Диана Петрова
Лечебната сила на страшните момичешки сънища (13)

Дъщеря ми

Сънят: Аз и моята дъщеря с нейните приятелки, бяха две приятелки, стояхме на един мост. Двете с дъщеря ми се прегръщахме. По-късно тя и нейните приятелки си тръгнаха. Щом се отдалечихме, ни затвори една стена. Разбрах, че в чантата на дъщеря ми има бомба. Не можех да я предпазя. Изведнъж тя гръмна и те умряха.

Между този сън и предишния има почти половин година разлика. Мария е в разгара на възрастта на „Пипи дългото чорапче“ и жадно иска да изследва света около себе си, който дълги години й е бил забраняван заради заболяването й. Тя вече може да посещава лагери, може да се сприятелява и може дори да ходи на басейн. Предишното момиче сякаш вече е изчезнало, и само от време на време заболяването напомня за себе си. Аз, нейната майка, вече работя, и съм я оставила на мира. Дъщеря ми вече е дъщеря и на света.

Текущият сън показва едно изпращане, едно сбогуване. Мария вече е голяма и това се вижда по съня, тъй като вътре тя самата е майка. Тя изпраща малкото си момиче заедно с две приятелки. Това е болното момиче, а двете приятелки са там, само за да изведат символа на архетипно ниво чрез вече обсъжданата троичност. Те насочват към възприятието, че става дума за момичешкото й детство. Дъщеря й е детството, с което тя се разделя. Неслучайно това се случва върху мост — мостът, който съединява и разделя две различни земи. Може да се каже, че това дори не е толкова мост между детството и ранното юношество, а мост между времето, в което тя боледуваше и времето, в което пребивава сега. Една стена се възправя между нея и онова детство — то вече си е отишло безвъзвратно. Едва тогава тя разбира за опасността — за онова, което ще последва, но не се притеснява. Просто констатира, че не може да предпази отиващото си дете, а после и трите деца умират. С други думи сънят е сбогуване с детството.

Оттук насетне сънищата й след този период стават нелогични, както самата тя се изрази тези дни. Те не представляват завършени истории, а само разпокъсани елементи и не заслужават да бъдат описвани в Дневника на сънищата. Сега Мария копнее да сънува, както е умеела преди, но мисли, че вече е загубила това умение.