Диана Петрова
Лечебната сила на страшните момичешки сънища (3)

Дневникът на сънищата

Там Мария можеше да записва или рисува сънищата си — с моя помощ или без моя, като правилото беше да ги описва в една страница, а аз да ги „тълкувам“ от другата страна на листа. Тълкуването тук трябва да се разбира в много любителски план и идеята ми беше по-скоро да послужи като средство за разговор, като храна за размисъл.

Разбира се, тълкуването не се изчерпваше в едната страница, която аз пишех на обратната страна на листа. Отворих си своя тетрадка, в която размишлявах за сънищата през житейския контекст на Мария, а когато ми се струваше, че сънят използваше колективни фигури, за да изрази извечен човешки проблем, си позволявах повече свобода в тълкуванията.

Това, което ме притесняваше, бе че нямахме време (Мария продължаваше да слабее и сякаш вехнеше) и когато прочетох някъде из томовете на Юнг, че сънищата щяха да работят и без да бъдат тълкувани, но вероятно доста по-бавно и несигурно, превърнах тази наша дейност в ежедневно забавление за Мария.