Дейвид Гудинг, Джон Ленокс
Дефиниция на християнството (7)

Магията и евангелието

През последните години сме свидетели на бум в интереса към религиите, магията, окулта, астрологията и паранормалното. Оказали се в духовен вакуум, хората търсят, понякога отчаяно, някакво духовно преживяване, което досега им е било отказвано от дискредитирани материалистически философии. И все пак, точно защото търсенето е понякога така отчаяно, съществува реална опасност от експлоатация и измама. По тази причина следващата история, която Лука разказва, представлява голям интерес, защото ни показва как да различаваме фалшивото от истинското.

Лука разказва за една среща в Самария на християнския евангелизатор Филип с един човек на име Симон, който практикувал магия. Какъв точно вид магия, Лука не ни казва, но очевидно много впечатляващ, защото самаряните били удивени от изкуството на Симон и само въз основа на това били убедени във верността на твърденията му и го приветствали като „божествената сила, известна като Великата Сила“ (буквален превод от английски — бел.прев.).

И днес много хора правят подобна грешка. Тъй като ясновидството и демоничните сили са реални (макар и често съпътствани от много суеверие и шарлатанство), хората, без да се замислят, предполагат, че те са духовно здравословни и могат достоверно да ни насочват към истината за Бога и вселената.

За да станат нещата още по-сложни, когато Симон чува Филип да проповядва и го вижда да върши чудеса, той заявява, че вярва в благовестието, и дори се кръщава (8:13). Но по-нататъшните събития показват, че той не се е покаял за предишното си магьосничество. Всъщност той изобщо не е разбрал благовестието. За него християнството е просто още една, при това по-мощна, форма на магия, която той с радост би прибавил към своя арсенал.

Това се случва и в съвременния свят. Всеизвестно е например, че в Мексико много индианци, които са приели християнското кръщение, продължават да извършват своите езически и демонични ритуали. И за жалост в различни исторически периоди християнските мисионери съзнателно са асимилирали езически празници в религиозния християнски календар, уж за да улеснят обръщането на езичниците към християнството. По тази причина например местните ритуали, свързани с празника Задушница, в някои страни учудващо наподобяват обичаите, практикувани на Празника на гладните духове в места като Малайзия, където на този ден хората посещават гробищата и отдават почит на духовете на своите починали близки.

Всичко това повдига въпроса каква е разликата между истинското християнство и магията. Как можем да различим едното от другото? Някои ще кажат, че няма нужда да се опитваме да ги различаваме. Според тях, Иисус Христос и апостолите са вършели удивителни чудеса; същото е правел и Симон, същото правят и някои гуру днес. Следователно всички те са еднакви. Иисус е претендирал, че е Христос, Божият Син, и е основавал своето твърдение на чудесата си; тогава защо Симон или някой съвременен гуру да не твърди със същото право въз основа на своите способности, че е въплъщението на някой бог?

Грешката в този тип аргументация е, че се обърква реалност с истина. Фактът, че паранормалните сили са реални в смисъл, че действително съществуват, не непременно означава, че те са здравословни. Всички гъби са реални, но някои от тях са смъртоносно отровни. Освен това фактът, че духовете са реални и с тях може да се контактува, не означава, че те казват непременно истината за Бога и за вселената. В тайния свят на международните интриги шпионите са съвсем реални — но не може да се разчита, че те казват истината, освен доколкото това не подпомага измамата им. Подобно и Библията ни казва, че не всички духове са верни на Бога. Всъщност тя ни предупреждава да не вярваме на всеки дух, а да изпитваме духовете дали са от Бога, защото много лъжливи пророци са излезли в света (1 Йоан. 4:1).

Именно в тази връзка Лука описва характерните белези, които в крайна сметка показват, че Симон не е наистина повярвял в Христос, и че този вид религия, която той представлява, е лъжлива и демонична.

Първо, неговата идея за Светия Дух е фундаментално погрешна. Като вижда, че Светият Дух се дава чрез^[1] полагането на ръце от апостолите, той бързо прави заключението, че апостолите са открили как да контролират Светия Дух и могат да го предават на когото пожелаят. Това заключение е погрешно. Никой човек, дори и апостол, не може да контролира или да дава Светия Дух. Само Бог може да прави това.

Но за Симон е естествено да мисли по този начин, защото точно така мислят всички, които практикуват магия и спиритизъм. Те претендират, че могат да управляват определени духове. Така те придобиват своята слава и положение — защото всеки, който иска да се възползва от тези сили, трябва да се обърне към тях и да разчита на техните техники. Затова и Симон, който положително е бил спечелил доста пари чрез своите паранормални изяви, вижда възможност за нови печалби и предлага на апостолите пари, за да го научат на тази нова техника за контролиране и даване на Светия Дух.

Предлагайки пари, за да си купи сила, Симон прави втората си фундаментална грешка. Лука обяснява: „Той мислеше, че Божият дар може да се купи с пари.“ Това показва, че той дори не е започнал да разбира християнското благовестие, да не говорим да го е приел. Дарът на Светия Дух е неделима част от спасението и както и самото спасение, е подарък, който не може нито да се купи с пари, нито да се спечели или заслужи по какъвто и да било начин.^[2] Цялата представа на Симон за Бога и спасението е погрешна. Духът, контролът над който може да се купи с пари, съвсем очевидно не е Светият Дух на Всемогъщия Творец. А един Бог, който е готов да даде Светия Си Дух само на онези, които могат да си купят неговото спасение, явно не може да бъде Богът на безграничната любов, чийто Дух се дава даром и пряко на всички, които се покаят и повярват.

Третото нещо, което разобличава Симон като измамник, е неговото екстравагантно твърдение, че е онази Божия сила, която се нарича Великата сила. По същия начин един съвременен пантеист от движението Ню Ейдж като Шърли Маклейн не само твърди, че е в хармония с основните сили на вселената, но дори казва „АЗ СЪМ, КОЙТО СЪМ“ (което е един от начините, по които Библията говори за самия Всемогъщ Бог). Тя насърчава хората да следват нейните техники с надеждата, че и те един ден ще могат да кажат същото за себе си. Това не е нищо друго освен сатанинската лъжа, прошепната в ухото на човечеството още в Едемската градина: „Ще бъдете като Бога“. И тази лъжа все още крие своето фатално очарование.

Колко различно е всичко това от Иисус Христос. Вярно, той твърди за себе си, че е Божият Син, и подкрепя твърдението си с чудеса. Но за него се казва, че „като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва да държи като плячка равенството с Бога, а ограби Себе Си, като взе образа на слуга и стана подобен на хората, и като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст“ (Филипяни 2:6-8).

Всъщност Иисус е този, който, както Лука ще ни напомни още в следващата история, изпълнява старозаветното пророчество на Исая, като става страдащият Божи Слуга; Агнецът, отведен на заколение, който не издава глас пред стригачите; разпнатият Христос, който бе прободен заради нашите престъпления, който бе наранен заради нашите беззакония и с чиито рани ние бяхме изцелени (вж. Исая 53). Първо като става Божия смирен, страдащ и изкупващ слуга, и после като възкръсва от мъртвите — а не просто като извършва няколко чудеса — Иисус Христос бива потвърден като изключителния Божи Син. Между него и самохвалците-симоновци на този свят не може да има никакво сравнение.

Как тогава става така, че самаряните биват заблудени от човек като Симон? Отговорът е, че това е резултат от тяхното пренебрегване, дори решително отхвърляне на големи части от Стария Завет. Преди израилтяните да влязат в Ханаан, Бог ги предупреждава да не строят храмове навсякъде по страната, а само един, и то, както по-късно им показва, в Ерусалим. Причината е, че ако принасят жертвите си където и да е, те ще станат жертви на политеистичните суеверия на съседните ханаански народи.

Самаряните от първи век пр.

Хр. приемат първите пет книги от Библията. Но по най-различни причини, твърде многобройни и сложни, за да бъдат разгледани тук, те отхвърлят всичко останало, и особено онези части, които посочват Ерусалим като града, в който трябва да се намира Божият храм, и в който впоследствие Месията ще дойде като Цар. Вместо това те правят Самария център на своето поклонение и по този начин попадат в капана на политеистичните суеверия, както предупреждава Божието Слово.

И така, когато чуват Филип да проповядва евангелието и повярват в него, те, както казва Лука, се изпълват с радост. Но как биха могли да бъдат сигурни, че Филип действително е истински посланик на Бога, а не някой религиозен шарлатанин или пратеник на Сатана? И как биха могли да бъдат сигурни, че тяхното духовно преживяване е истинско, а не поредната заблуда, пропагандирана от някой лъжлив култ или секта? Отговорът е прост — за да не позволи хората да бъдат заблудени, сам Бог подготвя идването на Христос, като предсказва в Стария Завет, че той ще дойде от юдейската нация; че Ерусалим ще бъде столицата му; че ще бъде отхвърлен от своя народ и ще умре за греховете на света непосредствено извън Ерусалим; че после ще бъде възкресен от мъртвите. И Спасителят, когото Филип проповядва на самаряните, е точно този Христос, който изпълнява тези старозаветни предсказания.

Ето защо Бог кара самаряните да приемат апостолите от Ерусалим да положат ръце на тях, преди да им даде Светия Си Дух. Тази процедура е доста необичайна — хората обикновено получават Светия Дух в момента, в който се покаят и повярват, както виждаме от известния пример в Деяния 10. Но самаряните са особен случай. За тяхно собствено добро и уверение те е трябвало да осъзнаят и да признаят, че единственото истинско духовно преживяване на спасението е онова, което идва чрез вяра в евангелието — евангелието, което исторически най-напред е било проповядвано от християнските апостоли от Ерусалим. Това означава вяра в Божия Христос, който умира за нашите грехове според старозаветните Писания, който е погребан и който възкръсва на третия ден според Писанията извън портите на Ерусалим.

И днес това остава неизменен белег на истинското евангелие и единствена основа за истинско духовно преживяване.