящо за

дъждовно време облекло и слънцезащитен крем.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:

началото на лятото и ранна есен.

В средата на лятото времето е по-хубаво, но е пренаселено.

НАЙ-БЛИЗКИ ЛЕТИЩА: Нюкий, Бристол и Плимът.

НАСТАНЯВАНЕ: Корнуол е популярна курортна област

с разнообразни възможности за настаняване. Но ако сте поели

по Алеята и трябва да пренощувате на определено място в

конкретна вечер, направете предварителна резервация.

Някои от селищата, през които тя минава, са доста малки,

а някъде предлагат единствено вили, давани под наем само за седмица.

Корнуол е напълно различен свят. Когато преминете границата при Девън, имате чувството, че сте напуснали Англия дълго преди да стигнете до Ландс Енд. Корнуолското население е съхранило келтската си култура, когато тя е била унищожена в останалата част на страната от саксонските нашественици. Народите на Шотландия и Уелс си остават келтски, но в Англия само в Корнуол е запазен този пламенен независим дух. Суровият пейзаж също отразява този дух, и то най-вече по крайбрежието с неговите стръмни скали и историите за контрабандисти; бряг, които можеш да обходиш пеш по цялата му дължина от 415 км, като използваш Корнуолската крайбрежна алея.

Крайбрежната алея минава през Сейнт Айвс — някога проспериращо рибарско пристанище, а сега много посещаван курорт. Живописните му къщи и тесните улички са го направили изключително популярен сред художниците и там е основан клон на лондонската галерия „Тейт“.

Алеята е част от по-дългия Югозападен крайбрежен път, който със своите 1014 км е най-дългият междуградски пешеходен път във Великобритания. Използвайки общественото право на преминаване, Алеята следва бреговете.

Големи участъци от нея включват старите пътеки, отъпкани някога от митничарите, докато патрулирали по бреговете в търсене на контрабандисти, които се възползвали от множеството закътани заливи, особено в по-отдалечените райони на Корнуол, за да внасят нелегално стоки в страната.

Изкачване по брега

Със своята сурова красота рибарското пристанище на Маусхол (2) неизбежно ви кара да се отбиете в него при разходка по Крайбрежната алея.

Въпреки факта, че следва брега, Крайбрежната алея не осигурява спокойна разходка по равен терен. Брегът в този край на Англия е каменист, прорязан от реки, големи и малки заливи и скали, поради което Алеята се изкачва и спуска, често доста стръмно. От асоциацията „Югозападна крайбрежна алея“ — независима благотворителна организация, създадена, за да помага на хората да извлекат най-голяма полза от Крайбрежната алея, са изчислили, че за да измине веднъж цялата й дължина, човек трябва да изкачи 35 031 м, или почти четири пъти височината на връх Еверест.

Корнуол.

Рибарите от Сейнт Айвс (1) доставят ежедневния си улов на местните ресторанти.

Писателката Дафни дю Морие е живяла много години в малкото китно градче Фои (5).

Заливът Мълиън (3) на красивия полуостров Лизард съхранява много истории за контрабандисти за забавление на туристите.

Театър „Минак“ (4) близо до Ландс Енд е създаден от Роуина Кейд през 1930 г.

Корабокрушения и контрабандисти

Не искам да омаловажавам красотата на останалата част от Алеята, но в Корнуол тя придобива други измерения. Корнуол е разположен на полуостров в самия край на Англия, издаден навътре в Атлантическия океан и притиснат между Келтско море и Ламанша, а крайбрежието му е едновременно най-красивото и най-опасното във Великобритания. Този район е известен с корабокрушенията край бреговете му и селяните там бързо се възползвали от предимството да си присвояват товарите от разбитите кораби, тъй като те вече не можели да се използват от предишните им собственици.

Местното население винаги е имало склонност да нарушава закона и ако товарите не идвали сами, хората често излизали при буря да се срещнат с кораби, превозващи контрабандни стоки, и докарвали по тъмно у дома плячката си. Именно тогава митничарите патрулирали по скалите, взирайки се да зърнат някоя самотна лодка, а след това се опитвали да разберат къде ще акостира тя и как най-бързо да стигнат дотам, за да я заловят. Ала също като митничарите, контрабандистите познавали на пръсти скалите, заливите и пътеките, така че започвала игра на „котка и мишка“.

Обекти на световното наследство

Югозападната крайбрежна алея превежда туристите през два обекта на световното културно и природно наследство. Единият от тях се намира в участъка на Източен Девън и Дорсет — Юрското крайбрежие. Другият са мините в Корнуол и Западен Девън. Там са се добивали предимно калай и мед, а известно време в някои места — и арсен. Докато вървиш край брега, пред погледа ти изникват призрачните останки на калаените и медните мини: стърчащи в небето кули и следи от входовете на подземни шахти.

В съчетание с разказите за контрабандисти и трудния живот на корнуолските рибари, историята на минното дело разказва приказка за един невероятно красив, но и суров ландшафт, с който хората трябвало да се борят.

Преход по Крайбрежната алея

Като се върви със средна скорост и по осем часа на ден, цялата Корнуолска крайбрежна алея може да се измине за 10–11 дни. Те обаче ще бъдат усилни и без да се отчита забавянето, лошото време или просто желанието да спрете и да поплувате или да отдъхнете в някоя кръчма за час-два. Ако си отпуснете две седмици, преходът няма да бъде такова изпитание на издръжливостта ви, а ако можете да си позволите три седмици, ще бъде направо идеален. Така ще можете да отделите някой и друг ден за разглеждането на обекти по маршрута.

Това не е пътуване, което може да се предприеме с лека ръка или спонтанно. За него е нужно известно планиране и за щастие има няколко книги и уебсайтове, които могат да ви помогнат да го направите. Има фирми, които организират всичко, а в пансионите по пътя предлагат услугата да превозят багажа на туристите до следващата междинна спирка, макар че този вариант, естествено, не е евтин.

Изгревът над залива Порткарно (6) разкрива част от мистерията и суровото величие на корнуолския крайбрежен пейзаж.

Финландска Лапландия

Финландска Лапкандия е подходящ дом за Дядо Коледа, тъй като е място, което изпълва всички с детинско удивление, и природата й е девствена и дива.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАСЕЛЕНИЕ: 190 000 души

ВАЛУТА: евро

КЛИМАТ: летата са изненадващо топли, с дневни

температури от 20°С по обяд: зимите са мразовити — средната

януарска температура е -14°С. Сняг вали от края на септември

до началото на май.

КАКВО ДА НОСИТЕ: топли дрехи, фотоапарат и способността

да се удивлявате.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:

посетете Дядо Коледа през декември, но да видите Лапландия

през лятото — това е съвсем друго нещо.

НАЙ-БЛИЗКО ЛЕТИЩЕ: Рованиеми, главният град на Лапландия.

НАСТАНЯВАНЕ: добър избор на комфортни хотели в големите градове.

Наемането на хижа също е популярно. В Рованиеми се намира

хотел „Кларион Санта Клаус“.

Лапландия не е Европа, каквато повечето хора си я представят. Тя се намира в срещуположния на средиземноморските плажове край на континента и на повече от 1600 км от Лондон и Париж. Намира се далеч по на север от Москва и за разлика от Исландия, територията й е най-вече зад Северната полярна окръжност. Областта е студена и живописна. Тя напомня, че в Европа все още има диви и отдалечени кътчета. Добре дошли в Лапландия.

Макар че като географска област Лапландия се простира в Норвегия, Швеция и Финландия, името се свързва най-вече с финландската провинция Лапландия. Областта е с размерите на Швейцария, Белгия и Нидерландия, взети заедно, но в нея няма планини, а само хълмисти възвишения.

Финландският пейзаж изглежда тайнствен и нереален, сякаш излязъл от фантастичен свят.

Земя на крайностите

За мнозина тя е трайният образ на дома на Дядо Коледа, както и мястото, където можете да заведете децата си за развлечение точно преди Коледа. Но този образ не отразява величието й и нейния див и скалист пейзаж. Ако се загубите там посред зима, няма да видите Коледа отново. Природата е сурова, но красотата й кара дъха ви да секне, и то в буквалния смисъл — от шока внезапно да се окажете на място с температура доста под нулата. В същото време природните красоти тук ще ви накарат да замрете. Имате чувството, че сте се озовали в коледна картичка при вида на пейзажа, който свързвате повече с Аляска, Канада или Сибир, отколкото със Западна Европа.

Финландска Лапландия.

Лагерът на елените подчертава пустия зимен пейзаж край замръзналото Балтийско море близо до Кеми (2).

През лятото пейзажът се променя и летуването на палатки е един от начините да се насладите на плажовете на многото живописни езера.

Централната поща на най-известния жител на Лапландия — Дядо Коледа, се намира тук, в селото на Дядо Коледа (1).

Рованиеми

Рованиеми е административният център на финландската провинция Лапландия, в които живеят 60 000 души (1/3 от лапландското население). Около 10 000 от тях са студенти, което придава на града младежка и оживена атмосфера, далеч от представата за Дядо Коледа. Въпреки сравнително малобройното си население, той е един от най-големите градове в света по отношение на своята територия, тъй като се простира на повече от 8016 кв. км. Вероятно там, където се сливат двете големи лапландски реки — Оунасьоки и Кемийоки, са живели хора в продължение на най-малко 8000 години, но Рованиеми процъфтял през XIX в., когато природните ресурси на Лапландия от дървен материал и злато се търсели в цял свят. Градът може и да е домът на Дядо Коледа, но е хубаво да го посетите и през лятото, когато слънцето никога не залязва. Тогава може да се насладите на занимания на открито, като туризъм и колоездене, както и да поемете към близката Северна полярна окръжност и да откриете земя, където въздухът е толкова чист и свеж, че всяка глътка от него би кара да се чувствате по-здрави. През зимата господстват спортовете и притокът на адреналин се увеличава. Дори и да не сте запалени по ски бягането, може да се насладите на поход със снегоходки, на екскурзия сред дивата природа или да се повозите на шейна, теглена от хъскита — добро развлечение за някои хора.

Дядо Коледа

Как Дядо Коледа е отишъл да живее в Лапландия, е доста голяма мистерия. Първообразът му свети Никола е роден в Южна Турция. През вековете историите са се преплели с митовете и легендите, особено с тези за старогерманския езически бог Один, за да се получи някак си комерсиализираният добродушен старец в червени одежди. Той живее или на Северния полюс, или във Финландска Лапландия, както вярват в повечето страни.

Народността са̀ми (саа̀ми)

Са̀мите са коренното население на финландска Лапландия и на областта Лапландия като цяло. Те наброяват 100 000 души, но във Финландия са едва 7000, въпреки това сами е официално признат фински език, а самобитната им култура е важна част от националната култура. Имало е обаче дълги периоди, когато културата и езикът им са били забранявани от държавата, както се е случило в Русия, където малцинствата са били преследвани и принуждавани или да говорят руски, или били елиминирани.

Са̀мите населяват тези земи от поне 2500 години, а вероятно дори от 10 000 години. Миналото им отчасти си остава загадка. Животът им традиционно е бил свързан с миграционните пътища на северните елени, като са допълвали прехраната си с риболов и лов на други животни. Те са търгували с кожи и месо, за да задоволяват своите потребности, макар че от XVI в. много от тях са изоставили номадския живот и са станали фермери и рибари.

Северните елени

Рогата на елените израстват отново всяка година, а под външната козина се крие плътен долен слой, за да им държи топло при тези сурови условия.

Животът на са̀мите винаги е зависел от елените и сигурно има хора, които ще се изненадат да научат, че сред елените има и диви, а не само отглеждани в обор за ползване от Дядо Коледа на Рождество Христово. В Лапландия живеят около 200 000 елена: диви, опитомени и полуопитомени, като техните собственици ги оставят да скитат свободно, но винаги знаят къде са.

Тези елени, известни в Северна Америка като карибу, са се адаптирали удивително към екстремните температури, при които живеят. Те имат два слоя козина, като външният слой се състои от кухи косми, които осигуряват повече топлина на животното. Носовете им също са необикновени и доста големи отвътре. Това дава възможност на вдишания студен въздух да се затопли, преди да достигне белите дробове. Част от топлината и влагата от издишания въздух се задържа, за да затопли и овлажни сухия студен зимен въздух, който се поема. През различните сезони копитата на карибу променят своята структура, за да се приспособят към различното състояние на почвата и да могат да рият снега при търсенето на храна през зимата. Не е никак чудно, че Дядо Коледа ги е избрал да му помагат да разнася подаръците си посред финландската зима.

В Лапландия ски бягането е популярно занимание за цялото семейство, а понякога е просто най-добрият начин да се разходиш сред природата.

Исландските природни чудеса

Исландия е своеобразен свят, страна на езера и фиорди, на ледници и вулкани, планини и горещи извори, разположена на остров между Европа и Северна Америка.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАСЕЛЕНИЕ: 316 000 души

ВАЛУТА: исландска крона

КЛИМАТ: субполярният климат на Исландия се смекчава

от топлото течение Гълфстрийм, което означава, че зимите не

са толкова студени, както се очаква. В най-студените месеци — декември

и януари, средната температура в Рейкявик е около 0°С.

От друга страна, летата са по-студени, отколкото се очаква,

с максимална температура 14°С през юли и август. В Рейкявик вали

дъжд 8 два от три дни; май и юни са най-сухите месеци. Октомври и

януари са най-влажните.

КАКВО ДА НОСИТЕ: топли дрехи, независимо от Гълфстрийм.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:

май и юни, когато е най-сухо и лятото наближава.

НАЙ-БЛИЗКО ЛЕТИЩЕ: Рейкявик

НАСТАНЯВАНЕ: всички видове настаняване на всякакви цени,

въпреки че животът в Исландия е скъп и това се отразява на цените

на хотелите и квартирите.

Исландия е уникална. Най-близкият съсед на тази уместно наименувана страна е Гренландия, която обикновено се включва като част от Северна Америка, въпреки че е датска провинция. Исландия се счита за част от Европа, макар че е на 970 км от Берген в Норвегия — най-близката точка на континентална Европа. На път за нея ще минете край шотландските Шетландски острови и фарьорските острови — две други места, които не се вписват лесно в никакви конкретни културни зони.

Независимо от името и представата за нея, Исландия не се намира отвъд Северната полярна окръжност, която преминава само през остров Гримсей — на 40 км северно от самата Исландия.

През зимата в нея не цари лют студ, както може да се очаква — температурите са около нулата. Там не е и топло, затова горещите извори са толкова популярни, но има и далеч по-студени места на планетата. Именно през лятото ще забележите наистина липсата на топлина и по-скоро ще имате нужда от чадър, отколкото от слънцезащитен крем.

Синята лагуна

Освен с геотермалните води, посетителите на Синята лагуна разполагат със сауни и па̀рни бани, както и с други съоръжения на съвременните спа центрове.

Има забележителности, които задължително трябва да видите, когато посещавате дадени места, дори и хиляди други хора да са се запътили натам по същото време. Точно както в Париж трябва да видите Айфеловата кула, в Исландия всеки посещава Синята лагуна. Тези геотермални извори са образувани насред лавовите полета в Югозападна Исландия и тъмносиният цвят на водата и парата, която се издига от повърхността, сред този вулканичен пейзаж, правят преживяването необичайно и малко сюрреалистично. Даже и да сте подготвени да се потопите в горещ извор, естествената температура на лагуната може да ви стресне с нейните постоянни около 40°С. Когато температурата на въздуха е под нулата, влизането в тази парна баня със стотици други къпещи се около вас е истинско исландско изживяване.

Гейзери и ледници

Ако Синята лагуна предизвиква възторг, гледката на някои исландски гейзери и ледници внушава смирение.

Йокулсартлон (3) е най-голямото ледниково езеро в Исландия, Въпреки че се е появило едва през 1934–35 г. вследствие на топенето на ледници.

С площ от 8100 кв. км Вахтнайокутъл е най-големият ледник в Европа. На места ледът е дебел почти 1006 м, а под него има няколко активни вулкана. Това води до странното явление под плътния лед на Вахтнайокутъл понякога да изригва вулкан. При такова вулканично изригване се образува така наречената туя. Това е много рядък вид вулкан със стръмни склонове и плосък връх, приличащ на тъмна версия на платата, които виждате в пустините на американския Югозапад… и в много от старите уестърни.

Друго общо явление между Исландия и САЩ са гейзерите, въпреки че Исландия може да претендира за родина на термина: големият гейзер Гейсир. Този стълб изригваща гореща вода е дал на света наименованието гейзер от исландската дума gjósa, която означава „изригвам“. Според изчисленията на неговата активност, Гейсир води началото си от XII в. и неговото изригване е изключително впечатляващо, когато изхвърли във въздуха стълб вряла вода, висок 61 м. Въпреки това, този природен „артист“ си има характер и може да бъде спокоен даже по няколко години, преди да се активизира отново и да избълва па̀ра по няколко пъти на ден. По-надежден е близкият гейзер Строхкюр, чийто воден стълб е по-малко от половината от височината на големия Гейсир, но пък изригва редовно на всеки 5–10 мин през деня.

Водопади

Дехтифос, чиято височина е 27 м, е най-мощният водопад в Европа.

За да видите в действие истинската мощ на водата, трябва да отидете до водопада Дехтифос в североизточната част на Исландия. Страната е осеяна с водопади — една от последиците от постоянните валежи, а според дебита му Дехтифос се смята за най-мощния в Европа. Водопадът е широк около 100 м. и висок 27 м. и когато човек се приближи до неговите гърмящи води след проливни дъждове, се изпълва със страхопочитание пред могъществото на природата и си обяснява защо хората се стремят да открият начин да впрегнат тази мощ и да я използват. Дехтифос се намира в Националния парк Йокулсаурглюфур, описван като миниатюрен вариант на Големия каньон в САЩ, а освен него има и два други по-малки, но все пак мощни водопада: Хаврайилсфос и Селфос. Фос е древноскандинавска дума, означаваща „водопад“ или „сила“, и все още се употребява в Северна Англия, където в парка Йоркшър Дейлс има водопади като Джанет Фос.

Исландия

Името на водопада Годафос (5) означава „Водопад на боговете“.

Гейзерът Строхкюр (7) е наричан още „Чутурата“, въпреки че името му означава „бутало“ или „цилиндър“.

Конете били докарани в Исландия от викингите около IX в. и днес все още бродят на воля из нея.

Смята се, че Рейкявик (6) — най-северната столица в света, е основан около 870 г.

Обекти на световното наследство

Исландия също има два обекта, включени в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, които показват стария и новия облик на тази необичайна страна. Националният парк Тингветлир е създаден през 1928 г. и освен с природните си красоти, е известен с това, че там през 930 г. е основан исландският парламент Алтинг — един от най-старите парламенти в света. Другият исландски обект от списъка на ЮНЕСКО е о. Сюртсей — съвсем нов остров, образуван в резултат на подводни вулканични изригвания, започнали през 1963 г. и продължили четири години.

Остров Сюртсей е ново допълнение, тъй като е започнал да се образува едва през 1963 г.

В момента там се провеждат вълнуващи научни изследвания, за да се види как семена, растения, животни, птици и бактерии успяват да колонизират нов остров, който сега е най-южната точка на Исландия. Така че дори и днес този интригуващ остров все още е в процес на промяна.

Ирландският бисер: Югозападна Ирландия

В ирландските графства Кери и Корк е събрано цялото великолепие на Ирландия. Те са от местата, където веднага ви се иска да отидете да живеете… и много хора го правят.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАСЕЛЕНИЕ:

Графство Корк: 480 000 души Графство Кери: 140 000 души

ВАЛУТА: евро

КЛИМАТ: заради планините там падат едни от най-високите

валежи в Ирландия, но пък под влияние на океанското течение

Гълфстрийм климатът е най-мекият в страната. Лятото никога

не е твърде горещо, а зимата — твърде студена, но може да се

сблъскате в един ден с проявите на времето от четирите сезона.

КАКВО ДА НОСИТЕ: дрехи за влажно време, удобни обувки,

добър апетит.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: по всяко време,

най-добре през лятото, въпреки че тогава е най-претъпкано.

НАЙ-БЛИЗКО ЛЕТИЩЕ: международно летище Корк

НАСТАНЯВАНЕ: всички видове, на всякакви цени,

навсякъде в графствата.

Всеки народ си има своите изкупителни жертви — страни, чиито граждани счита за глупаци. Британците си правят шеги за ирландците, ирландците — с жителите на графство Кери. „Как ще накараш един жител на Кери да се качи на покрива на кръчмата? Като му кажеш, че пиенето е безплатно (буквалният превод на израза «безплатно» е «върху къщата»).“ На което жителят на Кери със сигурност се усмихва уморено, убеден, че не може да е толкова глупав, щом живее в най-красивия край на Ирландия.

Карантуил (1) в далечината е най-високият връх в копа сено Ирландия и не може лесно да бъде изкачен.

Разположени в най-югозападната част на Ирландия, двете графства Кери и Корк са като пощенска картичка на страната. Те са зелените поля на Ирландия, приветливите хора, традиционната музика в гостоприемните кръчми, чудесната храна — просто едно от онези специални кътчета на света, които създават усещането за благополучие всеки път, когато поемеш глътка от техния въздух.

Там имаш чувството, че получаваш повече природни гледки за парите си. Бреговата линия е прорязана от устията на реки, малки и големи заливи, образувайки страховити стръмни скали, красиви пристанища, най-високите планини на Ирландия и няколко дълги полуострова, всеки от които има свой собствен облик и привлекателност.

С високия си шпил извисяващата се над пристанището в Коув катедрала „Свети Колман“, чийто строеж е започнат през 1868 г., се вижда отдалеч.

Рийкс

Рийкс е дума, използвана в Ирландия със значение „хълм, планина“. Смята се, че произлиза от английската дума rick, означаваща купчина от нещо, например копа сено.

Пръстенът на Кери

Най-известният и най-посещаван от тези полуострови е Ивераг, въпреки че е по-известен с неофициалното си име Пръстенът на Кери. Пръстенът представлява път, дълъг 177 км, който обикаля полуострова. Той се счита за един от най-живописните маршрути в Ирландия. Пръстенът е толкова популярен, че автобусите могат да го изминават само в посока, обратна на часовниковата стрелка, за да избегнат да се срещат по тесните пътища и завои със слаба видимост и да задържат движението, докато единият от тях завие. Автомобилистите предпочитат да пътуват по посока на часовниковата стрелка, за да избегнат да гледат задницата на някой бавно движещ се автобус вместо прекрасните пейзажи.

А какви пейзажи има! Пътят се вие през планини и край езера, от него се откриват гледки към морето и заливи — като Дингъл. Той преминава през китни градчета и села и има места за спиране, където можете да слезете от колата, за да се полюбувате на гледката и да поемете глътка въздух, който е чист въпреки постоянния трафик. Едно от класическите места за спиране е Гледката на дамите, откъдето ти се струва, че земята и езерата са безкрайни и просто се стопяват в далечината.

В източния край на полуостров Ивераг, като добавка към неговото величие, се издига най-високата планинска верига в Ирландия, носеща чудатото име Макгиликъдис Рийкс. В този край на Ирландия е живял кланът Макгиликъдис и планината била кръстена на него през XVIII в. Планинската верига е дълга повече от 19 км и включва не само най-високия връх на Ирландия — Карантуил (1041 м), но и другите два ирландски върха, които надвишават 1000 м, както и повече от сто върха с височина над 610 м.

Ирландия.

В пристанището на Кинсейл (3) пристигат яхти от цял свят. Техните собственици са привлечени от репутацията на града в областта на ирландската гурме кухня.

Ако не слезете от колата си, докато шофирате по Пръстена на Кери (4), може никога да не откриете някои от най-прекрасните плажове в Ирландия.

Фарът на пристанището в Дингъл (5) е построен през 1885 г., за да помага на лодките да заобиколят коварните скали.

Докато пътувате из югозападната част на Ирландия, ще срещнете много като тези изпълнители на народна музика в кръчмата „Булман“ в Кинсейл (3).

Колоритните сгради на Кинсейл (3), който се слави с добрата си храна и напитки, допълват неговата привлекателност.

Полуостров Дингъл

Северно от полуостров Ивераг и Макгиликъдис Рийкс се намира полуостров Дингъл — друг изключително красив кът в този район на Ирландия. Когато навлизате в полуострова откъм сушата, минавате край планината Слийв Миш, по-нататък е планината Брендън, където е вторият по височина връх в Ирландия, и в самия край на полуострова достигате най-западната точка на страната. Отвъд са само островите Бласкет, а следващата спирка е Северна Америка.

Корк

Не всички забележителности са в графство Кери. Корк си има своя красота, а днес се слави и с добрата си кухня, и то не само в главния му град. Град Кинсейл е известен като „кулинарната столица“ на Ирландия, Ежегодният октомврийски гастрономически фестивал е изключително събитие и определено е добро време да посетите района. По цялото крайбрежие има изискани ресторанти, предлагащи пресни морски дарове. В Корк се намира и „Балималоу Хаус“, считан за един от най-добрите хотели в страната и с превъзходна кухня.

Така че с най-добрия си ресторант в страната, с най-високите си планини, с най-екзотичния си маршрут и много други забележителности, които няма място да спомена, югозападният край на Ирландия несъмнено е едно от най-хубавите кътчета в Европа. Ако отидете там, ще срещнете хора от цяла Европа, които са отишли като туристи и в крайна сметка са останали завинаги.

Крайбрежието на Антрим: Пътят на великана

Крайбрежието на Антрим в Северна Ирландия поразява с природните си красоти, в това число и Пътят на великана.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАСЕЛЕНИЕ: Северна Ирландия — 1 700 000 души

ВАЛУТА: британска лира

КЛИМАТ: въпреки че климатът е умерен, старата ирландска

поговорка, че можеш да преживееш четирите сезона в един ден,

важи с пълна сила за Северна Ирландия. Бъдете готови за дъжд

по всяко време. През лятото рядко става по-горещо от 30°С,

но през зимата температурите може да паднат под нулата.

КАКВО ДА НОСИТЕ: дрехи за всички сезони, бинокъл

и фотоапарат.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: Всяко време е

подходящо по различни причини, макар че е по-добре да

избягвате разгара на зимата.

НАЙ-БЛИЗКО ЛЕТИЩЕ:

международното летище Белфаст е на 64 км южно от Бушмилс

и Пътя на Великана.

НАСТАНЯВАНЕ: има изобилие от хотели и добри частни

пансиони по северното крайбрежие на Антрим. Частните квартири

са известни с топлото си гостоприемство и богатата закуска.

Колоните, образуващи Пътя на Великана (1), са високи 11 м, а в пукнатините и вдлъбнатините им се гушат някои редки растения.

Голяма част от бреговете на Ирландия са великолепни, но има някои участъци, които се отличават с особена красота и своеобразие. Такова е северното крайбрежие на Антрим, където има множество разнообразни забележителности. Те включват скалното образувание Пътят на великана — част от световното наследство на ЮНЕСКО, дивата природа на близкия остров Ратлин, прочутия въжен мост Карик а Рид, най-старата законна спиртна фабрика в света и красиви пясъчни плажове.

Пътят на великана

Пътят на великана е най-прочутата забележителност по крайбрежието и през 1986 г. е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Той е странно и невероятно красиво място и повечето хора не биха се съгласили с британския писател д-р Самюъл Джонсън, които пише: „Да, той заслужава да се види, но не си заслужава да отидеш да го видиш“.

През 2007 г. Пътят е бил посетен от над 700 000 души, което го прави най-привлекателната туристическа атракция в Северна Ирландия. Той се посещава от 1740 г., когато една дъблинчанка за първи път нарисувала причудливите скални образувания и привлякла върху тях общественото внимание. Пътят се е образувал преди около 60 млн. години след поредица вулканични изригвания. Потичайки към морето, лавата се е охладила бързо и при втвърдяването си се е начупила на около 40 000 базалтови колони, повечето от които са шестостенни.

Това е традиционното обяснение на геолозите, но далеч по-приятна е ирландската легенда за произхода на Пътя. Някога, докато бродел по северния бряг, великанът Фин Маккул видял през тесния проток, делящ Ирландия от Шотландия, дома на непримиримия си враг Бенандонер. Фин построил с огромни колони Пътя, за да предизвика на двубой Бенандонер, но когато врагът му закрачил към него, Маккул видял, че шотландският великан го превъзхожда по ръст, и изтичал при жена си за съвет.

Жена му го дегизирала като бебе и казала на Бенандонер, че това е техният малък син. Като видял колко огромно е бебето на съперника му, шотландският великан се уплашил колко ли голям трябва да е баща му и незабавно хукнал обратно, рушейки панически Пътя след себе си. Затова днес само част от него се издига на брега, а другата е изчезнала под морската повърхност.

Интересните места там обаче не се изчерпват с Пътя на великана. Районът е Национален природен резерват и в него има дълги пешеходни пътеки, много от които минават по крайбрежието на Пътя, където в протежение на почти 6,5 км се извисяват отвесни скали, стигащи на места до 90 м.

Това крайбрежие определено има гигантски размери.

Карик а Рид

По въжения мост на Карик а Рид (2), който се поклаща на 23 м над водата, годишно преминават четвърт милион души, за да стигнат до крайбрежното островче.

Източно от Пътя на великана, недалеч навътре в морето, се намира островът Карик а Рид, чието име означава „скала на пътя“. Край този малък крайбрежен остров минава миграционният път на сьомгата, така че за местните рибари е имало богат улов в подходящия сезон. За да стигат по-лесно до острова, те направили въжен мост, който още се използва, но в днешно време най-вече като туристическа атракция. Може да видите сьомгата в периода от юни до септември, а също и рибарите, но риболовът вече не е доходоносен, както преди, поради намаляване популацията на рибата. През зимата мостът се демонтира, защото използването му става опасно.

Остров Ратлин

Остров Ратлин (3) е най-близката точка на Ирландия до Шотландия и дом на десетки хиляди морски птици, които се събират в големи колонии като тази.

В ясен ден от Карик а Рид на хоризонта се виждат остров Ратлин и Шотландия. Ратлин отстои на 10 км от Карик и плаването до него може да бъде доста бурно. Въпреки това, преживяването е вълнуващо, тъй като крайбрежните скали на острова изплуват драматично от мъглата.

На Ратлин гнезди голяма колония морски птици и затова той е привлекателен за орнитолозите. Кралското дружество за защита на птиците има голям природен резерват там. На острова има места за нощувка, някои древни археологически обекти и прекрасни пътеки за разходка. Единственият населен остров край бреговете на Северна Ирландия, Ратлин притежава свой собствен облик и култура.

Бушмилс

Ирландия си има и своя собствена напитка: ирландското уиски. То не само се изговаря по различен начин, но и вкусът му е различен от шотландското уиски, както и от този на американския бърбън.

В покрайнините на градчето Бушмилс се издига най-старата законна спиртоварна в света. Тя е получила лиценз през 1608 г., макар да се смята, че там се е произвеждало уиски поне четиристотин години преди това. Спиртоварната е само на 3 км от Пътя на великана, а водата, която се използва за уискито „Бушмилс“, тече по същите скали, от които е образуван той. Дестилационната фабрика е стара, но едва ли е от времето на Фин Маккул, макар че след една-две чаши ирландците със сигурност ще ви накарат да повярвате, че датира оттогава.

Северна Ирландия.

Замъкът Дънлус (5) се издига на върха на една от най-стръмните скали по северното крайбрежие на Ирландия.

Навсякъде около Пътя на великана има необичайни скални образувания, като тези на снимката (1).

По северното крайбрежие на Антрим (4) има хубави заливи с широки пясъчни плажове, които често са пусти.

Амстердам: Разходка по водата

Също като Венеция, Амстердам е построен върху вода и където и да отидете в града, под краката ви лежат пластове история.

Лалета.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАСЕЛЕНИЕ: 750 000 души

ВАЛУТА: евро

КЛИМАТ: топло, но не горещо лято, мека и рядко мразовита

зима, но често има периоди на влажно и хладно време. Възможни

валежи през цялата година.

КАКВО ДА НОСИТЕ: чадър или дъждобран, здрави и удобни обувки.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: април и май са

най-сухите месеци, юли и август са най-топлите.

НАЙ-БЛИЗКО ЛЕТИЩЕ: Схипхол е на 17,5 км югозападно

от града и има добри връзки с железопътния транспорт.

НАСТАНЯВАНЕ: недостигът на хотелски легла изисква

предварителна резервация. Има много частни квартири в

характерните къщи край каналите, но често те са с много

стълби и нямат асансьор.

Докато се разхождате из Амстердам, „ходите по вода“, защото този нидерландски град е сътворено от човека чудо. Амстердам не прилича на никои друг град, тъй като е израснал буквално от блатата. Той съчетава блещукащата красота на своите канали с динамичността на едно старо европейско пристанище, както и с уникалното свободомислие на своите граждани. Те са не само свободомислещи, но и свободно разхождащи се, най-вече с велосипеди, които са най-предпочитаният транспорт в града. Много от главните улици на Амстердам някога са били канали. Огромната му и великолепна железопътна гара е построена „на вода“ и дори Кралският дворец се издига върху блатиста земя. Това е град, който дори не е трябвало да съществува.

Централната гара

Централната гара на Амстердам отговаря на името си, тъй като е транспортен възел за влакове, трамваи, таксита, фериботи и велосипеди.

Много от пътниците, пристигащи на Централната гара, която е главният транспортен възел на града, идват от Схипхол — международното летище на Амстердам. Но пристигнете ли там, стъпвайте внимателно, защото ходите върху 8687 дървени стълба, които поддържат гарата, изградена върху три изкуствени острова. Мястото, на което се издига тя сега, някога е било залив, където клиперите се завръщали от Холандските Източни Индии, докарвайки товари с индийско орехче и карамфил.

Пак там рибарите от крайбрежието влизали в града и в каналите, за да завържат лодките си и да продадат своя улов.

Но през 1876 г. холандското правителство в Хага решило, че новата гара ще бъде изградена на това място, а не в южната част на града, както искал градският съвет на Амстердам. Строителството започнало през 1882 г. и отнело седем години, за да се реализира най-големият строителен проект в Амстердам през целия XIX в. Дизайнът е на холандския архитект Пиер Кьойперс, който по това време довършвал другия си амстердамски шедьовър — Националния музей.

Пресичащи целия град, каналите са удобно средство за обиколка из него.

Известният холандски журналист Герт Мак описва гарата като „най-голямата градоустройствена грешка. Прекрасната панорама на града — двете мили с трептящи мачти, шпилове и търговски къщи — е била унищожена завинаги“.

Независимо дали гарата е била оценена, всички искали да видят това ново творение и четиринадесет хиляди души си купили билети за официалното й откриване. Платната отстъпили пред парата. Каналите давали път на повече улици, за да се удовлетворят нуждите на нарастващото население.

Амстердам.

Разходката по каналите на Амстердам привлича всички: от Уинстън Чърчил до Нелсън Мандела.

Външността на къщата на Ане Франк (3) с нищо не издава какво се е случило между стените й.

Кварталът на червените фенери (4) привлича много любопитни туристи, макар че не е за всеки.

Площад „Дам“

Ако излезете от гарата и поемете по главната улица „Дамрак“ пред вас, вие пак ще ходите по вода. В края на XIII в. тя била воден канал, през който река Амстел се вливала в морето. Като стигнете до площад „Дам“ — оживения централен площад на града, където се издига Кралският дворец, — ще се озовете на мястото, където някога на брега на Амстел имало малко рибарско селище.

Но реката била непредвидима и често променяла течението си през меката блатиста земя. Затова рибарите се събрали и построили бент (дам), който дал името на този забележителен град: бент на Амстел.

Все пак животът там си имал своите трудности за преодоляване. В средата на XVII в. Амстердам, вече процъфтяващ град, се нуждаел от ново кметство. Старото било изгоряло до основи — изненадващо често явление в онези години на това влажно място. Но за да изградят импозантното ново кметство, което щяло да бъде най-голямото в Европа по онова време, строителите трябвало първо да забият дълбоко в блатистата почва 13 659 дървени пилона, които да служат като подпори. През 1795 г. френската армия завзела Амстердам, а през 1808 г. Луи Бонапарт решил, че от кметството ще излезе красив кралски дворец, какъвто е до ден-днешен.

Измъкване на коне от каналите

Южно от площада се намира оживената търговска улица „Калверстрат“ и ако ви се стори трудно да вървите през тълпата, просто си спомнете, че някога е трябвало да плувате, за да стигнете дотук.

В съседство е Амстердамският исторически музеи, който се издига върху някогашен остров, и точно там ще научите много за произхода на града. Един от експонатите ни напомня за някои от опасностите на живота край каналите.

Един мъж на име Й. К. Синк изобретил подемен кран за изваждане на коне от каналите. Падането в тях било доста често явление, а каналите в Амстердам са такива, че не е лесно човек да излезе, щом веднъж се е озовал в тях. Това е още по-трудно за конете. Създавайки кран, монтиран върху каруца, Синк натрупал богатство в дните, когато повечето хора можели да разчитат единствено на конската сила и никой не желаел най-ценното му имущество да загине във водата. Днес в каналите не падат много коне. Но хората го правят, обикновено след едно-две питиета, а някои от тях никога не излизат оттам.

След започналия през 2003 г. ремонт Националният музей (Рейксмузеум) бе отборен изцяло през април 2013 г.

Фиордите по западното крайбрежие на Норвегия

Величествените фиорди по западното крайбрежие на Норвегия някога били описани от списание „Нешънъл Джеографик“ като „най-добрата туристическа дестинация в света“.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

ВАЛУТА: норвежка крона

КЛИМАТ: на западното крайбрежие е топло (за Скандинавия)

и влажно. Дъжд вали през цялата година, но най-много през зимата.

Типичните летни температури по крайбрежието са около 18°С.

КАКВО ДА НОСИТЕ: чадър и дъждобран, както и бинокъл.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: лятото, когато

времето е най-хубаво и дните са дълги.

НАЙ-БЛИЗКИ ЛЕТИЩА: летище Берген е на 20 км южно от центъра

на града. Има и летище в Олесун.

НАСТАНЯВАНЕ: много възможности в градовете по протежение

на пътя, като Берген, Флорьо и Олесун.

Когато времето е ясно, норвежките фиорди, като показания тук Хадангерфьор, са твърде съвършени, за да са истински.

Нужни са три милиона години, за да се образува един фиорд, и само един миг, за да ти секне дъхът от величествената му красота. По западното крайбрежие на Норвегия се намират едни от най-зрелищните фиорди на света, където морето навлиза дълбоко в сушата, образувайки долини със стръмни склонове. Представете си най-дълбоките клисури в света, наполовина залети от морето, добавете водопади, селца, овощни градини и зелени пасища, високи, покрити със сняг върхове и над тях синьо небе с бели облаци, после вдишайте свежия въздух и ще пожелаете да останете там завинаги.

Фиордите се образуват от ледниците, които се спускат към морето, издълбавайки дълбоки долини. Когато стигнат до водата, те се стопяват, а морето бърза да запълни тези долини. Интересното за фиордите е, че те често са по-дълбоки от съседното море. Това се дължи на факта, че голяма част от влачените от ледниците седименти се отлагат в близост до морето, така че на входа фиордите са по-плитки, а по-навътре — дълбоки.

Фиордът Согнефьор, на север от Берген (главният вход за фиордите по западния бряг), е с максимална дълбочина 1308 м — три пъти по-дълбок от Горното езеро, най-дълбокото от Северна Америка.

Норвегия.

Ересфьор (3) е популярно място за туризъм заедно с пустошта, която го заобикаля.

Дори круизните кораби изглеждат незначителни пред мащабите на Гайрангерфьор (2) — един от най-известните и красиви фиорди в Норвегия.

Добре запазената дървена църква от XII в. в Боргун, близо до Согнефьор (4), е с уникален архитектурен стил, типичен за историческото църковно строителство в Норвегия.

Скалата Прейкестолен в Люсефьор (5) се извисява на 600 м над водата.

Най-големият фиорд

Согнефьор е най-големият фиорд в Норвегия и​ вторият по дължина в света след Скоресби Сунд в Гренландия. Согнефьор е и един от най-поразяващите, тъй като навлиза в сушата цели 204 км. Въпреки​ че максималната му дълбочина е 1308 м (при най-високо водно ниво), в близост до морето става по-плитък, като на места дълбочината му е едва 100 м.

Но при Согнефьор не става дума за статистика, а за величествената му красота. Докато плаваш във водите му или се разхождаш по бреговете му, имаш чувството, че той се отдръпва до безкрая и в двете посоки, лъкатушейки между върховете като тъмносиня змия. Стръмните склонове от двете страни на водата на места са покрити със зеленина, а на други се виждат голите скали. Тук-там край фиорда има селища, които се свързват най-често с корабчета и чиито обитатели живеят сред този невероятно красив пейзаж през по-голямата част от годината, макар че там понякога валят поройни дъждове и настъпва голям студ.

Сякаш не е достатъчно, че Согнефьор е почти непоносимо красив, но от него се разклонява Нерьойфьор — един от двата фиорда по западното крайбрежие, включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Макар че е дълъг едва 17 км, Нерьойфьор, заедно с Гайрангерфьор, се смята от ЮНЕСКО за един от най-хубавите архетипни фиордни пейзажи в света.

Излишно е да обяснявам как водопадът Седемте сестри във фиорда Гайрангерфьор е получил името си.

Гайрангерфьор е другият фиорд В списъка на ЮНЕСКО, въпреки че защитата, предоставена от ООН, е застрашена от две страни: от природата и от човека. Заплахата от хората идва от предложението да се прокарат електрически кабели през фиорда — акт, който ще доведе до изключването му от списъка на ЮНЕСКО. Природната заплаха е още по-тревожна, тъй като тя може да доведе до пълното унищожение на голяма част от фиорда. Съществува риск планината Окенесет да се свлече във фиорда, което би унищожило част от ландшафта, би повишило нивото на водата и би предизвикало приливна вълна, която ще разруши някои от близките селища. Това е едно напомняне, че могъщите сили, създали фиордите, все още съществуват.

На юг от Берген е Хадангерфьор — вторият по големина норвежки фиорд след Согнефьор, който е дълъг 179 км. По-голямата му част се простира по протежение на полуостров Фолгефон, покрит от три ледника, които заедно са известни като ледниците Фолгефона. Най-големият от трите — Сьондре Фолгефона, се издига на 1660 м над морското равнище и представлява грандиозна гледка, ако плавате с кораб по Хадангерфьор. Трите ледника заедно образуват Националния парк Фолгефона, смятан за най-красивия в Норвегия, който се простира от фиорда до ледниковите върхове.

Берген

Началната и крайната точка за много хора, които искат да разгледат западните фиорди, е Берген — вторият по големина норвежки град. Точно в него се отбиват круизните кораби, за да качат пътниците, които желаят да посетят фиордите. В Берген е развита и риболовната промишленост. Всъщност откритият рибен пазар е една от забележителностите му, както и Аквариумът, считан за един от най-добрите в Европа. Но градът си е град и след ден-два, знаейки какво има близо до него, със сигурност ще пожелаете да го напуснете и да посетите фиордите — „най-добрата туристическа дестинация в света“.

Старото пристанище на Берген датира от XIV в. и е обект от световното наследство на ЮНЕСКО.

Шотландските Хайландс

Описвани като един от най-красивите райони в Европа, Хайландс са мястото за тези, които наистина искат да се махнат от всичко.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАСЕЛЕНИЕ: 270 000 души

ВАЛУТА: британска лира

КЛИМАТ: Западните Хайландс са един от най-влажните

райони в Европа, макар че в източната му част падат много

по-малко дъждове. Там вали по всяко време, въпреки че летата

са по-сухи. Районът е и най-студената част от Великобритания.

Летата никога не са прекалено топли, но зимите са мразовити

и с много сняг.

КАКВО ДА НОСИТЕ: репелент против комари, екипировка

за влажно време, кубинки.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: през юни-август

времето е най-хубаво, дните са дълги и се провеждат много събития.

Много места са затворени извън туристическия сезон

(от Великден до октомври), а зимата е само за скиорите и

най-издръжливите туристи. Пътищата често са затворени през

най-суровите зимни дни.

НАЙ-БЛИЗКО ЛЕТИЩЕ:

международното летище в Инвърнес

НАСТАНЯВАНЕ: широк избор от уютни частни квартири

и пансиони, предлагащи добра цена. Има и някои луксозни вили.

Хайландс заемат около половината от територията на Шотландия на о. Великобритания. Те се намират на север и на запад от граничната линия на разлома, който се простира от запад на изток: от остров Аран до Стоунхевън, и разделя страната на южните Лоуландс и северните Хайландс. Има различни становища относно точните географски граници на Хайландс, но е безспорно, че те са едно от най-красивите и пленителни места в Европа.

В Хайландс се издигат най-старите планини в Европа, а някои от скалите им, датиращи от 3000 млн. години, ги нареждат сред най-старите на земята. Те са се формирали по време на периода Каледонска орогенеза — преди около 400 млн. години. Тогава са се образували и планините в Ирландия и Западна Норвегия. Периодът е наречен така от латинското наименование на Шотландия — Каледония.

След това настъпилата ледникова епоха издълбала долове и оформила планините, които били допълнително моделирани от ветровете и дъждовете в продължение на милиони години, за да се получи зашеметяващият пейзаж, който виждаме днес.

Гордият гайдар добавя уникалните звуци на гайдата към планинската атмосфера.

Населението на Улапул може да е по-малко от 1500 души, но то си остава най-голямото селище в тази отдалечена част на шотландските Хайландс.

Бен Невис

Бен Невис е най-високият връх на Британските острови и е доста по-труден за изкачване, отколкото изглежда, както откриват много неопитни туристи всяка година.

Шотландските Хайландс не са особено високи — дори по европейските стандарти. Тяхната най-висока точка — Бен Невис, е най-високият връх във Великобритания, но с неговите 1344 м той е просто хълм в сравнение с най-високия връх в Европа — Елбрус в Кавказ (5642 м.). Всъщност всяка година над сто хиляди души изкачват Бен Невис и въпреки че някои от тях атакуват стръмната северна страна, повечето поемат по Пътеката на понито, която се вие по южните склонове на върха. Това съвсем не означава, че изкачването е лесно: когато времето се развали, планината може да отнеме живот.

Където планината среща морето

Макар че в Хайландс преобладават планините, в района има и обширни крайбрежни участъци. Един от най-прекрасните е Уестър Рос — западният бряг на Росшър, където планините се спускат право до брега и надвисват над пясъчните плажове. Там се намират и красиви градове, например Улапул, възникнал през 1788 г. като рибарско пристанище, каквото продължава да бъде. Днес той е популярно място за туристи и любители на дивата природа, за читателите, идващи на неговия фестивал на книгата, както и за музикантите — заради активната му подкрепа на всички видове народна музика.

Улапул, както и по-голямата част от Хайландс, се намира в шотландския край, наречен Гелтахт. Това е районът, където все още процъфтява шотландската келтска култура, която включва шотландския келтски език, въпреки че той не се говори активно навсякъде. Общо взето, колкото отивате по̀ на север и на запад, толкова по-запазени са традициите и е по-вероятно да чуете да се говори на шотландски келтски. Всъщност, ако стигнете далеч на запад — до Нюфаундланд, там също ще го чуете.

Всичко това е част от една силна и горда традиционна култура, която прави пътуването в Хайландс напълно различно преживяване от пребиваването в Лоуландс, а и със сигурност няма нищо общо с английския, които се говори от другата страна на границата.

Със своите 176 км река Спей е втората по дължина в Шотландия, с 16 км по-къса от река Тай.

Езерата в Хайландс

В Уестър Рос ще откриете Лох Мари, което с дължината си от 20 км е най-голямото езеро северно от Лох Нес. В него има над тридесет острова, много от които са обрасли с борове, напомнящи за огромните иглолистни гори, които някога са покривали целите Хайландс. Лох Мари е и едно от най-красивите места в този край, а това е висока оценка, тъй като районът е пълен с природни красоти.

Разбира се, сред безбройните езера най-известното е Лох Нес. То е разположено югозападно от Инвърнес — неофициалната столица на Хайландс, и заема част от долината Грейт Глен. Езерото е дълго 37 км, на места дълбочината му надвишава 229 м. и определено има мрачна атмосфера, която е много подходяща за истории за митологични чудовища.

Пътят на уискито

Навярно ще ви е по-лесно да видите чудовище в Лох Нес, ако сте опитали един от най-популярните и вкусни продукти на Хайландс-уискито. Туристическата пътека Спейсайд е дълга 105 км и се простира по течението на река Спей от Бъки до Авимор, макар че към нея могат да се добавят и няколко странични пътеки. Тя не само ще ви преведе през някои прекрасни природни местности край реката, но по пътя ще видите и имена, познати на любителите на уискито в цял свят, сред които: Макалън, Гленфидич и Гленливет.

Шотландия.

Избата на спиртоварната има характерна миризма, която ви стимулира да опитате един от най-добрите продукти на шотландските Хайландс.

Улапул (1) се намира до Лох Брум и е необикновен с това, че е основан едва през 1788 г. и е проектиран от английския архитект Томас Телфорд

Казват, че трябва да изкачите връх Бен Невис (2) няколко пъти, за да успеете да се насладите на такава ясна гледка.

Кеърнгорм

Река Спей тече през една от най-живописните местности в целите Хайландс — Националния парк Кеърнгорм. Той е най-големият национален парк във Великобритания, с площ от 3799 кв. км, а има и планове да бъде разширен още повече. Паркът е изключително популярен за каране на ски през зимата, особено край Авимор, и включва много от най-добрите неща в Хайландс: планински пейзажи, езера, реки, туристически пътеки, уиски и дива природа.

Естественият зоопарк за диви животни Хайланд е обиталище дори за вълци, които са бродели на воля там go XVIII в. А кой може да каже дали един ден няма да бродят отново? Все пак това са диви планини.

Шотландските острови

Шотландия притежава почти осемстотин острова — от обширните Люис и Харис до малкия като петънце Айлин Донан в Лох Дуич.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАСЕЛЕНИЕ: 100 000 души

ВАЛУТА: британска лира

КЛИМАТ: Варира значително на различните островни групи,

но очаквайте дъжд по всяко време на годината. Лятото може да

бъде прекрасно, но не непременно топло — дори на южните острови,

като Айлей, средната августовска температура е 16°С. През зимата

температурите на Шетландските острови са минусови, но студът и

снегът рядко се задържат дълго.

КАКВО ДА НОСИТЕ: екипировка за всички сезони, тъй като

времето може да се промени по няколко пъти на ден.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: през лятото има

най-голям шанс за топло и сухо време, но няма гаранция дори и тогава.

НАЙ-БЛИЗКО ЛЕТИЩЕ: от повечето шотландски градове и от

Лондон има директни полети до Шетландските, Оркнейските и

Хебридските острови.

НАСТАНЯВАНЕ: на островите се стремят да осигурят домашен

уют в частните пансиони и малките хотели в по-големите градове.

Предварителното планиране е важно, особено в активния сезон,

тъй като местата са ограничени.

Самото разнообразие на шотландските острови ги прави толкова пленителни за туристите. Около 130 от тях са обитаеми, като се започне от най-южния остров Аран, които е по на юг от Берик ъпон Туийд в Англия, и се стигне до Ънст от Шетландските острови — най-северния от всички обитаеми острови. Делят ги около 483 км, а между тях е цяла Шотландия.

Шетландските острови

Шетландските острови са най-известните сред островните групи, разположени североизточно от Шотландия между Северно море и Атлантическия океан. Всъщност те са по-близо до Норвегия, отколкото до столицата на Шотландия — Единбург, и хората тук определено се считат първо за шетландци, а после за шотландци. Най-големият остров от архипелага е Мейнланд, с площ от 969 кв. км. Той е третият по големина шотландски остров и петият сред Британските острови — след Великобритания, Ирландия, Люис и Харис.

Шетландските острови са за любителите на туристическите преходи и на дивата природа, тъй като тя процъфтява в това отдалечено място. На архипелага живеят тюлени, видри, кайри, китове, делфини, морски свине, буревестници, черни порове, планински зайци и много други животни, които не могат да се видят другаде.

На Шетландските острови има и останки от древни селища, тъй като те са обитавани поне от 1500 г. пр.Хр. Например по руините на Ярлсхоф може да се проследи почти цялата история на обитателите на тези земи. Там ще откриете останки от бронзовата и желязната епоха, от времето на пиктите, викингите, от средновековна къща и имение от XVII век.

Оркнейските острови

Оркнейските острови са разположени между Шетландските острови и Шотландия. На тях също има древни останки, включително Скара Бре — най-добре запазеното неолитно селище в Европа. Този обект на световното културно наследство, състоящ се от десет жилища, ни показва какво е представлявало селото на фермерите и рибарите около 3000 г. пр.Хр. Пет хиляди години по-късно много оркнейци все още са фермери и рибари. Там, както и на всички острови, има силни музикални традиции, защото хората са предавали от поколение на поколение песните и легендите, с които са се развличали.

Скалата Стор, заедно с базалтовата колона, известна като Стареца от Стор, се извисява на 719 м над езерото Лох Фада.

Туристите могат да стигнат по-бързо до остров Скай по моста „Скай Бридж“ (на снимката вляво), открит през 1995 г.

Остров Скай

Край западното крайбрежие на Шотландия се простира друга верига от красиви острови — архипелагът Вътрешни Хебриди, — всеки от които има различни традиции и ландшафт. Към тях спада и остров Скай. Близостта му до територията на Шотландия е допринесла за по-голямата му посещаемост, особено след 1897 г., когато железопътната линия стигнала до Кайл ъф Лохалш и улеснила достъпа до него. Днес той е свързан със сушата и чрез моста „Скай Бридж“, дълъг 570 м. Островът има невероятно красива природа и е едно от местата в Шотландия, които си заслужава да се посетят. От него с ферибот се стига до четири по-малки острова: Кана, Рам, Ег и Мък, всеки от които е с по-малко от 100 жители.

Шотландия.

На шотландските острови има много древни останки — като кромлеха Пръстенът на Бродгар (3) на Оркнейските острови.

Водопадът Мийлт (4) на о. Скай се спуска цели 91 м от езерото Лох Мийлт право в океана.

Замъкът Кизимул на о. Бара (5) е един от най-старите замъци в Европа. Той датира от началото на XI в. и никога не е бил превземан.

Малък и голям

Северно от Скай се намира най-големият остров от Външните Хебриди. Той е толкова голям, че се нуждае от две имена: Люис и Харис. Северната част на острова е Люис, а южната — Харис, което може да доведе до известно объркване. Харис е по-хълмистата половина на острова, с повече от 30 върха, високи над 305 м, а на Люис се намира най-големият град: Сторноуей, където живеят около 9000 души — почти една трета от населението на всички Западни острови (както още се наричат Външните Хебриди).

За разлика от него, остров Бара има само 1300 жители и е дълъг едва 13 км. Но дори и в рамките на тази малка територия, той съчетава много от отличителните черти, които правят толкова атрактивна тази група острови — високи и драматични планински върхове, пясъчни плажове, древни останки, традиционна музика и сърдечни хора.

Кралицата на Хебридите

По на юг и само на 40 км от ирландското крайбрежие е остров Айлей, наричан Кралицата на Хебридите. Освен всичко друго, той е известен като Меката на уискито. На острова има осем спиртоварни, сред които световноизвестни имена като „Боумор“, „Ардбег“, „Брухладих“, „Лагавулин“ и „Лафройг“, за което се твърди, че е любимата напитка на принц Чарлс. На Айлей има и други забележителности, освен уискито: древни келтски кръстове в усамотени църковни гробища, пясъчни плажове, скални орли и други диви животни. Разходете се по брега и може да видите тюлени или морски видри, които се излежават или търсят храна.

В съседство с Айлей се намира остров Джура. Той е по-малък и макар да е един от най-красивите, си остава един от най-загадъчните и най-малко известни Хебридски острови. Населението му е само около 180 души, които делят територията с 6000 елена. Това магическо кътче за любителите на туристическите преходи и на дивата природа е доминирано от три заоблени планински върха, известни като Гърдите на Джура, най-високият, от които е 785 м. Те се виждат от остров Мъл, а в ясно време дори и от остров Скай. На Джура се намира единственото летище в света, където самолетите се приземяват на плажа. Освен с древната си история — островът е обитаван от около 5000 години, — Джура е известен и с факта, че по време на престоя си на него през 1948 г. Джордж Оруел е написал своя роман „1984“.

Археологическият обект от неолита Скара Бре на Оркнейските острови показва на посетителите живота на хората, обитавали това селище преди повече от 5000 години, включително и автентично възстановена къща.

Единбург по време на фестивала

Всяко лято историческата столица на Шотландия се преобразява от най-големия фестивал на изкуствата в света — идеално време да се насладите на този древен и съвременен град.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАСЕЛЕНИЕ: 450 000 души

ВАЛУТА: британска лира

КЛИМАТ: независимо от северната си ширина, Единбург

се радва на мек климат. През зимата температурите падат под

нулата за няколко дни, но студът и снегът са рядкост. Дори в

разгара на лятото температурите само от време на време

превишават 18°С. Дъжд вали по всяко време на годината,

въпреки че валежите в града са по-ниски от средните за Шотландия.

КАКВО ДА НОСИТЕ: чадър, дори през лятото, и нещо за

студените вечери.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: ако отивате

за фестивала, трябва да резервирате много по-рано,

тъй като всички места ще бъдат заети.

Иначе всяко друго време е подходящо.

НАЙ-БЛИЗКО ЛЕТИЩЕ: Единбург разполага със собствено

международно летище, отстоящо на 14 км западно от центъра

на града.

НАСТАНЯВАНЕ: всички видове — от луксозни хотели до

уютни частни пансиони, които често предлагат най-изгодната

цена и сърдечен прием.

От историческия квартал около Единбургския замък до елегантния Нов град, столицата на Шотландия кипи от енергия. Наричат я „аристократична“, когато я сравняват с другия голям град на Шотландия — Глазгоу. За посетителите Единбург е сполучливо място за среща на традиционното и авангардното, както е видно от великолепието на Парада на военните оркестри и от прочутия фестивал на сценичните изкуства, които са през месец август.

Някога наричали Единбург Атина на Севера заради прогресивния и културния му характер, подобно на Атина през Златния й век. Любимият шотландски автор Уолтър Скот, чийто паметник се издига на Принсес Стрийт, нарича града „императрицата на Севера“. Единбург става столица на Шотландия през 1437 г., а новата сграда на Шотландския парламент е удивителна модерна забележителност на града.

Парадът на военните оркестри, стартирал през 1950 г., е популярна част от Единбургския фестивал.

Сградата на Парламента се намира точно срещу двореца „Холирудхаус“ — официалната резиденция на кралицата в Шотландия. Двете здания се издигат едно срещу друго като постоянно напомняне за трудните взаимоотношения между британската монархия и желанието на много шотландци за независимост.

Принсес Стрийт е наименувана в чест на синовете на крал Джордж III, които заемал британския престол, когато улицата била прокарана в края на XVIII в.

Столица на изкуствата

Единбург е също и културната столица на страната, с много прекрасни галерии, музеи, театри и силно литературно наследство. Музеят на писателите е посветен на творчеството и живота на Уолтър Скот, Робърт Луис Стивънсън и Робърт Бърнс. Първите двама са родени в Единбург, а Бърнс често е пребивавал в него. Музеят, естествено, взема дейно участие в Единбургския фестивал, който всъщност обединява няколко фестивала, провеждащи се по едно и също време, в това число Международният фестивал на книгата, парадът на военните оркестри „Милитъри Тату“, прочутият фестивал „Фриндж“, чието начало, също като на основния фестивал, е поставено през 1947 г.

Освен това градът е домакин на фестивала за джаз и блус, Международния телевизионен фестивал и Единбургския фестивал на изкуствата, който е различен, но е и част от цялостния Единбургски международен фестивал. Изобилието на културни събития води до повишаване на наемите за зали, а от друга страна, затруднява желаещите да посетят конкретна проява. Ето защо не е никак изненадващо, че често се виждат гости на града да обикалят, стиснали в ръце карти и програми, и да се взират в уличните табели. В края на август и началото на септември в Единбург има толкова много прояви, че трябва предварително да планирате посещението си.

Единбург.

Фонтанът „Рос“ (1) е построен за Голямото изложение в Лондон през 1862 г. и по-късно е пренесен в Единбург на 122 части.​

Традиционните оркестри от гайди и барабани са също част от Единбургския фестивал като авангард.

Сградата на Шотландския парламент (3) е едно от най-успешните модерни допълнения към градския пейзаж на Единбург.

Звезди на сцената

Докато крачите по улиците по време на фестивала, никога не знаете на какво ще се натъкнете и това е част от забавлението. Може да са музиканти или фокусници, поети или актьори, които се опитват да ви примамят на представлението, като обикалят с шапка, или просто играят заради самото удоволствие от играта. Ако отидете без резервация, вероятно ще откриете, че всички билети за хитовите прояви са продадени, макар че често, докато събитията не започнат, никой не знае кои ще бъдат те. Често вниманието привличат изгряващи комедийни звезди, но може да видите и някои наложили се актьори.

Когато е слънчево, както често се случва по време на фестивала, няма по-хубав град от Единбург. Всъщност няма по-хубав град по всяко време на годината. В централния район на Единбург има над 4500 защитени сгради, като и двете му части — Старият и Новият град — са обявени от ЮНЕСКО за обекти на световното културно наследство. Въпреки това, човек няма чувството, че се намира в някакъв консервиран град.

Старият и Новият град

Старият град е концентриран около Кралската миля — дългата улица, която се простира от Единбургския замък, издигащ се високо в единия й край, до двореца „Холирудхаус“ и Шотландския парламент в другия.

Замъкът се извисява на върха на вулканичната скала Касъл Рок, висока почти 122 м, и се вижда ясно от много райони на града. Зад неговите крепостни стени се намира най-старата сграда в града — малкият параклис „Сейнт Маргарет“, построен през XII в.

Другата основна артерия на Единбург е Принсес Стрийт и точно около нея ще откриете Новия град. Той е „нов“ само в сравнение със Стария град, тъй като в по-голямата си част е бил планиран и застроен от средата на XVIII до средата на XIX в. Когато започнало строителството му, населението на Стария град вече било около 80 000 души и се нуждаело от повече пространство. Резултатът бил поредица от елегантни улици и сгради, в това число забележителности като хотел „Балморал“, паметника на Уолтър Скот, Шотландската национална галерия и Кралската шотландска академия (КША). Задачата на КША е да подпомага съвременното шотландско изкуство — работа, която Единбургският международен фестивал също върши много добре всяко лято.

Програмата на фестивала „Фриндж“ се състои най-вече от улични представления в традицията да събереш тълпа и да я забавляваш.

Сър Уолтър Скот

Сър Уолтър Скот е роден в Единбург през 1771 г. и става световноизвестен с романите си „Уейвърли“, посветен на бунтовете на якобитите, „Айвънхоу“, описващ Англия през XII в., и „Куентин Дъруард“ — историята на шотландски наемник, работил за Луи XI. Скот пише и поезия, в това число поемите „Дамата от езерото“ и „Песента на последния менестрел“, и е един от най-известните и най-обичани шотландски писатели.

Швеция: Земя на белите нощи

През лятото слънцето никога не залязва над този магически пейзаж, сякаш иска туристите да се насладят на всеки миг от времето си в един от последните истински необятни райони в Европа.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

ВАЛУТА: шведска крона

КЛИМАТ: въпреки географската ширина, климатът на

Швеция е учудващо мек през по-голямата част от годината

благодарение на топлото течение Гълфстрийм. В северната

част на Швеция обаче средната максимална температура през

юли е само 17°С, а през януари средната максимална дневна

температура е -10°С. Там валежите от сняг започват през септември

и снежната покривка може да се задържи до май. Дъждовете обикновено

са проливни, дори и през лятото.

КАКВО ДА НОСИТЕ: топли и непромокаеми дрехи.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: от май до средата на

юли слънцето не залязва и ще можете да го видите и среднощ.

НАЙ-БЛИЗКО ЛЕТИЩЕ: летището на Кируна

НАСТАНЯВАНЕ: добри възможности в големите градове,

включително и в хотел „Юкасерви“, който се строи от лед всяка

година и е наричан „най-голямото иглу“ в света.

Земята на белите нощи е зона от земното кълбо, разположена зад Северната полярна окръжност, която обхваща Аляска, Канада, Гренландия и части от Скандинавия и Русия. Обаче именно в Швеция могат да се видят някои от най-прекрасните пейзажи и пак там се намират едни от последните останали кътчета дива природа в Европа.

До шведската част от Земята на белите нощи се стига през най-северния град на страната — Кируна, които е на 146 км северно от Северната полярна окръжност. Кируна има автомобилна и железопътна връзка с останалата част на страната, а летището му е най-северното в Швеция. В града полярният ден трае около шест седмици в годината: от края на май нататък, а обратното явление — полярната нощ, когато слънцето никога не изгрява, не е предпочитано време за посещение.

Изгревът и залезът се сливат при езерото Пайтасерви: слънцето се спуска до хоризонта, сякаш за да залезе, но веднага започва пак да се изкачва.

Кируна е главният административен център на едноименната община — най-голямата в Швеция.

Районът е популярен сред любителите на природата, тъй като в него има шест реки и около 6200 езера, красиви гори от бяла бреза и се издига най-високият връх в Швеция — Шебнекайсе (2104 м). Там можете да изпитате тръпката от карането на ски през белите нощи, да правите джогинг по покрити с лед езера, да бродите в брезовите гори или дори да играете голф в полунощ на едно от най-северните игрища в Европа.

Шебнекайсе е най-високата планина в Швеция и няма по-висока точка между нея и Северния полюс. Туристически пътеки водят до върха й, увенчан целогодишно с ледник.

Положението на южния връх на масива Шебнекайсе е необичайно, защото, въпреки че в момента той е най-високият в Швеция, не след дълго може вече да не е такъв. Масивът има два основни върха, като южния е по-висок, защото постоянно е покрит с ледник. Обаче ледникът се топи заради глобалното затопляне и ако продължава със сегашното темпо, скоро северният връх, който не е покрит с ледник, ще стане най-високият в страната.

Северното сияние танцува в небето над Кируна, най-северния град на Швеция.

Белите нощи

Бели нощи.

В северното полукълбо феноменът бели нощи, при който слънцето не залязва, а само докосва хоризонта в полунощ, се наблюдава, като минете Северната полярна окръжност. В Арктика той продължава от април до август, въпреки че продължителността му варира в зависимост от географската ширина. По това време на годината поради наклона на земната ос слънцето там не залязва шест месеца. Колкото по на юг отивате обаче, толкова по-кратки са белите нощи, а точно под Северната полярна окръжност може да продължат само един ден в годината. На повечето места в Северна Швеция белите нощи се наблюдават от края на май до средата на юли.

Швеция.

Името на град Кируна (2) означава „бяла яребица“ — птица, която обитава северните райони.

Някои елени скитат свободно и много от тях се озовават в тавата или в тенджерата.

Неподвижната вода отразява заснежените дървета в Северна Швеция, създавайки прекрасна картина.

Земята на осемте сезона

Лапландците, които обитават най-северната част на страната, където Швеция граничи с Финландия и Норвегия, наричат този край Земята на осемте сезона. Там те определят своите сезони спрямо придвижването и навиците на северните елени, като зимата трае шест месеца от годината.

Ранната зима започва през ноември и продължава два месеца, след това идва зимата, последвана от пролет-зима, и чак през април започва същинската пролет. След това е ранното лято и лятото, ранната есен и есента… и преди да се усетят, отново настъпва ранната зима.

Северното сияние

Хората посещават места като това, за да видят неща, които не могат да се видят никъде другаде.

Другото очарование на земите, където се случват белите нощи, е още по-странният и магически природен феномен — Северното сияние. Аврора Бореалис, както е научното му наименование, се появява в полярните райони в северното и южното полукълбо. Аврора е латинската дума за „зора“, а бореас означава „северен вятър“, което дава представа какво причинява Северното сияние. Пълното и многословно научно обяснение, което включва атоми и молекули, протони и електрони, магнитосферата на Земята и вещества като йонизиран азот, показва, че понякога човек трябва да игнорира науката и да се фокусира върху магията. А Северното сияние е магично — призрачни, вихрещи се светлини в сребърно и синьо, червено и зелено, и смес от тези цветове, които може да се появят, а може и да не се появят, може да са много бледи или изключително ярки — като фойерверки, сякаш се ръководят от собствено настроение.

Ако не можете да посетите Земята на белите нощи през лятото и да се насладите на безкрайните дни, можете да отидете през зимата, когато, въпреки че слънцето не изгрява, е по-вероятно Северното сияние да ви поднесе спектакъл, който ще е още по-впечатляващ на тъмния фон. Може да видите Северното сияние и през лятото, като поемете на първата си среднощна разходка, след това ще стоите будни цяла нощ, за да гледате светлините, а накрая ще се насладите на сутрешния птичи хор, макар че няма зазоряване. С други думи, сред дивата природа на Севера по всяко време на годината се случва нещо магично.

Дубровник: прероденият град

Това, което хората съградят, може и да го разрушат. Но както показа Дубровник, те мога да го изградят отново, за да съхранят Перлата на Адриатика.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАСЕЛЕНИЕ: 45 000 души

ВАЛУТА: хърватска куна

КЛИМАТ: Дубровник има приятен средиземноморски климат

със сухи и горещи лета, разхлаждани от морския бриз, и меки зими,

когато падат повечето валежи от дъжд.

КАКВО ДА НОСИТЕ:

слънцезащитен крем, но и нещо топло, защото температурите варират.

Бъдете готови за случайни средиземноморски бури.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: пролетта и есента

НАЙ-БЛИЗКО ЛЕТИЩЕ: международното летище Дубровник е на

24 км от града. Таксита и автобуси откарват пасажерите до Стария град.

НАСТАНЯВАНЕ: най-вече в хотели по крайбрежието, някои недалеч

от Стария град, но пребиваването В Стария град е нещо специално и

има много частни квартири, които осигуряват удобство на по-добра цена.

Няма нищо свято по време на война, както знаят жителите на Дуброник, а и тези в цял свят. През 1979 г. Старият град е включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, което означава, че се смята за място от изключително културно значение, което трябва да бъде защитено и съхранено в интерес на цялото човечество. Това обаче не спира сръбските войски да бомбардират главно този хърватски град през 1991–92 г., по време на кървавия разпад на бивша Югославия. Светът може само да гледа ужасено как бомбите поразяват отличителните червени керемидени покриви и белите стени рухват.

Но онова, което злите сили в човечеството се мъчат да унищожат, добрите се опитват пак да възстановят и реставрацията на Дубровник от 1992 г. насам е изумителна. Градът отново се превърна в „перлата на Адриатика“, както сполучливо го е нарекъл британският поет лорд Байрон.

Разходката по стените на Стария град е идеална отправна точка за всяка обиколка на Дубровник и ви осигурява някои фантастични гледки, например тази към остров Локрум.

Проблеми при реставрацията

Реставрацията не минала без проблеми, които, по ирония на съдбата, отчасти били причинени от факта, че градът е обект на световното наследство. Това наложило реставрацията да бъде извършена с оригинални материали, за да се запази оригиналният стил на сградите, но поради изтеклото време след тяхното изграждане много от тези материали вече липсвали. Всички така отличителни за Дубровник керемиди били произведени от една и съща фабрика, която отдавна била затворена. Оказало се невъзможно да се намерят точно същите керемиди и след много търсене най-близки до тях били открити във Франция и в други краища на Хърватия. Дори и така, незначителните разлики в цвета се забелязвали и при нареждането новите керемиди били смесвани със старите, за да не бъдат очебийни разликите. С течение на времето атмосферните влияния несъмнено ще изиграят своята роля за уеднаквяване на цвета.

Стените на сградите също се оказали проблематични. Повечето от тях били изградени с местен бял варовик от кариера, която сега произвеждала ограничени количества камък. Този Варовик се използвал за реставрирането на по-видимите места, а за другите — камък с възможно най-близък цвят.

Градските стени

Най-добра гледка към Стария град се разкрива от забележителните градски стени на Дубровник, които опасват града в протежение на 2 км. През 1991–92 г. те също били обстрелвани и пострадали от 111 преки попадения, но за щастие повредите били поправими и стените били възстановени в предишното им великолепие. Преди бомбардировките стените били запазени непроменени от XV в., когато за последен път били укрепени, за да защитават града от войските на Османската империя.

Стените били построени основно между XIII-XV в., като били издигнати върху стари градски укрепления, датиращи още от IX в. Първоначално повечето стени били дебели около 1,5 м, но тъй като имало по-голяма опасност откъм сушата, отколкото откъм морето, стените, гледащи към вътрешността, били укрепени през годините, така че на места дебелината им достига почти 2 м. Откъм морето стените също били укрепвани тук-там, но общо взето са с оригиналната дебелина.

Дубровник.

Керемидените покриви на стария Дубровник показват на места неизбежните несъответствия при реставрацията.

Католическата катедрала (5) е построена отново през XVIII в. след земетресението от 1667 г.

Огромната камбана в Градската камбанария (3) тежи над 2 тона.

Фонтанът на Онофрио (Онуфрий) (4) е идеално място за почивка на уморените и жадни туристи.

Плаца

Главната улица на Дубровник — „Плаца“ (наричана още „Страдун“), се простира между градските порти Пиле и Плоче, разположени съответно на източната и западната стена, и е дълга 300 м. Тази старинна улица, прокарана през XI в., също пострадала при бомбардировките. Но и тя била реставрирана и отново е мястото, където хората отиват да се разходят, да пазаруват и където градът чества своите празници.

По-опустошително от бомбардировките на сръбските войски било земетресението от 6 август 1667 г. То разрушило повечето представителни сгради в Дубровник и причинило смъртта на над 5000 души. Преди него в Дубровник и най-вече край улица „Плаца“ имало много величествени ренесансови сгради и една от малкото, които са оцелели след земетресението, е дворецът Спонца, който още се издига на „Плаца“.

Павираната с мрамор „Плаца“ е главната артерия на града и разделя Стария град на две.

Дворецът Спонца е построен през 1516 г. и бил използван като митница, а по-късно в него се помещавали Монетният двор и хазната. Днес в него се съхраняват държавните архиви — ценна колекция, обхващаща период от почти 1000 години, стара колкото „Плаца“ и дори по-стара от градските стени. Поради това дворецът е идеалното място за Мемориалната зала, открита в памет на хората, загинали по време на бомбардировките и обсадата на Дубровник през 1991–92 г. — време, когато светът можеше да загуби един от най-ценните си исторически градове.

Живописните червени покриви на сградите са в ярък контраст със заобикалящото града Адриатическо море.

Хърватските острови

С над хиляда големи и малки острова, Хърватия притежава прекрасна част от Адриатическото море и шикозни курорти, така че е великолепно място за почивка.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАСЕЛЕНИЕ: 120 000 души

ВАЛУТА: хърватска куна

КЛИМАТ: хърватските острови се радват на типичен

средиземноморски климат, с горещи и сухи лета и меки зими.

КАКВО ДА НОСИТЕ: плажно облекло, удобни дрехи и обувки,

добър разговорник, много пари, ако правите обиколка.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: лятото

НАЙ-БЛИЗКИ ЛЕТИЩА: в Риека за северния край,

Задар за централната част и Дубровник за южните острови.

НАСТАНЯВАНЕ: на по-големите острови има избор от евтини

частни пансиони до шикозни бутикови хотели, но на по-малките

може да се наложи да се задоволите с по-семпли места за нощувка.

Гърция може да има два пъти повече острови, но Хърватия се слави с втората по големина островна група в Средиземноморието, където има много девствени кътчета. Страната придоби известност като туристическа дестинация едва през последните години, но хората все повече откриват природните й красоти и туристическият сектор се разраства с бързи темпове.

Има около 700 същински острова и още 450 островчета, скали и рифове. От тях по-малко от петдесет са обитавани, но броят им варира, тъй като някои имат само временни жители, а други продължават да губят населението си. Най-малко дузина от островите имат по-малко от сто обитатели, живеещи там целогодишно. Най-населен е остров Кърк, с около 18 000 жители, докато на остров Црес, който има същата площ като него (407 кв. км), живеят постоянно само около 3000 души. За по-запознатите с гръцките острови — Црес и Кърк имат приблизително същата площ като остров Закинтос в Йонийско море.

Хвар

Един от най-популярните острови е Хвар, който има всичко, което бихте могли да искате от ваканционен остров: от върха на планините до пясъчните плажове и закътаните заливчета. Най-високата му точка е връх Свети Никола (626 м), а през лятото хълмовете на острова са покрити със зелени лозя, загатващи за богатата бъдеща реколта. Има горички с чепати маслинови дървета и лилаво-сини лавандулови полета, напомнящи на Прованс. С мекия си средиземноморски климат той е рай за туристите и любителите на природата.

За много хора „райски“ остров означава един безкраен плаж и места, където да се забавляват вечер. Хвар е такъв — с дълги пясъчни ивици, обикновено претъпкани с млади италианци и хървати в разгара на лятото, но има и много тихи заливчета, където можете да изпитате чувството, че топлото слънце и синьото море са само ваши.

Хърватски острови.

Остров Кърк (2) е един от най-популярните и гъстонаселени острови в Хърватия, известен със своето вино, кухня, култура и природа.

Дворецът Хекторович се извисява над главния град на остров Хвар (3), откакто е бил построен в началото на XVI в.

Катедралата „Успение на Света Богородица“ в град Кърк (2) датира от XII в.

Замъците на Франкопаните носят името на известната фамилия, която някога е владяла остров Кърк.

Палмите на остров Хвар (3) са свидетелство за мекия климат в Адриатическо море.

Национален парк Бриюни

Националният парк Бриюни (познат и като Бриони) включва 12 малки острова. Там все още се срещат диви елени, които някога са обитавали повечето острови, и има доказателства, че много преди елените на тях са бродили динозаври. През комунистическата епоха островите са били лятна резиденция на югославския президент Тито.

Остров Брач

Брач е друг голям и популярен остров с планини, които са по-високи от тези на остров Хвар. Със своите 778 м неговият планински първенец Видова гора се явява най-високият връх в Адриатическо море. На острова растат в изобилие грозде, маслини, лавандула, лимони, портокали, смокини, лайм и олеандър, създавайки колоритен пейзаж и апетитни менюта в ресторантите.

Плажът Златни Рат на о. Брач мени облика си заради ветровете, приливите и отливите, но си остава все така заострен.

На Брач се намира един от най-популярните курорти на островите — старинното градче Бол, както и един от най-посещаваните, необичайни и привлекателни плажове в Средиземноморието — Златни Рат (Златен нос). Плажната ивица има почти идеална островърха форма, обгръщаща вдаден в морето горист нос. Покрит с пясък и обли камъчета, които се движат под влияние на силното морско течение, плажът постоянно променя извивката на върха си. Водата край него е кристалночиста и докато плувате, може да видите камъчетата и скалите на морското дъно.

Остров Кърк

Ако Брач си има Златен нос, то най-големият хърватски остров — Кърк, може да се похвали с името Златният остров, с което е известен от векове. Близостта му до континенталната част на Хърватия е привличала посетители почти откакто той е населен, а от 1980 г. насам достъпът е улеснен от изграждането на моста, свързващ го с континента. Това го прави особено оживен през летния сезон, тъй като местоположението му в северната част на Адриатическо море привлича летовници от Словения, Италия, Германия и Източна Европа, които могат да стигнат дотам с автомобил, както и такива от по-далечни места, които пристигат със самолет. Това му придава космополитен характер и допринася за бурния нощен живот през топлите летни нощи.

Със своите 1430 м мостът, свързващ Кърк с континенталната част, е един от най-дългите бетонни мостове в света.

Кърк е богат на история и култура, на църкви и манастири, някои от които датират от XI и XII в., и има седем древни замъка. Там се говорят седем различни диалекта на хърватския език, така че числото 7 има почти магическо значение за местните хора — твърди се, че хърватите са пристигнали на острова през VII в. и са създали на него своята култура.

Елафитските острови

Лопуд е един от Елафитските острови, повечето от които са малки и необитаеми. На острова живеят около 200 души.

Не всички хърватски острови са големи и много посещавани и част от привлекателността им е именно в контрастите, които откривате там. Елафитските острови са група малки острови, от които са обитавани само три, с общо население под 1000 души. Девствената им природа ви връща назад към времето, когато те са получили името си — от гръцката дума elafos, което означава „елен“, към дните, когато стадата елени числено са превъзхождали човешкото население. Днес човек все още има усещането, че там природата е по-важна от хората, докато скита по пътеките им и вижда изобилието от лимони, портокали, бадеми, смокини, маслини и лозя, които сякаш растат на всички хърватски острови. Именно на такива места островите разкриват истинското си очарование: пищни пейзажи, почти идеален климат, добра храна и напитки, както и приветливи хора, които знаят, че са късметлии да живеят в такъв рай.

Атина: град на 2500 години

Атина е родина на европейската демокрация, на драмата и философията, но Олимпиадата през 2004 г. постави началото на нов Златен век за града.

Храм.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАСЕЛЕНИЕ: 750 000 души

ВАЛУТА: евро

КЛИМАТ: мека зима, въпреки че понякога вали сняг,

обикновено за кратко; чести горещини и малко валежи

през лятото, топла и суха пролет и есен.

КАКВО ДА НОСИТЕ: слънцезащитен крем, тапи за уши

(в някои хотели е много шумно),

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: пролетта и есента,

дори и зимата, но лятото е ужасно горещо.

НАЙ-БЛИЗКО ЛЕТИЩЕ: Атинското международно летище е на 20 км

източно от центъра на града и е свързано с него с метро и автобусни линии.

НАСТАНЯВАНЕ: има много бутикови хотели, както и евтини, но чисти и

удобни частни квартири.

От хълма Ликавитос се открива прекрасна панорама към разстлалата се Атина — древна и модерна.

Атина е преживяла своя Златен век през V в. пр.Хр., но XXI в. се оказа нещо като втори Златен век за града. Завръщането на Олимпийските игри в Атина през 2004 г. е един от основните фактори за нейното възраждане и промените продължават. Богатата история и древните паметници на Атина винаги са привличали туристите, но дори почитателите й си даваха сметка, че нейните хотели, ресторанти и транспортна система не могат да съперничат — с някои изключения — на тези на другите европейски столици.

През последните няколко години обаче градът претърпя значителна трансформация. Сега ти се струва, че бутиковите хотели са на всеки ъгъл, докато преди те почти не съществуваха. Все повече ресторанти печелят така желаните звезди на кулинарния гид „Мишлен“, а други предлагат нови гръцки и международни кулинарни специалитети, които преди десет години бяха нещо нечувано. Успоредно с това има огромно повишаване на качеството на гръцките вина. Забравете традиционното „Рецина“ и мислете за златни медали на международни конкурси за вино.

Налице е също така нова бляскава и ефикасна метромрежа, която е удоволствие да използваш. Тя гарантира, че преживяването на повечето посетители при пристигането им в Атина ще е приятно: чисто ново летище и удобно, прохладно и бързо пътуване с метрото до центъра на града, вместо занемареното старо летище и среща с автобусната система или с пословично непочтените таксиметрови шофьори, които мамеха новопристигналите.

Паметниците на Древна Атина

Въпреки всички тези промени, повечето туристи идват да видят именно паметниците на Древна Атина. Има нещо много магично в това да излезеш от лъскавата система на метрото на улиците на оживен модерен град, а като вдигнеш поглед, да видиш сграда, която е на 2500 години и все още се извисява на хоризонта. И то не коя да е сграда, а една от най-красивите, строени някога: Партенонът.

Над него може да стърчи кран, като част от дългосрочен реставрационен проект, който гърците изпълняват, но той е все така величествено красив.

През Вековете Партенонът — една от най-грандиозните постройки в света — е бил бомбардиран и разграбван, а части от него са били пренесени в Лондон от лорд Елджин, но той още се издига гордо на върха на Акропола.

В своята простота. А като го видите осветен през нощта, ще се убедите, че се намирате в един много специален град. Той е люлката на европейската демокрация. Пак в него през Златния век се е родила съвременната европейска драма и философия. Това е епохата на Сократ, Платон, Софокъл, Еврипид и други драматурзи, чиито творби продължават да се играят и днес.

Акрополът

Никой при първото си посещение в Атина не трябва да пропуска да се изкачи до Акропола — скалистото възвишение, върху което се издигат Партенонът и други паметници и около което някога се е зародил градът. Партенонът бил храм, посветен на Атина, богинята покровителка на града, и бил едновременно светилище и градска хазна. Той е заобиколен от останките на други сгради: Ерехтейона, Храма на Нике и Пропилеите (главен вход към Акропола).

От Акропола се разкрива чудесна панорама към Атина и някои други паметници, издигнати по време на Златния век. Много от тях са съхранени и до днес и при обиколка на града (най-големите обекти са в непосредствена близост един до друг) ще видите повече значими археологически паметници, отколкото навярно във всеки друг град на света. Дори при последните разкопки за метрото са открити нови находки, някои от които са включени в самите станции. При изграждането на Новия музей на Акропола също са разкрити останки от праисторическо селище, които сега са част от структурата на сградата, а в града има и други малки находки, които са покрити със стъкло, за да се даде възможност на минувачите да ги видят.

Древната агора

Древната агора, построена през VI в. пр.Хр., която се намира в подножието на Акропола и в края на популярния квартал Плака, била главен площад, търговски център и място за срещи на древните атиняни. Древният площад и основите на някои улици, магазини и други сгради все още са съхранени. Не е нужно голямо въображение да си представите там древните гърци, докато пазаруват и обсъждат последните събития в града. Това, за което наистина си струва да посетите агората, е нейният музей, и то не само заради експонатите, които съдържа, а и заради факта, че той се помещава в реставрираната Стоа на Атал — изящна покрита колонада, възпроизведена, както е изглеждала през II в. пр.Хр. Това е рядка възможност да видите сграда не в руини, а както са я виждали хората в онази епоха.

Почти същото може да се каже за Кулата на ветровете — красива мраморна осмоъгълна кула, построена през II в. пр.Хр. от астронома Андроник​ Кирски. Върху фриза в горния край на всяка от стените й се виждат релефните изображения на осемте вятъра според древногръцката митология, обаче е загубена бронзовата фигура на Тритон, която била поставена на върха и се въртяла, сочейки посоката на вятъра — предшественик на днешните ветропоказатели.

Ветропоказател с формата на Тритон, поставен върху Кулата на Ветровете, указвал посоката на вятъра, като посочвал един от осемте вятъра, изобразени на фриза на кулата.

Това са само някои от големите археологически ценности и храмове, които се намират в Атина, без да броим съвременните музеи и Националния археологически музей, който е един от най-големите в света, в един от най-значимите градове в историята. Истински златен град.

Атина.

Днес Запион (4) е конферентен център и изложбена зала. Той бил проектиран да се използва за изложба, която да съвпадне с откриването на съвременните Олимпийски игри в Атина през 1896 г.

Гръцкият парламент (5) има само една камара, за разлика от парламентите на някои други страни.

Стоата на Атал (3) била разрушена през III в., но през 50-те години на XX в. е напълно възстановена в оригиналния си вид.

Санторини и гръцките острови

Егейските острови са най-красивите в Средиземно море, Цикладските острови са най-красивата островна група, а бижуто сред всички тях е Санторини.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАСЕЛЕНИЕ: Санторини — 12 500 души

ВАЛУТА: евро

КЛИМАТ: средиземноморски климат с температури до 30°С

в разгара на лятото и много малко дъжд. Повече дъжд пада през

зимата, въпреки че температурата рядко пада до нулата.

Другите сезони са приятно топли, със спорадични валежи.

КАКВО ДА НОСИТЕ: слънцезащитен крем, сандали,

плажна рогозка за черните пясъчни плажове и гръцки разговорник.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: в началото на лятото

и през есента е хубаво, но избягвайте горещината в средата на лятото.

НАЙ-БЛИЗКО ЛЕТИЩЕ: летище Санторини

НАСТАНЯВАНЕ: много и разнообразни възможности за настаняване —

от скромни частни квартири до луксозни 5-звездни спа и бутикови хотели.

Поради формата на Санторини къщите и църквите са накацали плътно едни

до други по склоновете, създавайки една наистина живописна гледка.

Остров Санторини

Освен своята история и прекрасно местоположение, Санторини има красиви плажове, както много други гръцки острови.

Остров Санторини, какъвто го виждаме днес, с отвесни скали и дълбок залив, е създаден от едно от може би най-големите вулканични изригвания, познати на света. Смята се, че това се е случило около 1650 г. пр.Хр., когато вулканът изригнал с такава мощ, че централната част на Санторини потънала в морето. На нейно място се образувал огромен кратер (калдера), който се запълнил с морска вода, създавайки един от най-прекрасните заливи в света.

Ерупцията била толкова голяма, че изхвърлената пепел стигнала до остров Крит, който се намира на около 113 км на юг, а образуваната огромна приливна вълна вероятно го е опустошила. Смята се, че тя може да е причината за унищожението на критско-минойската цивилизация, въпреки че за това има и други теории. Изчезването на минойската цивилизация съвпада с изригването на Санторини, но дали то е единствената причина за случилото се на остров Крит, все още не е доказано.

Поради формата на Санторини къщите и църквите са накацали плътно едни до други по склоновете, създавайки една наистина живописна гледка.

Акротири

Това, което се знае със сигурност, е, че изригването е унищожило град Акротири и внезапността на бедствието е имала същия ефект върху него, както този на Везувий върху Помпей — той бил съхранен за бъдещето. За разлика от Помпей обаче, в него не са открити човешки останки, което предполага, че населението е било евакуирано, защото се е знаело, че предстои изригване.

Акротири е една от най-популярните забележителности на Санторини, известен и с гръцкото си име Тира (древногр. Тера). При разкопките са открити останките от многоетажни сгради и дворци, украсени с уникални стенописи и фризове, сложна дренажна система, керамични и бронзови съдове, сечива и оръжия, които говорят за просперитет на града. Находките от обекта се съхраняват в Музея на праисторическа Тера в главния град на острова, така че днес може да видите тези реликви на почти 4000 години и да надзърнете в живота на хората от онази епоха. Откритията дават основание да се смята, че Санторини е бил част от високоразвитата минойска цивилизация.

Много от туристите са любители на археологическите паметници и има какво да видят на по-големите острови, като Крит и Родос. Остров Делос от групата на Цикладските острови сам по себе си е огромен археологически обект. Невероятните археологически съкровища обаче са само част от очарованието на гръцките острови. Голямата им привлекателност е сбор от много различни неща, които те предлагат. Разбира се, много хора просто искат да прекарват дните си на техните плажове.

Селището Имеровигли е кацнало на върха на червените вулканични склонове на калдерата на Санторини.

Санторини е популярна круизна дестинация и като пристигнеш с кораб, виждаш острова в цялата му красота.

Плажове и бутикови хотели

Въпреки първото впечатление за изцяло скалист пейзаж, Санторини има някои хубави плажове, при това с разнообразни цветове! Гледката на черния и червения пясък — резултат от вулканичната дейност, е поразителна, а има и някои очарователни бели пясъчни плажове, каквито има на много острови. Недостатъкът на черния пясък е, че привлича топлината, така че ако мислите, че златистият пясък пари под краката ви през август, опитайте да стъпите за миг върху черен пясък.

Дълги години привлекателността на гръцките острови бе в липсата на прекалена изисканост. Животът там беше простичък; плажове, на които да се печеш, няколко музея и археологически обекти за разглеждане, хубави разходки за тонус, вечер семпли ястия, приготвени от прясна риба, уловена от местни рибари, времето винаги е хубаво и си заобиколен от приветливи хора. На гръцките острови ще видите повече усмивки, отколкото на много други места.

Въпреки че този вид почивка още е възможна, ако изберете по-тихите острови, други — като Миконос, Крит и Санторини, са станали значително по-оживени през последните няколко години, отчасти в резултат на Олимпийските игри в Атина през 2004 г.

Този т.нар. „олимпийски ефект“, в съчетание с общата промяна в гръцкия бит, доведе до откриването на безброй бутикови хотели и изискани ресторанти на по-популярните острови. Простичкият живот все още съществува, ако го желаете, но сега туристите имат и друг избор.

Цикладски острови.

Залезът е най-доброто време да се насладите на квартала на град Миконос (3), известен като Малката Венеция.

Целият остров Делос (2) е важен археологически обект.

През пролетта и началото на лятото дивите цветя придават допълнителен колорит на Наксос (4) и на много от другите острови.

Иа е красиво селце на о. Санторини (1), чиито живописни къщи са сякаш преплетени една в друга като в пъзел.

Други острови, друг живот

Санторини несъмнено е един от най-невероятно красивите гръцки острови, но много хора са привлечени от Гърция, защото всички острови са различни и все пак едни и същи. Отиването в Гърция е малко като избирането на бонбон от кутия шоколадови бонбони. Всеки бонбон е вкусен, но по различен начин от останалите. Разполагаща с почти двеста населени острова в Егейско и Йонийско море, Гърция е като кутия с бонбони, която никога не е празна!

Делфи: центърът на света

За древните гърци Делфи бил център на света, а днес той е обект на световното културно наследство. Всеки, който посети руините, веднага разбира защо.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

ВАЛУТА: евро

КЛИМАТ: горещо лято, макар и малко по-хладно от

това в Атина благодарение на планината Парнас.

Студена зима поради същата причина,

КАКВО ДА НОСИТЕ: удобни обувки и търпение,

ако сте там, когато е оживено.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:

краят на пролетта и началото на есента са подходящо време,

но по-важно е да отидете рано или късно през деня, за да

избегнете навалицата при пристигане на туристическите групи.

НАЙ-БЛИЗКО ЛЕТИЩЕ: международно летище Атина е на 201 км

югоизточно от Делфи.

НАСТАНЯВАНЕ: В град Делфи има много хотели, но за да прекарате

по-приятно, ако имате собствен автомобил, отседнете в планинското

градче Арахова, на 11 км от Делфи.

Докато приближавате към дребните руини на Делфи, следвате стъпки, датиращи отпреди най-малко три хиляди години. Ако идвате от Атина на еднодневна екскурзия, както правят мнозина, минавате по пътя на някогашните поклонници, които идвали тук през XII в. пр.Хр., за да потърсят съвет от Делфийския оракул — най-известния гадател в древния свят.

Оракулът бил нещо средно между гадателка и мъдра жена, чрез която говорел бог Аполон. Аполон бил един от най-значимите древногръцки богове — богът на истината и пророчеството, — затова се смятало, че може да съветва хората по въпроси и от личен, и от политически характер. Хората изминавали стотици километри, за да бъдат приети от Делфийския оракул, като седмия ден от всеки месец бил най-благоприятният момент за това.

Жрицата на Аполон, наречена Пития, била избирана измежду по-старите местни жени и задължително трябвало да бъде целомъдрена. Тя седяла на трикрак стол над пукнатина в земята, под която се вярвало, че лежи трупът на убитото от Аполон чудовище Питон, който се разлагал и отделял силни изпарения. Смятало се, че като вдишва тези изпарения, Пития чувала гласа на Аполон и така правела своите предсказания. Прорицанията й представлявали несвързани и неразбираеми слова, които после били тълкувани от жреците в Храма на Аполон, а в замяна допитващите се до Оракула оставяли дарове за Аполон. Днес е установено, че храмът се е издигал над геологична пукнатина, от която постоянно са се процеждали етан и етилен, под чието наркотично въздействие жрицата е изпадала в транс.

Археологическият музей в Делфи

Редом с древните руини се издига модерният Археологически музей, където са изложени многобройните находки от обекта. Най-известният експонат е бронзовата статуя от V в., наричана Колесничарят. Тя е открита сред руините на втория храм на Аполон, който се сринал при земетресение през 373 г. пр.Хр.

Съкровищниците

Атинската съкровищница в Делфи е една от няколкото, построени да съхраняват даровете, занесени там от поклонниците.

От XII в. пр.Хр. до IV в. — период, надхвърлящ 1500 години, огромен брой хора идвали всяка година да потърсят съвет от Делфийския оракул и всички те носели дарове. Няколко съкровищници били построени, за да съхраняват даровете, а също и като израз на благодарност от различни групи хора и градове, в това число Аргос и остров Корфу. Атинската съкровищница — сега реставрирана и считана за една от перлите на обекта — била издигната от гражданите на Атина, за да благодарят на Делфийския оракул за съвета му във връзка с предстоящата битка между гърците и персите при остров Саламин. Атиняните последвали дадения съвет и постигнали блестяща победа.

Друга прекрасна съкровищница била построена от жителите на остров Сифнос, където имало богати залежи от сребро и злато, които направили островитяните наистина много богати. Те издигнали пищна съкровищница с надеждата, че бог Аполон ще ги покровителства и в бъдеще.

Докато бродят сред древните руини, туристите имат безброй възможности да съзерцават и да се насладят на приказно красивата природа на Делфи. Не само присъствието на Оракула е направило това място средище на древногръцкия свят, а и прекрасното му местоположение. Светилището в Делфи се простира в подножието на планината Парнас и често можете да видите орли и соколи да кръжат в синьото небе над него. Делфи е разположен в началото на долина, обрасла с кипариси и маслинови дървета, която се спуска чак до Коринтския залив. В нея се намират едни от най-големите маслинови горички в цяла Гърция и тя е поразително красива.

Храмът на Аполон и отвъд него

Храмът на Аполон (2) е разположен на издигнато място 8 комплекса и от него се открива прекрасна гледка към околния пейзаж.

Въпреки че храмът е в руини и там няма следа от никаква пукнатина в земята, точно това е мястото, където Пития е седяла, за да прави своите предсказания. Днешните руини са от храма, построен през IV в. пр.Хр. на мястото на предишния, който бил разрушен от земетресение. Преди него е имало още един храм, построен през VII в. пр.Хр., а още преди това хората идвали да се допитват до Оракула в продължение на над петстотин години.

Много от туристите стигат само до храма и след това се спускат обратно или трябва да се върнат при чакащия ги автобус. Така че отвъд него не е толкова оживено и си струва още малко катерене. По-нагоре ще видите останките от внушителния амфитеатър, построен през IV в. пр.Хр., който имал 5000 седящи места. Още по-нагоре е стадионът, скрит от погледа на стоящите в долния край на комплекса, който също е отлично запазен. Той побирал 7000 зрители, които идвали тук на всеки четири години, за да гледат Питийските игри. Те се провеждали в чест на Аполон две години след Олимпийските игри.

Огромният амфитеатър в Делфи осигурявал на зрителите гледка не само към останалата част от комплекса, но и към великолепния околен пейзаж.

Точно тук, в горния край на комплекса, може да намерите време да поседнете и като обхванете с поглед този забележителен археологически обект, да си представите хилядите поклонници, които са идвали да се допитат до Делфийския оракул по Свещения път, водещ от Атина до Делфи. Днес това място продължава да бъде посещавано от голям брои туристи.

Храм на Аполон.

Долината, която се простира под Светилището в Делфи (3), стига чак до Коринтския залив.

Колони като тази обграждат от двете страни Свещения път.

Толосът (кръгъл храм, обграден с колонада) е в по-малко известното Светилище на Атина, разположено на по-ниските склонове на планината Парнас, само на десет минути пеш от музея.

Пловдив: хилядолетният град

Римският писател Лукан е написал: „Пловдив е най-големият и най-прекрасният от всички градове. Красотата му блести отдалече“.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАСЕЛЕНИЕ: 338 153 души

ВАЛУТА: български лев

КЛИМАТ: климатът е мек, със средиземноморско влияние,

лятото е горещо, така че се подгответе за жега, ако го посетите

през юли и август.

КАКВО ДА НОСИТЕ: удобни обувки и фотоапарат, защото ви

очакват много забележителности за разглеждане.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: времето през

пролетта и есента е много приятно, като най-често вали дъжд

през май и юни, а през зимата има снеговалежи. Лятото е доста

топло, но ще намерите прохлада под сенчестите открити

кафенета и ресторанти.

През юли в Стария град ежегодно се състои Международен пленер

по живопис, а на Античния театър вечер се провеждат оперни и

балетни спектакли.

НАЙ-БЛИЗКО ЛЕТИЩЕ: летище Пловдив се намира на 10 км

югоизточно от града. Международно летище София е на 130 км

северозападно.

НАСТАНЯВАНЕ: градът разполага с разнообразни възможности

за настаняване на приемливи цени — хотели, луксозни апартаменти

под наем, частни квартири, хостели.

Мозайките на Ейрене

Мозайките на Ейрене.

В подножието на Античния театър се намира римската жилищна сграда „Ейрене“ от IV в. Огромният комплекс е разкрит частично, като най-впечатляващи са мозайката и интериорът на приемната зала — с малък фонтан в средата. На едно от декоративните мозаечни платна има бюст на жена с надпис EIPHNH — Ейрене, откъдето идва името на сградата. Античните мозайки, както и уникална експозиция от предмети и съдове от стъкло и смалта, могат да се видят културен център музеи „Тракарт“ (7).

Пловдив е вторият по големина град в България, живописно разположен на двата бряга на река Марица. Намира се в подножията на седем тепета и затова често е наричан Градът под тепетата. По древност Пловдив превъзхожда повечето от най-старите градове — като Рим, Атина, Константинопол и Картаген, и е почти съвременник на Троя. Уникалното при него е, че от възникването на първите селища — около 6000 г. пр.Хр. — до наши дни територията му е обитавана без прекъсване. Претърпял във времето много промени, известен с различни имена: Евмолпия, Филипопол, Тримонциум, Филибе, Пловдив продължава да съществува и да бъде вечният град на България. Удивителната атмосфера, в която се потапят гостите на Пловдив още щом се озоват в него, до голяма степен се дължи на хармоничното съчетание на следите от различни култури и епохи.

Римският стадион на Филипопол

Днес Римският стадион се намира под Главната улица, но част от него може да бъде видяна на площад „Джумаята“.

Стадионът на Филипопол е най-значителният паметник на античния град. Построен е през II в., по времето на император Адриан. Стадионът е с дължина около 240 м. и широчина 50 м. и е побирал 30 000 зрители. Игрите и състезанията, провеждани там, били известни в целия античен свят. Днес е разкрита северната дъга на стадиона с 13 реда мраморни седалки, изработени от монолитни блокове, засводения северен вход, подземна улица и част от пистата.

Пловдив.

Главната улица (6), която е пешеходна зона, е любимо място за разходка за жителите и гостите на града.

През римско време Хисар капия (5) е представлявала източната порта на древния град.

Днес Балабановата къща (3) е музей, представящ градския бит през XIX в. В нея се провеждат концерти, изложби, литературни премиери.

Паметникът на Съединението (4) е издигнат по случай 100 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 г. — едно от най-важните събития в модерната история на страната.

Античният театър

Поради добрата акустика, която се дължи на специфичната архитектура на Античния театър, в него и днес се провеждат редица сценични прояви, сред които Вердиевият фестивал и Международният фолклорен фестивал.

Както всички значими градове в пределите на Римската империя, така и Филипопол е имал своя театър. Изграден е на южния склон на Трихълмието в началото на II в., по времето на император Траян.

Театърът представлява полукръг с външен диаметър 82 м. и включва 28 концентрични реда с мраморни седалки, побиращи 5000–7000 зрители. От южната страна на полукръглата орхестра се издига триетажната сценична постройка, украсена с фризове, корнизи и статуи. Днес театърът е една от емблемите на Пловдив и функционираща сцена.

Възрожденският Пловдив

Разположен на три от тепетата, Старият град на Пловдив е изграден през XIX в. Той е обявен за архитектурен резерват с повече от 150 паметника на културата. Великолепните къщи, построени в периода на Българското възраждане, са превърнати в музеи, галерии, занаятчийници и ресторанти. Представете си едно хармонично съчетание на тракийско наследство, останки от римско време и възрожденски къщи, всяка от които има свои специфичен външен и вътрешен облик, и ще разберете неустоимия чар на старинния Пловдив. Задължително посетете главните туристически забележителности, сред които са Балабановата къща, къща „Хиндлиян“, къща „Недкович“, църквата „Св. св. Константин и Елена“ с прилежащата иконна галерия. Куюмджиевата къща, построена през 1847 г., е типичен представител на пловдивската симетрична възрожденска къща. Днес в нея се помещава Етнографският музей, който съхранява над 40 000 културни ценности. В двора му ежегодно се провежда Международният фестивал на камерната музика.

Красивата сграда на Етнографския музей е национален паметник на културата.

За да усетите напълно уникалната атмосфера на Стария град, оставете се да ви съблазнят тесните калдъръмени улички, които лъкатушат по трите хълма, върху които е изграден той. Вдигнете глава и се полюбувайте на самобитната архитектура на заобикалящите ви къщи, църкви и художествени галерии.

А когато се уморите, можете да поседнете в някое от многобройните бистра и ресторанти, където да се насладите на вкусната национална кухня. Пловдив ще очарова сетивата ви до такава степен, че няма да имате търпение да се върнете в него!

Съвременен Пловдив

В началото на XX в. Пловдив израства като голям промишлен и търговски център. През 1892 г. градът е домакин на Първото българско търговско изложение с чуждестранно участие. Наследник на това начинание е Международният панаир, чийто комплекс е най-голям в Югоизточна Европа.

Преди всичко обаче Градът под тепетата се слави с богатия си културен живот. През 1850 г, в Пловдив се поставя началото на модерното светско образование в България с откриването на класното училище „Св. св. Кирил и Методий“. През 1999 г. градът е домакин на Европейския месец на културата, част от инициативата „Европейска столица на културата“. В Пловдив се организират редица международни фестивали на музикалното, танцовото и театралното изкуство, откриват се изложби, изнасят се множество концерти и представления. Тук често се състоят и международни състезания по гребни спортове, които се провеждат на Гребния канал.

Градът под тепетата привлича хиляди посетители не само с културните събития и историческите забележителности. Бохемският дух, артистизъм и историческа патина на Пловдив се усещат навсякъде и дори Главната улица се е превърнала в своеобразна туристическа атракция. След като видите древните останки, разходите се в Стария град, посетите културно събитие или просто поседите в някое приятно кафене или уютно ресторантче, ще разберете истинския смисъл на девиза на града: „Древен и вечен“.

Каналите на Венеция

Венеция, известна някога като Серенисима република, е един от най-привлекателните градове в света, неповторим с каналите и мостовете си, с неговата история и тайнственост.

Маска.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАСЕЛЕНИЕ: 270 000 души

ВАЛУТА: евро

КЛИМАТ: хората посещават Венеция въпреки климата, а

не заради него. Лятото обикновено е горещо и влажно, а зимата —

студена и влажна, макар че може да Вали — и Вали — през цялата

година. Пролетта и есента са приятни, но по това време градът често

е наводняван.

КАКВО ДА НОСИТЕ: непромокаеми дрехи, дори ботуши,

ако отивате, когато има наводнения.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: избягвайте Карнавала,

филмовия фестивал и средата на лятото. Много хора предпочитат зимата

въпреки студа и заплахата от дъжд.

НАЙ-БЛИЗКО ЛЕТИЩЕ: летище „Марко Поло“ е на 6 км северно от

Венеция. До града се стига с автобусен и воден транспорт.

НАСТАНЯВАНЕ: поради популярността й във Венеция има безброй

хотели от всички категории — от съвсем скромни и евтини до

суперлуксозни. Цените са изненадващо разумни, освен в много

натоварените периоди на годината.

Докато повечето градове са били основани от заселници край водни източници, Венеция е основана от бежанци насред блата. Историците не знаят със сигурност, но се смята, че първите заселници на островите в тази блатиста лагуна са венетите — келтско племе, което дошло там от изток около 1500 г. пр.Хр. Тези влажни, отдалечени от континента острови, които били обект на чести наводнения, не били най-привлекателното място за живот, така че Венеция била основана по-скоро от отчаяние.

След II в. много хора от близките римски градове взели да търсят убежище на островите, бягайки от нашествието на вестготите, остготите и хуните на Атила. Някои от тях дошли да се скрият в малките селища във Венецианската лагуна, надявайки се да превърнат недостатъците им в предимство и да заживеят спокойно.

Така те основали Серенисима република — Светлейшата република. Тези мочурливи селища, построени от бежанци, спасяващи се от нахлуващите войски на империи, щели да се превърнат във велика империя, търгуваща с останалата част на света, която била управлявана повече от хилядолетие от могъщи дожове.

Създаването на каналите

Каналите на Венеция били създадени по необходимост. Те възникнали от теченията между островите в лагуната, които често се затлачвали от наносите, довлечени от реките. За да тече свободно водата, венецианците превърнали естествените Водни потоци в канали, които могат да контролират. Затова толкова много от около 150-те канала във Венеция са леко извити: те следват пътя на някогашните естествени водни течения.

Всеки, който посети Венеция за първи път, трябва да пристигне в нея по вода. Главният вход е от летището, където чакат корабчета на обществения воден транспорт и частни водни таксита, които откарват туристите, като се носят по водите на лагуната, а след това навлизат в града по лъкатушещите канали. Оттам се разкрива магията на града с неговите дворци и площади, пазари и мостове, като всичко се вижда от необичайната перспектива на водата. Венеция е уникален град.

Венеция.

Мостът на въздишките (6) е построен през 1600 г., но името му датира от XIX в. и е популяризирано от лорд Байрон.

Площад „Сан Марко“ (5) е наречен от Наполеон „най-елегантният салон на Европа“, макар че понякога този салон се наводнява.

Базиликата „Санта Мария дела Салуте“ (3) е построена през 1682 г. върху 1 156 627 дървени стълба.

Монасите са подготвили почвата за църквата „Сан Джорджо Маджоре“ (4), когато пресушили блатото през IX в. Изгледът е от Камбанарията на площад „Сан Марко“ (5).

Коктейл „Белини“

Коктейл „Белини“.

Коктейл „Белини“ има венециански произход и представлява смес от пресен сок от бели праскови с характерното за областта пенливо вино „Просеко“. Има варианти на рецептата с прасковена ракия или прасковено пюре, когато няма пресни праскови, но това е напитка, която трябва да се приготвя само когато има узрели бели праскови. Коктейлът е създаден от Джузепе Чиприани, главен барман в „Харис Бар“, и той го е нарекъл така, защото прасковенорозовият му цвят му напомнял за цвета на тогата на персонаж от картина на Джовани Белини.

Канале Гранде

Историческата регата се провежда на Канале Гранде през първата неделя на септември и е възможност да видите гондолиерите и други лодкари в най-хубавите им костюми.

Част от уникалността е, че докато други градове имат централни улици, с които са известни, като „Шан-з-Елизе“, Пето Авеню, Оксфорд Стрийт, Венеция си има Канале Гранде. И в някакъв момент от пребиваването си всеки човек трябва да „мине“ по канала. Вземете отстрани на гарата корабче номер 1, което следва извивките на Канале Гранде, до мястото, където каналът се влива в лагуната близо до площад „Сан Марко“.

Толкова много от съкровищата на Венеция се виждат от Канале Гранде, че започвате да разбирате думите на Труман Капоти за града: „Венеция е като да изядеш наведнъж цяла кутия шоколадови бонбони с ликьор“. Вкусните „лакомства“ на Канале Гранде включват: прочутия пазар за риба, моста Риалто, няколко двореца, Моста на Академията и музея до него, колекцията на Пеги Гугенхайм, хотел „Грити Палас“, импозантната базилика от XVII в. „Санта Мария дела Салуте“ и накрая, когато Канале Гранде се влее в лагуната, края на площад „Сан Марко“ и Двореца на дожите. Само при това пътуване минавате покрай толкова много забележителности, етапи от историята на града и аспекти на неговия облик: пазари, музеи, дворци, църкви, мостове.

Канале Гранде ви връща към времето, когато се е зародил градът, тъй като по-скоро реката Брента, а не водно течение, е изрязала формата на обратно S на днешния канал, докато си проправяла път през лагуната към Адриатическо море. Във Венеция има около 400 моста, защото каналите пораждат необходимост от мостове, за да преминават хората. Обаче над Канале Гранде, който на места е широк 91 м, има само 4. От тях първият, най-забележителният и запомнящ се е мостът Риалто.

Риалто

Високата арка на моста Риалто позволявала на галерите да преминават под него, след като бил открит през 1591 г. Над 250 години той бил единственият мост над Канале Гранде.

Първият мост в квартал Риалто бил построен около 1180 г., като бил прост понтонен мост. Риалто било едно от най-ранните селища във Венеция и получило името си от израза riva alio (висок бряг). Затова било едно от първите, които се разраснали, и главният пазар на града бил създаден там, където се намира и днес. Пазарът привличал много хора и все повече и по-големи плавателни съдове, които искали да минат край него. Така около 1250 г. бил построен дървен мост, чиято централна част се вдигала, за да могат да преминават под него големи кораби.

Обаче дървеният мост не бил много издръжлив и рухнал по време на едно празнично събитие под тежестта на огромната тълпа, която се била струпала на него да гледа Парада на гондолите. Накрая, през 1591 г., бил построен съществуващият и днес каменен мост. В много отношения той прилича на предишния дървен мост — по магазините, които се редуват от двете му страни, и по високата централна арка за удобство на плавателните съдове, но има една съществена разлика: този мост е оцелял повече от 400 години. Сега мостът Риалто е една от емблемите на града, както и неговите канали. На света със сигурност няма друг такъв мост, както и град като Венеция.

Дворецът на дожите датира от началото на XIV в., но през годините е претърпял много реконструкции.

Чинкуе тере

Селищата Чинкуе Тере на Лигурското крайбрежие на Италия са включени в списъка за световно културно и природно наследство на ЮНЕСКО като „изключително живописен пейзаж“.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАСЕЛЕНИЕ: 6000 души

ВАЛУТА: евро

КЛИМАТ: средиземноморски, с горещо лято, макар и невинаги

напълно сухо, и мека зима. Дъжд вали по всяко време, с бури и

порои през пролетта и есента. Те могат дори да заличат пътеките,

така че винаги се интересувайте предварително за времето.

КАКВО ДА НОСИТЕ: добра туристическа карта или пътеводител,

в случай че се отдалечите от главния път, италиански разговорник

или речник.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: през септември е

гроздоберът, а през ноември се берат маслините — подходящо време

за по-пряк контакт със земята и хората.

НАЙ-БЛИЗКО ЛЕТИЩЕ: летището в Генуа е на 80 км северозападно

от Монтеросо.

НАСТАНЯВАНЕ: във всяко от селата има места за отсядане, но трябва

да направите предварителна резервация. Ако отидете извън туристическия

сезон, може да намерите място, като просто попитате. Двете най-големи

селища са в двата края на Чинкуе Тере — Риомаджоре и Монтеросо, и

повечето хора отсядат там.

Каменистият плаж В Монтеросо е популярно място, където можеш да се насладиш на слънцето и водата на Средиземно море.

Петте Лигурски селца, които образуват резервата Чинкуе Тере, или Петте земи, са много специална част от Италия. Те са разположени по протежение на стръмното крайбрежие южно от Генуа, където тесни заливи в скалистия бряг са позволили на хората да се заселят там и да изградят къщите си на ограниченото пространство. Те са построили малки пристанища, които приютяват рибарските им лодки, и са терасирали суровия терен, за да отглеждат двете жизненоважни култури: маслини и грозде.

Девствена Италия

Неустоимият чар на Чинкуе Тере е в това, че там животът до голяма степен е естествен въпреки наплива на туристи, които всяко красиво кътче на света привлича. Макар че сега селата са свързани с влак, както и с кораб, и с най-основната транспортна връзка — обикновена пътека, приходите от туризма все още са незначителни в сравнение с тези от виното, маслините и риболова. Все пак туристите идват и си отиват, но земята и морето осигуряват прехраната векове наред.

Самият характер на терена пречи на селищата, които са нещо средно между градчета и големи села, да се разраснат прекалено, въпреки че очевидно туризмът е оказал влияние. Обаче пространството е малко, селищата са притиснати между стръмните скали, което затруднява тяхното разрастване. Тъй като местата за нощувка са ограничени, повечето хора идват за няколко часа през деня с редовните влакове от Генуа, която се намира на запад, и от Ла Специя — на изток. Вечерта е най-подходящото време да бъдете в Чинкуе Тере.

Чинкуе тере.

Наградата за едночасовото ви енергично изкачване е Корнилия (3) — най-малкото и най-изолираното от селата.

Повечето семейства от селата в Чинкуе Тере притежават рибарски лодки, за да осигуряват храна за трапезата си, а сега и за ресторантите.

С множество скрити проходи, собствен диалект и без пътища, Вернаца (4) е възможност наистина да избягате от всичко в италиански стил.

Петте села

От запад на изток, селата на територията на Чинкуе Тере са: Монтеросо ал Маре, Вернаца, Корнилия, Манарола и Риомаджоре. Всяко от тях е уникално посвоему, а всички те образуват Национален парк Чинкуе Тере, включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Най-добрият начин да видите всичко е пеша. Селата са свързани с живописни стръмни пътеки, които ви водят по скалисти върхове, през лозя и лимонови горички, заобикалят естествени бариери и после се спускат към следващото селище.

Вкопчени в стръмните склонове, къщите в Риомаджоре са скупчени една до друга сред скалистия пейзаж на Лигурия.

Най-удивителното от тях е Риомаджоре, чиито къщи в пастелни цветове се спускат по стръмните склонове съвсем до водата и изглеждат като купчина детски кубчета, изпуснати случайно в тясна кутия. Селото е основано през VIII в. от гръцки бежанци, а някои от другите селища са дори по-стари. Корнилия например датира от римско време, а името му идва от семейство Корнелия, които тогава притежавали земята.

Гроздоберът в Риомаджоре налага някои гениални решения на проблемите, причинени от ландшафта.

Село Манарола също има римски произход. Името му произлиза от латинското наименование manium arula — домашен олтар, посветен на маните, духовете покровители на къщата. Твърди се, че Вернаца датира откъм 1000-ата година и че е основана от освободени роби, а село Монтеросо е основано през 1217 г., въпреки че там вече е имало замък през 1201 г. Съчетанието от история и ландшафт, както и хората, които населяват Чинкуе Тере, обяснява защо ЮНЕСКО го счита за специално място, както и всеки, който го посети.

Обиколка

От единия до другия му край има само около 11 км и те лесно могат да се изминат за около пет часа. Преходът е бавен, защото има няколко стръмни изкачвания и спускания по протежение на пътя, а трябва да вземете предвид и факта, че понякога отделни участъци от крайбрежния маршрут са затворени и ще трябва да заобиколите по други пътеки. Поради тази причина е разумно да си купите пътеводител за резервата, преди да потеглите.

Във всеки случай това е маршрут, който трябва да изминете бавно. Целта не е да стигнете възможно най-бързо от точка А до точка Б, а да спирате тук-там. Направете си пикник, носете си разговорник, тъй като ще ви е нужен малко италиански, за да говорите с хората, които ще срещнете, особено ако пътувате през септември, когато се бере гроздето, или през ноември, когато се берат маслините. Може дори да ви поканят да помогнете.

Краткият участък между Риомаджоре и Манарола е един от най-оживените и се нарича Пътеката на влюбените. Тя се изминава само за петнадесет минути и е предимно равна, а поради това и много посещавана. От пътеката дори не се откриват много живописни гледки, а част от нея е бетонирана, за да се предотвратят скални срутвания, докато друга част минава през тунел, чиито стени са надраскани с графити от влюбените. В това донякъде се крие грубоватият чар на простонародното изкуство, но е в такова противоречие с останалата част от района, че Пътеката на влюбените е онази част от целия маршрут, която не оправдава очакванията.

Има регулярна железопътна връзка между Генуа и Ла Специя, като влакът спира във всяко от петте села на Чинкуе Тере. Обикновено през деня минават по два влака на час и можете да се придвижите с тях, но така ще пропуснете удоволствието от разходката по стръмните планински склонове, тъй като целият релсов път минава през тунели, а на дневна светлина влакът излиза единствено на гарите. Има също и ферибот от Ла Специя, който плава по протежение на брега. От него се разкрива страхотна гледка, но пътуването ви ще трае много по-дълго, пък и той не е редовен като влака.

Манарола е мястото, където трябва да сте щастливи, че живеете близо до съседите си.

Рим: вечният град

Рим не е бил построен за един ден, нито може да се разгледа за един ден. Дори месец не стига да се оцени по достойнство Столицата на света.

Колона.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАСЕЛЕНИЕ: 2 700 000 души

ВАЛУТА: евро

КЛИМАТ: средиземноморският климат прави Рим приятен

през голяма част от годината, но през зимата може за кратко да

настъпи студ, а през август е непоносимо горещо. Дъжд може да

вали по всяко време, но най-сухият период е май-август,

КАКВО ДА НОСИТЕ: удобни обувки, тъй като има много неща

за разглеждане.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: април-юни и

септември-октомври обикновено са много приятно време за посещение.

НАЙ-БЛИЗКО ЛЕТИЩЕ: летище „Леонардо да Винчи-Фиумичино“

е на 26 км югозападно от града. Може да стигнете до центъра на Рим с влак,

автобус и такси.

НАСТАНЯВАНЕ: В Рим няма недостиг на всякакъв вид хотели,

но ако искате да отседнете в центъра, бъдете готови да платите

допълнително за тази привилегия, често можете да получите по-добро

качество за по-малко пари, ако отседнете малко по-далече.

Наричат Рим „Вечният град“ и наистина изпитвате чувството за вечност, особено когато сте заклещени в трафика, както ви се струва, часове наред. Казват, че в Рим има повече паметници за разглеждане, отколкото, в който и да е друг град на света, и другото му име е Столицата на света. Наричат го още Градът на седемте хълма и съдържащото се в рамките на тези седем хълма е резултат от почти три хиляди години обитаване, цивилизация и факта, че той е бил столица на най-голямата империя в света в онази епоха — могъщата Римска империя.

Според легендата Рим е основан от близнаците Ромул и Рем през 753 г. пр.Хр. Археолозите приемат, че датата е приблизително вярна, ако се вземе предвид датировката на няколкото малки селища по хълмовете, които се обединили в един град. Традиционно се смята, че Ромул е бил първият цар на Рим, след това легендата се превръща в история. Около триста години Рим бил столица на Римското царство, след това за още петстотин години — на Римската република, последвана от Римската империя.

И всичко това е произлязло от един град, защото днешната държава Италия, според римските стандарти, е доста ново творение.

Не само това, Рим става и седалище на една от най-големите световни религии, като резиденцията на главата на Римокатолическата църква се намира във Ватикана — град държава в този град. Рим наистина е един от най-забележителните градове не само в Европа, но и в света.

Колизеумът

Римският Колизеум бил използван за развлечения и екзекуции. В него се провеждали дори сцени на морски битки.

Дори и днес археологическите паметници от Древния Рим се открояват на картата на града. Огромният Колизеум е най-големият амфитеатър, строен в Римската империя, за изграждането му били необходими 10 години и бил окончателно завършен през 80 г. Естествено, имало е по-късни промени и подобрения, както при всеки съвременен стадион, макар да се съмнявам, че което и да е днешно съоръжение ще функционира цели 500 години като римския Колизеум. Почти 2000 години след като е построен, по-голяма част от него още е запазена, а щетите са му нанесени най-вече от земетресения и крадци на камъни. Римляните са строели за вечността.

Колизеумът можел да побере 50 000 зрители и шумът трябва да е бил оглушителен, когато са се сражавали гладиаторите. Обаче арената била използвана не само за боеве между гладиатори и между животни. Там се правели възстановки на различни битки, дори морски, така че римляните да знаят какво се случва в борбата за запазване и разширяване на тяхната империя. Играели се драми с митологични сюжети, извършвали се публични екзекуции. Колизеумът бил използван като църква, замък и седалище на религиозен орден, а в днешно време — като сцена за концерти на певци като Пол Маккартни и Елтън Джон. През 2007 г. той с основание е избран за едно от Новите седем чудеса на света редом с Тадж Махал и град Петра в Йордания. Историята на Колизеума още не е достигнала своя край. Той е една вечна сграда във Вечния град.

Римският форум

Римският форум бил не само център на живота в града, където неговите граждани се срещали, но и център на цялата Римска империя.

Историята на Рим започва в съседния форум, който бил централната част, около която се разраснал градът. Тъй като се намира в непосредствена близост до Колизеума и е мястото, откъдето се е зародил Рим, повечето посетители на града отиват да го видят, въпреки че той определено не е запазен колкото Колизеума. Необходимо е много повече въображение, за да си представите живота, който е кипял там, но мащабите на форума и огромният брой сгради, които са се издигали около него, са ярко доказателство колко значим е бил Рим и че поне в епохата на Римската империя названието Столица на света е било напълно заслужено.

Пантеонът

Днес пантеон е мястото, където са погребани видни личности, но в Древния Рим Пантеонът бил мястото, където почитали боговете.

Северозападно от форума се намира единствената сграда в Рим, която може да съперничи на Колизеума по значимост, величие и със сигурност по степен на запазеност — Пантеонът. Той се е съхранил дори по-добре от Колизеума и датира от приблизително същия период — строежът му е завършен от император Адриан през 125 г. Пантеонът се счита за най-добре запазената сграда от своята епоха в света.

Макар че е достатъчно впечатляващ и отвън, вътрешността на Пантеона е направо зашеметяваща. Централният му купол е висок 43 м. и има същия диаметър, както и залата под него. В центъра на купола има кръгъл отвор с диаметър 9 м, наричан „Окото“, през които струи слънчевата светлина и поетапно огрява стените и пода на сградата, която иначе би била доста тъмна. Куполът на Пантеона е истински шедьовър на римското инженерно изкуство — той лежи на стените, без да бъде поддържан от никакви колони — и go XX в. е бил най-големият в света.

Докато се разхождате по улиците на Рим, където почти зад всеки ъгъл изниква архитектурен шедьовър, който ви връща хилядолетия назад в човешката история, осъзнавате колко заслужено е бил наречен Вечният град.

Рим.

Фонтан gu Треви (4) е един от най-известните туристически обекти в Рим.

Монументът на Виктор Емануил II (6) е издигнат в памет на първия крал на Италия, каквато я познаваме днес.

Император Адриан построил замъка „Сант Анджело“ (5) като мавзолей за семейството си, а днес той е музей.

Пиаца дел Пополо (7) бил един от главните входове към Древния Рим.

Нито едно посещение на Вечния град не е пълно, ако не посетите Свещения град: Ватикана (8) — най-малката независима държава в света.

Ренесансова Италия

Европейският Ренесанс — епохата, когато изкуството и архитектурата процъфтяват, се заражда в Тоскана — и по-специално в градовете Сиена и Флоренция.

 

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАСЕЛЕНИЕ: Тоскана: 3 600 000 души

ВАЛУТА: евро

КЛИМАТ: условията са различни в хълмистата и

равнинната й част, но като цяло климатът е мек. Въпреки че има

много валежи. Юли и август са най-горещите месеци, със средна

температура около 30°С, а през зимата тя може да падне под нулата

в планините, но е по-топло в равнината.

КАКВО ДА НОСИТЕ: чадър и слънцезащитен крем.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: април-юни и

септември-октомври са най-подходящите месеци, за да случите

на хубаво време и да избегнете тълпите.

В разгара на лятото има много туристи.

НАЙ-БЛИЗКО ЛЕТИЩЕ:

някои авиолинии използват малкото летище „Америго Веспучи“ във

Флоренция, но повечето големи предпочитат „Галилео Галилей“ —

на 80 км западно от Флоренция.

НАСТАНЯВАНЕ: в Сиена и Флоренция има много и всякакъв вид

места за настаняване, но в средата на лятото те може да са заети,

така че резервирайте предварително.

Тоскана е най-известният регион в Италия, и то с основание. Пейзажът на Тоскана е всичко онова, което изниква във въображението ни, когато си помислим за средиземноморски провинциални пейзажи — опасани с крепостни стени градове, които се издигат сред покрити с лозя хълмове, огласяни от жуженето на цикади под палещите лъчи на слънцето. Точно този пейзаж, заедно с ярката светлина и наситените багри, които открили там, вдъхновили художници като Донатело и Микеланджело, както и архитекти, писатели, учени, скулптори, музиканти и мислители, да сътворят велики произведения, които преобразили първо живота в Италия, а след това и в Европа, и оказали огромно въздействие върху целия свят.

Именно през този период тосканският диалект станал език на цяла Италия, толкова голямо било влиянието на региона. Ренесансът продължил само около двеста години, от края на XIV до началото на XVII в., но през тази епоха културата като цяло постигнала огромен напредък и животът я последвал. Освен Микеланджело и Донатело, през този период творили Ботичели и Леонардо да Винчи — най-великата ренесансова личност. В литературния свят това била ерата на Петрарка, Бокачо и — друга велика ренесансова личност — Макиавели.

Флоренция

Флоренция, окъпана в топлата светлина на зората, прилича на картина, която всеки художник би се гордял да е негово дело.

Флоренция се счита за люлка на Ренесанса. Тя често е наричана „най-красивият град в Италия“, а катедралата й „Санта Мария дел Фиоре“ е бисерът в короната й. След построяването на тази катедрала и на базиликата „Свети Петър“ в Рим ренесансовият стил в архитектурата се разпространил из цялата страна, а по-късно и в Европа.

Завършен през 1436 г., прекрасният осемстенен тухлен купол на „Санта Мария дел Фиоре“ все още величествено се извисява над града. За построяването му — огромно предизвикателство, с което архитектът Филипо Брунелески се справил блестящо, като го изградил без поддържащо скеле — били използвани над четири милиона тухли. Сградите на Брунелески са навсякъде във Флоренция и са част от тъканта на града, но самата катедрала не е била проектирана от него, а от архитекта Арнолфо ди Камбио, в отговор на желанието на флорентинците да бъде издигнат храм, който да надмине по мащаби и красота тези на градовете съперници на Флоренция — Пиза и Сиена.

До „Санта Мария дел Фиоре“ се издига прочутата камбанария, проектирана от Джото, и баптистерият „Сан Джовани Батиста“, чиито украсени с релефи врати са дело на скулпторите Андреа Пизано и Лоренцо Гиберти. В катедралата се намират и гробовете на Джото и Филипо Брунелески.

Сиена

Торе дел Манджа предлага впечатляваща гледка към Пиаца дел Кампо и покривите на Сиена.

Сиена — големият някогашен съперник на Флоренция, е другият тоскански град, който най-добре въплъщава духа на Италианския ренесанс. Сиена е най-добре запазеният италиански средновековен град. В историческия й център, който е обявен от ЮНЕСКО за обект на световното културно наследство, се издигат величествени готически сгради, боядисани в различни нюанси на цвета Сиена, разделени от тесни улички. Всички улички водят до огромния площад „Пиаца дел Кампо“, който има формата на раковина.

Палацо Публико, или Кметството, датира от 1297 г., а изграждането на неговата кула — Торе дел Манджа, започнало през 1325 г.

В горната част на площада се извисява катедралата „Успение на Света Богородица“, която впечатлява с мраморната си фасада — смесица от романски и готически стил, — завършена през 1380 г. По това време Сиена била един от най-важните градове в Европа и голям съперник на Флоренция, намираща се на 54 км северно от нея. Строежът на катедралата бил завършен преди установяването на Ренесанса, но във вътрешността й се долавя полъхът на неговото начало. В някои от параклисите има статуи и фрески, дело на ренесансови художници. Прекрасна ренесансова сграда е и Палацо Спаноки на площад „Салимбери“, където сега е пощата.

Италия.

В Тоскана има няколко църкви, известни с декорацията си от черно-бели ивици.

Забележителната, богато орнаментирана фасада на катедралата в Сиена (2) е по проект на архитекта Джовани Пизано.

Заоблените хълмове, окъпани от слънчева светлина, са типични за тосканския пейзаж.

Във Флоренция (1) има изобилие от статуи, особено на Давид, който е станал символ на Италианския ренесанс.

Леонардо да Винчи

Разположено на час път северно от Сиена и западно от Флоренция, малкото градче Винчи вероятно щяло да си остане напълно неизвестно, ако не било детето, родено на 15.04.1452 г. в една ферма извън града. То било наречено Леонардо син на Пиеро от Винчи, а по-късно просто Леонардо да Винчи.

Леонардо да Винчи бил изключителна личност, въплъщение на Ренесанса. Той бил писател, художник, учен, изобретател, музикант, инженер, скулптор и много други неща. Леонардо ще бъде запомнен завинаги като човека, нарисувал Мона Лиза, но рисуването било само част от таланта му, а този шедьовър — едно от многото постижения през шестдесет и седемте години на неговия живот. Той изучавал анатомия и начина, по който летят птиците. Водел си подробни дневници с бележки и рисунки на своите идеи, някои от които били практически, други — ексцентрични. Леонардо да Винчи бил човек с търсещ, неспокоен дух и продуктивно мислене, а многобройните му изобретения изпреварили времето си със столетия: хеликоптер, парашут, планери, мостове, цистерни, хидравлични помпи, музикални инструменти и дори примитивен автомобил.

Точно такива любознателни личности поставили основите на възрожденското мислене. За да научите какво е представлявал този забележителен период в историята, трябва да посетите не само катедралите и дворците във Флоренция, Сиена и други тоскански градчета, но и да отидете в музея „Леонардо“ в градчето Винчи и дори в скромната ферма, където е роден този велик човек, незаконен син на богат адвокат и бедна местна девойка.

Истанбул: края на Европа

Едно от очарованията на пътешествията е да наблюдавате как културата постепенно се променя, докато минавате през различни страни. В покрайнините на Европа няма по-удивителен град от Истанбул.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАСЕЛЕНИЕ: 11 400 000 души

ВАЛУТА: нова турска лира

КЛИМАТ: средиземноморски климат с горещи лета,

а зимите може да са студени и влажни, дори снежни.

КАКВО ДА НОСИТЕ: слънцезащитен крем, прилично

облекло за посещението на джамиите, разговорник.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: тъй като лятото

понякога е твърде горещо, а не е препоръчително да отивате през

зимата, най-подходящият период за посещение на Истанбул е през

късна пролет или ранна есен

НАЙ-БЛИЗКО ЛЕТИЩЕ: международното летище „Ататюрк“

обслужва европейската част на Истанбул, но международното летище

„Сабиха Гьокчен“, което се намира от азиатската страна на Босфора,

се разраства непрекъснато, за да поеме увеличаващия се въздушен

трафик към града. „Ататюрк“ се намира на 14 км югозападно от града

и е свързано с Истанбул посредством автобуси и метро.

НАСТАНЯВАНЕ: Истанбул е не само водеща туристическа дестинация,

но и желано място за провеждане на конференции, затова съществуват

многобройни варианти за настаняване. Обикновено не представлява проблем

да намерите стая според предпочитанията си.

Докато се разхождате по улиците на този огромен исторически град, несъмнено ще ви обземе чувството, че се намирате в Азия или Близкия изток.

На пръв поглед Истанбул не прилича на европейски град. Уличният шум, суматохата, уханията, жегата, трафикът, пазарите, хората, цветовете и въобще общата атмосфера на хаос — всичко това категорично напомня за Ориента. Но в същото време Истанбул е устремил поглед към Европа.

Градът всъщност винаги е гледал към Европа, макар и не непременно толкова дружелюбно, колкото в наши дни, когато се стреми към членство в Европейския съюз. Преди да се случи това обаче, един от проблемите за решаване е въпросът с нахлуването на Турция в Северен Кипър. Гръцкият народ не може да забрави, че няколко века столица на Византийската империя е бил Константинопол — предишното име на Истанбул. Двете съседни страни винаги са имали обтегнати отношения и приличат на постоянно враждуващи роднини, които са много различни по характер.

Този проблем е само част от многобройните пластове на Истанбул. Той е най-големият град в Турция, но не е столица от 1923 г., когато тя е преместена в Анкара при създаването на съвременната Република Турция. Градът носи това име по-малко от сто години, но е основан още през VII в. пр.Хр. Бил е в границите на Римската империя и е считан за източната й столица, а след това става център на могъщата Османска империя, която се е простирала на три континента. Може ли някой да остане равнодушен към очарованието на такъв град?

Истанбул.

Мостът над Босфора (4), един от най-дългите висящи мостове в света, е открит през 1973 г. и свързва Европа с Азия.

Кулата Галата (5) е била най-високата постройка в Истанбул — 66.9 м, когато е построена през 1348 г.

Капалъ Чаршъ (Покритият пазар)

Разходката из Истанбул до голяма степен наподобява посещение на огромен пазар. Прочутият Покрит пазар е една от най-колоритните атракции. В този град в града е по-добре да влезете, придружени от водач или с подробна карта в ръка, защото в противен случай е възможно, щом излезете, да се озовете в някоя част на Истанбул, която виждате за пръв път. Има няколко входа и изхода от този покрит лабиринт, по чиито улички са разположени хиляди дюкянчета и където понякога ви се струва, че няма стока на света, която да не се продава там — стига да е на подходяща цена. Тук могат да се намерят подправки и сандали, килими и канички за кафе; има също и лихвари, джамия, дори полицейски участък и поща, обслужващи нуждите както на посетителите, така и на продавачите, които прекарват повече време зад сергиите си, отколкото в домовете си.

За Капалъ Чаршъ (2), Покрития пазар на Истанбул, се твърди, че побира почти половин милион души през най-оживеното време на деня.

Покритият пазар се слави с древната си история — бил е основан от султан Мехмед II през 50-те години на XV в. Възниква като част от инициатива за възраждане на града, която показва, че в тази идея няма нищо ново! През следващите двеста години са издигнати още две от най-внушителните сгради, красящи небосклона на Истанбул: джамията „Сюлеймание“ и Синята джамия (джамията „Султан Ахмед“).

Джамиите

Извисяващата се над Босфора джамия „Сюлеймание“ е една от най-забележителните сгради в Истанбул.

Джамията „Сюлеймание“ носи името на владетеля, по чиято заповед е построена — Сюлейман Великолепни. Строежът й отнема седем години и е завършена напълно през 1557 г. Джамията впечатлява с красотата и величествеността си, като в същото време изчистените линии внушават смирение. Сградата е част от голям комплекс, който е включвал кухня, болница, училища и кервансарай, или хан за преминаващи пътници и поклонници. На това място бедните граждани са можели да получат медицинска помощ или храна.

В Синята джамия светлината струи през повече от 200 прозореца със стъклописи.

Петдесет години след това е издигната Синята джамия, която носи името на султан Ахмед, поръчал построяването й. Наричат я Синята джамия заради сините плочки на куполите и минаретата от външната страна, както и заради сините фаянсови плочки от Изник в интериора. Също като „Сюлеймание“, тази джамия има величествени мащаби и удивителна красота и излъчва спокойствие и омиротвореност.

Топкапъ Сарай

Ако има друга сграда в Истанбул, която трябва да се види, за да се оценят напълно прелестите на града, това е Топкапъ Сарай. Издигнат също по поръчка на султан Мехмед II малко след построяването на Капалъ Чаршъ, дворецът става резиденция на султаните на Османската империя за период от почти четиристотин години. През 1924 г. грандиозната сграда е превърната в отворен за посетители музей. Топкапъ Сарай се извисява над Босфора — водната ивица, разделяща европейската и азиатската част на Истанбул. Градът наистина се намира буквално в самия край на Европа.

Около 4000 души са живели някога в Топкапъ Сарай (3), чиито градини днес предлагат приятно убежище от шумните градски улици.

Царството на мухалебито

Царството на мухалебито.

Турция е известна с млечните си кремове, които се наричат мухалеби. Въпреки че са десерти, те се ядат по всяко време на деня и се предлагат в различни вкусове. Можете да ги опитате в специалните сладкарници за мухалеби.

Римският Ефес

Ефес — най-добре запазеният римски град в Средиземноморието, подобно на машина на времето връща посетителите две хиляди години назад.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

ВАЛУТА: нова турска лира

КЛИМАТ: средиземноморски климат със сухи лета и меки зими

КАКВО ДА НОСИТЕ: слънцезащитен крем, удобни обувки, добър

пътеводител.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: през пролетта и есента,

за да се избегнат летните жеги.

НАЙ-БЛИЗКО ЛЕТИЩЕ: международно летище „Аднан Мендерес“ в

Измир, на около 32 км северно от Селчук.

НАСТАНЯВАНЕ: множество малки хотели и семпли, но удобни къщи

за гости в най-близкия град Селчук, който се намира на 3 км.

Крепостта Свети Йоан е най-високата точка до Ефес.

Турция не е толкова известна с римските си останки, както Гърция, Тунис, Сицилия и разбира се, Рим, но тъкмо Ефес засенчва всички тях. Той заема обширна площ и е толкова добре запазен и на места толкова точно възстановен, че се чувствате така, сякаш бродите из град, чиито жители са го напуснали преди малко. Мащабите и красотата на главните сгради наистина може да ви оставят без дъх, а още по-удивителното е, че досега са разкопани едва около 15% от района. Този античен град се нарежда сред най-големите открити музеи в света.

Историята на Ефес е дълга и сложна, тъй като е бил окупиран от различни завоеватели, които са се установявали на различни места в района. Открити са останки от селища от времето на бронзовата епоха, датирани от около 6000 г. пр.Хр., но името Ефес произлиза от град Апаса, който е съществувал тук през XIII-XII в. пр.Хр. Той се разраснал и се превърнал в притегателна цел за различни завоеватели, сред които и персите. През 334 г. пр.Хр., за радост на местното население, Александър Велики освобождава Ефес от персите.

В онези времена Ефес се нареждал сред водещите средиземноморски сили наравно с полиси като Атина и Спарта и вече бил важен център преди идването на римляните. Всъщност той е съществувал в продължение на около хиляда години, когато свети Павел пристига там през 52 г. Но най-благодатният период в историята на Ефес настъпва, когато император Август обявява града за столица на Азиатската провинция на Римската империя. Парите щедро се влагали в строителството на този, както се оказва, трети по значимост град след Александрия и Рим. Но просперитетът продължил сравнително кратко, тъй като Ефес бил разграбен от готите през 262 г. Макар да продължил да съществува като турски град, той така и не възвръща предишния си блясък и през XV 6. 8 крайна сметка е напълно изоставен.

Фидий

Фидий е живял през V в. пр.Хр., Златния век на Древна Гърция, и е смятан за един от най-великите скулптори на епохата. Той е сътворил огромна бронзова статуя на богинята Атина, която се издигала на Акропола и се виждала отдалеч от морето. Също така изработил статуята на Атина, която се намирала в Партенона. Негово дело са и статуите в Делфи и Олимпия, като последната очевидно е била една от най-големите и високо ценени за онова време. За съжаление, тя не е стигнала до нас, както и повечето творби на този забележителен скулптор.

Библиотеки и публични домове

Впечатляващата фасада на Библиотеката на Целз е била реконструирана от материалите на оригиналната сграда.

Част от привлекателността на Ефес се състои във възможността да видим истински, обитаван в миналото град, а не просто куп руини. Някогашните му жители и обичайното им ежедневие сякаш оживяват пред очите ни. Една от най-величествените сгради е Библиотеката на Целз, която е била завършена през 135 г. и съдържала около 14 000 ръкописа. Броят им не е бил голям според римските стандарти, но мащабната фасада имала за цел да подчертае важността на сградата. Тя е имала двойни стени, които предпазвали от влагата и високите температури, характерни за тази част на Средиземноморието. Библиотеката представлявала много оживено място и е била с източно изложение, за да се възползват максимално учените, работещи там, от сутрешната слънчева светлина.

За заниманията на учените след приключване на работата в библиотеката може да се съди по близостта на публичния дом. Върху един паважен камък близо до библиотеката е открита издълбана реклама на дома за плътска наслада, която ясно е указвала на минувачите какво се предлага. От библиотеката е останала само фасадата — вътрешността е унищожена от готите. Публичният дом също е в руини, както и близката мъжка тоалетна, но все пак е лесно да се предположи точно как е изглеждала сградата.

Големият театър

Смята се, че Големият театър в Ефес е бил най-големият открит театър в Античността и е побирал около 24 000 зрители. Днес той все още представлява удивителна гледка с огромната си сцена, която е била отчасти театрална, отчасти спортна арена. Ако поседнете за малко, ще си представите лесно как гледате някое представление или пък кръвожадните битки между мъже и животни, или само между мъже, които често са се биели до смърт за забавление на шумната тълпа.

От Големия театър в Ефес (1) започва дългата 600 м. улица с колони, която води надолу до пристанището.

Изгубеното чудо

Посещението на Ефес представлява и емоционално преживяване. Античният град е интересен колкото с древните си жители, толкова и с историята си, както с публичните домове, така и с храмовете и театрите. Руините навяват също и тъга, като се има предвид, че е останала само една от колоните от Храма на Артемида, който е бил едно от Седемте чудеса на древния свят. Един историк го описва като засенчващ всички останали храмове с великолепието си. Би било чудесно, ако Храмът на Артемида бе оцелял до наши дни и можехме да го видим в пълния му блясък или поне да доловим частица от това великолепие. Били са необходими 120 години, за да бъде построен в покрайнините на днешния град Селчук — поредното доказателство за големите мащаби на Ефес. Според Плиний, храмът бил три пъти по-голям от Партенона в Атина, изграден почти изцяло от мрамор. Вътре имало скулптури на някои от най-изтъкнатите майстори по онова време, между които Фидий, признатият гений на епохата.

Толкова много е било изгубено и все пак е останало достатъчно, което да направи Ефес един от най-големите археологически обекти в света. Докато разглеждате този дребен град, с помощта на въображението си можете да си представите неговата грандиозност.

Турция.

Храмът на Адриан от II в. е бил реставриран, за да добием представа как е изглеждал.

В Ефес (1) са били намерени надписи, които хвърлят светлина върху начина на живот в града.

Храмът на Артемида е копие на сградата, която е била едно от Седемте чудеса на света.

Ефес (1) заема обширна площ от почти 18 кв. км.

Един добър съвет

Въпреки че се организират екскурзии до Ефес от Истанбул и от ваканционните курорти в региона, най-добрият вариант е да отседнете в близкия град Селчук. Станете рано сутринта и извървете 3 км дотам, за да пристигнете, когато отварят обекта. Все още няма да се е разразила жегата и да са пристигнали автобусите с туристи. Едва ли ще сте единствените посетители, но може да избегнете най-голямата навалица и да се разходите в относителна тишина и спокойствие. Отделете поне два или три часа да разгледате Ефес.

Пиренеите: естествена граница

Пиренеите — планинската верига, която служи за естествена граница между Франция и Испания и където е сгушена малката Андора — може и да не са високи колкото Алпите, но са прочути с драматичната си красота.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

ВАЛУТА: евро

КЛИМАТ: климатът в Пиренеите варира в широки граници,

и то не само заради надморската височина, Най-общо казано,

той е умерен, но испанската част на юг е по-топла от френската.

Освен това в западните части, които са по-близо до Атлантическия

океан, падат повече дъждове и снегове от източната. Температурите

също варират в зависимост от височината, но в разгара на лятото

средните температури са около 25-26°С, а през най-студения месец —

януари, са средно около 5°С.

КАКВО ДА НОСИТЕ: дрехи за всякакво време, топло облекло

за вечерите (дори през лятото).

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: пролетта и есента

са най-предпочитаният период, тъй като лятото може да е много горещо,

с гръмотевични бури вечер. През пролетта растителността е най-красива,

а есента често е топла и суха.

НАЙ-БЛИЗКИ ЛЕТИЩА: от френската страна летище По Пирене се

намира на около 64 км северно от границата, както и летище

Тарб-Лурд Пирене; летищата в Биариц, Тулуза и Каркасон също може

да се използват. В испанската част те са по-малко, като летище

Барселона е на около 128 км от Андора, а Хирона — на около 122 км

от Андора.

НАСТАНЯВАНЕ: най-различни възможности на разнообразни цени.

Най-високата точка на Пиренеите е връх Ането, който е третият по височина в Испания, Със своите 3404 м той е с над хиляда метра по-нисък от най-високия връх в Алпите, но големината невинаги е най-важното. За много туристи Пиренеите притежават особена индивидуалност, тъй като формират естествена граница между Франция и Испания и се простират на повече от 451 км от Атлантическия океан до Средиземно море. Ако Алпите са хладни и швейцарски, то Пиренеите са огнени и баски.

Отличителна черта на Пиренеите е наличието на много водопади и характерни бързеи, които местните наричат гаве. Това са малки — а понякога не толкова малки, но буйни реки, които текат високо от върховете и спускайки се над скалите, образуват зрелищни водопади. Един от тях — водопадът Гаварни — има най-дългия пад във Франция, спускайки се от внушителните 422 м височина по стръмните скали надолу към циркуса Гаварни. Тези циркуси представляват кръгли долини и са поредната уникална забележителност на Пиренеите, която ги отличава от много други планински вериги.

Циркусът Лескън се намира в един от проходите между Франция и Испания и е сред най-известните циркуси Пиренеите.

Андора

Заради необичайното и местоположение — високо в планината и заобиколена от Франция и Испания — повечето хора свързват Андора с Пиренеите. Това, макар и малко княжество, по-малко дори от остров Ман или Гуам и с население под 75 000 души, е една от най-богатите и най-добри за живеене страни на земята. Благоденствието й се дължи на любопитните туристи и на онези, които се възползват от безмитния й статут, а доброто качество на живот вероятно произтича от разположението й високо в планината, където хората се движат много, дишат чист въздух и консумират здравословна храна, макар че несъмнено и материалното благополучие помага.

Андора ла Веля е столицата на Андора — шеста по големина сред най-малките държави в Европа, но най-преуспяващата.

Донякъде Андора прилича на малка Шангри Ла. Столицата Андора ла Веля е уютно разположена върху плато, заобиколено от високи върхове. Това закътано местенце днес се свързва с туризъм и безмитно пазаруване, но то има своята древна история. Въпреки отдалеченото си местоположение високо в планините между две силни държави, страната е била обитавана от времето на късната новокаменна епоха (около 3000–2000 г. пр.Хр.). Някои от улиците и сградите датират от 1278 г., когато Андора получава статута си на княжество след сключен договор между Франция и Испания.

В Пиренеите има още много какво да се види, освен Андора. На изток те достигат до испанската автономна област Каталуня, а западните им подножия са в нестабилния баски район. Те се простират и до живописната област Арагон в Испания, която някога е представлявала гордото кралство Арагон, и до френския департамент Од — средище на катарите.

Андора.

В Пиренеите няма как да не видиш овце и посетителите могат да опитат отличното разнообразие от сирена от овче мляко.

Църквата „Сан Мигел“ в андорското село Анголастерс (4) е построена през XII в.

Големият водопад Гаварни (2) се спуска от над 400 м височина в световноизвестния циркус Гаварни.

Оттук минава проходът Порт д’Енвалира (3) — най-високият в Пиренеите.

Благодарение на плодородните земи в Пиренеите има многобройни селца — като това в испанската част на планината.

Кафяви мечки и други животни

В Пиренеите има представители на дивата фауна, които обитават само тази област. Сред тях най-известна е пиренейската кафява мечка, макар че е много малко вероятно да видите такава. Те са най-дребните сред всички видове кафяви мечки, а и на брои са много малко. Били са широко разпространени по горните склонове на Пиренеите go XX в. когато числеността им драстично намалява, и до началото на 90-те години остават само неколцина екземпляра. Тогава са докарани няколко словенски кафяви мечки (много подобни на пиренейския вид), които започнали бавно да се размножават с местните мечки, но те все още са на ръба на изчезването и не са обичани от местните фермери, които виждат в тях заплаха за стадата овце.

Представителите на пиренейския козирог вече са измрели, и то съвсем наскоро, когато през януари 2000 г. последният известен див козирог е бил убит от паднало дърво. Донякъде е чудо, че този вид е оцелял толкова дълго, защото, въпреки че тези удивителни животни са били широко разпространени преди няколкостотин години, до началото на XX в. броят им е намалял до по-малко от сто в дивата природа. В началото на XXI в., тях вече ги няма.

Пиренейският мускусен плъх има чудат външен вид и се среща в Пиренеите и Северозападна Испания. Представлява нещо като кръстоска между къртица и плъх, но плува във водата, за да лови ракообразни и насекоми, има дълга муцуна и ципа между пръстите на крайниците. На дължина стига до 32 см, от които половината са дължината на опашката му. Това странно и симпатично същество, което се среща само тук, в Северна Испания и Южна Франция, се класифицира като застрашен от изчезване вид, ако не бъдат подобрени условията му на живот.

Би било трагедия, ако пиренейският мускусен плъх и кафявата мечка последват съдбата на пиренейския козирог, тъй като те са част от природните особености на Пиренеите, които ги отличават от другите планински вериги. Планините ще оцелеят, но част от обитателите им изчезват.

Пешеходни маршрути

Ако искате да видите най-хубавото от Пиренеите и сте в достатъчно добра форма, тогава може да тръгнете по маркираната туристическа пътека GR10, която е дълга 800 км и се простира от Андай на атлантическия бряг до Банюл сюр Мер на средиземноморския. Маршрутът е предвиден да се измине за около петдесет дни, по 16 км на ден. Това разстояние може и да не изглежда голямо, но включва много стръмни изкачвания и спускания, макар и да се върви през по-ниските склонове. Има подобна пътека — GR11, също по по-долните склонове, както и още по-труден маршрут, който превежда по-опитните планинари през върховете на планинската Верига.

Катарите

Катарите, наричани още албигойци, били християнска религиозна секта, която се разпространява в Лангедок и Южна Франция през XI в. и достига разцвета си през XII в. Заради някои свои вярвания те са обвинени в ерес от Римокатолическата църква и една от причините за възникването на Инквизицията през 1229 г. е била да се изкорени катарството.

Париж и река Сена

Възникнал като малко рибарско и търговско селище на брега на река Сена, Париж се разраснал, превръщайки се в един от най-красивите и романтични градове в света.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАСЕЛЕНИЕ: 2 200 000 души

ВАЛУТА: евро

КЛИМАТ: умерен, с редки климатични аномалии, макар

че в последните години те зачестяват. Може да вали по всяко

време, като валежите са разпределени сравнително равномерно

през годината.

НАЙ-БЛИЗКИ ЛЕТИЩА: международното летище „Шарл дьо Гол“

се намира на около 23 км североизточно от центъра на града,

има безплатна автобусна линия от летището, която се свързва

с регионалната железопътна мрежа. Летище Орли, на юг, е

на 14 км, но се използва по-малко от международния трафик.

КАКВО ДА НОСИТЕ: добър апетит и любим човек.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:

Париж е идеален за посещение по всяко време на годината.

НАСТАНЯВАНЕ: Париж предлага всичко, което пожелаете:

от най-луксозните хотели в света до евтини и удобни малки

частни квартири, много от тях намиращи се в красиви

исторически сгради.

Много градове дължат съществуването си на някоя река и Париж не прави изключение. Името му произхожда от келтското племе паризии, което се заселило край Сена преди около 2300 години. Паризиите се установили на острова Ил дьо ла Сите, на който често спирали пътешественици. Мястото било удобно за прекосяване на реката, тъй като островът в средата й стеснявал водната ивица, затова не е учудващо, че там възникнало малко селище, населявано от рибари и търговци.

По-късно, преди да стане Градът на любовта и романтиката, Париж бил завладян от римляните, които го нарекли Лутеция, а след това, около 300 г. — Париж. Не са останали много руини от римско време, освен сред известните кафенета и джаз барове по левия бряг, но великолепието на Париж се дължи на архитектурата от XIX и началото на XX в. Той е място, където на човек му доставя удоволствие дори само да се разхожда край реката, свидетелка на повечето значими събития.

Пон Ньоф

Застанете на построения през 1607 г. Пон Ньоф, който е най-старият запазен мост на Сена, и забравете за модерния град. Представете си малкото рибарско селище, поставило началото на Париж, и как през вековете около него се е разраствал Градът на светлината — със строежа на огромната катедрала „Нотър Дам“ („Света Богородица“), извисяваща се над реката, а по-късно и на Кралския дворец, в който днес се помещава Лувърът.

Мостовете над Сена може вече да не са жизнените артерии на града, каквито са били векове наред, но те все още са вълшебна част от парижкия живот. Намерете време да се поразходите по бреговете на реката и я прекосете по старите и по-новите мостове. Всеки от тях има своя история и тя е парченце от мозайката, която съставя облика на Париж. Пон Ньоф е първият построен в града пешеходен мост и е открит от крал Анри IV, който препуснал по него на коня си.

През лятото бреговете на Сена се превръщат в популярните плажове на Париж, а сътворяването на плаж в центъра на града е типично френски начин на забавление.

Париж.

На площад „Конкорд“ (3), освен фонтаните, паметниците и прочутия египетски обелиск, се намират американското посолство и луксозният хотел „Крийон“.

Под свода на Триумфалната арка (4) се намира Гробът на незнайния воин в чест на загиналите през Първата световна война и гори вечен огън.

Отличителните кули на западната фасада на „Нотър Дам“ (6) били построени около 1200 г., а катедралата била напълно завършена през 1345 г.

Музеят „Д’Орсе“ (5) първоначално бил жп. гара.

Разходки по Сена

Разходка по Сена.

Парижките туристически корабчета „Батобус“ плават по Сена от април до декември, като приятната разходка е около 30 мин, през които се посещават осемте спирки от Порт де ла Бурдоне, близо до Айфеловата кула, до Ботаническата градина — на изток от катедралата „Нотър Дам“ при моста Сюли. Те обикалят по посока, обратна на часовниковата стрелка, спирайки първо на места по левия бряг, а после по десния. Корабчетата „Бато Муш“ също развеждат туристите по реката. Предлагат се редовни дневни обиколки, както и специални разходки с включен обяд или вечеря. „Бато Муш“ е името само на една от компаниите, организиращи такива обиколки, но има и още няколко фирми, от които можете да избирате.

Лувър

Построената през 1989 г. стъклена пирамида пред Лувъра била посрещната с много противоречиви отзиви, но сега е една от най-сниманите забележителности в Париж.

По-надолу по течението на Сена, след Пон Ньоф, се издига Лувърът — един от най-големите музеи в света, в който се съхраняват творби на изкуството от цял свят от Античността до наши дни.

В него е изложена прочутата картина „Мона Лиза“ на Леонардо да Винчи, както и произведения на Рембранд, Рубенс, Тициан, Пусен. Сред най-известните скулптури в колекцията му са Венера Милоска и Нике от Самотраки. Но Париж е толкова наситен с изкуство, че почти срещу Лувъра, на другия бряг на Сена, се намира не по-малко впечатляващият музеи „Д’Орсе“. В него са изложени творби на френското изкуство от периода 1848–1914 г., в т.ч. една от най-богатите колекции на произведения на импресионисти: Ван Гог, Моне, Дега, Реноар и Сезан.

Малко по-нататък по Сена е мостът „Александър III“, построен за Световното изложение в Париж през 1900 г., за да се улесни преминаването от левия бряг до новопостроените изложбени зали Гран Пале и Пти Пале на десния бряг. Като пресечете моста, пред вас се открива най-хубавата гледка към Дома на инвалидите.

Домът на инвалидите

Комплексът, в който се намира гробът на Наполеон, е удивителен образец на парижката архитектура.

Под този купол в църквата в Дома на инвалидите е положено тялото на Наполеон Бонапарт. Край него са гробниците на членове на семейството му и на някои от най-бележитите френски военачалници.

Той е построен в края на XVII в. от крал Луи XIV като жест към войниците, които се сражавали в неговите походи, „за да приеме и подслони всички сакати и остарели офицери и войници и да им осигури един фонд за тяхното съществуване“. Днес голяма част от комплекса е предадена на Музея на армията — впечатляващ военен музеи, — а зад него в църквата е внушителното вечно жилище на император Наполеон.

Още мостове и гледки: като минете през деня по моста Конкорд, после през едноименния площад, в центъра, на който се издига египетският обелиск, и прекосите площад „Трокадеро“ и Пон д’Йена, пред вас ще се открие прекрасна гледка към Айфеловата кула.

Подобно на пирамидата пред Лувъра, Айфеловата кула в началото била обект на присмех, а днес е една от най-известните забележителности в света.

Вечерно време гледката е още по-прекрасна, тъй като кулата е осветена. Този изглед е емблематичен за Париж, а близостта на реката придава допълнителен романтичен блясък на светлините на кулата. Паризиите и римляните са дошли и са си отишли, но както казва Хъмфри Богарт във филма „Казабланка“: „Париж винаги ще го има“.

Лозята на Бордо

Бордо се намира в един от най-големите лозарски области в света, която се отличава и с хилядите внушителни замъци.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАСЕЛЕНИЕ: 230 000 души в града,

650 000 души в областта.

ВАЛУТА: евро

КЛИМАТ: Бордо се отличава с умерен климат с къси меки

зими и дълги топли лета. От ноември до януари са най-влажните

месеци, но може да вали по всяко време на годината. През юли

и август средната температура е 20°С, но разбира се, има дни,

в които е много по-топло, с максимални температури около 25°С.

КАКВО ДА НОСИТЕ: удобни обувки, ако посещавате лозята,

където често има обиколки и на открито, и на закрито, придружени

с дегустация на вино.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:

в края на лятото или началото на есента, когато гроздето е

напълно узряло. По време на гроздобер посещението невинаги е

подходящо, защото няма много време за развеждане на туристи.

НАЙ-БЛИЗКО ЛЕТИЩЕ: летище Бордо-Мериняк се намира на

около 10 км западно от центъра на града.

КАКВО ДА КУПИТЕ: виното, което се продава в избите,

често е на добра цена, а при обиколката на лозята може да попаднете

на някоя по-рядка реколта, която не е била пусната в търговската мрежа.

НАСТАНЯВАНЕ: в Бордо има богат избор на хотели — от евтини до

бутикови, но се провеждат много търговски изложения и събития,

затова си струва да имате предварителна резервация.

В Бордо се отглежда популярният сорт грозде мерло.

Бордо се счита за най-големия лозарски район в света за производство на първокласни вина. Напълно е възможно да се отправите от центъра на града в някоя случайна посока и скоро да се озовете покрай сякаш безброй редове от лози, които са прекрасна гледка, когато гроздето е узряло и изглежда сочно под късното лятно слънце. С изчислена годишна продукция от 800 милиона бутилки вино, между които известни марки като „Шато Марго“, „Помрол“, „Сент Емилион“ и „Шато Петрюс“, Бордо с пълно право може да се счита за център на световното винопроизводство.

Изгледът на площад „Плас де ла Буре“ показва защо той е известен като най-красивия площад от XVIII в. в Бордо.

Много са причините, поради които Бордо се е разраснал като един от големите винарски райони в света. Юлий Цезар нарекъл областта Аквитания, или Страната на водите, тъй като тук се събират две важни френски реки: Гарона и Дордона. Те образуват естуара Жиронда — най-големия естуар в Европа, започващ от Бордо и вливащ се в Атлантическия океан при Бискайския залив. Широкият и дълъг естуар способствал Бордо да стане популярно търговско пристанище за износ на вината си. През зимата няма снегове и слани, а течението Гълфстрийм носи топлина и влажност, които са много подходящи за отглеждането на грозде.

Обект от световното културно наследство

Значимостта на търговията с вино става очевидна, докато се разхождате из Бордо — град с красиви сгради, излъчващ просперитет. През 2007 г. той бе включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, което го прави едно от най-важните исторически места във Франция заедно със средновековния укрепен град Каркасон и катедралата в Шартър.

Най-красивият площад — „Плас де ла Бурс“, представлява полукръг, отворен към река Гарона. Той е обграден от няколко сгради от началото на XVIII в., които напомнят за Париж. В средата на обширното открито пространство се издига фонтан, увенчан със скулптура на Трите грации. Поради ограничения достъп на автомобили площадът е идеално място за разходка, особено когато е окъпан от светлината на ранното утро. Той е също толкова впечатляващ през нощта, когато се гледа от другия бряг на реката.

Бордо.

Шато Ла Лагун (4), област Медок, е една от над 10 000 винарски изби в района на Бордо.

Прочутите лозя на Шато Смит О Лафит (5).

Една от най-големите изби на Шато Смит О Лафит.

Някои от най-хубавите вина в света се произвеждат в Бордо.

Небосклонът на Бордо с катедралата „Сент Андре“ (3) на преден план.

Квартал Шартрон

На север оттук се намира предградието Шартрон — историческият център на търговията с вино, на която до голяма степен се дължи прекрасният център на стария град на Бордо, включващ района, известен като Златния триъгълник. Именно в предградието Шартрон търговците на вино са строели именията си, често придружени с изби, в които да съхраняват виното, преди да го изпратят от близките докове за износ. Днес винопроизводителите предпочитат да живеят сред лозята си в не по-малко внушителни къщи, а някои от бившите им домове са превърнати в бутикови хотели, антикварни магазини или в жилища на заможни граждани, като адвокати и банкери, несъмнено притежаващи свои собствени превъзходни изби.

Най-лесният начин да посетите лозята е да се включите в организирана обиколка чрез туристическото бюро в града, което се намира в центъра, на ул. „Трант Жуйе“ №12. Изборът е голям, а между предимствата е и фактът, че на никого от групата ви няма да се налага да шофира. Освен това, така бихте могли да видите някои лозя, които са отворени само за големи групи, а не за индивидуални посещения. Обикновено се предлага щедър и впечатляващ обяд с дегустация на специални вина, които се пазят в резерва, както и шансът да ги купите.

В първокласните лозя на Шато Пишон Лонгвил, област Медок, се отглеждат разнообразни сортове грозде, между които каберне совиньон, мерло и пти вердо.

Би било добре да проучите някоя карта с различните винарски райони около Бордо, за да решите дали искате да посетите областта Медок, Антр дьо Мер, Грав или винарския район най-близо до Бордо — по-малко известния Песак Леонян. При тези обиколки често се подбират няколко различни лозя — от древни до съвременни, и от големи търговски обекти до малки, приветливи семейни винарни.

Антр дьо Мер

Един от винарските райони на Бордо, който си заслужава да се види, е Антр дьо Мер, което означава „между две морета“. Той всъщност е между две реки: Гарона и Дордона, и в голяма степен представлява огромен лозов масив от едната река до другата. Водите на Гарона са с кафеникав цвят заради голямото количество глина в подпочвения слой, което е добре за лозите: глината задържа водата. Реките осигуряват и високо ниво на влажност, което също е добре за отглежданото грозде.

В областта Бордо има над 10 000 винарски имения със собствени изби. Изборът е голям, а част от очарованието при посещение на лозята е да научим и за виното, и историята на района, в който се прави то.

Прочутото лозарско имение Шато Смит О Лафит в община Мартияк е основано още през 1365 г. и сега там се произвеждат едни от най-класните вина на Бордо. В момента техен собственик е бившият олимпийски шампион по ски Даниел Катиар и съпругата му Флоранс. Замъкът в имението е импозантен, изграден от камък и притежаващ тъмни изби, като Червената изба — една от най-големите подземни изби в Бордо, където бъчвите се простират, докъдето поглед стига.

В пълен контраст е малката семейна фирма на Шато Монло в Мулон, макар че това имение също не е лишено от солидна история. Името Монло означава „лавров хълм“ и се отнася до времето, когато върху малкия хълм с изглед към р. Дордона е имало римска вила. През 830 г. там била построена дървена кула, за да се контролира областта, а през 1150 г. тя била заменена с каменна кула. Производството на вино датира от 1472 г. и настоящият собственик — Арман Шустер дьо Балвил, казва, че вместо да модернизира винарната, се опитва да върне оригиналния й облик от XIX в. „Виното не се прави с неръждаема стомана — твърди той. — То се прави от грозде.“

Етикет при дегустация на вино

Етикет при дегустация на вино.

Обиколките на винарните обикновено се водят от добре подготвени гидове, така че дори тези, които не разбират от вино, със сигурност ще научат нещо от тях. Дегустациите са неизбежна част от всяко посещение и ако не сте уверени какво трябва да правите, гидовете ще ви предадат бърз урок.

Професионалните дегустатори винаги изплюват виното, което са опитали, понеже оценката се извършва по няколко начина и гълтането не е необходимо, а когато изпробваш стотици вина на ден, то просто не е и възможно. Дори обиколката да се състои от посещение само на три-четири винарни, пак е добре да внимавате, макар че никой няма да забележи, ако пресушите чашата си до дъно. Гледайте да пиете вода и/или да хапвате хляб между глътките — както за да прочистите небцето, така и да помогнете на алкохола да се абсорбира. Освен това ще се научите как да разпознавате хубавото вино по цвета и аромата му, както и по вкуса му.

Замъците по река Лоара

Долината на Лоара във Франция е земя на лозя и замъци, на буйна река, изискана храна и средновековни градове с богата история.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

ВАЛУТА: евро

КЛИМАТ: климатът в градовете по поречието на р. Лоара е

приятен, макар и малко влажен. Средните летни температури са

около 19-20°С, а зимите рядко са мразовити, като почти не вали

сняг. Дъждове падат целогодишно, като дъждовните дни са средно

седем в месеца, дори през лятото.

КАКВО ДА НОСИТЕ: хладилна чанта за храната и напитките,

които може да купите от хранителните магазини, и много карти

с памет за фотоапарата ви.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:

лятото е най-подходящо заради хубавото време, но пролетта

и есента също са подходящи сезони.

НАЙ-БЛИЗКИ ЛЕТИЩА: летищата в Нант — на запад, или

в Тур — на изток от областта.

НАСТАНЯВАНЕ: голямо разнообразие от варианти — от ферми

и къщи за гости до разкошни замъци.

Пауните и жеравите прибавят екзотична нотка към облика на замъка Валансе, чийто купол от XVI в. (от дясната страна) е една от най-прочутите му отличителни черти.

Намираща се на по-малко от два часа от Париж, което в миналото я правело притегателно място за заможните аристократи, долината на река Лоара и днес привлича желаещи да си намерят собствен замък сред пейзаж, който изглежда твърде прекрасен, за да е истински. Долината се посещава и от хора, които искат да се разходят из разкошните замъци и огромните им градини. Те идват и за да опитат виното и храната, и да изпитат усещането за благоденствие, което сякаш се увеличава десетократно, когато си във Франция.

По бреговете на р. Лоара са разположени над 300 замъка, а цялата област често е наричана Градината на Франция. Замъците са различни: от по-малки сгради, някои от които са семейни домове, а други са хотели и къщи за гости, до огромни и величествени постройки — като замъците Валансе и Виландри. Историята, архитектурата и разкошът на тези замъци ви изпълват с възхищение, че хората са способни да замислят, построят и съхранят и до днес такива великолепни сгради.

Замъкът Виландри

При наличието на толкова много замъци е трудно да се открои само един, но няма съмнение, че обширните градини на Виландри, които сами по себе си са произведения на изкуството, го превръщат в образец на класическите замъци по Лоара. Грандиозната сграда е завършена около 1536 г., а по време на френската революция Наполеон Бонапарт завзема Виландри и там се настанява да живее брат му Жозеф.

Част от градините на замъка Виландри са оформени с декоративни фигури и са известни с общото название Градината на любовта.

Градините на Виландри са дори по-забележителни от великолепния замък и дължат съществуването си на доктор Хоаким Карвальо, който купил замъка през 1906 г. заедно с американската си съпруга Ан. Карвальо дошъл в Париж от родната си Испания, за да учи медицина, и когато със съпругата му видели Виландри, решили да го купят и да възвърнат на занемарената сграда първоначалния й блясък. Реставрацията отнела много години отдаденост и упорит труд, като най-усърдни грижи били положени за градините, които днес се нареждат сред най-изящните градини в света. Те са толкова обширни, че ще ви е нужна карта, за да сте сигурни, че няма да пропуснете някоя, а декоративните фигури от растителност се виждат най-добре от кулата на замъка, както и от някои места край самите градини. Виландри е част от централната област на долината на Лоара, която е в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Замъци по Лоара.

В двора на замъка Шенонсо (3) се отглеждат 40 000 цветя, между които са и показаните тук в Градината на Катерина Медичи.

Замъкът Шомон (5) датира от XV в. и някога е бил собственост на Катерина Медичи.

Величественият Шамбор (4) е най-големият замък в долината на Лоара, макар че първоначално е бил скромна ловна хижа.

Шарл Перо

Френският писател Шарл Перо е създател на много от най-популярните приказки днес, включително Червената шапчица и Спящата красавица.

Те са любими на децата по цял свят. Роден в Париж през 1628 г., той се занимава активно с хуманитарни науки и в продължение на 32 години заема кралска служба като секретар на Академията за надписи и художествена проза. Започва да се занимава с писане на по-късна възраст и е почти 70-годишен, когато е публикувана книгата му „Приказките на майка Гъска“. В нея се съдържат много от историите, които го правят известен и които поставят началото на нов литературен жанр — приказката.

Замъкът Валансе

След като през 1536 г. завършила работата по Виландри, през 1540 г. започнало строителството на замъка Валансе на около 97 км нагоре по течението. Подобно на Виландри, Валансе е шедьовър на ренесансовата архитектура и също е присвоен от Наполеон. В този случай той наредил на външния си министър Талейран да го купи, за да посреща посещаващите го сановници във впечатляваща обстановка. Талейран се подчинил и замъкът останал в семейството, като се предавал по наследство по мъжка линия до 1952 г. През този дълъг период той е бил не само поддържан, но и разширяван, и става един от най-величествените замъци по Лоара, какъвто е и до днес.

Замъкът Юсе

Докато много от замъците по Лоара излъчват внушение за богатство и власт, Юсе ни напомня, че тези замъци притежават приказен и романтичен чар. Той е разположен в края на гората Шинон и е вдъхновил френския писател Шарл Перо. Името на Перо се свързва с класически приказки като Котаракът с чизми, Пепеляшка и Червената шапчица, а замъкът Юсе станал място на действието в една от най-известните му приказки — Спящата красавица. Само един поглед към високите кули е достатъчен да разберете, че Юсе е повлиял и на визията на Уолт Дисни за замъка на Спящата красавица. Естествено, при обиколката на Юсе ще видите восъчна фигура на спящата в кулата красавица, очакваща пристигането на прекрасния принц, и можете да се насладите на прекрасната гледка отгоре към околността.

Други замъци

Замъкът Шенонсо се издига на това място от 500 години, отразявайки се в река Шер.

Всеки замък в долината на Лоара има своята история и си струва да бъде опознат. Замъкът Азе льо Ридо привлича с по-интимната си атмосфера и с красивото си местоположение на остров в реката. Замъкът Блоа датира от XIII в. и някога е бил дом на крал Луи XII. Там Жана д’Арк е била благословена от архиепископа на Реймс, преди да тръгне на битка с англичаните при Орлеан Шамбор и Шенонсо са други два от знаменитите замъци, но разглеждането им един след друг може да бъде главозамайващо. Отделете достатъчно време да обиколите средновековните градове, да се разходите сред природата, да отидете до местните пазари и да опитате чудесното вино — всичко това прави тази част от Франция толкова специална.

Замъкът Юсе е отворен за публични посещения, макар че е частна собственост.

Живописта на Прованс

Природата на Прованс е вдъхновила художниците Реноар, Сезан, Ван Гог и Матис и продължава и днес да очарова посетителите, като пейзажът малко се е променил от времето, когато великите творци са го изобразили.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАСЕЛЕНИЕ: 4 500 000 души

ВАЛУТА: евро

КЛИМАТ: средиземноморският климат е горещ през лятото,

с малко дъжд, но зимите може да са мразовити, особено когато

задуха студеният мистрал. Юни и юли са най-сухите месеци, макар

че вали по всяко време на годината, като от септември до декември

падат най-многов валежи.

КАКВО ДА НОСИТЕ: слънцезащитен крем, добър апетит,

биографии на художниците, които са живели в Прованс.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:

май, юни и септември са подходящи месеци, макар че общо взето

там може да се отиде по всяко време.

НАЙ-БЛИЗКИ ЛЕТИЩА: има големи летища в Ница и Марсилия

и по-малки в Кан, Тулон и Екс ан Прованс.

НАСТАНЯВАНЕ: многобройни възможности навсякъде и на

всякакви цени, но градове като Ница и Кан стават много оживени в

определени периоди от годината, така че направете предварителна

резервация.

В много отношения представата ни за Прованс и Лазурния бряг (Кот д’Азюр) се дължи на творбите на художниците, които са живели там — например на импресионистичното изобразяване на Реноар на чворестите маслинови дървета в градината му в Кан сюр Мер или пък на смайващите и понякога смущаващи платна на Ван Гог на слънчогледи и купи сено, кафенето в Арл и омайни звездни нощи.

Вдъхновяващият пейзаж на Прованс възбужда всички сетива: ароматът на лавандула, звукът на цикадите в горещото лято, гледката на поле с огромни слънчогледи, допирът до средновековни каменни стени и най-вече вкусът на храната и виното на тази плодородна част на Южна Франция.

Средновековният град О дьо Кан се намира над къщата, където е живял и работил Реноар, и присъства в някои от картините му.

Ван Гог в Арл

Основна атракция в малкия град Арл са римските останки, които през 1981 г. са включени в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Римският амфитеатър датира от I в. пр.Хр., а други забележителности — като баните на Константин и некропола Алискан, водят началото си от IV в. Но не римските руини, нито църквата в романски стил или пък Музеят на древния Арл и Прованс са причината, поради която групите туристи се тълпят на малкия площад „форум“ и правят снимки на едно на пръв поглед обикновено френско кафене. Този интерес се дължи на един мъж, доста ексцентричен при това, които вероятно би накарал посетителите да се отдръпнат смутено, ако се приближеше към тях на улицата — Винсент ван Гог.

Ван Гог е нарисувал „Нощно кафене“ и още над триста платна и скици по време на краткия си престой в града. Той пристигнал през февруари 1888 г. и планирал да основе тук колония на художниците с колегата си Пол Гоген. Но поведението му започнало да става все по-стряскащо и първо отблъснало Гоген, а после смутило съседите му толкова много, че те изготвили петиция, за да го изгонят от жилището му. Той често се напивал, обикалял градските бордеи и миришел лошо, понеже никога не се къпел.

Гледката на френските слънчогледови поля през лятото се свързва най-вече с Прованс и с творчеството на Винсент Ван Гог.

На 23 декември 1888 г., само десет месеца след пристигането си, Ван Гог заплашил Гоген с бръснач, след което отрязал част от ухото си и я дал на проститутка, която познавал. Гоген напуснал града, а Ван Гог бил настанен в болница и по-късно по собствено желание се преместил в приюта за душевноболни в близкия град Сен Реми дьо Прованс. През май 1890 г. се установил в Овер сюр Оаз, близо до Париж, където за него се грижел лекар, и умира там през юли.

Реноар в Кан сюр Мер

Пиер Огюст Реноар е имал много по-щастливо пребиваване в Прованс и прекарал последните дванадесет години от живота си тук. Той дошъл през 1907 г. и купил фермата „Колет“ — отчасти за да спаси застрашените от изсичане маслинови дръвчета в имението. Дърветата били засадени през 1538 г., а маслиновите горички са типична гледка за този средиземноморски район. Реноар не само успява да ги запази, но и ги увековечава в картините си, на които дърветата са усукани и чворести като ръцете му, поразени от ревматоиден артрит в края на живота му — през 1919 г. Въпреки това, той продължил да рисува, като карал близките си да завързват четките към ръцете му. Домът на Реноар сега е музей, където все още можете да видите ателието му, статива му, някои от творбите му — и маслиновите му дръвчета.

Градове, построени на хълмове

Обширните лавандулови полета са живописна гледка, обикновено асоциирана с Прованс, и изпълват въздуха с аромата си от юни до средата на юли.

Средновековните градове, издигнати на хълмовете, са още един отличителен белег от пейзажа на Прованс. Къщата на Реноар е била точно под хълма на стария град на Кан сюр Мер, а на няколко километра към вътрешността на провинцията се намира един от най-красивите градове с крепостни стени — Сен Пол. Често наричан Сен Пол дьо Ванс, за да се различава от другите градове с това име, той се извисява гордо и величествено зад дебелите си стени на върха на малък хълм.

Сен Пол е привличал мнозина творци, включително актьорите Ив Монтан и Симон Синьоре, както и американския писател Джеймс Болдуин, който починал тук през 1987 г. Художникът Марк Шагал също е живял в Сен Пол и е погребан в малкото градско гробище. Средновековният дух на тесните калдъръмени улички, по които е забранено движението на автомобили, все още привлича хората на изкуството. Неколцина живеят тук и в града има множество художествени галерии — наред с изумителна частна колекция в прочутия ресторант „Коломб д’Ор“, където художници, между които Пикасо, Шагал, Брак, Леже и Матис, плащали сметките си със собствените си картини и рисунки.

В град Сен Пол все още живеят или имат ателиета дузина художници, които се наслаждават на приятните кафенета тук.

Творци на Прованс

Неколцина художници, вдъхновени от природата на Прованс, на свои ред са оставили трайно отпечатъка си чрез някои от най-великите си творби, изложени тук. Няколко от изумителните огромни платна на Шагал са изложени в музея в Ница, който е посветен на творчеството му, а близо до него се намира музеят на Матис. Най-изящното наследство, оставено ни от Матис, обаче е параклисът „Сент Мари дю Розер“ във Ванс. Той често е наричан Параклиса на Матис, тъй като художникът е проектирал всеки отделен аспект от него по молба на една от монахините, която се грижела за него, когато бил болен. Във Вилфранш Жан Кокто е изографисал рибарски параклис. Днес хората от крайбрежието на Ментон продължават да сключват брак в изрисуваната от Кокто зала за бракосъчетания в кметството на града. Това поразително помещение се е превърнало в подобаващ символ на връзката между прочутите творци и тази част от Южна Франция, която ги е докоснала дълбоко.

Прованс.

Катедралата „Сен Совьор“ („Светият Спасител“) е най-забележителният храм в Екс ан Прованс (3).

Навсякъде из Прованс има вдъхновяващи гледки, затова не е чудно защо художниците толкова много харесват тази област.

Известен с ежегодния си бляскав кинофестивал, Кан (5) е очарователен френски град.

Боньо (4) е едно от най-красивите хълмисти села в Прованс.

Дори пътищата са живописни и покрай тях обикновено се извисяват чинари.

Винарните по река Дуро

Река Дуро извира в Испания и тече в Португалия през красивата област в северната част на страната, известна с производството на портвайн и с историческите си винарни.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАСЕЛЕНИЕ: Порто — 240 000 души

ВАЛУТА: евро

КЛИМАТ: В Порто летата са топли и сухи, а зимите —

меки, но влажни. Лятото жегата може да достигне до 40°С.

В долината Дуро валежите са наполовина по-малко от Порто,

но летата може да са още по-горещи, а зимите — много по-студени,

като температурите место падат под нулата.

КАКВО ДА НОСИТЕ: добър речник/разговорник за долината Дуро.

Въпреки дългогодишните близки отношения с англичаните, повечето

посетители са португалци и често не владеят чужди езици.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:

8 седмиците преди гроздобера, който обикновено е в края на септември,

лозята са най-красиви за посещение.

НАЙ-БЛИЗКО ЛЕТИЩЕ: международно летище Порто се намира

на около 97 км западно от долината Дуро.

НАСТАНЯВАНЕ: в долината Дуро има много градчета и селца,

където да се настаните, а Порто предлага всички удобства на големия град.

Макар изворът на река Дуро (Дуеро) да е в Испания, вероятно най-известният и живописен участък от нейните 896 км дължина е областта, през която тя протича в Североизточна Португалия и където се намират винарните за порто в страната. Прелестната гледка на лозята, докато се изкачвате по огрените от палещото слънце терасовидни склонове, загатва за невероятния вкус на местното вино. Но Дуро не привлича интереса само с портото. Реката не просто пресича границата между Испания и Португалия, а в продължение на 113 км тя всъщност представлява природна бариера между двете държави. В този район тя преминава през поредица от стръмни величествени каньони, формиращи естествена граница между две нации, които в миналото са имали много причини да се следят зорко една друга. Днес областта е защитена не по политически причини, а за да се съхрани природата й, част от която е Международният природен парк Дуро.

Щом навлезе в Португалия и поеме по пътя си към Атлантическия океан, река Дуро вече играе не разделителна, а обединителна роля. Покрай бреговете на стокилометровия участък се нижат лозя и винарни за порто, които реката символично обединява във винарска област

Старият град на Порто се издига до река Дуро, по която виното порто се пренасяло до Атлантическото крайбрежие да отлежи.

Виното порто

Колоритните и изящни лодки, наречени баркуш рабелуш, натоварени с бъчвите порто, са наредени по реката пред бинарните на Порто.

Виното порто трябва да е произведено в долината на река Дуро, за да може да се нарече с това име. Името е било установено и лицензирано през 1756 г., което означава, че то е второто най-старо название на вино в света, като първото е било обявено в Унгария през 1730 г. До XVII в, долината Дуро била обикновена винарска област. Но тогава британски търговци пристигнали в Португалия и поискали да транспортират португалското вино в родината си. За да запазят качествата му по време на плаването, те експериментирали да го подсилят с бренди.

Някои резултати били по-сполучливи от други и се стигнало до заключението, че по-силните и по-сладки вина се комбинират най-добре с бренди, при което се получавало приятно питие с характерен вкус.

Порто.

Река Дуро разделя Порто (1) от Вила Нова ди Гая (3), където са винарните.

Мостът Мария Пия над река Дуро в Порто (1) е бил проектиран от Гюстав Ефел, който е построил и Айфеловата кула.

Катедралата в Ламего (2), окръг Дуро, е била построена през XII в. от Афонсо Енрикеш, първия крал на Португалия.

Посетете Порто през юни, за да гледате регатата с лодките баркуш рабелуш.

Старият град на Порто — Рибейра, е в Списъка на световното културно наследство.

Експериментите продължили — и продължават и до днес — с цел да се подобри качеството и да се разнообрази вкусът на това вино с уникален стил. Портото започнало да добива популярност точно по времето, когато англичаните воювали с французите. След като не се внасяло френско вино, новата напитка — портвайн — запълнила празнината много успешно и скоро се зародила английско-португалската любовна връзка.

Лозята

В Португалия винарските имения се наричат куинташ и в много от тях в долината Дуро се допускат посетители. Някои от лозята са разположени по терасовидните стръмни речни брегове и все още се обработват на ръка. Ако присъствате на гроздобера в края на септември, ще разберете колко изнурителен е този труд, макар че някои от терасите са били разширени, за да могат по тях да минават трактори, които да събират гроздето механично.

Много от големите имена в производството на порто, както е и с шерито от Херес, са английски и шотландски: Крофт, Греъм, Кокбърн, Озбърн, Тейлър и Сандман. Те са представени не само в долината Дуро, но също и в Опорто (Порто) — града при речното устие.

Лозята се спускат по склоновете на долината Дуро, като терасовидният терен позволява на повече гроздове да поемат слънчевата светлина.

Баркуш рабелуш

Портото се произвежда и съхранява във винарските имения в долината Дуро, но след като отлежат известно време в избите, буретата се транспортират до главното търговско пристанище Порто. До средата на 50-те години на миналия век виното се е пренасяло по реката в лодки, наречени баркуш рабелуш, които са толкова характерни за района, колкото и самото порто. Тези плоскодънни плавателни съдове с цяло платно се използват още от XIII в. Специалното плоско дъно е конструирано да поеме тежестта на буретата с вино, без да потъва много във водата, защото на места река Дуро е много плитка, в горния участък в Испания реката дори не е плавателна на места. Колкото и да е неромантично, днес портото се транспортира с камиони.

Град Порто

Името на виното порто и на държавата Португалия произлиза от Порто, втория по големина град след Лисабон в страната. Римското му име било Портус Кале, което означава „топло пристанище“, и тъкмо от този град портото се е превозвало до Великобритания. Старият град на Порто е главна туристическа атракция, а по реката са разположени винарните. Те са действащи предприятия, но в наши дни се радват и на много посетители, които с удоволствие разглеждат винарните и дегустират порто. Тук няма изби или лозя, но самите винарски къщи са очарователни.

Всеки, който има късмета да измине пътя на портото от лозята на долината Дуро по реката до Порто, ще изпита едно от най-хубавите преживявания, които може да му предложи Португалия.

Напоителните канали на Мадейра

Най-голямата лаврова гора в света се намира на португалския остров Мадейра, посещаван всяка година от хиляди туристи, които се разхождат в гората и покрай уникалните напоителни канали, наречени левади.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАСЕЛЕНИЕ: 245 000 души

ВАЛУТА: евро

КЛИМАТ: Мадейра ще ви зарадва с горещи сухи лета и меки,

но влажни зими. Повечето валежи падат от октомври до март, а

от юни до август почти не вали. Средните летни температури са

около 25°С, а през януари — около 15°С. Островът е планински и

във високите части е много по-хладно и по-влажно.

КАКВО ДА НОСИТЕ: топли и непромокаеми екипи за походите

и слънцезащитен крем за горещите дни. Понякога са ви нужни и

двете в един и същ ден.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: юли и август са

почти идеални, но дестинацията е добра целогодишно, а през

януари се провежда годишният фестивал за туристическо ходене.

НАЙ-БЛИЗКО ЛЕТИЩЕ: летище Мадейра се нарича още Фуншал

и се намира на около 16 км източно от столицата Фуншал.

НАСТАНЯВАНЕ: съществуват много варианти — от петзвезден лукс

до очарователни малки къщи за гости, както и някои чудесни стари

винарски къщи или реставрирани имения.

Извисяващият се над облаците Пико до Ариейро (1) е третият по височина връх на Мадейра.

Казват, че има само два равни участъка на Мадейра — крайбрежието в столицата Фуншал и самолетната писта на летището. Даже пистата е укрепена със 180 огромни колони, за да се преодолее хълмистият релеф. Този остров с тучна зеленина е разположен насред Атлантическия океан на 933 км от Португалия.

Около 80% от дъждовете, на които се дължи буйната растителност и богатата реколта от плодове и зеленчуци, падат в северната част на острова, но около 80% от хората живеят в по-гостоприемната и малко по-равна южна част. Разрешението на този проблем е било намерено от португалските заселници, след като през 1419 г. Португалия открива първо съседния остров Порто Санто. През XVI в. инженери започват да изграждат левадите — напоителни канали, които отвеждат дъждовната вода от високите планински места по плавно спускащи се пътеки до най-отдалечените ниски участъци с насаждения. Думата левада произлиза от португалския глагол levar, който означава „нося“.

Преминаването по левадите е сравнително безопасно, когато има предпазно въже, за което да се държите, но е доста изнервящо, когато такова липсва.

Левадите са били — и все още са — поддържани от левадейруш. Те са обикаляли тесните пътеки, изградени встрани от каналите, за да ги почистват. Днес там все още работят неколцина левадейруш, но повече са туристите, които се наслаждават на планинския пейзаж и на криволичещите пътеки покрай левадите.

Земеделските тераси се напояват от водата, която тече по каналите.

Влажният климат на Мадейра е причина за изобилието от цветя, особено през пролетта.

Изграждането на левадите

Твърди се, че 2173 км е дължината на пътеките покрай напоителните канали, които се вият из планината и преминават от време на време през тунели, което може да се превърне в проблем, ако сте забравили да вземете фенерче. На места пътеките са по-тесни от половин метър, а до тях зее няколкостотинметрова пропаст. Покрай много левади вече има опънати обезопасителни метални въжета, но не навсякъде, което прави преживяването доста напрегнато.

Инженерите и строителите на каналите не са имали нужда от такива предпазни мерки. Те използвали много проста теодолитна система, за да определят наклона на левадите, че водата да се спуска плавно надолу, без да тече прекалено бързо. В последните години са проведени няколко инженерни експеримента, за да се разбере дали общата схема може да бъде променена чрез използването на съвременни методи, но било установено, че устройството й е почти перфектно.

След това започнал самият строеж на каналите. Работниците често висели, окачени на въжета, от дървета и от скали, докато прокарвали маршрута, след което изграждали левадите (първо от дърво, а по-късно от бетон) и пътеките покрай тях. Мнозина изгубили живота си тук, но накрая била построена уникална напоителна система, която и до днес продължава да работи идеално — а сега се е превърнала и в туристическа атракция.

Лавровата гора

Един от най-популярните туристически маршрути е участъкът Левада до Фурадо, който е започнат през 1911 г., но завършването му отнема шестдесет години. Дълъг е 55 км и е изграден изцяло на ръка.

Той преминава през части от уникалната лаурисилва (лаврова гора), която през 1999 г. е включена в Списъка на световното природно наследство на ЮНЕСКО. Някога тези гори са били разпространени в Европа, но сега могат да бъдат видени само на някои острови в Атлантическия океан — Азорските, Канарските и на Мадейра, където се намира най-голямата и най-красивата.

Лавровата гора е убежище на редки растения и някои характерни само за този район животински видове — като лавровия гълъб от Мадейра. Тази птица намира всичко нужно в лавровата гора и зависи от нея, за да оцелее. Някога лавровите гълъби са били застрашени и броят им е намалял до около двадесет двойки, но когато гората става защитена област, популацията на гълъба се разраснала и съществуващите днес около пет хиляди екземпляра могат често да бъдат видени и чути, докато се разхождате наоколо.

Мадейра.

Тези стръмни скали се намират на северния бряг на Мадейра, който е по-скалист и по-рядко населен от южната част на острова.

Летището (2) е трябвало да бъде построено върху неравния крайбрежен терен.

На пазара Фармен във Фуншал (2) е изложена изобилната реколта на острова и плетени кошници — местен традиционен занаят.

Селата на Мадейра понякога са опасно разположени на ръба на крайбрежните скали и тесните протоци.

Знахарките курандейраш

В някои планински села, от които започват или през които минават левадите, все още могат да се срещнат мъдрите старици, известни като курандейраш. Те са знахарки, винаги над шейсетгодишни и винаги облечени в черно. Тези жени познават местните растения и лечебните им свойства, например билката гълъбови очички за пречистване на черния дроб или за лечение на бъбреците; билката богородичен косъм, за която те твърдят, че лекува диабет.

Разбира се, едва ли ще ви се наложи да ползвате услугите на знахарките на този зелен райски остров, на който единственият стрес може да бъде причинен от преминаването покрай някой канал, където липсва обезопасително въже. Тези кратки напрегнати моменти са вълнуващи и когато стигнете другия край живи и здрави, с радост ще сте готови да опитате един от специалитетите на острова — понша. Това е огнен коктейл с лимон и захарна тръстика, много подходяща напитка в края на някой маршрут.

Мавританска Испания

Съчетанието от драматичната красота на знойна Южна Испания и арабското наследство е характерно за тази уникална област в Европа, където се намират едни от най-изящните сгради.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАСЕЛЕНИЕ:

Севиля — 700 000 души, Кордоба — 325 000 души,

Гранада — 240 000 души.

ВАЛУТА: евро

КЛИМАТ: Севиля е един от най-топлите градове в Европа;

дори през зимата температурата рядко пада под 4°С, макар

че може да има няколко мразовити дни. През юли и август живакът в

термометрите често достига 32°С и дори повече. През този период

вали много рядко, като средно дъждовните дни са само петдесет

в годината, а декември е най-влажният месец.

КАКВО ДА НОСИТЕ: през лятото носете шапка; ще ви е нужен

слънцезащитен крем през всяко време от годината.

Книгата „Андалусия: Разкрийте тайните на Мавританска Испания“

от Джейсън Уебстър е интересен пътепис за областта, както и

„Приказките на Алхамбра“ на Уошингтън Ървинг.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: май-юни и

септември-октомври.

НАЙ-БЛИЗКИ ЛЕТИЩА: има летища в Кордоба, Гранада и Севиля,

НАСТАНЯВАНЕ: всякакви варианти на разнообразни цени.

Най-значимото събитие през 1492 г. не е откриването на Америка от Христофор Колумб, а събитие, което се е случило в Испания — мястото, от което започнало пътешествието на великия мореплавател. Това била годината, в която маврите напуснали страната след 781 години присъствие, за да не се установят никога повече за постоянно на европейска земя. Но арабите оставили след себе си славно наследство, особено в големите градове — като Севиля, Кордоба и Гранада. И наистина — дворецът Алхамбра в Гранада се смята за най-прекрасния образец на арабска архитектура извън арабските страни.

Дворецът Алхамбра

Дворът на лъвовете (Patio de los Leones) в двореца Алхамбра е кръстен на дванадесетте каменни лъва, които охраняват фонтана и пръскат струйки вода.

Дворецът Алхамбра бил построен през XIV в. и от великолепието и красотата му става ясно, че строителите му не са подозирали, че след малко повече от век господството им в Южна Испания ще приключи.

И защо да предполагат такова нещо? Те пристигнали в Испания през 711 г. и в рамките на кратък период от седем години завзели по-голямата част от Иберийския полуостров, стигайки чак до Пиренеите.

Думата алхамбра означава „червена крепост“. Името произлиза от характерната местна червена глина, използвана при строежа. На тази хълмиста тераса над града е имало сгради много преди да пристигнат маврите, но тъкмо те построили там отбранителна крепост, а след това и този изящен дворец. Скоро след пристигането на маврите — през IX в., се появил замъкът. Те избрали мястото заради стратегическото положение, откъдето можел да се наблюдава целият град, но замъкът, който построили, не бил много здрав и започнал да се руши. През XI в. той бил възстановен, а после започнало и преобразяването му през 1238 г., когато били съставени планове за строеж на не по-малко от шест двореца в крепостта заедно с кули, бани и сложна напоителна система за градините, които и до днес са сред основните атракции на Алхамбра.

Слънцето огрява Великолепния дворец Алхамбра на фона на планината Сиера Невада.

Целият комплекс Алхамбра е толкова голям, че ще трябва да планирате посещението си предварително. Това е много популярна туристическа дестинация и е необходима резервация, тъй като броят на билетите е ограничен — в момента 8100 на ден. Но посещението си заслужава. Изящните арки, ръждивочервеният камък, прохладните басейни и зеленината в места като Двора на миртите внушават чувство на спокойствие, което излъчва всеки шедьовър на ислямската архитектура.

Севиля: Алкасар

Камбанарията на катедралата в Севиля е известна с името Хиралда. Долната й част представлява някогашно минаре и е била най-високата кула в света при построяването й през 1184 г.

Севиля е друг голям испански град, където маврите са имали силно присъствие. Този шумен град кипи от живот по всяко време, особено по християнските великденски празници, но маврите са оставили следа и тук. Той е бил сред първите градове, които са завладели през 712 г., и впоследствие станал важен център в империята им. Най-впечатляващата мавританска сграда всъщност била построена, след като маврите били прокудени от Севиля — кралският дворец Алкасар с красиви мозайки и плочки, арки и дворове, ромоляща вода и просторни помещения. Той е забележителен пример за изтънчеността на мавританските архитекти и строители. Работата по двореца започнала през 1364 г., по време на управлението на крал Педро I Кастилски, след като маврите вече били напуснали града, но мавританската архитектурна традиция била спазена и на строежа работили все още останалите да живеят в града маври.

Срещу Алкасар, на мястото на джамията, била построена голямата катедрала на Севиля, като били използвани някои от колоните й, а минарето било превърнато в камбанария. Въпреки това, импозантният готически стил бил в пълно несъответствие с деликатната архитектура на маврите, което показва културното и естетичното разделение между двете култури по онова време.

Торе дел Оро — Златната кула на Севиля, може и да е била облицована със злато или златни плочки, но е възможно да е получила името си, защото в нея се е съхранявало златото, добито от реката.

В Севиля се намира и Торе дел Оро, Златната кула, построена в началото на XIII в. като наблюдателна кула от могъщата и всяваща страх династия Алмохади. Освен място, откъдето да се следи за приближаващи се врагове, тя била използвана и с отбранителни цели, като оттам спускали верига и я опъвали под водата до другата страна, за да спрат корабите. Фактът, че кулата все още стои — около осемстотин години след построяването й, е доказателство не само за удачния замисъл, но и за здравата й конструкция.

Испания.

Изящните арки са типичен елемент от архитектурата на Алхамбра (2).

Голямата джамия в Кордоба е построена, когато Кордоба (3) е бил най-богатият град в Европа.

В градините с фонтани и беседки на Алкасар ще намерите убежище от градския шум на Севиля (1).

Бикоборството се е практикувало в Испания, преди да пристигнат маврите, но те допринесли много за ритуалите, които все още се изпълняват.

Ал Андалус

Името Андалусия произлиза от арабското название на завладените области от Пиренейския полуостров: Ал Андалус. То се отнасяло до много по-обширен регион, достигащ почти до границата с Франция, и не съвпада с днешната територия на Андалусия в Южна Испания. Не е известно откъде е произлязло наименованието, но има няколко различни теории за етимологията му, между които тези, че идва от германското племе вандали и че е било арабската версия на Изгубения град на Атлантида, острова Ал Андалус.

Кордоба

Кулите на катедралата на Кордоба над римския мост — Пуенте Романо, който напомня за римския период в историята на града.

Другият голям испански град, който трябва да посетите, за да си изградите пълна представа за Мавританска Испания, е Кордоба. Маврите пристигнали тук през 716 г. и го избрали за своя столица. Измислено е, че go X в. населението му е било 500 000, което го правело един от най-големите градове в света. Според историците там е имало 27 училища и 50 болници. Най-ярко открояващата се оцеляла сграда е Голямата джамия, Мескита де Кордоба. Първоначално църква, построена около 600 г., през 784 г. тя била превърната в най-голямата от всички хиляда джамии на града и втора по големина джамия в целия Арабски свят. И днес колоните й (повече от хиляда), арките и просторният интериор продължават да будят възхищение у посетителите.

Трябва да посетите Ал Андалус, дворците и басейните, градините и изящните джамии, защото така ще опознаете една абсолютно уникална и красива част от Европа.

Барселона на Гауди

Стилните и сюрреалистични сгради на каталунския архитект Гауди подхождат идеално на този елегантен крайморски испански град.

Гауди.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАСЕЛЕНИЕ: 1 600 000 души

ВАЛУТА: евро

КЛИМАТ: Барселона има средиземноморски климат с меки зими

и горещи лета, смекчени от разположението й до морския бряг.

Валежите от дъжд не са чести, а снегът през зимата е необичайно явление.

КАКВО ДА НОСИТЕ: освен бански, вземете и няколко елегантни тоалета,

понеже Барселона е стилен град.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: късно лято, ако ви се плува в

морето, но всяко време е подходящо за разглеждане на забележителностите.

НАЙ-БЛИЗКО ЛЕТИЩЕ: международно летище Барселона се намира на

около 10 км югозападно от центъра на града, на кратко разстояние с автобус,

влак или такси.

НАСТАНЯВАНЕ: в този стилен и разрастващ се град се откриват

нови хотели всяка година.

Антони Пласид Гилем Гауди и Корнет — по-известен просто като Гауди — е бил гениален каталунски архитект, който за строителството е бил като Дали за рисуването и чието творчество е най-добре да се види в каталунската столица Барселона. Гауди е роден в Каталуня през 1852 г. и повечето от най-прочутите му проекти са реализирани в Барселона, където умира през 1926 г.

В Барселона се намира една от най-големите улици в света — „Лас Рамблас“. Някога оттук е минавала река, която се е вливала в морето, но е пресъхнала (и името на улицата произлиза от арабската дума за речно корито — rami). Днес по улицата има непрестанен поток от хора, които се разхождат под сянката на чинарите, покрай продавачи на цветя, улични актьори, кафенета, вестникарски будки и църкви.

Пазарът на месарите

Някъде към средата на „Лас Рамблас“ се намира главният пазар на Барселона — Меркат де ла Бокерия, или Пазарът на месарите, макар че официалното му име е Меркат де Сант Жозеп. Той се помещава в постройка от стъкло и желязо, напомняща за парижка архитектура, с някои модернистични елементи на входа. Но вътре обстановката стриктно следва традициите — продавачи на риба, сергии за сирене и зеленчуци, продавачи на вино, както и месари, на които е кръстен пазарът.

Дворецът Гуел

Гауди проектира тези характерни мозаечни творби за парка Гуел.

По-надолу по „Лае Рамблас“ се намира една от най-популярните сгради на Гауди — дворецът Гуел (Гюел). Гауди е създал това имение за заможния каталунски индустриалец Еузеби Гуел в края на 80-те години на XIX в. От външната страна може да се види характерният стил на Гауди — уникален, но труден да се опише, подобно на картина на Дали. Той е повлиян от величествения готически стил, но е смекчен от предпочитанията на твореца към извивките и завъртулките и заимстваните от природата съчетания на форми и цветове.

Само по външния изглед на сградата може да се разбере колко подходящ е бил Гауди за проекта.

Двете огромни входни врати са достатъчно големи, за да преминават през тях коне и карети, които влизали през едната и излизали през другата врата. Ако гостите оставали да пренощуват, конете били откарвани по специална рампа до конюшните, на нивото, където живеели слугите, докато видните гости били въвеждани нагоре по стълбите в имението. В приемната стая посетителите били оглеждани през тайни прозорци от собствениците, които, след като виждали облеклото им, коригирали външния си вид, ако се наложело. Дори покривът е зрелищен — с кулички и комини, украсени с пъстроцветни керамични плочки, а от него се откриват изумителни гледки.

Къщата на костите

Няма нужда от обяснение защо Къщата на костите се нарича по този начин.

Недалеч от горния край на „Лас Рамблас“, на Пасеч де Грасия, се намират още две от знаковите сгради на Гауди. Къщата „Батьо“ не прилича на никоя друга сграда, която сте виждали. Наричат я Каса делс Осос, или Къщата на костите, защото наистина изглежда като направена от кости, взети от някоя гробница. Балконите под някои от прозорците приличат на маски. По цялата фасада сякаш няма и една права линия, но извивките са толкова екстравагантни, че ви се завива свят само като ги гледате.

Другата къща на гениалния архитект на същата улица е „Ла Педрера“, която не е чак толкова екстравагантна, макар че, когато става въпрос за Гауди, всичко е относително. Днес тя е частна жилищна сграда с апартаменти и е възможно да бъде посетена също като къща „Батьо“.

През 1900 г. Гауди успял да покаже таланта си и на открито, сътворявайки парка Гуел (Гюел), които сега представлява общинска градина на хълма Ел Кармел. Били му нужни четиринадесет години да го завърши и освен впечатляващия вход, в градините се намира и къщата на самия Гауди — „Ла Торе Роса“, която е отворена за посетители.

Саграда фамилия

"Саграда фамилия" в Барселона е най-значимото постижение на Гауди и все още не е завършена.

Има още няколко други творения на Гауди в Барселона и част от удоволствието да се разхождаш в града е да забележиш някоя жилищна сграда, различавайки характерния стил на архитекта отдалеч. Но има една постройка, която се извисява над всички други като коронното постижение на Гауди — макар още да не е завършена — „Саграда фамилия“, римокатолическата църква на Светото Семейство.

През 1883 г. Гауди се заел с този изключително грандиозен и амбициозен проект, който погълнал цялото му време и енергия — катедрала в готически и Гауди стил. Всъщност той работил по нея общо 43 години, като последните 15 години от живота си посветил изцяло на този проект. Сега надеждите са катедралата да бъде завършена през 2026 г., сто години след смъртта на Гауди и 143 години след започването на работата му по проекта.

Думите не стигат да се опише тази чудата и уникална постройка, макар че много хора имат какво да кажат за нея. Писателят Жан Кокто я нарекъл „идеястъргач“ — от думата „небостъргач“, а Джордж Оруел твърдял, че това е най-грозната сграда, която е виждал някога. Салвадор Дали я харесвал много и я намирал за чувствена, а самият Гауди, когато го попитали защо строежът напредва толкова бавно, просто отвърнал: „Клиентът ми не бърза“.

Барселона.

Тези комини стражи се намират на върха на „Ла Педрера“ (3).

Пресни морски деликатеси от Средиземно море се предлагат на пазара (6) на „Лас Рамблас“.

Прочутите плажове на Барселона са част от красивата природа в района (5).

Семейството, за което била построена „Ла Педрера“ (3) (Каменоломната), както и по-голямата част от обществото, не харесало сградата.

Херес и винарските изби

Херес е известен като град на циганите, фламенкото и обяздването на коне, но историческите му изби с местно вино не са за пропускане.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАСЕЛЕНИЕ: 200 000 души

ВАЛУТА: евро

КЛИМАТ: гроздето зрее най-добре при умерен климат и

не обича много дъждовете. Херес се отличава с топли, предимно

сухи лета и меки зими, което прави климата почти идеален.

КАКВО ДА НОСИТЕ: тирбушон и разговорник, защото местните

менюта са написани предимно само на испански.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:

ако ще посещавате и лозята, те са най-красиви през

късното лято, но Херес е привлекателна дестинация

по всяко време на годината.

НАЙ-БЛИЗКО ЛЕТИЩЕ: летище Херес е на около 10 км

северно от града, като има автобуси и таксита до центъра.

НАСТАНЯВАНЕ: има множество хотели както в центъра,

така и по-отдалечени, много от тях са разположени в характерни

стари сгради и не са скъпи според европейските стандарти.

КАКВО ДА ЯДЕТЕ: непременно опитайте тапас;

местните морски дарове са превъзходни.

КАКВО ДА ПИЕТЕ: правете като местните и пийте херес преди,

по време и след ядене, използвайки новооткритите си знания,

за да направите избора си.

Пътешествието не означава само да се излежавате по плажовете или да посещавате катедрали и музеи. Освен това то предполага да опознавате местната култура и начина на живот, които се различават от вашите. То включва и да се срещате с хора, да опитвате местната храна и напитки, да научите нещо от езика и историята на района.

Всички тези аспекти на дадена дестинация обикновено са взаимносвързани и си взаимодействат. Когато узнаете повече за най-известния местен продукт от Херес де ла фронтера — виното херес (шери), — вие научавате също така за пейзажа, езика, климата, търговията и историята, човешката изобретателност и удивителните тайни на природата.

Името Херес

За начало ето някои факти за езика и историята на града. Името му произлиза от арабското име за града — Xerez или Xeres, напомняйки ни, че маврите са били в Андалусия и са управлявали по-голямата част от Испания в продължение на 800 години. Самото име е изопачено произношение на арабската дума шериш, така че оттук получаваме едно от названията на напитката на региона — шери. Иронията е, че тези върли противници на пиенето, арабите, не само са ни дали думата шери, но и самата дума алкохол. Смята се, че тя произхожда от арабското al-ghol, което означавало джин, или дух, който може да ти отнеме разума.

Херес и шери

Виното херес, което англичаните наричат шери, се произвежда само в една малка част от света, в т.нар. Златен триъгълник, чиито три точки са съседните градове Санлукар де Барамеда, Ел Пуерто де Санта Мария и Херес де ла Фронтера. Всъщност името Златен триъгълник е подвеждащо, тъй като то предполага, че има други триъгълници и че това е просто мястото, където се произвежда най-добрият херес. Всъщност единствено в този район на Испания се прави херес, тъй като никъде другаде произвежданото по тази технология вино не може да се нарече с това име. Ако пътувате до други части на Испания, навярно дори въобще няма да успеете да си купите или да пиете херес, понеже всеки регион подкрепя местните вина. В наши дни е по-вероятно да откриете богат асортимент от шери в менюта в Ню Йорк или Лондон, отколкото в Мадрид.

Град Херес е известен също с циганската си култура, по-специално с изкуството на танца фламенко.

Ежегодният Панаир на конете датира още от 1284 г. и привлича в Херес хиляди туристи, които наблюдават демонстрациите на ездитно изкуство и на пищни костюми.

Херес е интересен с още много неща, не само със своите bodegas (изби). Той е център на традицията за обяздване на коне и бикоборството, на фламенкото и циганската култура. Но няма съмнение, че името му е познато по света заради производството на едноименния вид подсилено вино. Макар че става въпрос само за един тип вино, то, както другите вина, може да се срещне в безкрайно разнообразни варианти — от сухото бяло шери до сладкия тъмен вкус на „Педро Ксименес“. Разнообразието се дължи на различния микроклимат в областта, където всеки град произвежда асортимент от вкусове, но град Херес е столицата на виното херес и обиколката из многобройните прочути изби има както развлекателен, така и информативен характер.

Испания.

В Кралското училище за конно изкуство (1) Всяка седмица се провеждат демонстрации по обяздване на коне.

Били са нужни повече от 500 години, за да бъде завършена готическата църква „Санта Мария“ (1).

Катедралата на Херес де ла Фронтера (1) е била започната през 1695 г. и освен че е смесица от архитектурни стилове, тя има пет главни кораба.

Старите изби

Избите на винарната „Домеск“ се намират в една от многото красиви стари сгради в Херес.

„Домеск“ е най-старата изба в Херес, датираща от 1730 г. В съседната изба, „Гонсалес Биас“, се прави най-продаваният херес в света — „Тио Пепе“. На испански името означава „Чичо Пепе“. Пепе бил чичо на един от основателите на избата, който навремето не можел да си позволи да му плаща, и Пепе хитро го помолил за ключа от избата, за да си взема надницата в натура. Чичото често канел и приятелите си и така възникнала популярната фраза „Да наминем да пийнем от виното на чичо Пепе“. Това останало като неофициално име на хереса на тази винарна и когато в Испания започнали да се регистрират търговските марки, наименованието станало официално — „Тио Пепе“.

Едно от винарските помещения в „Гонсалес Биас“ било проектирано от Гюстав Ефел, известния архитект на Айфеловата кула, а вътре има бурета с херес, подписани от известни личности, посетили избата, между които Маргарет Тачър, Орсън Уелс, Пабло Пикасо, Коул Портър и Мартин Лутър Кинг-младши.

Други препоръчителни за посещение винарски изби са на прочутите производители Харви, Лустау, Сандман, Уилямс енд Хъмбърт и Озбърн. Много от тях носят английски имена, защото били основани от англичани, в някои случаи — католици, избягали от протестантска Англия през XVI в. По-късно те изградили успешен бизнес тук и положили основите на силното английско присъствие в търговията с шери — присъствие, което се е запазило и до днес.

Производството на херес

Когато посещавате избите, се запознавате не само с историята, но и с интересния производствен процес на хереса. Някои от старите изби са пълни с паяжини, но те имат своя роля в производството на херес. Петната от черна плесен по стените подпомагат процеса на отлежаване. Производството на хубаво вино е трудоемък и сложен процес. Херес от различни години и различни бурета се смесва, за да се получи по-плътен вкус, заради което при хереса не се отбелязва годината на реколтата. Виното е подсилено с бренди, което преди се е правело с цел напитката да издържи дългото пътуване по море.

Ето защо в едно буре херес има не само вино — има и история, език и климат. Всъщност цяла вселена.

Към края на повечето обиколки на известните bodegas на Херес се оказва, че всички бързо са станали експерти по дегустация на херес.

Севиля по Великден: Страстната седмица

Отбелязването на Страстната седмица в Севиля е едно от най-впечатляващите религиозни чествания в християнския свят, много силно преживяване, независимо от вярванията ви.

Севиля.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАСЕЛЕНИЕ: 700 000 души

ВАЛУТА: евро

КЛИМАТ: Севиля е един от най-топлите градове в Европа,

като често е доста горещо през август, когато температурите

понякога достигат доста некомфортни висоти. През зимата обаче

рядко градусите падат до нулата. От юни до август е доста сух период,

а декември и март са най-влажните месеци в годината.

КАКВО ДА НОСИТЕ: слънцезащитен крем, дори по Великден,

тапи за уши, ако имате намерение да спите през нощта, и много енергия,

ако нямате такива намерения.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: май, юни и септември

са месеците с най-малко дъжд и най-много слънце, без да е непоносимо горещо.

НАЙ-БЛИЗКО ЛЕТИЩЕ: летището на Севиля „Сан Пабло“ е на около

10 км североизточно от града, има автобуси и таксита до центъра.

НАСТАНЯВАНЕ: няма недостиг на места през повечето време от годината,

но трябва да резервирате предварително, ако искате стая в центъра по време на

Страстната седмица.

Точно както не е нужно да сте актьори, за да гледате драматично представление, така не е необходимо да сте религиозни, за да присъствате на честванията на Страстната седмица в Севиля, известни като Semana Santa (Светата седмица). Сравнението с театъра е уместно, защото събитията в дните преди Великден са толкова драматични колкото представление на сцената или на екрана. Всъщност въздействието им е още по-силно, защото вие сте част от действието и емоциите са реални, а не престорени.

Севиля е столицата на Андалусия и четвъртият по големина град в страната след Мадрид, Барселона и Валенсия. Той става важен религиозен център по време на шествията през Страстната седмица — най-значимото събитие в календара на града и едно от най-големите религиозни чествания в Испания. Седемдесет и пет процента от испанците са римокатолици и много от тях ревностно изповядват вярата си.

Следобедна смърт

Разпятието тук е издигнато пред катедралата на Севиля (1), най-голямата готическа катедрала в света.

Испанците са големи любители на драмата и зрелищата — борбите с бикове са показателен пример за това. Искате или не, трябва да признаете, че това е доста разтърсващо зрелище. Нима има нещо по-драматично от — както го е нарекъл Хемингуей — „една следобедна смърт“?

Все пак има едно по-драматично събитие от евентуалната смърт на бик или бикоборец и това е историята за смъртта на Христос след разпъването му на кръста. Дори древногръцките трагици не биха могли да съчинят подобна история. Гърците също отбелязват Великден по грандиозен начин, но никъде по света честванията не се доближават до ежегодното шествие в Севиля. Ако искате да го видите, трябва да резервирате нощувките си много по-рано, тъй като по това време градът се пука по шевовете от посетители.

Севиля.

Общата площ на катедралата на Севиля (1) е впечатляващите 11 520 кв. м.

Торе дел Оро, или Златната кула (3), е издържана в стила на мавританската архитектура. Била е построена в началото на XIII в. и се смята, че някога е била покрита със злато.

Площад „Испания“ (2) в Севиля изглежда древен, но е построен през 1929 г. в стил мавритански ренесанс за една изложба в града, а сега там се помещават главно правителствени офиси.

Братствата

Братствата шестват по улиците на Севиля денем и нощем в характерните си цветни костюми.

Честванията започват една седмица преди Великден, в неделя, на Цветница, когато първите братства започват процесиите си. Братствата са групи католици, често принадлежащи към определено паство. Нерядко членството в братството се предава от баща на син, а по традиция в тези организации членуват само мъже. Те извършват религиозни и благотворителни дейности през цялата година, а на Великден организират улични шествия.

Това обаче не са обикновени процесии. Някои може да траят цяло денонощие, докато всяко братство си проправи път от своя параклис или църква през улиците на града до катедралата и се върне обратно. Мъжете са облечени в роби и много от тях носят качулки, които им придават доста зловещ вид. Те също така носят огромни дървени платформи, които може да тежат повече от тон, като са нужни поне шестдесет и четирима мъже под тях, за да ги пренесат през улиците. Платформите са покрити с плат до земята, който закрива носачите и създава илюзията, че носилките плават във въздуха. Под тях обаче тези дузини мъже се напрягат и потят точно както Христос се е мъчил, докато е носел тежкия кръст, на който е бил разпнат.

Музика и тишина

Добрата позиция е особено важна за наблюдение на шествията, тъй като по улиците може да се струпат прекалено много хора.

Музиката придава допълнителен драматизъм на процесиите. Някои братства са съпровождани от шумни духови оркестри, докато други пеят без акомпанимент, а трети по традиция шестват безмълвно, което може да е още по-въздействащо и от музиката. Най-старото от братствата се нарича „Ел Силенсио“ (Тишината) и е било сформирано в средата на XIV в. Много други братства са основани през XV и XVI в., като днес общият им брой е почти шестдесет. Не може да се посочи точна цифра, защото интересът към братствата се възражда и днес продължават да се сформират нови.

Ще трябва да проявите известна издръжливост и да се лишите от сън, ако желаете да преживеете най-силните моменти от Семана Санта. Малко след полунощ, преди утрото на Разпети петък шествието си към катедралата започват около половин дузина от братствата, в това число и „Лос Хитанос“ (Циганите).

Всички процесии следват строго определен ред, като се започва с Крус де Гиа (Водещия кръст), който предвожда последователите. След това са nazarenos, каещите се, които следват кръста мълчаливо, облечени в робите и понякога боси, а в центъра на шествието е платформата, върху която е поставена статуята на братството — Христос или Дева Мария. Ако процесията има музикален съпровод, следват музикантите, а сетне още каещи се, носещи дървени кръстове — като самия Христос.

Трудно можете да си представите дължината на шествията, като се има предвид, че в някои от по-големите братства участват 2500 души. Може да отнеме повече от час на цялото шествие да напусне църквата си, а носачите на платформата трябва да спират често за почивка: товарът им наистина е много тежък. Това действително е въздействащо и незабравимо преживяване, особено през нощта, когато ароматът от свещите допълва шума от песнопенията и музиката и зловещия вид на мъжете с качулки. Честванията през Страстната седмица в Севиля са уникално събитие.

Катедралата на Севиля има най-дългия кораб в Испания и е много подходящо място за Великденските служби, които се извършват тук.

Виена: столица на империи

Малко градове могат да се мерят с великолепието на Виена. Архитектурните забележителности предизвикват възторг на всяка крачка, а градът претендира, че предлага най-добрия шоколадов десерт в света.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАСЕЛЕНИЕ: 1 700 000 души

ВАЛУТА: евро

КЛИМАТ: умереноконтинентален климат с топли

(макар и понякога влажни) лета, но студени зими, когато

температурите често падат под нулата. Може да вали по всяко

време на годината, като юни е най-дъждовният месец.

КАКВО ДА НОСИТЕ: чадър и много пари, защото Виена е скъп град.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: отидете през топлото

и лазурно лято въпреки голямата вероятност от превалявания от дъжд.

НАЙ-БЛИЗКО ЛЕТИЩЕ: международното летище Виена е на 18 км

югоизточно от града, като можете да се придвижите с влак, автобус или такси.

НАСТАНЯВАНЕ: Във Виена има множество хотели на различни цени, но в

определени периоди от годината пристигат много посетители по работа или за

развлечение. За юли и август ще трябват предварителни резервации,

както и по Коледа и когато се провеждат търговски панаири.

КАКВО ДА ЯДЕТЕ: поне веднъж трябва да опитате торта „Захер“.

В скорошно проучване на качеството на живот в най-големите градове в света Виена се нарежда на трето място заедно с Ванкувър, малко след Женева и победителя Цюрих. Ако в изследването се вземеше под внимание и удивителната архитектура, Виена несъмнено щеше да се класира на първо място. А неповторимата му атмосфера определено го превръща в един от най-красивите градове в Европа.

Виена е градът на Щраус и Фройд, което подсказва за характерната за града смесица от интелектуалност и някакъв вид тържественост. Австрийската столица е известна и с виенския шницел и тортата „Захер“. Град, където е измислен десерт, представляващ комбинация от шоколадова торта с кайсиев конфитюр и бита сметана, не може да не цени удоволствията. От векове Виена се слави като център на изисканата кухня, на музиката и други изкуства. Това не е изненадващо, тъй като Виена е била първо столица на богатата Хабсбургска империя, после на Свещената Римска империя, а след това и на Австрийската империя. Днес е главният и най-голям град в Австрия. Богатото наследство от история, лукс и власт нарежда Виена сред най-впечатляващите и импозантни градове за туристите.

Повечето сгради са толкова величествени, че при вида им човек може да се почувства твърде незначителен. Там витае известна атмосфера на тайнственост, идеално уловена във филма от 1949 г. „Третият човек“, който е сниман във Виена, с Орсън Уелс в главната роля на Хари Лаим. Филмът гениално пресъздава усещането за следвоенна Виена — опустошена и като че излязла от кошмар — и въпреки това запазила духа на бляскавото си минало, филмът ни напомня, че и във Виена има мръсни канали, а не само катедрали и дворци.

Императорският дворец Хофбург

Императорският дворец Хофбург е резиденция на австрийския президент, като 6 него са живели редица австрийски владетели и крале, предимно от династията Хабсбург. Тук през 1755 г. се ражда Мария-Антоанета.

Хофбург е най-големият дворец и е седалище на управляващата власт от 1279 г. Днес той е официалната резиденция на президента на Австрия и части от него датират чак от XIII в. Комплексът се е разраствал през годините и днес в него се помещават също и сградите на известното Испанско училище по езда, Националния театър, Хазната, Природо-историческия музей и Музея за изящни изкуства, както и различни кралски покои и Дворцовата капела, където Хорът на виенските момчета изнася концерти.

Виена.

Построена в края на XIX в., в сградата на Кметството (4) на Виена работят около 2000 души.

В Музея на историята на изкуството (3) са изложени огромните колекции, събрани от Хабсбургите и други австрийски владетели.

Строежът на църквата „Свети Карл“ (5) започва през 1715 г. като благодарност към бог за края на чумната епидемия, покосила голяма част от жителите на града.

Музейният квартал

Музеят на съвременното изкуство (MUMOK) показва, че Виена не живее единствено на гърба на миналото си. Намира се в наскоро създадения Музеумсквартир (Музеен квартал). Модернистичната сграда има доста строг вид. Наблизо е и Леополд Музеум, който всъщност разполага с по-голяма колекция от творби на съвременно изкуство — към 5500 експоната, отколкото MUMOK, но и тук величието на миналото е повлияло на дизайна. Виена не е град, където ще видите например закачливостта на центъра „Жорж Помпиду“ в Париж или на музея „Гугенхайм“ в Билбао с гигантския метален паяк от едната му страна и направеното от цветя куче до входа.

Торта Захер

Торта Захер.

Тортата „Захер“ е кръстена на чирака Франц Захер, който бил на шестнайсет години, когато заради заболяване на главния сладкар му се наложило бързо да измисли десерт за прием на австрийския министър на външните работи. Получилата се комбинация от шоколадов пандишпанов блат с шоколадова глазура, кайсиев конфитюр, бита сметана и шоколадови стърготини станала хит и името на Захер останало в историята. Точната рецепта все още се пази в тайна от неговите потомци.

Домът Хундертвасер

Във Виена няма само барокова и готическа архитектура — закачливият модернистичен дом „Хундертвасер“ добавя щипка колорит към улиците на града.

Виена крие и изненади, например пъстроцветния и сюрреалистичен дом „Хундертвасер“, построен през 80-те години на XX в. фасадата е изпъстрена в червено, жълто, синьо и бяло, а в сградата има апартаменти и офиси, където в някои стаи растат дървета и излизат през прозорците, покривът е покрит с пръст и трева, вътре подовете са вълнообразни, а на върха има купол с форма на лукова глава. Сградата е проектирана от австрийския художник и архитект Фриденсрайх Хундертвасер, но веселият й и необичаен дизайн е по-скоро изключение, отколкото правило за Виена.

Дворецът Шьонбрун

Будещият изумление с размерите си дворец Шьонбрун има също толкова впечатляващи градини, достатъчно обширни за зоопарк, лабиринт, зимни градини, френски градини, английски градини, оранжерия, Къщата на палмите, ботаническа градина и още много атракции.

Виена е повече град на пищни дворци, отколкото на модерно изкуство. Ако императорският дворец Хофбург не ви е впечатлил достатъчно, отидете на екскурзия до летния дворец на Хабсбургите — Шьонбрун, който е в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Сравняват го с Версай и е една от най-впечатляващите — и най-посещаваните — туристически забележителности в Австрия. Всъщност според първоначалните скици, направени през XVII в. по поръчка на император Леополд I, той трябвало да бъде по-голям и по-внушителен от Версай, но плановете били променени и дворецът, чийто строеж започнал през 1696 г., не успял да надмине френския си съперник.

И все пак дворецът Шьонбрун съвсем не е скромна постройка със своите 1441 стаи, някой и друг килер тук-там и с допълнителни атракции — като оранжерия, Къщата на палмите и тиргартен — най-стария зоопарк в света. Друга отличителна забележителност е павилионът, наречен „Глориет“ — френски термин, който означава градинска постройка с колонада, издигната обикновено върху възвишение — могила или хълм. Павилионът в двореца Шьонбрун е един от най-красивите в света и от него се открива удивителна гледка към двореца и към Виена в далечината. Тази постройка представлява ярък символ на миналото и могъществото на този велик град.

Стария град на Прага

Прага с право се е превърнала в една от най-популярните туристически дестинации в Европа, разкривайки се в пълния си блясък след годините на мрачния комунистически режим.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАСЕЛЕНИЕ: 1 200 000 души

ВАЛУТА: чешка крона

КЛИМАТ: Прага се отличава със сравнително мек климат, но

топлите лета понякога са влажни, а през зимата температурите

може да паднат под нулата, ала сняг не вали много често.

КАКВО ДА НОСИТЕ: фотоапарат, дрехи за всякакво време и много

търпение, за да се придвижвате сред тълпите туристи.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: в периода март-април и

септември-октомври времето е сравнително сухо и топло.

НАЙ-БЛИЗКО ЛЕТИЩЕ: международното летище „Вацлав Хавел“ (Рузине),

което обслужва Прага, се намира на 20 км северозападно от града.

Транспортните връзки включват автобус от летището до най-близката станция

на метрото, нощна автобусна линия след края на работното време на метрото

и таксита.

НАСТАНЯВАНЕ: напливът от туристи е довел до увеличаване броя на

луксозните хотели и повишаване на цените в центъра на града,

като липсват добри условия за настаняване на ниски цени.

През 1991 г. в Европа падна т.нар. желязна завеса и ако има някой град, който повече от всеки друг е бил засегнат от тази промяна, това е Прага. За период от четиридесет и една години (1948–1989 г.) Прага е столица на Чехословакия — комунистическа държава в Източна Европа. През 1968 г., по време на Пражката пролет, настъпва кратък период на надежда и демократични реформи, но опитите за промяна са безмилостно стъпкани. Съвременниците на тези събития сигурно никога няма да забравят телевизионните репортажи, показващи танковете на Вацлавския площад и жестокостите по улиците на фона на красивите стари сгради.

Нежната революция

През 1989 г. се състоя Нежната революция, когато населението на няколко държави от Източния блок се противопостави на комунистическите си лидери и ги свали от власт, като отново избра демократичното управление. В резултат на това за Прага настъпиха промени, които хората никога не са си представяли. Когато желязната завеса се вдигна, Западът откри един приказно красив град, един източноевропейски Париж, към който започнаха да се стичат милиони туристи.

Икономиката на Прага се преобрази. За повечето хора това е благодат, но за някои — проклятие, тъй като някога тихите калдъръмени улички вече гъмжат от туристи. Но кой може да ги вини за желанието им да видят този прекрасен град, който някога са смятали за сив и неприветлив?

Река Вълтава е най-дългата река в Чехия и минава през Прага под много красиви стари мостове.

Новият и Старият град

От другата страна на река Вълтава, срещу Стария град, се издига замъкът Храдчани, зад чиито крепостни стени се намира прочутата катедрала „Свети Вит“ с острите си кули.

Градът продължава да е все така оживен и популярен. И разбира се, все така красив. Замъкът Храдчани — най-големият стар замък в света — и районът на Новия град привличат много посетители и по-специално онези, които искат да видят най-величествения сред европейските площади — Вацлавския площад. Без съмнение обаче Старият град (Старе Мнесто) е най-живописната и с най-богата история част от този много специален град.

Все пак в древен град като този понятията нов и стар са относителни. Новият град (Нове Мнесто) е бил построен през XIV в., по време на управлението на крал Карл IV, на когото е кръстен Карловият мост. Този мост свързва Стария град с квартала Мала страна от другата страна на р. Вълтава. Самата Мала страна (Малкият квартал) е била построена под замъка Храдчани през 1257 г.

Старият градски площад

Всяка обиколка на Стария град (Старе Мнесто) започва и често завършва на Стария градски площад (Старомнестке Намнести) — един от най-впечатляващите площади в цяла Европа. Той датира поне от XI в., когато там се е провеждал пазар. Част от очарованието му, както и от това на Стария град, се дължи на факта, че той се е разраснал по-скоро по естествен начин, отколкото по план. Улиците са ъгловати, с внезапни чупки и завои, и по-голямата част от района днес е пешеходна зона — което е добре, тъй като прекалено много хора се разхождат наоколо, разглеждайки в захлас невероятните сгради.

Една сграда, към която туристите със сигурност обръщат погледи на всеки кръгъл час, е Кметството на Стария град, чийто астрономически часовник е една от най-известните атракции на града. Първият часовник на Кметството бил изработен през 1410 г. и някои от частите му са останали и в сегашния часовник, който датира от 1490 г., макар да е бил подновяван и реконструиран през вековете. Това невероятно постижение на инженерната мисъл включва календар в долната си част с часовник със стрелки над него, който показва три различни астрономически данни. Точно преди часовникът да бие кръгъл час, се появяват издялани от дърво фигури на апостоли и други образи (включително и един скелет).

Астрономическият часовник на стената на Кметството на Стария град е на повече от 500 години и все още работи.

Всички сгради около Стария градски площад заслужават внимание и ви се иска да направите снимки на всяка една. Над колоритното множество от къщи се извисяват готическите кули на църквата „Тин“, или както е пълното й наименование — „Дева Мария пред Тин“. Това е главната църква в Стария град и строежът й започва през 1365 г., но покривът й е завършен чак през 50-те години на XV в., а южната кула — през 1511 г.

От южната страна на „Старомнестке Намнести“ се намира сграда, която лесно може да пропуснете: „При Каменния овен“. Практиката да се дават на сградите — включително и на кръчмите — такива имена идва от времето, когато хората са били неграмотни и вместо с изписано название, адресът се обозначавал с рисунка или издялана на стена фигура. Някога в тази къща с издълбан в каменната стена овен е живяла Берта Фанта. Тя организирала в дома си литературни сбирки, на които присъствали местни писатели и интелектуалци, сред които редовен посетител бил Франц Кафка — може би най-прочутият пражки писател, който добива слава едва след смъртта си.

Тези няколко сгради са само частица от съкровищата, някои от които скрити, по улиците и площадите на Стария град на Прага. Това е един от най-красивите квартали в един от най-изящните европейски градове.

Прага.

Карловият мост (4) е най-известният в Прага и датира от XIV в.

Танцуващата къща (5) е доказателство, че в Прага има и атрактивна съвременна архитектура.

Паметникът на Вацлав I (3) се издига пред Вацлавския площад, който е бил сцена на много митинги и политически протести през годините.

Църквата „Дева Мария пред Тин“ (1) се издига гордо на „Старомнестке Намнести“.

Франц Кафка

Франц Кафка (1883–1924 г.) е роден в Прага и днес се счита за един от най-великите европейски писатели, въпреки че не получава признание приживе. Романите му — като „Процесът“ и „Замъкът“, описват кошмарни бюрократични светове и по някакъв начин предсказват комунистическия режим. Най-известната му творба е може би странният разказ „Метаморфозата“, в които главният герои се събужда една сутрин и открива, че се е превърнал в гигантско насекомо.

Замъците на Бохемия

Областта Бохемия в Чехия е подслонила стотици замъци, които са сред най-красивите исторически забележителности в Европа.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАСЕЛЕНИЕ: 6 250 000 души

ВАЛУТА: чешка крона

КЛИМАТ: Бохемия се отличава с континентален климат —

с горещи лета (нерядко блажни) и студени зими с чести снеговалежи.

Летните температури могат да надвишат 30°С.

КАКВО ДА НОСИТЕ: по-топло облекло за разходка, добър разговорник.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: лятото

НАЙ-БЛИЗКО ЛЕТИЩЕ: Прага

НАСТАНЯВАНЕ: от луксозни спа курорти до хижи и обикновени селски къщи.

Независимо дали минавате през Бохемия с кола, колело, пеш или с обществен транспорт, ще виждате замъци, накъдето и да погледнете. Тази прекрасна живописна част от Централна Европа, която съставлява около две трети от Чехия, е изпъстрена с гористи хълмове и полегати ниви, с градове и села, които изглеждат като излезли от средновековна приказка. Приказни изглеждат и замъците, които красят пейзажа. В Бохемия има стотици замъци — от внушителни и готически до по-скромни семейни домове.

Нежната революция

Тази област буди още по-голям интерес, тъй като новата й история е тясно свързана с миналото. През последните двадесет години след Нежната революция в бивша Чехословакия (1989 г.) някои от тези замъци са върнати на законните им собственици. През 1938 г. частта от Западна Бохемия, позната като Судетска област (Судетенланд), е присъединена към нацистка Германия, а от 1939 до 1945 г. останалата част от Бохемия, заедно с Моравия, става германски протекторат. След войната до Нежната революция цяла Чехословакия е била, в по-голяма или по-малка степен, под контрола на Съветския съюз. Затова между 1938 и 1989 г. много хора или изоставили домовете си, за да намерят безопасно убежище, или имотите им били конфискувани от държавата.

След 1989 г. хората започват да се връщат и се опитват да си върнат земята и сградите, които някога са притежавали. Откакто туризмът започва да процъфтява, първо в Прага, а после и в останалите райони на Чехия, все повече замъци се отварят за публични посещения, за да се подпомогне набирането на средства за реставрацията им, която в някои случаи е изключително належаща.

Чески Крумлов

Кръглата кула е една от най-отличителните черти на замъка в Чески Крумлов, а пред нея се издига зеленият връх на пететажната кула на църквата „Свети Йощ (Йодок)“.

Един от най-известните и красиви замъци в Южна Бохемия се намира в Чески Крумлов. Целият стар град, който се е разраснал около замъка, е обявен за обект — един от дузината в Чехия — от Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, поставяйки Чески Крумлов наравно със Стария град на Прага.

Чески Крумлов е разположен близо до австрийската граница на един завой на р. Вълтава — най-дългата река в страната. В края на XII в, на това място реката можела лесно да се прегази, затова селището станало важна точка по Вълтава. Към края на XIII в. внушителният замък вече се издигал елегантно над речния завой. Той е сред най-големите замъци в Централна Европа, с пет вътрешни двора.

Въпреки че замъкът е обновяван и променян през вековете, първоначалният му облик е доста добре запазен. Най-удивителната постройка е бароковият театър от XVIII в. Той бил построен от фамилията Шварценберг, която притежавала замъка от 1719 до 1945 г. Този огромен и величествен театър е оцелял непокътнат с всичките си декори, реквизити и сценична техника. Той е толкова ценен и рядък, че сега се използва само три пъти в годината, за да се съхрани.

Чехия.

Замъкът Хлубока (6) близо до Ческе Будейовице комбинира стилове от няколко века и резултатът е сграда с уникален облик.

Замъкът Окорж (5) е популярен обект за еднодневна екскурзия от Прага, макар че е бил изоставен в края на XVIII в. и сега е разрушен.

Строежът на бароковия замък Небилови (3) в района на Пълзен, Западна Бохемия, започнал през 1706 г.

Замъкът Звиков (7) датира от XIII в. и някога е бил собственост на кралете на Бохемия.

Замъкът Червена Лхота (4), построен през първата половина на XVI в. върху скалист остров в едно езеро, е чешки национален паметник.

Замъкът Ландщайн

Замъкът Ландщайн изглежда привидно здрав, но всъщност по-голямата част от него е в руини.

Още по-стар от Чески Крумлов, замъкът Ландщайн е бил построен в началото на XII в. Той е един от най-големите замъци от тази епоха в цяла Европа. Една от оцелелите му кули е висока шест етажа и може все още да се види в първоначалния й вид. Именно високите кули обаче довели до срутването на замъка, тъй като една от тях била ударена от светкавица през г. и замъкът изгорял до основи, като останали само каменните стени, които виждаме днес.

Замъкът Карлщайн

Висока 60 м, Голямата кула се извисява над замъка Карлщайн. В нея се намира Параклисът на Светия кръст от XIV в.

Замъкът Карлщайн се намира на няколко километра югозападно от Прага — разстояние, което отнемало цял ден яздене навремето, когато бил построен от крал Карл IV през 1348 г. като извънградска резиденция. До Карлщайн се организират еднодневни екскурзии от Прага, като той се нарежда сред най-впечатляващите от многобройните замъци на страната. Карл IV е бил също владетел на Свещената Римска империя и в замъка се съхранявали императорските корони и скъпоценности, чешките кралски съкровища и свещени реликви, сред които и парче от Христовия кръст. Те се пазели в Параклиса на Светия кръст, които бил осветен през 1357 г. За да разгледате обекта, трябва предварително да запазите час за посещение. Там са съхранени оригиналните стенописи от XIV в., дело на най-талантливия пражки художник по онова време — майстор Теодорик.

Те са само една от многото уникални забележителности на тази огромна и изключително впечатляваща сграда, чиито кули са издържани в архитектурния стил на Стария град на Прага, въпреки че са претърпели неоготическа реставрация в края на XIX в.

Това са само три от най-впечатляващите бохемски замъци. В цяла Чехия има над две хиляди замъка, които на квадратен километър са повече, отколкото, в която и да е друга страна по света.

Новият Берлин

Берлин е бил многократно преобразяван и днес обликът на града отново търпи промени благодарение на големите строителни проекти, но без да губи очарованието си.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАСЕЛЕНИЕ: 3 400 000 души

ВАЛУТА: евро

КЛИМАТ: в Берлин климатът е умереноконтинентален и дори

през лятото рядко става непоносимо горещо. Целогодишно има

валежи, а през зимата температурите може да се задържат под

нулата за доста дълги периоди.

КАКВО ДА НОСИТЕ: книгата на Кристофър Ишъруд

„Берлински дневник“, за да усетите атмосферата от миналото на града.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: през лятото времето

е топло, макар че тогава е и най-влажният период в годината.

НАЙ-БЛИЗКО ЛЕТИЩЕ: международното летище на Берлин се

намира в северното предградие Тегел, на около 8 км северозападно от

центъра на града, с лесен достъп до Берлин.

НАСТАНЯВАНЕ: броят на туристите бързо нараства, но и новите

хотели се множат, така че са възможни разнообразни варианти.

Берлин има много лица, като неведнъж е променял облика си в хода на историята. Берлин на въображението вероятно за повечето хора представлява декадентският Берлин от 30-те години на XX в., най-ярко обрисуван в книгата „Сбогом, Берлин“ и филма „Кабаре“. Политическият Берлин е градът, който визира президентът на САЩ Джон Ф. Кенеди на 26 юни 1963 г., когато прави едно от онези изявления, запомнящи се още повече заради простотата си: Ich bin ein Berliner („Аз съм берлинчанин“). Това е било обръщение към разделения Берлин, града на Берлинската стена. Въпреки че сега германската столица е обединена отново и е най-големият град в страната, тя все още има много лица.

Докато повечето градове имат център, който е обичайно място за разходка на туристите, в Берлин съществуват няколко района, всеки със своите характерни особености. Сякаш няколко града с различно минало и различни архитектурни стилове са се слели и вие преминавате от единия в другия.

Потсдамският площад

Потсдамският площад символизира промените в Берлин през последните години, като е превърнат от прочуто средище на кабарета пример за удивителна съвременна архитектура.

Ако има място, което показва как новият Берлин израства върху останките от стария Берлин, това е Потсдамският площад. Именно там са се намирали много от прочутите предвоенни кабарета на града. По време на Втората световна война (1939–1945 г.) площадът е бил напълно унищожен от бомбардировките. Занемарен и изоставен по време на Студената Война, той пустеел, нежелан и необичан, в ничията земя, разделяща Източен от Западен Берлин. В онзи период наблизо се е издигала Берлинската стена и Потсдамският площад е бил осветяван не от ярките прожектори на кабаретата, а от лампите на Стената, които имали за цел да обезкуражат всеки жител на източната част, решил да избяга към западната.

Берлинската стена е била издигната през 1961 г. и съборена през 1989 г. за голяма радост на хората, които видели града си отново обединен.

Въпреки че Стената е разрушена през 1989 г., минават още десет години, преди Потсдамският площад да бъде почистен от последните отломки. В годините след официалното му откриване през 1998 г. там се осъществява забележителна трансформация, в която се инвестират над 5 милиарда долара, и като резултат се създава напълно нов Потсдамски площад. Там, където някога е имало кабарета, сега има кина, площад, петзвездни хотели, огромен модерен търговски център, бизнес сгради — нов живот за новия Берлин и новата Германия.

Берлин.

Телевизионната кула, Фернзетурм (2), е била построена в края на 60-те години на миналия век и е била предвестник на наближаващите промени.

Бранденбургската врата (4) датира от края на XVIII в. и е единствената съхранила се градска порта на Берлин.

Построена през XIX в., Колоната на победата (3) може да бъде изкачена почти до върха, откъдето се открива удивителна гледка към града.

Даймлер Сити

Архитектите Ренцо Пиано и Ричард Роджърс, които са проектирали забележителния център „Жорж Помпиду“ в Париж, създават новата градска част на Берлин. Те имали задачата да трансформират деветнадесет сгради. Централният офис на „Даймлер-Крайслер“ — „Даймлер Сити“, подражава на „обърнатата отвътре навън“ архитектура на центъра „Помпиду“ — зеленовърхата вентилационна шахта на тунела под парка Тиргартен се издига нагоре и се вижда от всяка част на града.

След дръзкия комплекс „Даймлер Сити“ е построен още по-екстравагантният „Сони Център“. Тази огромна конструкция от стомана и стъкло се отличава с уникалния си куполовиден покрив и шестте етажа апартаменти, разположени между двата основни корпуса офиси. Архитектурата й внушава идеята, че бъдещето се случва сега.

Вътре в „Сони Център“ се намира филмовият музей и от 2000-ата година тук се провежда престижният Берлински филмов фестивал (Берлинале), привличайки вниманието на света към тази прекрасна част от новото лице на града.

Райхстаг

Райхстагът е най-авторитетната политическа сграда в Берлин, както и мястото, където се е състояла церемонията по обединението на 3 октомври 1990 г.

Една от най-известните сгради на Берлин, Райхстагът също е пренесен в XXI в. Райхстагът е построен през 1894 г. и е бил седалище на парламента на Германия по времето, когато изток и запад са били само географски понятия. Парламентът се помещавал в тази сграда до 1933 г., когато пожар унищожил главната зала, и оттогава не секват съмненията за истинските причини за пожара — някои обвиняват самото нацистко правителство с няколко възможни мотива, между които и този, че пожарът е използван като претекст за въвеждане на репресивните закони на правителството.

Чак през 1999 г. германският парламент, наричан Бундестаг, се връща в сградата на Райхстага. Проектът за реконструкцията е дело на високоуважавания британски архитект сър Норман Фостър, сред чиито известни творения се нареждат новото международно летище на Хонконг, летище Станстед до Лондон и новият стадион „Уембли“ в Лондон. Фостър добавя към високата 23 м сграда голям стъклен купол, до който се стига, като се обиколи една кула с 360 огледала, с които едновременно се постига визуален ефект и имат практична страна, тъй като отразяват слънчевата светлина към залата отдолу. От купола се разкрива 360-градусова гледка към Берлин, както и към правителствената зала долу. Конструкцията напълно съвпада със стила на променящия се град.

Замъците по река Рейн

Покрай течението на река Рейн, по-точно в района на Рейнското дефиле, има повече средновековни замъци от всяка друга речна долина в света. Напълно заслужено тази област е включена в Списъка на световното културно наследство.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

ВАЛУТА: евро

КЛИМАТ: покрай Рейн климатът е приятен, с меки зими

и топли лета, но не прекалено горещи. Валежите са умерени и

са разпределени доста равномерно през цялата година.

Летните дневни температури са средно около 20°С, а през

най-студените месеци — декември и януари,

температурите са около нулата.

КАКВО ДА НОСИТЕ: чадър за всеки случай.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:

от пролетта до есента. Дори през зимата в ясно време пейзажът

не е по-малко живописен.

НАЙ-БЛИЗКО ЛЕТИЩЕ: Кьолн

НАСТАНЯВАНЕ: множество варианти покрай реката — от луксозни

хотели до уютни странноприемници и къщи за гости.

Рейн е една от големите реки в света, с дължина около 1230 км от извора си високо в Швейцарските Алпи до Северно море при Ротердам, Нидерландия. Въпреки че по реката има множество красиви участъци, един от тях по-специално е избран от ЮНЕСКО и включен в Списъка на световното наследство. Това е дългият 65 км участък от долината на Горен Среден Рейн, по чиито брегове се редят лозя, исторически градове и средновековни замъци.

Приблизително от Бинген до Кобленц реката е най-тясна, бреговете са най-стръмни и почти през километър пред погледа изниква нов замък. Именно този участък наричат „Романтичния Рейн“ и в топли и слънчеви дни, когато небето е синьо, реката блести, обградена от тучна зеленина, и замъците се извисяват в пълното си величие, никой не може да оспори това название. За този район съществува следното описание: „65-километровият участък от долината на Среден Рейн с всичките замъци, стари градчета и лозя илюстрира нагледно дългата история на връзката между човека и драматичния и разнообразен природен пейзаж. Той е неразривно свързан с историческите събития и легендите, тъй като векове наред е оказвал огромно влияние върху писатели, художници и композитори“.

Замъкът Пфалц е разположен върху скала и някога там са вземали такса за преминаване, като през Рейн била опъвана верига, за да не преминават безплатно плавателните съдове.

Не е известно кога е бил построен замъкът Щалек, но е бил обитаван до края на XII в., а днес е превърнат в хостел.

Скалата Лорелай

Хайнрих Хайне (1797–1856 г.) е от писателите, повлияни от драматичната красота на тази част от реката. Той е типичен представител на движението на романтизма през XIX в., чиито представители открили вдъхновение в Рейн по същия начин, както британските романтични поети били инспирирани от английската Езерна област. Към прочутото стихотворение на Хайне „Лорелай“, в което се възпява скалата Лорелай, е композирана музика, което било обичайна практика по онова време.

Скалата Лорелай се намира близо до градчето Санкт Гоарсхаузен в участъка на Рейнското дефиле. Скалата се извисява 120 м над водата при точката, където Рейн е най-тясна и течението е най-буйно. Ето защо корабите засядали в този участък, но злополуките често се приписвали на съблазнителните песни на речните русалки. Според легендата рейнските русалки, подобно на гръцките сирени, подмамвали моряците към гибел и вдъхновили Вагнер да ги включи в оперния си цикъл „Пръстенът на Нибелунгите“.

Река Рейн се извива грациозно през Рейнското дефиле близо до Санкт Гоарсхаузен, вдясно на снимката е скалата Лорелай.

Замъците

Тази отсечка от р. Рейн е такова необикновено място по-скоро заради многобройните живописни замъци, отколкото заради скалите и легендите за русалки. Твърди се, че средновековните замъци са разположени през около 1,6 км и че тук те са повече, отколкото покрай всяка друга река в света — включително и Лоара във Франция, която е прочута с многобройните си замъци.

Замъците може да изглеждат романтични и привлекателни днес, но причината за съществуването им е съвсем различна. Те са били построени от местни феодални владетели, които искали да контролират своята част от този оживен търговски път. Те издигнали замъци и наели хора, за да контролират преминаващия през тесния участък трафик. Работниците спирали корабите, които не си плащали таксите, така че плаването по тази водна ивица отнемало немалко време и средства. Днес замъците могат да са също толкова доходоносни, защото са много популярна туристическа атракция, но поне таксите сега не са принудителни.

Игра на котка и мишка

Можем да си представим колко е бил различен животът в дните, когато са били построени замъците, от историята на два от тях, разположени един до друг близо до скалата Лорелай. Сега те са по-известни с прозвищата си: замъците Кац (Котка) и Маус (Мишка). Замъкът Кац бил завършен в края на XIV в. и една от целите му била да следи зорко съседа си — замъка Маус, построен горе-долу по същото време. Оттам идват прякорите им Котка и Мишка.

На юг от това място се намира замъкът Шьонбург, превърнат днес в луксозен хотел. За него се споменава за пръв път още през X в., през 1689 г. бил разрушен от френски войници, а в края на XIX в. е реставриран. Замъкът Щалек също бил разрушен от французите, но е построен отново и днес е превърнат в стилен хостел. Замъкът Брьомзербург в Рюдесхайм бил построен през 1000-ата година и все още е запазен, като днес в него се помещава музей, посветен на виното и местната история. Можем да заключим, че понятието Романтичният Рейн е събирателно за основните забележителности на областта — замъци, лозя и многовековна история.

Германия.

Замъкът Шьонбург (5) е бил от тези, които са имали право да събират такси от преминаващия речен трафик.

Замъкът Маус (3), за разлика от съседа си Кац, никога не е бил завладяван, но е бил изоставен, а впоследствие — реставриран.

Замъкът Кац е разположен близо до скалата Лорелай (3) на един хребет над реката, което осигурява великолепна гледка и добра защита.

Градчета като Лорх (4), с енорийската църква от XIII в., допълват природната красота на рейнския пейзаж.

Река с различни имена

Рейн.

В Германия наричат реката Райн, но когато пресече границата с Нидерландия, името й се произнася Рейн. Когато тече през Франция, я наричат Рин. А в Швейцария произношението на името зависи от това дали се употребява във френско — или немскоговорещата област на страната.

Буда и Пеща: двете страни на един град

Някога скрита зад желязната завеса, Будапеща сега процъфтява и се откроява, като един от най-красивите градове в Европа.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАСЕЛЕНИЕ: 1 700 000 души

ВАЛУТА: форинт

КЛИМАТ: поради умерения климат в Будапеща летата са

топли, но не твърде горещи, а зимите са мразовити. Валежите

от дъжд са сравнително обичайно явление през цялата година.

КАКВО ДА НОСИТЕ: топло и непромокаемо облекло, разговорник.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: в периода юли-септември

има най-добри шансове за ясно и слънчево време и тогава можете да

видите сградите в пълния им блясък.

НАЙ-БЛИЗКО ЛЕТИЩЕ: международното летище на Будапеща

„Ференц Лист“ (Ферихед) се намира на около 16 км югоизточно от

центъра и до града може да се стигне с автобус и такси.

НАСТАНЯВАНЕ: в Будапеща се отварят нови бутикови хотели заради

увеличаващия се брой туристи от цял свят, но все още има недостиг

на места за отсядане в града, затова направете резервация предварително.

Париж е разположен на левия и на десния бряг на Сена, лондончани са или от северната, или от южната страна на реката, Босфорът разделя европейската и азиатската част на Истанбул, а столицата на Унгария се състои от Буда и Пеща. Всъщност преди 1873 г. е имало три града, които били обединени в един, първоначално наречен Пеща-Буда. Освен Буда и Пеща, съществувала и Обуда (Стара Буда), и трите се съединили, за да се основе градът, който много хора смятат за един от най-красивите в Европа.

Четири обекта в Будапеща са включени в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО: бреговете на Дунав, районът около замъка Буда, булевард „Андраши“ и будапещенското метро „Милениум“. То датира от 1896 г. и било първото метро на Стария континент и второто в света след Лондон. Тази метросистема била много натоварена, влаковете минавали през две минути и единствената линия превозвала 35 000 пътници на ден.

Замъкът Вайдахуняд в Градския парк първоначално бил построен от дърво и картон за изложение през 1896 г., но толкова го харесали, че бил съборен и издигнат наново от солидни материали.

Булевард Андраши

Дори когато пътувате с подземния транспорт в Будапеща, вие се намирате на място от културна значимост за целия свят. Когато видите останалите забележителности, разбирате защо толкова голяма част от града е избрана от ЮНЕСКО за специална защита. Една от причините за построяването на метрото била, че жителите се обявили против надземния транспорт, особено по централната улица „Андраши“, за да бъде запазена класическата й красота. Но все пак се налагало да има някакво средство, с което хората да отидат до Градския парк на Будапеща, където да се наслаждават на пищните празненства. Тъй като булевард „Андраши“ също бил завършен през 1870 г. за по-бърз достъп до парка, транспортната система трябвало да бъде изградена под земята.

Покрай „Андраши“ се редят дървета и елегантни сгради. Със спиращата си дъха красота той може да съперничи на всички улици по света, дори на тези в Париж. Тъкмо Париж вдъхновил унгарския граф Дюла Андраши, който живял известно време там и бил впечатлен от „Шан-з-Елизе“ и другите широки парижки булеварди. Когато се върнал в Унгария, той сметнал, че Будапеща се нуждае от нещо подобно. Според мнозина „Андраши“ дори надминава улиците, от които графът е почерпил идеята си.

Император Франц Йосиф финансирал строежа на сградата на пищната Държавна опера в края на XIX в. с над 7 кг злато, използвано за украса на залата. Днес тук все още се изнасят представления.

Унгарската държавна опера била построена на булевард „Андраши“ през 1884 г. и зад внушителната й фасада се крие фантастичен, зашеметяващ, бляскав интериор, който си заслужава да разгледате с екскурзовод, ако не успеете да си купите билети за представление. Срещу Операта се намира друга великолепна сграда — дворецът Дрешлер, доскоро Институт по балет.

Замъкът Буда

През Вековете внушителният замък Буда е устоял на обсади, изоставяне, пожари и бомбардировки, доказвайки, че заслужава да е знаковата сграда на Будапеща.

Великолепните сгради са навсякъде в Будапеща и може да ги видите на почти всеки ъгъл. Никоя от тях обаче не може да се сравни със замъка Буда. Щом го зърнете за първи път, най-вероятно ще спрете, гледайки го в захлас и чудейки се дали е реален. Той е колосален. Донякъде е показател за богатството и могъществото на унгарските крале и принцове, които са го построили, живели в него, разширявали го, а по-късно го реконструирали изцяло.

Крепостният хълм бил избран за място на кралската резиденция през 1245 г., когато там бил построен първият замък. Някои части от настоящата сграда са запазени от XIV в., когато в Буда били поканени италиански майстори, за да помогнат в построяването на ренесансов град, който да съперничи на — или дори да надминава — Флоренция и Венеция. За съжаление, грандиозното им творение било оставено да западне, когато Буда била завладяна от Османската империя, въпреки че тези, които унищожили сградата напълно по време на обсадата през 1686 г., били християни.

През 1715 г. разчистили руините и на мястото издигнали по-малък дворец, като някои части от оригиналната сграда били запазени. За зла участ, новият дворец бил опожарен отново през 1849 г. и реставриран за пореден път между 1850 и 1856 г.

В историята на замъка има още преломни моменти, но той продължава да съществува и до днес. В края на XIX в. бил поръчан много по-голям дворец, чието построяване отнело четиридесет години. Но и той бил унищожен по време на бомбардировки над Будапеща през 1944–45 г., в разгара на Втората световна война. Строителите трябвало да изградят двореца за пореден път, но през 50-те години на миналия век новият комунистически режим унищожил двореца като символ на кралска репресия. През 60-те години той бил възобновен, но според скорошни заключения събитията от онези години са нанесли върху сградата тежки щети и някои части се налага да бъдат реконструирани.

Междувременно река Дунав кротко тече в подножието на двореца, а извивката, която прави на това място, допринася за славата на Будапеща като един от най-красивите градове в Европа.

Буда и Пеща.

Площадът на героите (4) бил построен през 1896 г. пред Градския парк.

Тази фигура на фасадата на Операта (2) е само една от многото статуи, между които и 16 на най-великите композитори в света.

Унгарският национален театър (7) е архитектурно творение от XXI в., което краси градския пейзаж на Будапеща.

Бреговете на р. Дунав е трябвало да бъдат укрепени, за да издържат тежестта на сградата на Унгарския парламент (5), когато започнало изграждането й през 1880 г.

Верижният мост Сечени (6) свързва Буда и Пеща и бил първият постоянен мост, който минавал над р. Дунав.

Беловежката гора в Полша

Кой пътешественик не би се развълнувал при мисълта да посети вековна гора, където все още бродят европейски бизони, вълци и глигани?

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

ВАЛУТА: полска злота

КЛИМАТ: зората се отличава с умереноконтинентален

хладен климат, което означава топли лета, но много студени зими.

Снежната покривка се задържа за около три месеца, средната

температура през януари е -5°С. През лятото средните температури

са около 18°С, но има много приятни, сравнително сухи и топли дни.

Повечето валежи са от сняг.

КАКВО ДА НОСИТЕ: репелент против насекоми, бинокъл,

добро ръководство за дивата природа, разговорник.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: пролетта и есента

са подходящо време с висока активност на птиците, лятото е красиво

и дори през зимата паркът очарова с величествена красота и слаба

активност на дивия живот.

НАЙ-БЛИЗКО ЛЕТИЩЕ: Варшава се намира на около 193 км

югозападно от гората.

НАСТАНЯВАНЕ: в село Бяловежа има богат избор от хостели

и къщи за гости до четири луксозни хотела, но паркът е популярна

дестинация, така че направете предварителна резервация. Също така

има стаи за гости в ловната хижа и в един хотел в рамките на

националния парк, който се стопанисва от властите, отговарящи за парка.

Беловежката гора (Пушча Бяловеска), която включва един от първите национални паркове в Европа, е на около десет хиляди години. Някога тази гора е заемала обширна площ от Северноевропейската равнина — от Пиренеите до планината Урал, и е била населена със стада бизони, елени, лосове, лисици, бобри, диви коне, орли и сови. Тя приличала на горите, описвани в приказките, в които обикновено се появява дървосекач, въпреки че именно сечта на дървета за гориво и строеж на къщи, катедрали и замъци е причина за изчезването на горите. Но тук, на границата на Полша с Беларус, се е запазила последната част от Беловежката гора.

В някои части на Национален парк Бяловежа са направени пътеки, където посетителите могат да се информират за дърветата и дивия живот.

На границата

На границата неминуемо се запитвате какво сме направили за гората и за начина ни на живот. Беловежката гора е от типа места, които ви подтикват да си задавате сериозни въпроси и да се опитате да разберете какво искате от живота. Границата представлява грозен участък от разорана земя и огради от бодлива тел. Макар да не е изненада, че хора не могат да преминават от едната държава в другата — дори и с паспорт, — ограниченията важат също и за животните. Оправдание за тази наредба е да се предотврати генетичното смесване на малкото на брои европейски бизони (триста в цялата гора), но оградите пречат и на други големи животни да се движат свободно, въпреки че те не разбират от изкуствени граници, а просто отиват там, където ги заведат инстинктите им.

История и факти

Гората заема площ от около 1598 кв. км. Най-старите части датират около 8000 г. пр.Хр. и гората дължи оцеляването си отчасти на факта, че някога е била ловен район само за кралете. Първият документ, в които й се дава статут на защитена територия, е от 1538 г., когато полският крал Зигмунт I Стари въвел смъртното наказание за бракониерство на бизони в гората. В наши дни гората е била обявена за национален резерват през 1921 г. Европейският бизон (зубър) е бил почти изчезнал, но посредством подвидови кръстоски през 1929 г. възникват нови популации, а през 1932 г. е създаден националният парк. Той представлява само една малка централна област, около 10% от обширната гора, но кампанията за превръщането на цялата гора в защитен резерват продължава, за да се предотврати сечта, която възпрепятства оцеляването на тази изключителна по рода си многовековна гора.

Европейски бизон

В света днес има останали само два вида бизони — американският бизон и европейският бизон, като и двата са най-едрите бозайници на сушата на съответните континенти. Първият вид се счита за защитен и макар да съществуват приемлив брой представители, без защита те не биха оцелели. Европейският бизон официално е обявен за застрашен вид, от което произтича особената важност на обитаващите този национален парк 300 индивида.

Национален парк Бяловежа е идеално местообитание за бизона, който се храни с трева, листа, кората на дърветата, лишеи и мъхове.

Ситуацията преди около две хиляди години е била коренно различна, когато зубрите били често срещани из по-голямата част на Европейския континент. Те населявали обширна област от Испания до Скандинавия и от Сибир дори до остров Великобритания. Тези животни са едри, теглото им стига до 907 кг, и никое животно, като изключим от време на време някоя глутница вълци, не ги е преследвало и убивало, освен хората. До XIV в. те изчезват в Западна Европа, а последният див зубър в Полша е убит — от ловец — през 1919 г. До 1927 г. са напълно изчезнали в дивата природа, като остават едва петдесетина в зоопарковете. Някои от тези потомци на зубрите са били заселени отново в дивата природа в няколко защитени области, най-значимата, от които е Беловежката гора.

Някога по-голямата част от Европа изглеждала като Национален парк Бяловежа, въпреки че дърветата, които се намират извън защитената зона, все още се секат за търговски цели.

Гората

Въпреки че бизоните привличат много посетители в националния парк (който е посещаван от около сто хиляди туристи на година), самата гора е голяма природна атракция. Има пътеки, които ви отвеждат до най-важните дървета, на някои от които са били дадени гръмки имена, например Императорът на Юга, Цар Дъб и Пазителят на Звежинец. Някои от тях са толкова огромни и стари, че изпитвате страхопочитание пред достолепната им възраст и гигантските им размери, сякаш се срещате с великан столетник.

Дъбът Ягело е един от най-прочутите в цялата гора, тъй като се твърди, че под него си е почивал полският крал Владислав II Ягело, преди да се отправи за битката при Грунвалд през 1410 г. Това обаче е само легенда, тъй като, когато дървото било повалено от буря през 1974 г., установили, че е на не повече от 450 години. Голямо Мамамуши се нарича дъбът с най-голяма обиколка на ствола — 6,9 м — в гората и все още е жив.

Тези вековни дървета са виждали хора и животни, принцове и селяни да идват и да си отиват, а те продължават съществуването си. Остава да се надяваме, че гората ще се съхрани завинаги, самовъзстановявайки се година след година, като жив спомен за отминали времена.

Полша.

Заради силно намалелия им брой европейските бизони са по-уязвими за смъртоносни болести като шапа.

Беловежката гора (1) изглежда като точното място, където можете да срещнете диви зверове от рода на глигани и бизони.

Въпреки че беловежките дъбове са най-удивителните, най-старите и най-големите дървета в гората, има и много други видове, например тази извита бреза.

Архитектурата на Санкт Петербург

Макар че го наричат Париж на Изтока и Венеция на Севера, Санкт Петербург в Русия притежава собствен чар и красота, както и един от най-големите художествени музеи в света.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАСЕЛЕНИЕ: 4 700 000 души

ВАЛУТА: руска рубла

КЛИМАТ: средната годишна температура в Санкт Петербург е

едва 4°С и е толкова ниска заради големите студове в средата на

зимата и факта, че летата са хладни заради ветровете от

Балтийско море. Средната температура през януари-февруари

е -10°С, а през юли, най-горещия месец, тя е 22° С. Валежите са

слаби, но мести през цялата година, като юли и август са най-влажните

месеци, а от февруари до май — най-сухите. През зимата очаквайте

дълги периоди със сняг, а влажността целогодишно е по-висока от средната.

КАКВО ДА НОСИТЕ: дъждобран по всяко време на годината и топло

облекло през зимата. Обличайте се на пластове, защото в сградите

може да е задушно.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:

през зимата е много красиво, ако сте подготвени за времето,

но обикновено най-сигурно е да заложите на лятото.

НАЙ-БЛИЗКО ЛЕТИЩЕ: летището на Санкт Петербург — Пулково,

е на 16 км южно от центъра на града.

НАСТАНЯВАНЕ: преди традиционно най-добрият вариант са

били 5-звездните хотели, които невинаги са отговаряли на

западните стандарти. Вече има значително подобрение, а се

наблюдава нарастващ брой хотели с по-поносими цени,

макар че най-евтините е добре да се проверят предварително.

Ако отивате през лятото, най-разумно е да имате предварителна резервация.

Основан през 1703 г. и наричащ се в миналото Петроград и Ленинград, вторият по големина град в Русия разцъфтява, след като промени отново името си на Санкт Петербург след референдум през 1991 г. Той все още не може да стигне икономическия растеж на съперника си — столицата Москва, която се намира на около 644 км на югоизток, но по отношение на стила никога не е оставал назад.

През 1990 г. ЮНЕСКО включва историческия център на Санкт Петербург и свързаните с него групи монументи в Списъка на световното културно наследство. Това признание потвърждава значимостта — и изключителната красота — на неговата барокова и неокласическа архитектура, пример, за която са най-вече сгради като Зимния дворец, Мраморния дворец, Адмиралтейството и Ермитажа.

Основите на града и стила му били положени през 1703 г., когато била построена първата сграда в новия вълнуващ град на Петър Велики — Петропавловската крепост. Първото име на града — Питер, произхождало от името на светеца покровител на владетеля — свети Петър, и от името на самия цар. По-късно град Сейнт Питърсбърг във Флорида бил кръстен на руския оригинал. По нареждане на Петър I започнало изграждането на мрежа от канали, над които днес има повече от четиристотин моста, които са част от красотата на Санкт Петербург.

Дворците

Парадното стълбище в Зимния дворец е изградено от бял мрамор през XVIII в. и се издига на височината на сградата.

Зимният дворец — един от най-бележитите символи на града — бил построен между 1754 и 1762 г. за дъщерята на Петър Велики, императрица Елисавета. За съжаление, тя не доживяла завършването му и първият му обитател станала Екатерина Велика. Той се превърнал, както подсказва името му, в зимната резиденция на руските царе и е уникална и удивителна сграда. Погледнат от Дворцовия площад, Зимният дворец представлява изумителна гледка. Той е огромен, притежава цялото великолепие на царска резиденция и наистина се гордее със своите 1945 прозореца и 1057 стаи, много от които сега са отворени за публични посещения. Основните му цветове — пастелнозелено и бяло, го отличават от всяка друга сграда в света, независимо дали ще го видите в ослепителната слънчева светлина в разгара на лятото или в студен снежен зимен ден.

Зимните студове в Санкт Петербург са свирепи, но снегът, който ги придружава, само добавя към очарованието на Зимния дворец.

Зимният дворец сега е част от един от най-големите музеи в света, Ермитажа. Твърди се, че в колекцията му има почти три милиона експоната, от които само малка част може да бъде изложена в даден момент. Пресметнато е, че ако отделите само една минута за разглеждане на всеки експонат, ще са ви нужни 11 години за една пълна обиколка.

Според мнозина колекцията на Ермитажа трябва задължително да се види заради безценните произведения на прочути художници и скулптори. Там се съхраняват произведения на Реноар, Роден, Ван Гог, Гоген, Сезан, Мане, Моне и Матис. Има зали, посветени на творчеството на Рубенс и Рембранд — над 20 от знаковите произведения на Рембранд и 22 картини и 19 скици на Рубенс. Изложени са творби на Каналето, Ван Дайк и Микеланджело и две на Леонардо да Винчи. Тридесет стаи са посветени само на италианското изкуство, а можете да видите и творби на Веласкес, Ел Греко, Мурильо и Гоя.

Това са само някои от имената на знаменитите художници, на чиито творби може да се насладите, преди да стигнете до експонатите на праисторическото изкуство, изящните колекции от Древен Египет, Гърция и Рим и изкуството на Ориента, колекциите от стъклописи, бижутата на Фаберже и разбира се, руските произведения на изкуството. Докато разглеждате Ермитажа, осъзнавате, че изумителният външен изглед е само върхът на айсберга.

Сравнително скромният Летен дворец показва, че не всичко се е строяло в огромни мащаби. Намираща се в Лятната градина, семплата сграда се състои само от четиринадесет стаи, чиито интериор е съхранен почти напълно и така посетителите могат да добият представа за вида им по времето, когато там е живял Петър Велики след построяването на двореца от 1710 до 1712 г. Преди това той е живял в една още по-скромна дървена хижа, която била първата жилищна сграда, издигната в Санкт Петербург през 1703 г., и която днес е превърната в музей.

Адмиралтейството

Руската адмиралтейска колегия била създадена от Петър Велики през 1718 г., за да управлява руската морска флота, която спомагала да се контролира могъщата Руска империя по онова време, и същевременно да надзирава строежа на нови плавателни съдове в корабостроителниците. През 1806 г. започнала работата по сградата на Адмиралтейството. Изящната и величествена сграда е чудесен пример за руския имперски стил и днес там се помещава Военноморската академия. Тя се намира в края на една от главните градски улици — Невски проспект. Тази улица също била построена от Петър Велики, замислена като път от Санкт Петербург чак до Москва, но с развиването на пътната мрежа тя останала в сърцето на града.

Санкт Петербург все още не е изживял възраждането, което се вижда в други източноевропейски градове, например Москва и Прага. Когато това се случи, а то ще стане, Санкт Петербург ще бъде още по-вълнуващ град за посещение.

Санкт Петербург.

Храмът „Възкресение Христово“ (5), наричан още „Катедралата на пролятата кръв“ и храм „Спасител на кръвта“.

Построяването на Исакиевския събор (3) отнело 40 години и в началото на XIX в. това била най-голямата църква в Русия.

В историческия Мариински театър (4), построен през 1860 г., се провеждат първокласни балетни представления.

Готическият параклис „Свети Александър Невски“ се намира в парка Александрия, Петерхоф (2).

В градините на двореца Петерхоф (Петродворец) (2) има много фонтани, сред които и фонтанът „Голямата каскада“ с позлатените статуи.

Дворецът в Петерхоф, който се намира до Санкт Петербург, е бил поръчан от Петър Велики, който е планувал това да бъде най-големият летен дворец, строен някога.

Москва: Червеният площад и още нещо

Москва е сърцето и душата на Майка Русия. В страната все още протичат големи промени, но градът остава един от най-забележителните в света.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАСЕЛЕНИЕ: 10 400 000 души

ВАЛУТА: руска рубла

КЛИМАТ: Москва се отличава с континентален климат

с топли лета и сурови зими. Юли е най-горещият месец

с максимална средна температура 24°С, но през зимата — която

може да започне още през октомври и да продължи шест месеца —

има дълги периоди на минусови температури и свирепи снежни бури.

Падат сравнително малко валежи от дъжд,

КАКВО ДА НОСИТЕ: повече топли дрехи през зимата,

разговорник, добър актуален пътеводител.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: юли и август заради

топлото и ясно време.

НАЙ-БЛИЗКО ЛЕТИЩЕ: международното летище Шереметево

се намира на около 32 км северозападно от центъра на града.

Предвидете достатъчно време за придвижване до и от летището,

тъй като градът се слави с ужасния си трафик.

НАСТАНЯВАНЕ: има няколко добри, надеждни хотела: „Шератон“,

„Радисън“ и „Холидей Ин“, но те са скъпи. По-евтините обикновено

осигуряват минимален комфорт, така че ги проучете внимателно,

преди да резервирате.

Желязната завеса може и да се е вдигнала, но в Москва все още витае усещането, че това минало не си е отишло напълно. Някои от хората са прегърнали ентусиазирано новите свободи и възможности, но други, прекарали голяма част от живота си в подчинение на строгия режим, не са се променили за една вечер. Тъкмо по тази причина Москва предизвиква едновременно удивление и разочарование. Наред с тази Москва на преуспяващите милионери и мафиоти (които често са едни и същи) съществува и Москва на бедните обикновени хора, за които потайността и недоверието към непознатото са начин на живот.

Кремъл

Големият Кремълски дворец — използван от президента за официалните церемонии — е внушаваща респект постройка, чиято фасада гледа към река Москва.

Интересен факт е, че името на седалището на руското правителство — Кремъл, на руски означава „крепост“. През по-голямата част от XX в. „крепостта“ е била недостъпно за повечето хора място, зад чиито стени се е контролирала съдбата на милиони. По онова време неколцина западняци са посещавали Кремъл — и не само заради залостените врати, но и защото в Москва са идвали малко туристи. По-голямата част от Кремъл е открита, тъй като той представлява огромен комплекс от сгради на площ 28 хектара, който днес привлича туристите като магнит.

Кремъл е част от историята на Москва. Много руски градове имат крепости. Тази се намира в столицата, която е и бивша столица на необятния СССР (Съюз на съветските социалистически републики) — империя с площ над 21 000 000 кв. км — два пъти по-голяма от тази на САЩ днес.

Катедрали и църкви

Кремъл първоначално е бил дървена крепост, построена през XII в., а е изградена от камък през 60-те години на XIV в. През 90-те години на XV в. Кремъл е бил обграден с дебели стени от характерни червени тухли, повечето от които са се запазили и до днес, придавайки му внушителен вид. Стените имат обща дължина около 2,5 км и обграждат няколко катедрали, църкви, музеи, площади, резиденции и правителствени офиси. Навсякъде другаде по света биха нарекли това място „Стар град“, но в Москва е запазено името Кремъл.

Благовещенският събор е построен в края на XV в. на мястото на стария придворен храм на великите князе.

Благовещенският събор е завършен през 1489 г., а когато по-късно облицовали покривите и куполите с позлатена мед, започнали да го наричат „златовърхи“. От същия период датира Успенският събор — светъл и просторен храм, чийто интериор контрастира на мрачния и строг вид на повечето църкви и катедрали наоколо. В продължение на 400 години той е бил главният храм на Русия, където коронясвали владетелите и ръкополагали патриарсите. Построеният през 1505 г. Архангелски събор е бил гробница на руските царе двеста години.

Москва.

Имението Кусково (4) от XVIII в. е било лятна резиденция на болярския род Шереметеви, а сега е любимо място за отдих на московчани.

Тайницката кула (5) на Кремъл, построена през 1485 г. с отбранителна цел, пази две тайни: подземен тунел с излаз към реката и кладенец.

В мавзолея (6) положили балсамираното тяло на Владимир Илич Ленин, „бащата на Руската революция“, който починал през 1924 г.

Историческият музей (3) е най-старият музей в града с над един милион експоната, свързани с историята на Москва.

Оръжейната палата

Една от най-големите атракции на Кремъл е Оръжейната палата, чието име звучи военно, но всъщност представлява един от най-хубавите музеи в цяла Русия, който съдържа не само оръжия. Настоящата сграда датира от XIX в., когато е била отворена като музей, и е построена на мястото, където винаги са били пазени съкровищата на руските царски династии. Сред експонатите са сватбената рокля на Екатерина Велика, трон от злато и тюркоази, подарен през XVI в. на руския регент Борис Годунов от шаха на Персия, както и гравираният трон от слонова кост на Иван Грозни. Тук е изложена и безценната колекция от яйца на Фаберже; които царят и царицата са си подарявали на всеки Великден. Цар Александър III е поръчал на Карл Фаберже първото яйце — символ на абсолютен лукс, като подарък за съпругата си през 1885 г. Кремъл може да изглежда неприветливо място отвън, но вътре се спотайват безброй съкровища.

Червеният площад

Извън стените на Кремъл ситуацията била съвсем различна и това станало причина за избухването на Руската революция. Историята била подобна на тази във Франция — гладуващ народ, чиито управници живеели в нечуван разкош. Първоначално Червеният площад представлявал бедняшки квартал извън стените на Кремъл, където се подвизавали просяци, пияници, престъпници и проститутки. Площадът бил разчистен в края на XV в., но останал сцена на силни брожения и демонстрации, както и място за публични екзекуции.

Характерните куполи на катедралата „Свети Василий Блажени“ (Покровски събор) на Червения площад са най-познатият изглед от Москва, макар че официалното име на храма е „Покров на Пресвета Богородица над рова“, тъй като преди тук е имало ров покрай Кремъл.

Катедралата „Свети Василий Блажени“ е завършена през 1561 г. и за 450 години се е превърнала в най-разпознаваемия символ на Москва, подобно на Биг Бен в Лондон или Айфеловата кула в Париж. Интериорът на катедралата е толкова невероятен, колкото и фасадата — с висок таван, странни проходи и стълбища, свързващи деветте църкви, съставящи сградата.

Ако разполагате само с ден-два в Москва, трябва да видите поне тези две удивителни забележителности на града: Кремъл и Червения площад. Само ще се докоснете до повърхността на този вълнуващ град, но гарантирано ще искате да го посетите отново.

Яйцата на Фаберже

Яйце на Фаберже.

Изработени са само шестдесет и девет яйца Фаберже, от които са оцелели шестдесет и едно. Повечето се пазят в музеи, като Оръжейната палата притежава най-голямата колекция. Първото яйце било изработено от бял емайл и злато и се отваряло като руска матрьошка, разкривайки жълтък от чисто злато. Жълтъкът съдържал във вътрешността си златна кокошка, която на свои ред се отваряла и в нея имало миниатюрна златна корона с рубин.

Татрите в Словакия

Наричат Татрите Алпите на Източна Европа — с въздействащите си пейзажи и дивата си красота те са притегателно място за туристи и скиори.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

ВАЛУТА: евро

КЛИМАТ: климатът като цяло е мек, с много сняг през

зимата и температури около нулата, макар че по високите

върхове те се задържат под нулата над половин година.

През лятото често е горещо, с температури около и над 30°С.

Дъжд може да вали по всяко време и понякога се разразяват

бури, които са характерни за всеки планински регион.

КАКВО ДА НОСИТЕ: слънцезащитен крем, туристически

обувки, словашки разговорник, дъждобран, хубава раница,

бинокъл, мобилен телефон и бутилка вода.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:

освен ако не искате да карате ски, най-добре отидете през

лятото, макар че през пролетта и есента гледките също са

много красиви. Някои от туристическите пътеки са затворени

от 1 ноември до 15 юни — както по съображения за сигурност,

така и за защита на околната среда.

НАЙ-БЛИЗКО ЛЕТИЩЕ: летище Попрад Татри

НАСТАНЯВАНЕ: Стари Смоковец е една от най-популярните

изходни точки за изследване на планината и разполага с хотели

и къщи за гости, но предварителната резервация е препоръчителна.

Гледка към Високите Татри от Татранска Ломница градче в подножието на връх Ломницки щит, популярен курорт за зимен и летен туризъм.

Татрите образуват естествена граница между Полша на север и Словакия на юг, но вероятно защото Словакия е по-малко познатата страна, тъкмо там в планината витае усещането за приказност и мистерия. В Полша известният град Краков е входът към планината и към оживените курорти като Закопане, но Словакия е по-нова държава, чието съществуване започва едва през 1992 г., когато Чехословакия се раздели на две държави.

Татранският национален парк в Словакия е много по-стар от самата Словакия. Създаден на 1 януари 1949 г., той покрива площ от 738 кв. км и на територията му се намира най-високият връх в Словакия — Герлаховски щит. Със своите 2655 м той е също така и най-високият връх в Карпатите, от които Татрите са част. Друг връх в Татрите — Криван (2495 м), е станал символ на страната, а на словашкия герб и националния флаг са изобразени трите части на Татрите — Фатра, Tampa и Матра. Последната всъщност се намира на територията на днешна Унгария, но символът е бил използван да обозначи района, населяван от словаци поне от XIV в. Следователно за словаците Татрите са много повече от красива област, те имат символично значение, формирайки част от идентичността им. Тъкмо това уважение към планината и притегателната й сила прави областта специална и за туристите.

В подножието на Високите Татри са сгушени множество живописни селца.

Туризъм и колоездене

Въпреки че планината предлага възможности за ски през зимата и предизвикателства за катерачи и парапланеристи, именно пешеходният туризъм привлича много хора в района на националния парк. В парка са изградени над 604 км маркирани туристически пътеки и шестнадесет велосипедни пътеки, които се следват лесно по цветните маркировки. Снабдете се с карта, преди да тръгнете, и няма как да се загубите. Докато вървите по пътеките, както и на всеки важен кръстопът, ще откривате табели, които показват накъде продължава маршрутът, обозначен в съответния цвят. Също така се посочва и разстоянието, както и времето, за което се стига до следващия по-голям кръстопът.

Удоволствието от разходката из Татрите се дължи и на лесния достъп. Ако останете в някой от малките градове в по-ниската част, какъвто е популярният Стари Смоковец, може да излезете от града и след няколко минути да се озовете сред притихналите гори. Тези по-ниски области приличат на сцени от приказките — понякога там се стеле утринна мъгла и човек чува собственото си дишане, птича песен или случайно изпукване на някоя съчка, което да подскаже, че не сте сами.

Попрад, десетият по големина град в Словакия, се вижда в далечината в заснежената равнина в подножието на Татрите.

Див живот

Трябва да внимавате, когато бродите из Татрите — дори и да сте близо до оживени градове. Планината е местообитание на европейската кафява мечка и докато на други места шансът да видите такава може да е едно към милион, в Татрите вероятността е малко по-голяма. Ще усетите духа на миналите времена, когато хората са ходели в гората, за да търсят храна и дърва за огрев, и е трябвало да се съобразяват с горските обитатели. Днес бъдете нащрек за мечки, а ако имате притеснения, е по-добре да вземете поне още един човек със себе си. Тези животни обикновено се плашат повече от вас, отколкото вие от тях, и единствено представляват опасност, ако мечката е с малките си.

В горите и по планинските склонове се срещат още много други птици и животни. Много по-вероятно е да срещнете алпийски мармот, отколкото кафява мечка, а и татранската дива коза, макар и застрашен вид, все още може да се види. Също така често се чува характерното чукане на кълвачите, строящи гнездо или дълбаещи за насекоми под кората на дърветата.

Словакия.

Когато се насъберат буреносни облаци, туристите трябва да се погрижат за безопасността си в тези диви планини, където смъртните инциденти не са непознато явление.

Кафявата мечка е най-големият хищник, който може да срещнете в района.

В Татрите през пролетта и лятото белотата на зимата дава път на пъстрота от цветове.

Стари Смоковец

Стари Смокоец е един от най-известните градове, откъдето да тръгнете на поход в Татрите. Това е очарователно местенце с туристически пътеки, които започват директно от града. Там ще намерите добри места за настаняване в алпийски стил и приятни барове и ресторанти. Освен това има железопътна връзка с Попрад, където се намира най-близкото летище, и с други градове и села в подножието на планината. В Стари Смоковец се събуждате и вдишвайки чистия свеж въздух, нямате търпение да навлезете в тези гори и да поскитате из планината.