Людмил Стоянов
Мехмед Синап (2) (Историята на един бунт)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
3,7 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2020 г.)
Корекция, форматиране и разпознаване
Regi (2020 г.)

Издание:

Автор: Людмил Стоянов

Заглавие: Мехмед Синап

Издание: четвърто

Издател: Военно издателство

Град на издателя: София

Година на издаване: 1979

Тип: повест

Националност: българска

Печатница: Печатница на Военното издателство

Редактор: Николай Павлов

Художествен редактор: Гичо Гичев

Технически редактор: Елисавета Зорова

Художник: Петър Рашков; Кънчо Кънев

Коректор: Маргарита Бешкова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1701

История

  1. — Добавяне

Втора глава
Метекса Марчовски

Друго нещо е къщата на Метекса Марчовски, най-богатия кехая, на границата на Чеч, в Чепеларската нахия, къща — сарай, на три ката, цяла варосана. Макар че Метекса е гяурин, а правоверните не позволяват на гяурин да дига дом като палат, той е доверен човек на властта и това решава работата.

Това е, което прави Метекса силен пред раята и низкопоклонен пред големците.

И каква къща! От сайванта стълбището води за първия, втория и третия кат, като спира на всеки чардак и продължава по-нагоре. С какви надежди и мерак беше строена тя! Тогава стрина Чона, стопанката на Метекса, още царуваше. За нея той издигна този дом, да завъди челяд същи кошер, деца, дъщери, снахи и внуци, каквито бяха другите кехаи. Та защо му са тия чарди от овце, кози и говеда, тия коне и мулета, които всяка година се умножаваха и вече им ставаха тесни дамове и къшли? Но дойде бедата нечакано — разболя се стрина Чона, залиня от люта болест, легна в постеля и вече не стана.

Остана на Метекса само малката Гюла — остана й ахренското име, както у ахренете имаше име Трендафилка. И все още някои се тачеха като роднини — палеха свещи и приливаха и на българското, и на ахренското гробище. Горе-долу един дълъг човешки живот беше минал от времето, когато оттук премина пашата и заповяда да се чете коранът на християните, та ако искат да спасят живота си — да станат правоверни чеда и любимци на падишаха.

Но каква къщовница! Още дете, дето се вика, а как се разпорежда с мливари, овчари, жетвари, на всички да е добре, всички да са доволни!

Метекса се гордее с щерка си, но я пази от чуждо око като същи турчин. Тя расте като стройна ела и лицето й свети с чистия блясък на пролетен ручей.

Гордее се още Метекса с богат имот — няколко стада овце, мулета, коне и волове, ниви и ливади, тепавици и воденици, аргати и домашна прислуга — пълен двор с работници, които цял ден шетат и шетат.

Метекса малко говори. Само това, което стяга работата, което дава пари. Затуй хората се боят от него и гледат да не го срещнат. Той знае кой какво работи и всякого пита — доде сме стигнали?

Той е петдесетгодишен, но изглежда на шестдесет — състарили са го грижите и жаждата за имот. Облечен е в сини потури, шаячна аба и фес на главата с малко шарено чевре — да прилича на чалма. Фесът е тъй мазен, че първичният му цвят се е изгубил. Носи меки еминии с опашка отзад, което помага на обуването.

Какви мисли се роят в главата му? Той има в стаята си няколко рабоша, колко овце има в момента, колко глави добитък, какво производство на сирене, кашкавал, урда. Кукуруз, овес, пшеница — всичко е складирано, настанено, чака само търговеца.

Родопа е обширна планина, непристъпна, в нея се влиза по тесни кози пътеки, виснали над дълбоки пропасти. Залутани сиромашки села с каменни сгради се тулят в падините, смълчани от вековния гнет, от глад и от хайдушки нападения.

Но в Тракия сиренето и кашкавалът са на голяма почит, затова около Метекса често се навъртат търговци, които пазарят стоката, заплащат я и я отнасят с конски кервани в полето. Там се белеят отдалеч Хаджиолу, Пазарджик, Филибе, Станимака, градове със стара, стара слава. В полето! За хората на Чеч това е незнайна страна. От върха на Машергидик тя се вижда — ширва се до безкрайност, натам, отдето изгрява слънцето сутрин, отдето идат облаците и бурите… И още нещо. Натам, отдето идат султанските низами, същи разбойнически орди. Обират, каквото могат, и продължават службата си в империята… Идат юшурджии, събирачи на данъци, предписания за ангария… И тръгват групи моми и момци към бейските чифлици в Тракия с тъжни робски песни… Ех ти, черна орисия! Няма бял ден за народа на Чеч.

Стаята на Гюла е на най-горния кат и когато тя слага на шията си нов гердан или нова гривна на ръката, подарък от баща й, пред нея се откриват поляните и баирчините, зелените гори и над тях златните облаци…

Метекса е доволен от нея, затова не пести пари да й купи подаръци: тя върти къщата като съща опитна стопанка, а още е почти дете! Черна коса и сини очи, ход на сърна… Като я гледаше как леко и сръчно слиза по високата стълба, Метекса се питаше каква ли участ я чака в живота, в чии ръце ще попадне това нежно цвете?

Времето лети и Метекса остарява. Той не забелязва това. Като горските дървета той не мисли за смъртта. Той мисли само за живота и неговото съдържание — парите и печалбата. Той минава равнодушно край огледалцето на Гюла и не се спира, за да види колко дълбоко са хлътнали бръчките край очите, как са побелели брадата, косата и веждите… Защото духът и волята му за живот и пари са все така неудържими и властни.